С грандиозен и запомнящ се спектакъл и среща на поколенията най-голямото средно училище в областта VII СУ „Кузман Шапкарев” – Благоевград празнува 50 години от създаването си. Тържествата започнаха с отбелязване на патронния празник по класове, след което в столовата на училището се събраха няколко поколения учители. Цяла плеяда именити педагози с вълнения и емоции отново прекрачиха прага на училището и си припомниха годините, отдадени на образованието и възпитанието на хиляди ученици.
Сред първите дошли бе майката на екскмета Атанас Камбитов – Олга Камбитова. Тя бе придружавана от Христина Шопова, която сподели, че е поканена в качеството си на бивш зам. кмет по културата и хуманитарните дейности на община Благоевград.
„Постъпих в VII СУ една година след създаването. Работих тук близо 20 години, като първоначално бях дружинен ръководител, а след това начален учител”, сподели г-жа Камбитова и разказа за ентусиазма на колектива и желанието на учениците да участват в научно-технически, патриотични, физкултурни и извънкласни дейности, и всъщност макар и младо, училището успява да се наложи и да изгради своя облик на водеща образователна институция.
Разбира се, без да прави паралел със сегашното поколение ученици, тъй като нещата са несъизмерими, учителката коментира тогавашната дисциплина, авторитета на педагозите, ролята на родителите и отговорността на подрастващите. Така например често и периодично били организирани дни на ученическото самоуправление, което се изразявало в това не учители, а самите ученици да са дежурни по коридорите и да следят дали техни връстници спазват реда и установените правила.
„Мога да кажа, че учителската работа е като едно море. Колкото по-надълбоко навлизаш, толкова повече се ангажираш и отдаваш сърцето си. Разбира се, практиката ми е изпълнена с много и различни случаи, но се сещам за един ученик – Илиян. Той всяко голямо междучасие излизаше извън училището, за да гони кучетата из квартала. Аз много се притеснявах да не му се случи нещо, а и носех отговорност за него. Затова реших да обикалям заедно с детето. Така дни наред го държах за ръка, говорих му, докато се отучи да гони кучетата. Разбирате ли, тази работа е свързана с много отдаденост, търпение, с лишения. Учителят жертва и от личното си време, но най-важното е да се намери подход към всяко дете, да бъде добронамерен, защото наказанията и боят не са начин за справяне с даден проблем или ситуация”, заключи г-жа Камбитова, която е на 82 години и е доказателство, че бивш учител няма. Тя продължава да учи внуците, правниците си, децата от махалата, знае наизуст и често рецитира поезията на българските класици – от Вазов до Яворов.
Че VII СУ е любимото й училище, което винаги ще носи в сърцето си, призна и утвърденият специалист по български език и литература Любима Димитрова. Самата тя влиза в класната стая през 1979 г. и започва да преподава на 4 клас, който тогава е към прогимназиалния етап. През учебната 1981/82 става учител методист по БЕЛ с хорариум в гимназиален етап и наред с българския език и литература преподава „Естетическо възпитание” в 9 клас и „Основи на естетиката” в 10 клас. По-късно постъпва като инспектор по БЕЛ в Общината, а през 1992 г., след конкурс в МОН, започва като експерт в тогавашния Инспекторат по образованието. През школата на Л. Димитрова са минали множество ученици, сред които тв водещата Ани Салич, доц. д-р Николина Кротева и доц. д.н. Стоил Мавродиев от ЮЗУ, и редица други университетски преподаватели, писатели, лекари, инженери…
Както в редица от училищните дейности, така и сега на срещата „ключова” бе именно катедрата по БЕЛ. Редом до Любима Димитрова бяха и Павлина Чингова, Росица Маринополска, Албена Мутафчиева, които също оставят ярка следа в сърцата на своите възпитаници, а наред с чисто педагогическа си работа дълги години бяха оценители по български език и литература и предават своите знания и опит на колегите след тях.
За ключовото значение на учителите по БЕЛ говори и директорът д-р Лилия Стоянова. Тя сподели как преди години присъствала на форум в Югозападния университет. Тогава представители на академичната общност и експерти коментирали все по-намаляващата функционална грамотност на учениците.
„Бях, меко казано, смутена от направените констатации и представените статистики. Прибрах се в училището и тъй като имахме педагогически съвет, казах на учителите по български език и литература, че имат половин час да помислят и да предложат какво да предприемем за повишаването на грамотността. Така се „родиха” празниците на словото”, призна д-р Стоянова.
А „Празници на словото” се превръщат в запазена марка за VII СУ и продължават да се провеждат и до днес. Така в продължение на два месеца се организират „Маратон на четенето”, „Работилница за творческо писане”, конкурс за декламаторско майсторство, дефиле на литературни герои, състезание по практическа функционална грамотност.
За да привлече вниманието и да поздрави присъстващите, д-р Стоянова взе от кабинета си и удари истински училищен звънец. С думи на уважение, признателност и благодарност за отдадената работа директорът връчи специални грамоти на учителите ветерани и описа личността на всеки един от тях. Първа „под светлините на прожекторите“ застана доайенът сред началните учители Анка Грозданова, която е от първите педагогически специалисти, постъпили в училището преди 50 години.
Д-р Стоянова с усмивка припомни и как друг от присъстващите емблематични учители – Виолета Стойчева, организирала за децата занимания по ски, превърнали се в истинско приключение. За това как Павлина Чингова „чертаела“ и показвала на учениците пътя на баба Илийца, за отдадеността на учителката по математика Виолета Георгиева, на историчката Наташа Буколска…
Учителите бяха сюрпризирани и с подаръци, осигурени от техния бивш колега Гергана Павлевичина-Стоянова.
На вълнуващото тържество присъстваха и редица гости начело с началника на РУО Ивайло Златанов, представители на институции, учители и директори, сред които бе и ръководителят на столичното 68-о СУ Румяна Парцова.
В унисон с основната концепция, а именно всяко едно дете да намери своето място, в VII СУ бе организирана и специална обиколка. Придружавани от учители и ученици, гостите с възхищение разгледаха тематичните кътове по история, география, изкуства, влязоха и в СТЕМ центъра по природни науки и не спестиха суперлативи за най-новото бижу – планетариумът, разположен на последния, четвърти етаж. „VII СУ не е просто обновено, това е едно изцяло ново училище”, констатираха учителите ветерани.
Кулминацията на юбилея бе двучасовият концерт-спектакъл в зала „Яворов“, който условно бе разделен на две части. В първата бе представено развитието на училището. Любопитен факт е, че в 50-г. си история училището има само двама директори. То отваря врати през учебната 1973/74 г. с 16 паралелки и 130 ученици, първи директор до 1995 г. е Максим Николов, който за съжаление не е сред живите. В апогея си достига до 1580 ученици, а и днес със своите 930 възпитаници е най-голямото средно училище в областта. В VII СУ са учили известни личности, като телевизионната журналистка Ани Салич, футболната звезда Димитър Бербатов, екскметовете Костадин Паскалев, Атанас Камбитов, настоящият управник на Благоевград Илко Стоянов и много други.
През 1995 г. управлението поема д-р Л. Стоянова, която със своята армия от съмишленици превръща VII СУ в иновативно, хуманно, Кеймбридж, ИТ училище, и не на последно място – в училище по родолюбие и глобално училище. Всичко това и изобщо всеки аспект от работата и утвърждаването на училището като водеща образователната институция в страна бяха представени със завладяващи презентации, които спокойно могат да бъдат определени като епизоди от впечатляващ филм за VII СУ „Кузман Шапкарев”.
Програмата започна с акцент върху завета на Кольо Фичето: „То цялото училище е пред очите ни! Ако имаш очи да го видиш, научаваш го! Ако ли не, не! Който иска да научи нещо, научава го! Не иска ли, и сто даскала да му туриш, все тая! Щото на човек насила можеш да му вземеш, ама насила да му дадеш можеш ли?!”.
На сцената излязоха сестрите Мария и Магдалена Филатови, които са възпитаници на училището, талантливата млада изпълнителка Константина Димитрова, също учила в VII СУ. С прекрасните си изпълнения публиката срази и легендата на Камерна опера Ботьо Янчев, който представи д-р Лилия Стоянова. А познаващите директорката на VII СУ знаят, че тя пише словата си на един дъх и винаги в последния момент преди конкретното събитие. Може би и затова думите й винаги са изключително завладяващи и идващи от сърцето. Така беше и сега, а д-р Стоянова излезе на сцената под бурните и продължителни аплодисменти на цялата публика.
„Днес се връщам към онзи красив юлски ден, в който все още всичко ми предстоеше, а магическата седмица ми подсказа, че това необикновено училище трябва да се управлява със сърце и душа. Тръгнах от първото стъпало през далечната 1995 година – свободна, жертвоготовна, отдадена, напълно обвързана с духовните си хоризонти! По-късно вникнах в думите на Кольо Фичето, които завинаги влязоха в душата ми: „Днес аз сполай няма да Ви река, ще Ви го рекат децата Ви… Че всичко сторено за тях е…“. И разбрах, че успехите са преходни! За тях – децата, трябва да се воюва. Ние, последователите на Шапкарев, решихме да бъдем себе си!
Занизаха се годините, всяка със своя необикновен калейдоскоп, в който стъкълцата никога не могат да се повторят. Срещнахме трудности и предизвикателства в 6 професионални паралелки, продължихме с първите по рода си профили по информационни технологии и география. Загубихме най-ценния за нас профил „Биология с френски език“, който раждаше лекари, стоматолози, но осъзнахме, че само болката ражда познание за цял живот. Времето бързаше и ни изправяше пред избори, победи и неуспехи, движение и покой. Динамиката на времето диктуваше правилната посока на нашето голямо семейство – Седмо СУ „Кузман Шапкарев“!
Информационните технологии ни подсказваха, че те са нашият правилен избор, и направихме най-голямото състезание в страната, което вече 15 години държи своя висок стандарт с партньори от 5 университета. Станахме глобално училище – с поглед далеч в хоризонта, в който не просто откриваме глобалните предизвикателства на времето и климата, а търсим решения!
Отворихме очите си чрез чуждите езици! Осъзнахме, че свободният дух сваля бариери и езикът е богатството, което никой друг не може да ти подари. Само за година, а тя беше 2014-а, се превърнахме в „Училище за пример“ на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. През следващата 2015 наградата „Училище за пример“ бе отново наша. Днес сме Кеймбридж училище, което утвърждава лидери!
Като първото „Училище на годината“ в Благоевград, понесохме гордо знамето, защото те, учениците и учителите, го заслужаваха, а то – училището, продължи да се бори отново сред първите и така още две поредни години. Станахме и три пъти „Училище на годината в Пиринско“, но осъзнахме едно – наградата е отговорност. Много години делят човека от усилията за докосване до целта и успеха. Наградите са резултат от опита, трупан с години, но те насърчават самооценката и затова всеки се стреми към тях. Затова потърсихме място за всяко дете и всеки ученик.
Припознахме се като училище по родолюбие и изградихме невероятния кът „Велика България“, а празниците на словото ни показваха, че „перото винаги е било по-силно от меча“, и поддържаха искрата на българщината, завещана ни от нашия патрон: „Обичайте България! Пазете българщината!”.
Днес сме иновативно училище! Днес сме СТЕМ училище!
Училище на шампиони сме – с дух на борци и много победи на спортните таланти в прекрасна среда! Не се страхуваме да експериментираме, да опитваме, дори да грешим!
Превърнахме се в хуманно училище, за да възпитаме хора! Прегърнахме децата, за да ги надарим не само с ум и разум, но и с чувства! Нужни са постоянство и труд, упоритост и действеност! Нужно е голямо сърце!
Днес със сърцето си Ви казвам: Благодаря, скъпи колеги – от миналото, настоящето, от вчера и днес!
Днес сме просто Седмо училище! Училището, без което не можем!”, заяви в словото си д-р Стоянова и аплодисментите в залата не стихнаха дълго време.
Пред микрофона застана и кметът Илко Стоянов, който сподели, че животът му е тясно свързан със VII СУ.
„За мен VII СУ е първото училище, там създадох и първите си трайни приятелства, a това е нещото, с което започва осъзнатият живот на всеки един от нас.
Г-жо директор, поздравявам Ви за всичко, което правите за училището, защото то върви напред и нагоре. След като видях и усетих цялата положителна енергия в тази зала, сигурен съм, че то ще пребъде“, каза кметът Илко Стоянов.
Думата бе дадена и на бившия кмет Атанас Камбитов. Той с вълнение си припомни как е играл футбол на асфалтовата площадка, късал е гуменките си, като всеки тийнейджър в преживял различни трепети и вълнения.
„Знаете ли, че вие сте много големи късметлии, защото учите в най-хубавото, най-подреденото и най-модерното училище!”, обърна се към учениците Ат. Камбитов, при което получи масов положителен отговор.
На въпрос на репортер на „Струма“ какъв ученик е бил и дали майка му е помагала, бившият кмет чистосърдечно призна: „Не ми е помагала, защото все нямаше време, но ме контролираше, което също е много важно. А иначе бях отличен ученик. Разбира се, случвало ми се е да изкарам и слаби оценки. Лошото е, че тогава бележниците бяха хартиени, не както сега – електронни, и нямаше как да скриеш някоя двойка”, оплака се Ат. Камбитов.
А иначе на сцената имаше всичко – от народни и спортни танци, елементи на естетическа гимнастика и акробатика до модерни хореографии, композиции и прекрасни музикални поздрави, отправени от Лъчезар Кацарски и ученици от музикалните паралелки на НХГ.
Изключително впечатляващ бе и финалът, когато на сцената излязоха всички участници в програмата и заедно изпяха „Моя страна, моя България“.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Бре, бре, бре… Туй “д-р“ ЛилитУ още ли не е пенсионирано?