Екзистенциалната депресия: когато животът изгуби смисъла си

Хората с висок интелектуален потенциал могат да попаднат в лапите на един строго специфичен вид депресия. Появява се, когато животът губи смисъла си, несправедливостта властва над всичко, а ние се превръщаме в самотни същества, които не са истински свободни.

Екзистенциалната депресия е по-малко познато, но повтарящо се психично заболяване. Част от характерните му черти включват усещането, че не покривате очакванията към вас, че животът е безсмислен, че светът е нечестен, изпълнен с несправедливости и безкрайни неравенства.

Този термин може да ви звучи странно и дори дръзко от клинична гледна точка. Вярно е, че не се появява в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства /ДСН/ и вероятно не познавате някого, диагностициран с това заболяване. Въпреки това трябва да отбележим, че това е често срещано психично заболяване и че има хора, страдащи от него.

ИСТОРИЯТА НА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ДЕПРЕСИЯ

През 2012 година д-р Робърт Зойберт публикува статия с проучване в Journal of the European Psychiatric Association, за да подчертае един важен факт. Част от нашето общество не реагира на обичайното лечение на депресията, а това може да бъде свързано с различните типове личност и дори с по-висок интелектуален потенциал.

Някои хора се движат в други вселени на психиката, в които си задават по-дълбоки въпроси и са подложени на необичайно страдание. Чувството на тревога относно бъдещето на света или тъга от факта, че не са открили истинското значение на живота, може да отключи един много специфичен вид депресия.

Екзистенциалната депресия се проявява при хора с много висока интелектуална способност.

ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ДЕПРЕСИЯ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ, СИМПТОМИ И ПРИЧИНИ

Възможно е този вид депресия да ни върне към автори като Сьорен Киркегор и Фридрих Ницше. Те говорят за принципите на свободата и индивидуалната или лична отговорност, човешката самота и класическата концепция за екзистенциалния гняв.

Последният термин е свързан със страха от бъдещето, важността на решенията ни и страхът да не би да не се сбъднат очакванията ни. Какво общо има всичко това с екзистенциалната депресия?

В действителност – доста общи неща. Една от фигурите, изучавала най-много това психично заболяване, е Ървин Дейвид Ялом – психиатър и почетен професор по психиатрия в Станфордския университет. Една от най-забележителните му творби е книгата „Екзистенциална психотерапия“.

В нея той говори за основните характеристики на пациент с този вид депресия. Както сами ще видите, те са доста сходни с идеите на най-ярките представители на екзистенциализма във философията.

КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ДЕПРЕСИЯ?

Всички видове депресии са многолики, сложни феномени. Всеки човек изпитва депресия по различен начин и обикновено това е свързано с други проблеми като тревожност. Този вид реалност има точно определени характеристики. А именно:

* Липса на смисъл. Човек не намира смисъл в съществуването си. Чувства се все едно е попаднал в празнина, в която нищо не е ясно, автентично или значещо за ума.

* Чувството за неразбраност от другите. Човек се чувства странник в света, както и самотник.

* Невъзможност за постигане на лично удовлетворение. Обществото е ограничено, тъй като няма механизми за насърчаване на креативността, професионализма, развитието на човека и обществото.

* Страдание заради социална несправедливост, породено от несправедливост и липса на свобода.

* Чести размисли за смъртта. Мисли относно тленността на човешките същества.

* Мислите за самоубийство също са типични за това психологично разстройство.

* Физиологични прояви. Като силна умора, безсъние, хиперсомния и хранителни разстройства

ЧЕСТО СРЕЩАН ВИД ДЕПРЕСИЯ ПРИ ХОРА С ВИСОК ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПОТЕНЦИАЛ

Екзистенциалната депресия е интегрирана в теория, развита от психиатъра Казимеж Дабровски (1902-1980). Неговият подход е наречен позитивна дезинтеграция. Тя се основава на следното обяснение:

* Хората могат да преминават през пет етапа на личностно развитие.

* Въпреки това около 70% от населението не надхвърлят първите три етапа. Това развитие помага на хората да свикнат с нормите, зададени от обществото, докато малко по малко открият мястото си и се адаптират.

* И обратното 30% достигат върха в личното си развитие. Но то далеч не е свързано единствено с по-голяма мъдрост и по-добро благосъстояние. То ги води и до екзистенциални кризи. Тези хора не се чувстват част от това, което обществото очаква от тях.

* Това именно нарича д-р Дабровски „позитивна дезинтеграция”. С други думи, който достигне това ниво, е задължен да се преформулира, да се дезинтегрира и отново да се самоизгради.

* Често срещано е тези хора да се съмняват в себе си, да се чувстват измъчени и да не откриват значение в нищо, което ги заобикаля, за определено време.

* Този вид страдание е типичен при хора с високо IQ, тъй като тези мъже и жени най-често страдат от екзистенциалната депресия.

Чувството, че животът няма смисъл, е една от най-натрапчивите идеи при хората с екзистенциална депресия.

ТЕРАПЕВТИЧНИ ПОДХОДИ

Лекува ли се екзистенциалната депресия? Като всяка друго психично разстройство, това заболяване също се лекува.

Важно е да разграничим терапевтичните стратегии в зависимост от индивидуалните нужди на всеки болен. Освен психотерапия някои пациенти биват подложени и на медикаментозно лечение (с антидепресанти). Но как може да се помогне на човек с високи интелектуални способности, страдащ от депресия?

* Когнитивната поведенческа терапия е много подходяща стратегия. Тя помага на болните да насочат мислите си към по-позитивни неща, за да могат да открият нов смисъл в живота. Помага им да си поставят цели, които могат да постигнат, което означава, че те отново ще се вълнуват за бъдещето.

* Трябва да се работи и върху контролирането на емоциите, за да може да се намали въздействието на най-негативните и сложни такива. Целта е да сме сигурни, че пациентът продължава да се развива, без да носи на плещите си бремето на мъката и негативизма.

* Приемане и ангажираща терапия (ACT). Този вид подход позволява на болните да разберат, че светът невинаги е такъв, какъвто искат да бъде. Затова всички трябва да приемем несигурността, противоречията и несправедливостта, без да позволим на страданието да вземе връх над нас. Вместо това трябва да се посветим на задаването на серия от ценности и цели.

НЕ ТРЯБВА ДА ОБРЪЩАМЕ ГРЪБ НА ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА ДЕПРЕСИЯ, ДОРИ ДА Я НЯМА В УЧЕБНИЦИТЕ

Накратко, въпреки че не откриваме екзистенциалната депресия в наръчниците за диагностициране, има ефективни терапии и стратегии за подобряване на състоянието на страдащите от нея. Въпреки че търсенето на лекарства помощ от болните от това заболяване може да бъде трудно, чувствата им към заобикалящия ги свят ще ги подтикнат да го направят.

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *