Екзотичен бизнес! Ветеринарният лекар от Трън д-р Н. Николов: Магарешкото мляко бори коронавируса

Лаборатория да потвърди лечебните му качества предлага собственикът на ферма за дългоухи животни

Магарешкото мляко има неподозирани лечебни качества срещу коронавируса. То укрепва имунитета, дава сила и енергия и помага в битката срещу опасната зараза. В това е убеден ветеринарният лекар от Трън д-р Николай Николов. Медикът има своя ферма за магарета и въпреки коронакризата, която намалява наполовина неговите животни от 11 на 6, успява да закрепи положението и да се грижи за останалите.

„Едно животно подарих, две животни размених и едно продадох. Просто разходите ми станаха много, а всичко със собствени средства издържам. Аз рекох, че ще дойдат туристи, и така ще изкарвам на Ждрелото, по града. Но никой не идва и всеки се е свил. А преди кризата имаше малко раздвижване и интерес. Тъкмо започнах да пробивам и пак се стегнаха нещата”, сподели още ветеринарният лекар.

Въпреки че се е наложило да намали животните в стопанството си, 4 от магаретата са бременни. Собственикът им, доктор Николов, се ядосва, че от държавата не се отпускат средства за развиване на сектора с магаретата.  „Няма никаква помощ, държавата не мисли за това. За разни коне и това онова правят програми. Хората правят далавери. Пишат едни коне, те пък крастави и си взимат хилядарките!”, кахъри се още собственикът на бутиковата ферма за магарета край Трън.

„Минах 72 години и отскоро започнах да пия редовно магарешко мляко. Оттогава се чувствам много по-свеж, бодър, трудоспособен, сякаш все едно ще литна скоро. Това никога не е било, а не съм първа младост. Никога в последните десетилетия не съм се усещал толкова енергичен, зареден и с добър тонус”, категоричен бе пред “България днес” пенсионираният ветеринарен медик.

„От един месец пия редовно магарешко мляко, за да усетя какво действие ще има и как ще ми се отрази. Бях отпаднал, загубих сили и не можех да си върша работата в нормалния ритъм. 30 дни по-късно направо хвърча като вертолет, чувствам се отлично”, доволен е от въздействието на магарешкото мляко д-р Николай Николов.

За да не останат думите му нечути, д-р Николов предлага свойствата на лековитото магарешко мляко да се изследват в лицензирана лаборатория, която да отчете с научни изследвания до каква степен напитката е полезна за организма и доколко може да спомогне за лечението и профилактиката както на Covid-19, така и на простудните и други заболявания.

“Сигурен съм, че млякото помага особено много при т.нар. магарешка кашлица, която е един от симптомите на коронавируса. Затова нека се експериментира и да се даде на 5-6 болни в начална фаза и да се проследи въздействието на млякото върху тях”, казва ветеринарният лекар и добавя, че благотворно влияние млякото най-вероятно има и непосредствено върху белия дроб и имунитета.

Николов е родственик на голямата ни народна певица Гюрга Пинджурова, която също е родом от Трън. Той произхожда от стара трънска фамилия – Бреановата, заселила се в пограничния край около 1680-1700 г. Ветеринарят, чиято баба е първа братовчедка на популярната изпълнителка, отглежда магаретата в наследствено имение в местността Китка над Трън.

Медикът е категоричен, че в съвременния свят любимото му животно незаслужено е пренебрегнато и постепенно изчезва у нас. “Исус Христос не е влязъл в Йерусалим с кон, слон или елен, а с магаре. Неслучайно Клеопатра се е къпала в магарешко мляко, което още от древността е смятано за еликсир за дълъг живот”, категоричен е д-р Николов.

Магарешкото мляко от древността е смятано за еликсир за дълъг живот, уверява ветеринарният лекар. По думите му то е богато на протеини, който помага на организма да се справя по-лесно с инфекциите. Магарето е умно, любопитно, социално животно, уверява трънският ветеринар. Някога в пограничния край е имало по едно-две магарета във всеки дом. Хората ги използвали в бита си  за превоз на дърва, доставка на различни продукти, дори и за пазар. Сега в Трън няма нито едно магаре, намира се единствено в село Туроковци. Всички магарета на ветеринаря са от порода средиземноморски и носят имена на празници: Пепа, защото се родила на Петровден, Гошко – появил се на бял свят около Гергьовден, Велика – около Великден, Любомира – на деня на мъчениците Вяра, Надежда и Любов, и т.н. Д-р Николов започнал като любител, но продължил да отглежда магаретата с цел възпроизводство. Той не губи надежда, че един ден развъждането на магарета ще бъде стимулирано и ще получи подобаващо място в българското животновъдство.

Сравнителен анализ на цените на специфичния продукт, направен от Сергей Иванов, ветеринарен лекар, развъдчик на магарета

Първата мисъл, когато някой спомене магарешкото мляко, са лечебните му свойства, но и високата цена на пазара.
Като един от малкото развъдчици на магарета и производители на магарешко мляко в Сърбия, извърших сравнителен анализ на цените на магарешкото мляко в Сърбия, региона и света.
Магарешкото мляко има дълга история на използване като храна, но и като чудесен лек или хранителна добавка. Истинско възраждане на магарешкото мляко настъпва първо с проекта на семейството Borghi и семейната им ферма Montebaducco в Куатро Кастела в района на Емилия-Романя, Италия през 1990. След това производството започва в други части на Европа и света. Особена заслуга за промоция на магарешкото мляко в Сърбия принадлежи на специалния природен резерват „Засавица” в околността на Сремска Митровица, Северна Сърбия, където с иновативни медийни дейности успяха да провокират на местния пазар интерес към магарешкото мляко и др. продукти от това мляко.

Все пак, въпреки разширяването на отглеждане на магарета и производство на магарешко мляко в много райони на света, високата цена на магарешко мляко все още е една от пречките за по-масово използване на тази, най-малко казано, благоприятна напитка.
След търсене на данни в интернета, както и на базата на контакти с ферми, занимаващи се с производство на магарешко мляко, стигнах до следните данни:

Индия – Най-ниската цена на магарешко мляко в Индия е 4000 рупии (около 52 евро за литър), което е неочаквано висока цена, но предполагам че пак има много места където може да се закупи магарешко мляко за по-ниска стойност;

Швейцария – Компанията Eurolactis със седалище в Швейцария продава на пазара бутилки от 100 мл на цена от 3.2 евро или 32 евро за литър;

Кипър – фермата на Пиерис Георгиадис с около 200 магарета продава магарешко мляко на цена от около 24 евро за литър

Гърция – средна цена за литър магарешко мляко е около 50 евро, а една от най-големите ферми за магарета в Гърция се намира в Нигрита и е собственост на Диогенис Паплиакакас. Diogenis Papliakakasa (з);

Хърватска – цената варира от 40 евро (300 куни) в местността Оток, ферма на Мария Томашевич, до 80 евро (600 куни) колко е цената за един литър магарешко мляко на фермата в Иваничград (HTTP: // осле .hr / trade /), т.е. 53 евро (400 куна) за литър замразено мляко;

Босна и Херцеговина – най-известна е фермата на Алена Юсупович в Завидовичи, а цената е 50 евро за литър (100 км)

Черна гора – Засега има само една ферма в Мартинићи, собственост на Дарко Савелич, а цена за един литър магарешко мляко е 50 евро

България – През 2018 г. е създадена ферма с над 300 магарета в село Селиминово, община Сливен, а цена на магарешкото мляко от тази ферма е 40 еуро / 80 лева за литър (информация от интернет страницата на фермата ). Втора ферма на магарета, намира се в село Батак, близо до Велико Тръново;

Сърбия – няколко ферми предлагат магарешко мляко, а цената варира. 40 евро (5.000 rsd) е цената за литър магарешко мляко в Специалния природен резерват „Засавица“.
Нашата ферма в Цариброд/ Димитровград, предлага магарешко мляко на цена от 15 евро (1.800 динари) за литър

Литър мляко за 50 евро и килограм сирене за 1000 евро продават фермите в Черна гора и Сърбия

Орнитологът Дарко Савелич направи първата ферма в Черна гора. Магаретата не били упорити, а просто имали собствено мнение. Вярно е, че трудно може да ги накараш да направят нещо, което не искат, обяснява вече от собствен опит Дарко Савелич, чиято ферма се намира в с. Мартиничи, разположено между Даниловград и Подгорица.

Всичко започва през април 2015 година, когато Савелич пуска обява, че изкупува магарета. Отначало мислели, че е някаква шега, но след това успял да купи първите изнурени животни Марта и Дрина, които вече са загладили косъм и изглеждат доста по-щастливи. На 13 септември същата година фермата за магарета отваря врати и за посетители. Входният билет представлява пакет моркови или ябълки. С тях децата хранят и общуват с магаретата. Савелич обяснява, че се е заел с развъждането на магарета, за да предотврати изчезването им в Черна гора.

Черногорският фермер напомня, че едно време тези домашни животни са били част от националното богатство на страната. Нямало е къща без магаре. Тези издръжливи селскостопански животни са били използвани за най-тежката работа – за превозване на товари в трудно достъпни места и за всякаква селскстопанска дейност. А по върлите планински пътища магарето е било най-удобното ездитно животно. Голям техен плюс е тяхната непретенциозност и фактът, че ядат по-малко от конете. Първият братовчед на коня яде сухи тръни, трева, магарешки бодил, но не отказва и сочна трева, хубаво сено, овес, ечемик, цвекло, моркови. И ако доскоро никой не си е представял животът в черногорските села без тези незаменими животни, сега балканските магарета са на ръба на изчезването. При последното преброяване на селскостопанските животни в Черна гора, проведено през 2010 г., в страната са регистрирани едва 575 магарета и мулета (хибрид между магаре и кобила). Като повечето от тези животни са в стопанства в Централна (край Даниловград) и Южна (край Цетине и Улцин) Черна гора. Във фермата на Савелич животните са на свободно отглеждане. „В момента в страната са останали едва около 300 магарета. В моята ферма животните ще живеят свободно, на паша, а през зимата ще бъдат хранени само с висококачествено сено, е категоричен черногорският фермер. Целта ми е да върна към живота магарета, които са буквално изцедени от работа. Няма да повярвате в какво лошо физическо състояние бяха животните, когато ги купих. Към тях не е имало хуманно отношение. Имам информация, че дори някои от бившите им собственици са им давали вода само веднъж седмично”, възмущава се Савелич.

Бременността на магарицата продължава средно 12 месеца, след което се ражда едно малко. То е много мило животно с големи очи и уши, едра глава. Магаренцата са много игриви и следват майка си навсякъде.

Магарешкото мляко е било много ценено от древните гърци и от римляните. Още от времето на египетската царица Клеопатра, която се къпела в него, е установено, че то спомага за намаляване на бръчките и прави кожата мека и бяла. Затова то е ценна съставка за козметичната индустрия. Известни са и лечебните свойства на магарешкото мляко срещу различни кожни заболявания, болки в ставите, астма, стомашни язви и други. Смята се, че магарешкото мляко е най-близо до майчината кърма и в началото на XX век дори е било използвано като неин заместител. Има по-малко мазнини, отколкото кравето мляко и не причинява алергични реакции. Съдържа 6 пъти повече витамин С от кравето мляко. Освен това в магарешкото мляко има специален вид протеин, който укрепва имунната система, и ензимът лизозим, който действа като естествен антибиотик при възпаления на храносмилателния тракт.

Черногорската ферма произвежда и продава магарешко мляко. Литър от него може да се купи от фермата за 50 евро. “То може да се замразява и съхранява, без това да се отразява на качеството на продукта”, обяснява Савелич. Дневно магарицата дава едва по 400 мл мляко, затова то е толкова скъпо. Но болните деца получават безплатно магарешко мляко. Освен това на деца, страдащи от церебрална парализа, множествена склероза, параплегия, ревматоиден артрит, мускулна дистрофия, спина бифида, със синдром на Даун и аутизъм черногорската ферма предлага безплатна терапевтична езда на магаре. Единственото условие е детето да е придружавано от физиотерапевт.

Опитомяването на магарето е станало преди повече от 11 500 години. То може се използва като домашно впрегатно животно за теглене на товари в продължение на 13-14 години, а продължителността му на живот е около 19 години. Но някои магарета може да живеят и до 30, дори до 50 години.

В Eвpoпa магарешкото мляко се продава в разфасовки от 150 мл на цeнa oкoлo 6 eвpo. Най-близката магарешка ферма до България е в Сърбия, на 50 км западно от Белград. В природния резерват Засавица отглеждат 130 балкански магарета. Магариците се доят ръчно, три пъти дневно. Литър от ценното мляко струва 40 евро. От ценната суровина произвеждат магарешко сирене, което досега (преди холандският фермер Ерик Стегинк да произведе сирене от свинско мляко за 1500 евро килограма) беше най-скъпото в Европа – 1000 евро за килограм. За производството на 1 кг магарешко сирене са необходими 25 л магарешко мляко. Продуктът се продава в разфасовки от 50 г.

Животното е  пред изчезване в световен мащаб заради желатина в кожата му, който се използва в китайската медицина

Магаретата са заплашени от масово изтребване.Изследване в областта на популациите на магаретата показа, че светът може да се изправи пред масово изтребване на въпросните животни във връзка с мащабната търговия с техните кожи, съобщава в. Evening Standard. 
Съобщава се, че за четвърт век популацията на животните рязко е намаляла.
Според оценките на изследването 4.8 милиона магарета – над 10% от общата численост от 44 милиона, загиват всяка година, за да удовлетворят потребностите от желатина, който се получава от магарешките кожи и се употребява в традиционната китайска медицина. 
Той има лечебно въздействие върху световъртеж, кръвотечения и безсъние. 
Няколко африкански страни вече са забранили износа на желатин от магарета за Китай, включително Нигер, Уганда и Буркина Фасо. 
Другите страни, сред които Кения и Южна Африка, влагат значителни средства в инфраструктура и увеличават износа на магарешки кожи.  

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *