Екокатастрофа! Езерата на Рила и Пирин умират, задушени от блатната трева в тях, а парковите дирекции нехаят

Ако институциите спешно не забранят пашуването на коне и крави над 1800 м н. в., които замърсяват района с голямо количество екскременти, смъртоносната прегръдка на водораслите първо ще пресуши езерата, после ще пресъхнат реките, а след тях и чешмите
 

През изминалите 5-6 години  все повече и повече от високопланинските езера в Рила и Пирин прогресивно се заблатяват и днес /без никакво преувеличение/ над 70-75 на сто от тях са в смъртоносната прегръдка на  макроводораслите, които се размножават  с невероятно бързи и опасни за екологичното им здраве темпове.
Катастрофалното състояние на по-голямата част от високопланинските езера очевидно изобщо не тревожи директора на Регионалната инспекция по околна среда и води в Благоевград  Ангел Георгиев, директора на НП „Рила“ Красимир Андонов,  директора на НП „Пирин“ Росен Баненски и директора на Природен парк „Рило Манастирска гора“ Димитър Григоров. А трябва да ги тревожи, защото става дума  за екологична катастрофа, а не за някакво временно явление, което би отминало за месец-два или година, или с която природата би могла да се справи сама.

ЗАЩО СЕ ЗАБЛАТЯВАТ ЕЗЕРАТА?

Дежурно  удобната мантра за заблатяването на езерата, която се тиражира от парковите администрации,  започва и свършва с големия брой туристи в планината. И като пример чиновниците от парковите дирекции, услужливо подкрепяни от „зелените“, посочват Седемте рилски езера, където лифтът качва годишно по над 100 хиляди туристи – обстоятелство, което според тях се оказвало пагубно за езерата.
Доказателства за вредите, „нанасяни“ от туристите, няма и затова тези безпочвени оправдания при всеки прочит все повече и повече театрални, тъй като никоя от посочените институции не е доказала официално удобно тиражираната от тях хипотеза. 
И не ми се вярва някога да я докаже, защото за подобно нещо трябват не само приказки, а неопровержими и научно доказани факти. А такива засега липсват.
 Правя тези уточнения, защото ако край Седемте рилски езера минават годишно сто или повече хиляди туристи, които „променят“ почвения състав на циркуса, то край  разположените на двеста метра южно от тях Урдини езера например,  или край Джендемските езера и  Манастирските езера годишно минават не повече от 200-300 души.  Въпреки това обаче заблатяването и в тези езера не е по-малко от това на Седемте рилски, т.е. над 65-70 процента.
 Това показва, че мантрата за многото туристи трябва да бъде забравена – веднъж и завинаги, а Министерството на околната среда и водите заедно с подопечните му паркови администрации трябва да си зададат  въпроса дали истинската причина е тази, която на тях им уйдисва /т.е. туристите/, или е съвсем друга, която парковите чиновници  всячески се опитват да скрият от широката българска и световна общественост?
 Твърдят всичко това, защото причината за наблюдаваната през последните няколко години екологична катастрофа със заблатяването на езерата в Рила и Пирин, много по-логично е да бъде потърсена  в свободно пашуващите край тях стотици крави, коне и овце, които години наред от м. май до края на октомври „облагородяват“ района с огромни количества екскременти, които директно се оттичат в езерата и по този начин създават благоприятна среда за развитието на макроводораслите? Правя тази аналогия, защото край езера, където наблизо няма пашуващи животни, видимо заблатяване  няма, или ако има, то е под 1-2 процента. Такива са например Страшното езеро и двете високи Джендемски езера в Рила,  Кременските езера, двете високи Типицки езера, Кукленското и Маленкото езеро в Пирин. 

КАКВО КАЗВАТ ЕКСПЕРТИТЕ

Засега – нищо, защото от МОСВ и подопечната му Инспекция по околната среда и водите, която е принципал и на посочените три национални природни парка, продължават да се вживяват в ролята на щрауса, невиждащ нищо друго от главата си, заровена в пясъка на собственото си късогледство за истината. 
Никой досега не е поискал помощ за решението на този изключително сериозен проблем от Българската академия на науките, чиито учени, ако не друго, е можело да установят на какво се дължи прогресивното заблатяване на високопланинските езера в Рила и Пирин и как да бъде прекъснат този катастрофален  процес.
Няма и данни да са правени задълбочени изследвания на микрофлората и микрофауната в тези водни басейни, които да са публикувани  – било в сайта на МОСВ, било в сайтовете на парковите дирекции.
 През 2013 г. /по информации в медиите/ са били правени някакви частични изследвания с участието на учени от БАН, които са установили, че заблатяването на Седемте рилски езера /цитирам/ „Е главно заради промяна в качеството на водата, предизвикана от увеличеното количество органични вещества и биогенни елементи,довели до  измирането на животински видове в тях“ – риба, жаби, водни червеи и различни микроорганизми, за които е станало невъзможно да живеят и да се размножават в среда, бедна на кислород и богата на метан, тъй като въпросните макроводорасли са превзели изцяло част от тази голяма езерна група и признаците на т.н. „заблатяване” са повече от притеснителни.
  Днес, седем години по-късно, на командно дишане, заради прогресиращото им  заблатяване, което е обхванало над 60-70 на сто от водната им повърхност, са още и над 80 на сто от високопланинските езера на Рила и Пирин. Всичко това показва, че посочените държавни институции, които имат една-единствена задача – да опазват природното богатство на тези три национални парка, не са си свършили работата.
 Ето защо в случая очевидно трябва да говорим и за липса на институционална отговорност, тъй като към днешна дата никой, повтарям никой, от посочените институции, които са на държавната хранилка, не е доказал, че вината за заблатяването на езерата е в туристите, а не в хилядите крави, коне и овце, които свободно пашуват от години край тях и чийто екскременти се оттичат в някогашните езерни перли на Пирин и Рила.

БЕЗРЕДИЕТО НА ПРОГРАМИРАНИЯ РЕД

МОСВ и парковите дирекции на НП „Рила“, НП „Пирин“ и природен парк „Риломанастирска гора“ продължават да мълчат като риби и по въпроса защо Манастирските, Водновръшките, Долноречките, Прекоречките, Зеленовръшките и Вапските в южна част на Рила , както и Чаирските, Превалските и Башлийските езера в Пирин например, са здраво хванати в тази смъртоносна прегръдка, а  други –  пак в Рила и Пирин, като Смрадливото езеро, Маричините  езера, Джендемските /Седефени/ езера , Кременските и Каменишките например, в района на които няма пашуващи животни, не са засегнати  /поне засега/  от макроводораслите и блатната трева? Те трябва да си зададат и въпроса кое налага над 2000 крави и коне свободно да се разхождат и да осират тези две красиви планини на височина над 2000 метра и защо не бъде наложена забрана пасищата да бъдат под тази височинна кота?
 Отговорът, че било така в Швейцария, в Австрия, Германия, Италия и Словения,  нито е аргументиран, нито е верен, защото тамошните коне и крави никога не са били допускани да пашуват във високите части на Алпите и второ, там ясно са очертани с електрически пастири районите за паша и ежегодно властите проверяват с хеликоптер  дали някой си е позволил да наруши закона.
 В НП „Рила“, НП „Пирин“ и природен парк „Риломанастирска гора“ такива „ограничения“ няма и животните може да пашуват и серат където на стопаните им е кеф да ги пуснат.
Това обстоятелство дава и отговор на въпроса защо днес толкова много хора възприемат абревиатурата „НП“ не като национален парк, а като национално пасище.

СОЛЕНАТА ЦЕНА НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО
 

В официалните сайтове на споменатите национални и природни паркове човек може да прочете безброй клишета за уникалността на флората и фауната в тях, но няма да намери нито ред за безпомощното състояние на езерата /сн. Манастирските езера в Рила , сн. Бъндеришки езера в Пирин/, нито ред за масовото съхнене на клека във високите части на планината и още по-малко за вонящите трупове на умрели крави, като тази например, която туристите миналата година виждаха на пътеката  между х. „Демяница“ и х. „Тевно езеро“. 
 За тези метастази в екологичното здраве на Пирин и Рила държавните чиновници  категорично не искат да се говори и да се показва очевидното. Езерата в Рила и Пирин загиват, това е истината – отчайващо тревожна и упорито скривана години наред, а не е тази, захаросаната, която те се опитват да представят пред българската общественост или пред Юнеско – принципала на световното културно и природно наследство, под чиято егида са споменатите български национални и природни паркове.
 За провеждане на държавната политика по опазване на околната среда, българското законодателство е предоставило правомощия на солидна структура от държавни административни органи, чиито функции са свързани с изпълнението и контрола на действията и мероприятията, свързани с екологичното законодателство. Как всички те си вършат работата, показват снимките, които публикуваме.
 При тази ситуация няма логика българската общественост да приеме за нормална незаинтересоваността на чиновниците от Министерството на околната среда и водите и на парковите дирекции за състоянието на езерата в Пирин и Рила. Няма логика да се приема за нормална позиция, в която държавата в тяхно лице се опитва да ни убеждава, че тя не носи отговорността за екологичните проблеми, за които говорим. Няма логика, защото бягството от отговорност означава липса на държавна политика в опазването на природата и националните ни паркове.
                                                                                                                                            СКЪПИ НА ТРИЦИТЕ И ЕВТИНИ НА БРАШНОТО
 

Пирин и Рила са символите на България и основни туристически дестинации. В тях има над 200 езера с непресъхващ през лятото воден ресурс, поради което с право мнозина ги наричат „водните резервоари“ на България, който осигуряват над 90 на сто от питейната вода в цялата Югозападна част на страната. Груба и непростима грешка ще бъде тези водни резервоари да бъдат на колене единствено заради комерсиалните интереси на неколцина „бизнесмени“, чиито крави, коне и овце години наред издевателстват над екосистемата. Казвам това, защото до преди 5-6 години в Рила частично /някъде под 7-8% / бяха заблатени единствено най-ниско разположените от Седемте рилски езера, а в Пирин – Чаирските, двете най-ниски Превалски езера, Мозговишките и част от Спанополските езера.  
 Ако частните „животновъди“ не бъдат заставени кравите и конете им да пашуват на височина под 1800 м.н.в., както е било стотици години преди това, процесът на заблатяването ще се окаже необратим. Това означава, че ако днес 70-75 на сто от езерата в Рила и Пирин са със заблатена площ от над 60-70 на сто, след година-две най-много макроводораслите ще ги ликвидират напълно и завинаги, както това стана през последните година-две с Манастирските  езера, с част от Седемте рилски езера, с Водновръшките, Червивите и Зеленовръшките в Рила, или с Превалските, Бъндеришките , Башлийските и т.н. в Пирин например. И това ще стане, защото микроорганизмите в природните екосистеми са свързани и зависят едни от други и изчезването на един биологичен вид неминуемо води до нарушаване на равновесието в природните съобщества, каквито безспорно са езерата.
 Какво трябва да се направи като за начало, не след година-две, когато ще бъде късно, а още от сега? МОСВ и парковите дирекции изрично трябва да забранят свободната паша на кравите и конете във високите части на планината, т.е. на височина над 1800  м.н.в., където се намират почти всички езера в Пирин и Рила. 
Втората крачка е още по-проста – МОСВ, заедно с учени и експерти от БАН, да определят вида на блатната трева, растяща в езерните чаши, и да бъде намерен начин за елиминиране на размножаването й.
Ако не стане това, езерата на Пирин и Рила ще пресъхнат, удушени в прегръдката на макроводораслите в тях. Пресъхнат ли те обаче, ще пресъхнат и реките, а след тях и чешмите. Това е истината, а всичко останало е само част от пейзажа, който днес парковите дирекции упорито се опитват да скрият от всички нас, за да не разбере светът, че езерата в Рила и Пирин умират – бавно, но необратимо. И това ще продължи, ако продължаваме да се скъпим на триците и да бъдем евтини на брашното.
==================================================== 

ГЕОРГИ БУЗОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Луд експерт съм

    Напълно споделям отговорната позиция на г-н Бузов – и аз много пъти съм се питал – защо туристите, които едва ли пребивават повече от няколко дни около езерата, а в повечето случаи само преминават покрай тях са причина за заблатяване на езерата и ерозия на почвата, а хилядите глави едър добитък, които пашуват по половин година – не. Всеки турист е виждал лайновозите и хилядите глави добитък по не един планински циркус. Споделям становището, че в границите на националните паркове не трябва да се разрешава тази дейност. Освен високопланинското животновъдство други много тревожни явления, които са в компетенциите на цитираните в статията държавни институции са изсичането на горите и нападнатите от лишей горски масиви, които неизбежно съхнат. Изсичането на горите е една от главните причини за глобалното затопляне и по официални данни от чужди източници.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *