С жалби ощетените оспорват минималните размери на компенсацията, след като парламентът изравни условията за европейски стаж към тези за българския
Пресичането на „френската безработица” може да излезе солено, вместо да доведе до очакваните икономии. Миналата година депутатите затвориха вратичка в Кодекса за социално осигуряване, която позволяваше човек с няколко дни работа на висока заплата в европейска страна да получава у нас максимално обезщетение за безработица. Промените влязоха в сила на 13 август 2024 г., но НОИ започна да ги прилага и към подалите по-рано заявления, ако обезщетението не е било отпуснато към този момент. Това приложение на новите текстове със задна дата е повод за стотици дела срещу осигурителния институт и неговите териториални поделения, а по казуса вече има дело и в Съда на ЕС, съобщи адвокат Илко Стоянов, бивш кмет на Благоевград, цитиран от „Сега“.
Схемата с „френската безработица” произтича от европейския регламент, според който при краткотрайна заетост в различни европейски страни за изчисляване на обезщетението за безработица се взема само доходът от последната работа на трудов договор, независимо колко време е продължила тя. За сравнение, у нас обезщетението се изчислява по дохода за 2 години назад. Целта на еврорегламента е да бъдат защитени правата на работещите. Миналата година депутатите пресякоха тази възможност, като изравниха условията за европейския стаж към тези за българския и удължиха на 24 месеца периода, от който се изчислява обезщетението.
Новите условия дадоха забележителни резултати – хората, получаващи обезщетение по европейски регламенти, намаляха наполовина. Средният размер на обезщетението също намаля значително. Особено драстичен спад се наблюдава в област Благоевград, където миналата година бяха половината от обезщетенията с европейски стаж. Там при 1769 получаващи обезщетение по европейски регламенти през юни 2024 г. – преди промените в КСО, сега има едва 555 души. Средното обезщетение намаля от 1899,47 лв. на 951,31 лв.
Още при влизането в сила на промените НОИ предупреди, че те ще се прилагат към всички случаи, в които не е отпуснато обезщетение, независимо кога е подадено заявлението, макар че обикновено това се счита за заварено положение. Именно това е отприщило бум на дела срещу института.
С жалби ощетените оспорват минималните размери на обезщетението, като се настоява, че не може новият начин на изчисление да се прилага с обратно действие, след като това не е изрично посочено в промените.
В Благоевград обаче по първите 30 дела жалбите на ощетените са отхвърлени, казва адвокат Стоянов. Той дава особено фрапантен пример за различните тълкувания със случая на двама съпрузи, пътували и работили заедно в една и съща фирма в чужбина. При връщането в България съпругата е одобрена за обезщетение, а съпругът получава отказ при равни други условия.
Заради противоречивата съдебна практика съдия от Благоевград е отправил запитване за тълкуване до Съда на ЕС. Отделно е отправено запитване за тълкуване и уеднаквяване на практиката до Върховния административен съд. Докато у нас няма движение по делото, в Европейския съд в Люксембург процедурата е доста напреднала и вече са изискани и подадени писмени становища на страните.
