Ексобластният управител Любим Пранжев за надеждите на 10 ноември 1989 г. и реалностите 29 г. по-късно: Ненавиждах лимоните от началото на прехода, сега в болницата Краси ми носи банани, но след 29 г. и те ще са ми втръснали

29 г. след прехода емблематичният благоевградски политик Любим Пранжев коментира надеждите и реалностите:

Точно на 10 ноември 1989 г. надежди нямахме – едва вечерта по новините видяхме изплашената физиономия на Тодор Живков и усетихме, че нещо ще се случи. После последва опиянението и

надеждата за свобода, за икономическо развитие, за по-висок стандарт за хората… При това смятахме, че това ще стане рязко. Тя, свободата, до голяма степен се случи, България влезе в Европейския съюз, хората могат свободно да пътуват по целия свят, но уви – голяма част от тях го направиха с еднопосочен билет. Защото другите ни надежди се оказаха илюзорни. Икономиката не потръгна, така мечтаният висок жизнен стандарт все още си остава само мечтан. Аз не съм от хората, които съжаляват за времето на социализма, защото за мен това по-скоро е жалба за младост, а не носталгия по вкуса на някогашния „Алтай”. Лошото е, че по-млади няма да станем. А и човекът така е устроен, че никога не е доволен, все иска още и още. И ако след още 29 г. ме попиташ какво очаквахме през 1989 г. и какво дочакахме, сигурно ще отговоря: Да, станахме по-богати, но пък … и ще започна да изброявам какво не се е случило. Спомням си преди много години, в началото на прехода, хванах заразна болест – коремни паразити в резултат на някаква храна. Постъпих в болницата и тогава в продължение на един месец, колкото бе престоят ми, съпругата ми Красимира ми носеше всеки ден лимони, защото други цитрусови плодове по магазините нямаше. Бях ги намразил и си мечтаех за нещо по-така. Сега през 3 месеца влизам в болницата и Краси отново идва всеки ден на свиждане: носи ми банани, портокали, мандарини… Странно – никога не ми носи лимони. Та след 29 години сигурно ще се оплаквам от бананите.

Записа: ВАНЯ СИМЕОНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *