ЕКСПЕРТЪТ! Служител под прикритие – тайното проникване и високите технологии

Използването на служителя под прикритие е поредният синергичен подход при противодействие на престъпността, при който са ангажирани комплексно другите способи от инструментариума на СРС. Днес само творческото използване на високите технологии в комбинация с креативността на специално подготвени експерти може да доведе до прелом в антикриминалната дейност и обезпечаване на националната сигурност, заявява проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност, пред legalworld.bg.

Един от най-интересните способи за реализация на СРС е използването на служител под прикритие. Идеята е специалните служби да разполагат с достоверен и проверен легендиран участник във враждебна среда, който да оказва въздействие върху обекта на интерес, необходимо на специалните служби за постигане на целите им. Подобно на контролираната доставка, способът обединява в единна система повечето способи за реализация на СРС и постига комулативен ефект.

Служителят под прикритие е щатен служител на специалната служба и се ползва със всички права и задължения на държавен служител по съответния закон. Той е специално обучен специалист за работа в кризисни условия, поемащ съответните отговорност и риск.

И този способ според законите и теорията е използваем само след употреба на всички други възможности и специализиран инструментариум на специалните служби. Това значи, че първо трябва да се приложат методите за събиране на информация пряко от оперативните работници – съществуващи бази данни, налична документация, всяка достъпна информация, разузнавателни беседи, визуално събиране на информация от оперативния работник, създаване и използване на доверителни връзки, създаване и използване на мрежи от секретни сътрудници.

Секретният сътрудник е привлечен към доброволна работа в полза на специалната служба, задачите, които могат да му се възлагат и да изпълнява, са строго ограничени. Неговата подготовка е ограничена от обучението и възпитанието, на което го подлага водещия оперативен работник.

Последният инструмент принципиално се явява най-ефективен, стига да се познава и използва от оперативния състав. Без да обсъждаме причините на неговото неглижиране, ще кажа само, че прилагането му е почти невъзможно в нашата страна поради фактическата липса на информационни мрежи и ценни индивидуални информатори. Това кара оперативния състав да се ползва от служители под прикритие и в случаи, при които би било възможно да се използват други инструменти, като претоварва ресурсно специалните служби. Само ще отбележа, че идеята за качествено противодействие на престъпността се базира върху създаване на информационни мрежи, които освен работата по конкретни случаи се явяват и система за получаване на сигнали за престъпна дейност. Това значи, че един оперативен работник води мрежа от 5-10 секретни сътрудници[1], а следователно десет оперативни работника могат да разполагат с мрежа от 50-100 секретни сътрудници. Обратно, един служител под прикритие, за да може да работи качествено и безопасно, трябва да бъде поддържан от екип от 8-10 оперативни работници. Следователно неговото използване като основен информационен източник стеснява възможностите за получаване на сигнална информация – първична информация за престъпна дейност от 50 до 100 пъти. Така теоретично концепцията за секретно противодействие на престъпността придава на агентурно-оперативната работа диагностични функции, а когато става ясно какво е заболяването – кой е противникът и каква е престъпната дейност, влиза в действие хирургическият скалпел – насочена конкретна дейност на служител под прикритие. Невъзможен и деструктивен е опитът секретният сътрудник да бъде заменен от служителя под прикритие. Те притежават различни знания, навици и умения, различни правомощия, различна отговорност и правна квалификация.

Трябва да се отбележи, че в различни държави по различен начин се ситуира юридически фигурата на служителя под прикритие и неговото използване. Нашият закон доскоро определяше самия служител като СРС, но това създаваше логически дисонанс, тъй като служителите са част от силите на специалните служби, а служителите под прикритие, от една страна, са част от силите, а от друга, чрез формулировката за СРС – част от средствата. Това бе преодоляно чрез една промяна, водеща до това, че не служителите под прикритие, а тяхното използване представлява способ от СРС. По същия начин секретният сътрудник и мрежата от секретни сътрудници са част от средствата.

Служителят под прикритие е щатен работник в една от оперативните служби с антикриминална насоченост или обезпечаващи национална сигурност. Неговата същност е свързана с тайно проникване в престъпни формирования. Дейността му, макар и тайна, е рамкирана от специален закон и по същество е законна. Много интересно е да се направи паралел между служителя под прикритие и разузнавача нелегал. Служителят под прикритие работи във враждебна среда – престъпната организация. Екосистемата на сигурност е изцяло на негова страна – хората желаят противодействието на престъпността да бъде силно, безкомпромисно и действено, законите поддържат способа, гражданите са задължени да подпомагат специалните служби, криминалната престъпност е ненавиждана. Действието на операцията на служителя под прикритие е ограничена във времето, съобразно законовите срокове за използване на СРС[2].

Разузнавачът нелегал е изцяло потопен във враждебна среда. Екосистемата е враждебна, законодателството и хората са насочени срещу шпионажа. Дейността е опасна и едновременно с това изцяло противоправна предвид местното законодателство. Действието на операцията по използване на нелегала е неограничено във времето. Обикновено краят на операцията настъпва само след разкриването му.

Тактиката на подбор, обучение и използване е подобна поради естеството на операцията – подготвен служител прониква в противникова среда и изпълнява поставени задачи. Защо е необходим този паралел – защото по същество и в двата случая става дума за използване на дълбоко замаскиран служител във враждебна среда.

За да се разбере същността, съдържанието, приложението на способа, цялостната работа със служителя под прикритие, трябва да бъде разгледана в рамките на няколко етапа.

ИЗДИРВАНЕ И ПРОУЧВАНЕ НА ПОДХОДЯЩИ КАНДИДАТИ ЗА СЛУЖИТЕЛИ ПОД ПРИКРИТИЕ

Подборът на кадровите служители на службите за обществен ред и сигурност трябва да е съобразен със съществуващия капацитет както на системата за сигурност, така и на потенциалните способности на организациите и учрежденията, вкл. висшите учебни заведения, да акумулират и подреждат наличната информация за свързаните с тях лица. Тук трябва да се има предвид възможностите на високотехнологичния свят, в който живеем, както и нивото на внедряване и ползване на съвременните технологии. Средата е от особена важност за развитие на останалите елементи на оперативната обстановка, така че реализирането на концепцията за Промишленост 4.0 естествено корелира съществуването и развитието на концепцията за Сигурност 4.0. Електронното правителство не е просто мантра, която се използва, за да очертае бляскаво бъдеще. Има държави, в които то вече работи, има други, в които е напреднало изграждането му, а има и трети, в които съществува само като проект – повече или по-малко избистрил се в тесния кръг на малко кадърни администратори и IT специалисти.

В основата на подбора на служители под прикритие следва да се предвижда възможността за качествено изследване на нуждите на съответните структури за сигурност както в момента, така и в близка и по-далечна перспектива. Моделирането с помощта на съвременните компютърни системи дава възможност за концептуално проектиране и изследване на ефективна структура в съответната област на сигурност, установяване на възловите за ефективно функциониране места и необходимостта от обезпечаване с компетентни кадри. На базата на оценяване на наличните и необходимите служители трябва да се установи какви кандидати са необходими за непосредствено назначаване и за задоволяване на нуждите на операциите под прикритие в перспектива. За създаване на кадрови перспективи се очертава кръгът от съществуващи структури, в които би могло успешно да се направи търсене и създаде нужната професионална група от кандидати на базата на вече оформени профили. За щателно определяне на кръг от подходящи лица освен стандартните подходи трябва да се използват новите технологии – анализ на Големите данни, Интернет на нещата, съхраняване на пълна и прецизна информация за всяко лице, комбинирана с мерки за опазване на личната информация и правата на гражданите. В момента този подход може да работи само в комбинация с традиционните начини, но процесът на дигитализация на информацията за всичко и повишената ефективност на облачните изчисления и облачното съхранение на информация, както и на изграждането и функционирането на електронно правителство, ще доведат до предимствено използване на новите технологии. Такъв подход изисква компетентност и своеобразна подготовка на служителите, работещи в сферата на подбор на персонал за специалните служби. Знанията за съвременните технологии, за работа със съществуващи бази данни, за социалните мрежи, медиите, за електронно моделиране и профилиране са необходими за професионално определяне на диапазона от интересни от кадрова гледна точка лица. При това кръгът от подходящи лица е  препоръчително да е по-широк от двама или трима за позиция и да позволява планиране на възможни кандидати в рамките на следващи периоди. По отношение на стандартните подходи следва да се даде предимство на комбинации от класически и високотехнологични техники на търсене и определяне на подходящи специалисти.

Например: Класически подход за подбор на различни категории специалисти е проучването на учащи се в определени висши учебни заведения – в рамките на интересуващите службата специалности, проследяване на развитието им в рамките на учебния процес, коментиране на способностите им за развитие с преподаватели, които добре ги познават и с които са създадени доверителни отношения. Този подход е улеснен от засилващото се присъствие на високите технологии в университетите и учебния процес. Висшите учебни заведения провеждат политика на въвеждане на цифровите технологии в цялостната си дейност – от документооборот до изпитване на студентите и нанасяне на оценките. Използването на интернет базирани платформи за обучение, за поставяне на задачи, проследяване на процеса на усвояване, тестова и изпитна дейност улеснява и обективизира проучването на подходящ кандидат.

Друг подход е подбор на група от възможни кандидати, работещи в частни и държавни фирми, разполагащи с търсени качества, знания и умения според изготвените профили на кандидати за служители под прикритие. Освен използването на класическите разузнавателни беседи с познаващи кандидата колеги, началници и подчинени се ползват вече съществуващи в страната бази данни и се правят проверки на досега известни факти за кандидатите. Например съществуващи в няколко бази данни документи за собственост, за семейно положение, за фирмена дейност, за платени данъци позволяват кръгът на кандидатите да е съобразен с изискванията на длъжността, а не да довежда до компрометиращо и фрапантно несъответствие, и видим конфликт на интереси.

Когато кръгът от кандидати се проучва за служители под прикритие в специалните служби, свързани с особена отговорност към сигурността на държавата, са допустими прилагането на всички способи от арсенала на специалните разузнавателни средства във вида, в който се използват в съответната страна и служба. Тук трябва да отбележим, че съобразно развитието на съвременните технологии това може да е много прецизен, качествен, пълноценен, бърз и ефективен процес, даващ възможност за пълно и обективно опознаване на качествата на кандидата в рамките на негласно наблюдение. Разбира се, съвременните технологии предлагат възможности това наблюдение да се проведе само в рамките на закона и запазвайки правата на гражданите и проучваното лице. Изброените подходи до голяма степен са свързани с подбора на кандидати, иницииран от специализираните структури на специалните служби. Не трябва да отхвърляме възможността да бъдат използвани и когато инициативата изхожда от кандидати, желаещи да работят в определена структура.

Вторият подход е свързан с новата политика на съвременните структури за сигурност, които стават все по-открити и обърнати към обществото и гражданите. Факт е, че западноевропейските и щатските служби все повече си служат с инструментариума на рекламата и маркетинга за привличане на кандидати за работа. Разбира се, този подход е обезпечен от детайлно проучване и проверка на кандидатите, придружено от периодични проверки за сигурност и лоялност с помощта на високотехнологични устройства.

Третият подход е свързан с очертаване на кръга от кандидати сред учещите и завършващите специални учебни заведения – АМВР и военните училища. Той е неефективен и опасен по отношение на служителите под прикритие поради съществуваща ясна връзка между кандидата и съответните служби, ползващи учебните заведения. Макар и неподходящ, все пак той се използва по света от съображения за икономии. Разбира се, в държави с население над 100 млн. и обширни територии опасността от идентификация е минимална – в САЩ, Франция, Русия без особена опасност се използват както възпитаници на специални учебни заведения, така и хора, преминали през полицейска практика в униформени и оперативни структури, но в малки държави с ограничена територия и население това представлява завишена опасност от разкриване и провал.

Категорично изискване, предпоставящо ефективна и безопасна дейност, е липса на видима връзка между кандидата и служителя под прикритие със специалните служби, освен в много ограничени случаи, предвидени в легендировката.

НАЗНАЧАВАНЕ

Служителите под прикритие често се назначават в състава на обикновени оперативни поделения, но ако искаме работата им да е достатъчно безопасна, те трябва да са част от особени обособени структури, максимално отдалечени от структурите на службите и разполагащи с убедително прикритие. Цялостната документация за съществуване, работа, данъци, социални осигуровки трябва да е легендирана и обезопасена от проникване и разконспириране.

ПОДГОТОВКА НА СЛУЖИТЕЛ ПОД ПРИКРИТИЕ

Използването на служител под прикритие изисква секретност при самата подготовка. Досегашната практика предлага компромиси за съвместно обучение. Но това довежда до разширяване кръга на хората, знаещи самоличността на специфичните служители. Обучаемите и преподавателите се познават помежду си. Подходът с виртуалната класна стая, с аватари на обучаващи и обучаеми позволява премахване на този дефект и увеличаване на безопасността на служителя и ефективността на способа. Обучението във виртуалното пространство може да бъде много ефективно. Важно е да се създаде подходяща визуална среда за провеждане на виртуално проследяване, с всички проблеми, слепи петна, рискове за откъсване от наблюдение. Програмата трябва да позволява промяна на броя на участниците, а също така да дава възможности за симулирано обучение по управление на групата за външно наблюдение (ВН). Положителните страни са: ниска себестойност, възможност за симулация на сложна оперативна и топологична обстановка, индивидуално обучение, обучение в различна външна среда, бързо сменяща се и създаваща широко поле за трениране на подходящи специфични навици, знания и умения. Управленското обучение на ръководителите на поддържащите служителя под прикритие екипи може да е много близко до реалното – имитиращ действителността център за управление – стационарен или мобилен. Екрани, електронни карти, образи и комуникационни уреди могат да бъдат настроени така, че да се създадат знания, навици и умения за вземане на ефективни управленски умения. Виртуалната среда позволява и индивидуално обучение, което, ако се наложи, може да се проведе по начин, гарантиращ анонимността на участниците – нещо изключително важно при подготовката на служители под прикритие, самоличността на които следва да се пази в тайна.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА СЛУЖИТЕЛ ПОД ПРИКРИТИЕ

Оперативното проникване е метод на специалните служби, позволяващ им да получат таен достъп до интересуващите ги обекти (несанкциониран от собствениците), за да придобият информация и да окажат въздействие. Самото оперативно проникване се реализира чрез внедряване на служители под прикритие в противниковата среда.

Подготовката на операцията по проникване на служителя под прикритие изисква детайлна предварителна информационна база, особено що се отнася до проучване на противника – престъпна организация, ръководството и членовете й. Когато става дума за организирана престъпност, специалните служби винаги разполагат с известни данни в информационните си масиви – повече или по-малко подробни. За да се определи тактиката на действие за проникване и изпълняване на задачите на специалната служба, служителят под прикритие трябва да проучи колкото се може по-пълно обекта на секретно проникване. Изключително полезна е информация за личностни качества, хобита, интереси, слабости на членове на престъпната организация и ръководителите й.

Подготовката предполага анализ, моделиране във виртуална среда, планиране, създаване на виртуални сценарии, проиграване и тренинг, създаване на 3D мащабирани копия на реални обекти, използване на обемна фотография и видеозапис, обучение във виртуална среда – анонимна класна стая или виртуално копие на обекта за проникване, и пр.

Внедряването на служители под прикритие се подчинява на правилата за подбор, обучение и управление на служителите под прикритие в рамките на Сигурност 4.0. Стандартните операции по проникване извън съвременната технологична среда са с класическа конфигурация и са многократно описвани и анализирани в съществуващата литература. Създаване на непосредствена или опосредствана връзка с принадлежащо лице или лица от престъпната група и последващо създаване на доверителни отношения е на теория и практика добре изяснено и описано[3], така че в настоящия материал по-скоро е интересно да обмислим високотехнологични решения. От тази гледна точка е задължително ползването на големи данни и анализа им, интернет на нещата и анализа на информацията от него, обучение и подготовка във виртуална среда, планиране и създаване на сценарии, които също следва да се проиграят, изпробват и усвоят във виртуална среда, блокчейн като основа на разпределен компютър или основа на бази данни с непроменяемо състояние. Тук трябва да се подчертае, че всички дейности по оперативното проникване са особено деликатни и предлагането, разрешаването и планирането им преминават през сложни процедури, гарантиращи конспиративност, максимална ефективност и възможната безопасност на участниците. Тези процедури се фиксират в съответните документи и за да не бъде допуснат пропуск или некоректно взимане на решение, възможен подход е използването на умни договори, базиращи се на частна блокчейн мрежа.[4]

От гледна точка на Сигурност 4.0 действията за постигане на целения ефект е най-добре да бъдат подложени на моделиране и експериментиране във виртуална среда. Поради сложността на действията и дейностите в сферата на сигурността възможният безопасен и конспиративен начин е извършване на виртуално моделиране и игрово изпробване на модела във виртуалната реалност. Успешното реализиране е свързано с правилното поставяне на приоритети и последователност на отделните действия, което може да бъде предварително изучено и проиграно с помощта на виртуални сценарии. Например виртуален сценарий на секретно проникване с няколко възможни развития, включително възникнали кризисни ситуации, предполагащи допълнителни възможни сценарии за развитие За да бъде изграден убедителен модел и близки до реалността сценарии, е възможно да бъдат използвани големите данни, интернет на нещата – проследяващ местоположението и придвижването на всеки от виртуалните участващи, анализ и визуализация с помощта на изкуствен интелект на поливариантни сценарии. Служителят под прикритие осъществява тайно въздействие върху обекта на специалната служба, така че това да доведе до извършване от него прогнозираното желано действие, без той да осъзнае, че го реализира под чуждо влияние. Въздействието следва да мотивира обекта така, че да реши да осъществи подготвяното действие, и трябва да е точно премерено и насочено, а това е рисковано да се приложи без предварително проиграване на ситуацията. Отново се създава възможност за моделиране на промяната на околната среда и участниците в ситуацията по безопасен и с възможности за многократни повторения начин. И създаването, и изследването на модела, при който се извършва проиграване на различни сценарии, са възможни с използването на моделиране на виртуална среда и използване на изкуствен интелект за висока скорост на изграждане и променяне на ситуации – сценарии. В провежданото проиграване се изясняват вероятни достатъчно значими условия, които оказват влияние върху съзнанието и поведението на обекта и които евентуално оказват направляващо въздействие върху него и той да бъде принуден да се съобразява с тях в по-нататъшното си поведение. Когато се достигне до достатъчен набор от такива възможни промени, може да се продължи с работа по планиране на конкретната операция. Планирането трябва да отчете и ресурсните възможности на службата, които смята да отдели за конкретната операция. За постигане на максимално ефективно действие, предхождано от план и проиграни вероятни сценарии, е необходимо да се акумулират достатъчно пълни и достоверни данни за обекта на комбинацията. Това може да стане по стандартния начин на проучване, но съвременните технологии ни позволяват достигане на по-голяма точност, оперативност, достоверност и своевременност. Анализът на големите данни, достъпни за специалната служба, цялостната информация, която може да се използва, включително в реално време от интернет на нещата, засягаща обекта и неговото обкръжение, използването на мощни компютри, вкл. основани на блокчейн, актуална информация, получавана чрез интелигентни устройства и датчици, позволяваща корекции съобразно реакцията на обекта (възможни са различни варианти и трябва да се разполага със сценарии както за благоприятно, така и за неблагоприятно развитие), включително и разположени на съвременни платформи – дронове, безпилотни автомобили, интелигентни мрежи за видеонаблюдение, многократно усилват възможността за ефективно въздействие, а следователно и за достигане на целта на специалната служба. Разбира се, за да се реализира операцията в този модерен и ефективен стил, е необходимо специалната служба да притежава човешки, апаратен и финансов ресурс, което създава проблем при внедряване на високотехнологичните решения на Сигурност 4.0 в по-малките държави и специални структури. Тук като че възможността е единствено в коопериране между службите, съвместна дейност в сферата на сигурността на отделните държави, споделянето на ресурси, а понякога и отказ от известен национален суверенитет.

ПРОНИКВАНЕТО

Операцията е психологическа по своята същност. Проникването започва с установяване на контакт с лице от престъпната организация, като служителят под прикритие разчита на своя връзка, за да бъде запознат или използва креативността си, за да установи контакт с интересуващия го. Развитието на връзката, печеленето на доверие, запознаване със структурата, участниците, активите и дейностите на престъпната организация, конкретни операции са предмет на интереса и активността на служителя под прикритие. От неговите знания, навици и умения зависи дълбочината на проникването, привидното му активно присъединяване към престъпна дейност и съответно качеството и важността на получената информация, както и възможностите за събиране и фиксиране на доказателства.

Тук е мястото да се обясни, че в тази операция се използват всички други способи: наблюдение – стационарно и мобилно, подслушване, проверка на кореспонденцията, белязване, доверителна сделка, като в преобладаващата част от случаите служителят под прикритие посочва времето, мястото и участниците, а другите способи се използват за създаване на доказателства. Причината за това е фактът, че използването на служителя под прикритие се регламентира от Закона за СРС, така че сроковете са ограничени. Възможно е един служител да участва в 4-6 операции годишно и ако само този способ се използва за формиране на доказателства, то ще се наложи служителят да участва в закрити съдебни заседания като анонимен свидетел. Независимо от изискваната режимна обстановка, той става познат на редица съдебни състави, което в края на краищата е в състояние да ликвидира легендировката му, да разкрие самоличността му в престъпните среди и съответно да доведе до провали в работата на специалните служби и да застраши неговия живот и този на близките му. Както проникването е обосновано и легендирано, така и напускането на престъпната организация трябва да е внимателно планирано и обосновано, така че сред участниците да не възникне подозрение относно легендирания служител. Факт е, че не всяка операция завършва с реализация и арест, а разкриването или подозренията спрямо внедрения служител води до компрометиране на изградения образ, стесняване на бъдещи възможности за операции, където би могло да се използва „активите“ на мнимия участник в престъпна дейност, заплаха за личности и операции.

Днес стремежът е специалната служба максимално да обезпечи безопасността на проникващия – задача, която е сложна за изпълнение и твърде ресурсоемка при стандартните подходи, но при активно използване на съвременните технологии – напълно осъществима. Всички форми на електронно наблюдение се използват както по отношение на членовете на престъпната организация, така и по отношение на служителя под прикритие, така че да бъде управляван и подсигурен максимално ефективно.

Използването на служителя под прикритие е поредният синергичен подход при противодействие на престъпността, при който са ангажирани комплексно другите способи от инструментариума на СРС. Днес само творческото използване на високите технологии в комбинация с креативността на специално подготвени експерти може да доведе до прелом в антикриминалната дейност и обезпечаване на националната сигурност.

Назаем от legalworld.bg

[1] Това е стандарт, наложил се в специалните служби по света

[2] Закон за СРС, чл. 21

[3] Радулов, Н., „Специални разузнавателни средства“, 2010 г., Изд. „АСИ принт“, стр. 191

[4] Радулов, Н. „Сигурност 4.0“, 2019 г., Изд. НТС по машиностроене „Индустрия 4.0“, стр. 219

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *