Ем­бле­ми на учи­тел­ско­то със­ло­вие в Бла­гоев­град­ска об­ласт с при­зо­ве от кон­кур­са “Лю­бим учи­тел”

Зап­ри­на Глуш­ко­ва, стар­ши учи­тел по бъл­гар­ски език и ли­те­ра­ту­ра и френ­ски език в СУ “Ни­ко­ла Вап­ца­ров” – Ха­джи­ди­мо­во, Цве­те­лин­ка Ко­те­ва, стар­ши учи­тел по ан­глий­ски език, чужд език по про­фе­сия и му­зи­ка в Про­фе­сио­нал­на­та гим­на­зия по ту­ри­зъм и ле­ка про­миш­ле­ност “Го­це Дел­чев” – Бла­гоев­град, Ма­рия Геор­гие­ва, ди­рек­тор на Нев­ро­коп­ска­та про­фе­сио­нал­на гим­на­зия “Ди­ми­тър Та­лев” – Го­це Дел­чев, коя­то е и учи­тел по БЕЛ и рус­ки език, са по­бе­ди­те­ли­те в сед­мо­то из­да­ние на кон­кур­са “Лю­бим учи­тел 2019 г.”, ор­га­ни­зи­ран от вес­тник “Стру­ма” с под­кре­па­та на Ре­гио­нал­но­то уп­рав­ле­ние на об­ра­зо­ва­ние­то и об­щи­на Бла­гоев­град. Це­ре­мо­ния­та по наг­раж­да­ва­не­то на при­зьо­ри­те се със­тоя на изи­ска­на це­ре­мо­ния в “Лар­го” МОЛ в при­със­твие­то на  кме­та на Бла­гоев­град инж. Ру­мен То­мов, за­мес­тник-кме­то­ве­те д-р инж. Ва­си­ли­са Пав­ло­ва, Ясен Поп­ва­си­лев, на­чал­ни­ка на РУО Ивай­ло Зла­та­нов, об­лас­тния уп­ра­ви­тел Би­сер Ми­хай­лов, пред­ста­ви­те­ли на ре­ди­ца ин­сти­ту­ции, ди­рек­то­ри на учи­ли­ща.

“Кон­кур­сът “Лю­бим учи­тел” е не прос­то гла­су­ва­не за чо­ве­ка, ко­го­то ще пом­ним цял жи­вот за­ра­ди съ­ве­ти­те, уси­лия­та и страс­тта му да от­во­ри вра­та­та на поз­на­ние­то за нас, за де­ца­та и вну­ци­те ни. Кон­кур­сът е по­во­дът да се вър­нем в клас­на­та стая, да ви­дим как­во се случ­ва днес в нея и да поис­ка­ме да про­ме­ним ос­та­ре­ли­те ве­че нор­ми, ка­то за­па­зим веч­ни­те цен­нос­ти. И ако през из­ми­на­лия ме­сец ус­пяхме да на­ка­ра­ме сто­ти­ци в Пи­рин­ско да се вклю­чат в ини­циа­ти­ва­та ни, зна­чи цел­та ни е из­пъл­не­на, а об­ра­зо­ва­ние­то и хо­ра­та, кои­то из­пъл­ват та­зи ду­ма със съ­дър­жа­ние, са по­лу­чи­ли нуж­но­то приз­на­ние! Бла­го­даря Ви, че сме заед­но!” – с те­зи ду­ми це­ре­мо­ния­та от­кри уп­ра­ви­телят на вес­тник “Стру­ма” г-жа Тео­до­ра То­мо­ва.

Бляска­во­то съ­би­тие за­поч­на с прек­рас­но из­пъл­не­ние на Во­кал­на фор­ма­ция “Мая” към Цен­тъ­ра за лич­нос­тно и твор­чес­ко­ раз­ви­тие на де­ца­та от Бла­гоев­град. При­със­тва­щи­те бур­но ап­ло­ди­ра­ха и из­ява­та на ба­лет “Кроа­зе” и На­ро­ден дет­ски хор към ЦЛТРДБ. Из­клю­чи­те­лен про­фе­сио­на­ли­зъм де­монс­три­ра­ха и та­лан­тли­ви­те уче­ни­ци от Про­фе­сио­нал­на­та гим­на­зия по ту­ри­зъм и ле­ка про­миш­ле­ност “Го­це Дел­чев” – Бла­гоев­град, кои­то при­гот­ви­ха ке­тъ­рин­га за стил­но­то тър­жес­тво. В ор­га­ни­за­ция­та на съ­би­тие­то уча­стие взе­ха и сту­ден­ти от спе­циал­ност “Връз­ки с об­щес­тве­нос­тта” на ЮЗУ “Н. Рил­ски” с ръ­ко­во­ди­тел доц. д-р Славя­нка Ан­ге­ло­ва.

И та­зи го­ди­на вес­тник “Стру­ма” спа­зи тра­ди­ция­та и зас­ви­де­телс­тва свое­то ува­же­ние към учи­те­ли­те, кои­то са някол­ко стъп­ки пре­ди дру­ги­те – учи­те­ли­те ве­те­ра­ни. Раз­въл­ну­ва­на, на сце­на­та из­ле­зе ед­на от ем­бле­ми­те на ЕГ “Акад. Л. Стоя­нов” – г-жа Лил­яна Ри­зо­ва, пре­по­да­ва­ла френ­ски език и френ­ска ли­те­ра­ту­ра в про­дъл­же­ние на 40 го­ди­ни, от ос­но­ва­ва­не­то на гим­на­зия­та през 1996 до 2016 г. Глав­ният ре­дак­тор на вес­тник “Стру­ма” Ане­лия Дес­под­ска под­не­се спе­циа­лен бу­кет и на един от най-из­вес­тни­те и до­ка­за­ни учи­те­ли по ма­те­ма­ти­ка г-жа Вио­ли­на Чи­ме­ва, ос­та­ви­ла име­то си със злат­ни бук­ви в ис­то­рия­та на ПГИ “Иван Ил­иев”. За зас­лу­ги­те си към об­ра­зо­ва­ние­то бе ап­ло­ди­ра­на и г-жа Сев­да­на Мар­ков­ска, бивш ди­рек­тор на НХГ “Св.св. Ки­рил и Ме­то­дий”. Спе­циал­на гра­мо­та има­ше и за г-жа Ли­мон­ка Ба­ро­ва, пър­ва­та же­на ди­рек­тор на учи­ли­ще в Раз­лож­ко.

За пос­тиг­на­ти ви­со­ки ре­зул­та­ти в уче­бна­та дей­ност и дис­цип­ли­на­та на уче­ни­ци­те при­зът “Учи­ли­ще на го­ди­на­та 2019 г.” бе при­съ­ден на Ези­ко­ва гим­на­зия “Акад. Л. Стоя­нов” – Бла­гоев­град.

“За мен е чест да връ­ча точ­но та­зи наг­ра­да, за­що­то то­ва е мое­то учи­ли­ще и аз съм един от въз­пи­та­ни­ци­те му”, объ­рна се към ди­рек­то­ра на ЕГ Тин­ка По­по­ва ре­гио­нал­ният ме­ни­джър на Бан­ка ДСК Иво Ан­дров.

“Най-гол­ямо­то удо­влет­во­ре­ние за мен е, че та­зи наг­ра­да е приз­на­ние за тру­да на един вдъх­нов­яващ, мо­ти­ви­ран екип от пре­по­да­ва­те­ли. Ед­ни всеот­дай­ни хо­ра не са­мо към про­фе­сия­та, а и към уче­ни­ци­те. При нас се обу­ча­ват ед­ни из­клю­чи­тел­но ин­те­ли­ген­тни уче­ни­ци, кои­то ни ка­рат да се гор­деем, да се раз­ви­ва­ме, да бъ­дем все по-креа­тив­ни и ино­ва­тив­ни. Та­ка че то­ва е об­ща наг­ра­да и на учи­тел­ския ко­лек­тив, и на всич­ки уче­ни­ци. Аз прос­то имах при­ви­ле­гия­та да я по­лу­ча”, спо­де­ли ди­рек­то­рът на ЕГ Тин­ка По­по­ва.

На­ред със зас­лу­жи­лия при­за “Лю­бим учи­тел 2019 г.” и под­глас­ни­ци­те му, спе­циал­на наг­ра­да бе под­гот­ве­на и за учи­тел­я, по­лу­чил най-ви­сок еле­ктро­нен вот – пре­по­да­ва­телят в Спор­тно­то учи­ли­ще в Сан­дан­ски Стой­ко Най­де­нов.

След офи­циал­на­та част бе ор­га­ни­зи­ран сти­лен кок­тейл, на кой­то по стар бъл­гар­ски оби­чай гос­ти­те и прия­те­ли­те на вес­тник “Стру­ма” вдиг­на­ха наз­дра­ви­ца за бъ­де­щи ус­пе­хи и щас­тли­ви дни.

Победителят, филологът З. Глушкова: Призванието ми да бъда учител е моят помощник в работата

Г-жо Глушкова, какво е чувството за втори път да спечелите приза “Любим учител на Пиринско” в конкурса на вестник “Струма”?

В първия момент не можех да повярвам, аз – отново любим учител. Не очаквах, защото моите “бисерчета” са вече студенти, отлетяха от класното гнездо и просто не съм очаквала, че ще имам много други техни последователи. Потръпнах при обаждането на моя преподавателка от ЮЗУ “Неофит Рилски” – “Честита награда “Любим учител”! Не мога да опиша какво почувствах в този миг. Усещането да си носител на такава награда е вълнуващо, удовлетворяващо и в същото време омиротворяващо. Това е един миг на осъзнаване, че все пак си полезен, че усилията не са “празна работа и изгубено време”.

С Вас сме си говорили и друг път за това как мотивирате учениците, но впечатление прави, че Ваши възпитаници печелят все повече призови места в национални конкурси и форуми. Как постигате това?

Оххх, тук има много да се говори, но ще се опитам да определя работата ми с учениците с две думи – “живот като в приказка” – с дълга история и с главни герои – учениците. Началото беше изключително трудно. С времето осъзнавах, че имам нужда от голямо търпение и постоянство, за да постигна желаните успехи в учебно-възпитателната дейност. Изправих се пред най-голямото предизвикателство – какви интерактивни методи, подходи и механизми да използвам, за да създам мой модел на ученик – моделирането беше един дълъг процес. Но се получи. С тях заедно създадохме приказен оазис с феи, принцеси и принцове, които имаха вече взаимно доверие един на друг, и още по-важно – повярваха в мен, че аз съм техен съюзник и идвам с добри намерения. В този оазис всяко дете намери своето място за изява. Събуди се трепетът и след получените награди, въпреки натовареността, която имат, те питаха отново, и отново: “Има ли друг конкурс?”; “Кога започваме?”. Чувствах се приятно и за да им покажа, че мога, съм търсила контакти с различни училища, центрове за деца, фондации и асоциации, от които съм получавала всичките състезания конкурси, в които участват моите ученици. А как постигаме наградите? С много труд. Моите деца и през ваканциите работят, за да получават.

Имало ли е случай, в който сте мислили да се откажете от професията си?

Не. Да съм учител е моето призвание. Това е една от детските ми мечти. Исках да бъда адвокат, журналист… Желанията ми се променяха в зависимост от книгите, които четях. Работата с децата за мен е истинско удоволствие, зарежда ме с енергия, положителни емоции и ме кара да се чувствам като тях. Нито за миг не съм съжалила за своя избор. Призванието ми да бъда учител е моят помощник в работата.

Кои са най-големите предизвикателства, свързани с работата Ви, и какво Ви носи най-голямо удовлетворение?

Самата професия учител е предизвикателство, отговорност, но в същото време и щастие, призвание, любов… Искрящите детски очи и усмивките са емоцията, която осмисля всеки мой ден и ми дава заряд да продължа напред! В много мои трудни моменти те са ми били опората, силата и стимулът да продължа.
Истинско предизвикателство е също да обучаваш днешните деца – информирани, търсещи, можещи, защото те са директни, изразяват мнение, имат позиция и налагат да учиш двойно, за да си в крак с времето. Нужни са ни голям професионализъм, много обич и всеотдайност, за да пробудим ума, душата и сърцето на ученика. Да бъдеш учител днес означава не просто да затрупваш учениците със знания, а да ги научиш как сами да ги откриват, да ги научиш как да учат, как да намират истината, защото, за да полети една птица, трябва да й помогнеш да разпери крила. Смело мога да заявя, че моите ученици се радват на свободата да имат избор, да бъдат чути, да бъдат себе си. Те, учениците, са като една книга. Не трябва да съдим за тях само по корицата, а трябва да я отворим и прочетем.
Какво ми носи най-голямо удовлетворение? Иска ли питане – постиженията на учениците ми, особено когато виждам, че те развиват уменията си, развиват себе си. Чувството е много хубаво да виждаш, че си значим и че си помогнал с нещо. Може би това те прави добър учител! А добрият учител според мен е този, който умее да увлича след себе си, който обича онова, което прави, и това му личи.
Ще дам пример. Аз имах късмета да имам уникален учител по български език и литература от VII до XI клас (за жалост вече покойник). Той запали в мен, а и в десетки мои съученици любовта към езика, към литературата. Направи го неусетно за всички нас, а всъщност още тогава е предопределил развитието ни. Забравяхме да излезем в междучасие, защото през това време ни разказваше за автори, които ги нямаше в учебниците. Убедена съм, че съм взела поне мъничко от неговото изкуство – да си учител. Това го доказват и успехите на моите ученици. За трета поредна година мои ученици получиха първи награди, с които получават правото да кандидатстват за едногодишна стипендия от МОН.
Всичко гореизложено наистина топли сърцето ми и ме кара да вярвам, че има смисъл в това, което правя. За мен е важно да виждам, че учениците ми имат някакво развитие, някои го постигат по-бързо, други по-бавно, но важното е, че всички вървят напред и един ден ще постигнат оптимални резултати.
Ето това ми носи пълно удовлетворение – успехите им, а и те самите. Всичко, което правя в работата си, го правя с огромно желание за тях. Научих ги да опитват винаги, когато им се даде възможност. Научих ги, че те сами трябва да търсят възможност за изява, дори когато липсва такава. Показах им, че не всеки опит е печеливш. Показах им, че печели този, който със сигурност опитва. Научих ги да носят отговорността за собствения си избор, да вземат решенията за себе си сами, било то сигурни или не. То какво ли е сигурно в този живот?
Но… едно е повече от ясно – децата безпогрешно усещат кога един преподавател е просто преподавател и кога учителят е просветител, новатор и водач…

Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли станали пак учител?

Ако днес бях пред прага на кандидатстудентски изпит, аз отново щях да кандидатствам “Българска филология” и отново щях да избера да бъда учител пред всички други примамливи и добре платени работи. Децата са моят живот.

Директорът на Неврокопската професионална гимназия “Д. Талев” М. Георгиева: Исках да съм балерина, мечтаех да съм лекар, но станах учител, общуването с деца е най-прекрасното нещо

Мария Георгиева – директор на Неврокопската професионална гимназия “Димитър Талев” – Гоце Делчев, учител по български език и литература и руски език. В тазгодишното, седмо издание на конкурса “Любим учител” тя бе класирана на трето място.

Г-жо Георгиева, как приемате тази награда, изненадана ли сте?

Наистина съм много изненадана, защото конкурсът е “Любим учител”.

Но директорът е и учител.

Да, затова много се радвам, тази награда ми помогна отново да се почувствам учител. Прекрасно е да си учител и ако има нещо, което ми липсва в работата като директор, това е по-честият контакт с децата.

Защо избрахте учителската професия и винаги ли сте искали да тръгнете по този път?

Всъщност първоначално исках да съм балерина, но по очевидни причини това нямаше как да се случи в Гоце Делчев. Мечтаех и да съм лекар, но заради тежък личен момент реших, че трябва да се насоча към друга професия. Така станах учител по български език и литература и руски език.

Със сигурност можете много да говорите и от гледна точка на учител, и на директор, но въпросът ми е как успявате да мотивирате този голям колектив на НПГ и учениците?

Настина е голям. Освен 700-те ученици, там са близо 60 учители и 20 човека непедагогически персонал. Да си призная, мисля, че имам много голям късмет с колектива, и с учениците също. Струва ми се, че в НПГ има някаква магия. Това е училище, в което всеки, който се запише да учи, заобичва. Дори и новопостъпилите осмокласници само след няколко месеца при нас, още преди Коледа, започват да обичат училището, учителите, дори и да учат.

Трудно ли се ръководи такъв голям екип от 80 човека?

Не знам как ще ви прозвучи, но не е трудно, на мен ми е даже приятно. Учителите ни са прекрасни. Обичат децата, което е и най-важното условие за изграждането на едно наистина добро училище.

Понеже темата на есето в конкурса бе свързано с иновациите, ще споделите ли Вие как работите, какво прилагате в това отношение?

Без формално да сме иновативно училище, ние прилагаме иновации от 3 години. Първите бинарни, интердисциплинарни уроци в Гоце Делчев, и не само, бяха именно в НПГ “Димитър Талев” и тази традиция продължава.

Непрекъснато се говори, че професионалното образование е приоритет, това така ли е на практика? Вие усещате ли го?

Да, така е и ние го усещаме на практика. Нашата гимназия не среща никакво затруднение нито при набирането на ученици, напротив, всяка година броят е все по-висок, нито когато обявим свободно работно място. За една позиция има по 7-8 кандидати. Нямаме проблеми и с бюджета. Нещата настина вървят добре. Бих искала да благодаря на експертите от Регионалното управление на образованието и на началника Ивайло Златанов, които много ни помагат, подкрепят и са винаги до нас.

Вие всъщност сте едно от първите училища в областта с дуална форма на обучение.

Точно така. Освен това сме първото и единствено засега училище в областта, в което се изучава роботика. И не само че се изучва, а и непрекъснато печелим призови места, и то първи награди от национални изложения. Дори и сега, в този настоящ момент, клубовете по роботика и промишлена електроника за пореден път са на посещение в БАН /Българска академия на науките/, където техните два проекта са изложени в централното фоайе. Изложението има състезателен характер, затова очакваме и оттам награди.

Ако зависеше от Вас, кои три неща в образованието бихте променили?

Ако зависи от мен, бих променила огромния обем документация, който наистина много тежи не само на директорите, но и на учителите. Това бих променила, друго на първо четене не се сещам, ако искате, допълнете ме.

Аз също мисля, че това най-много тежи на работещите в системата на образованието, но пък министерството все говори за намаляване на административната тежест.

Тази документация започна непрекъснато да расте всяка година, откакто сме членове на Европейския съюз. Явно това е някакво “европейско заболяване”. Описва се всяка стъпка на учителя – в клас, в коридора, в междучасието… Всичко трябва да бъде документирано, а описанието понякога е по-дълго от самото действие.

Но пък сте сред първите, въвели електронен дневник…

Да, от тази година сме изцяло на електронен дневник. Мога да кажа, че така е много по-лесно. Колегите учители дори се радват, че работата им изключително много е облекчена. Хартиените дневници е време да отидат в историята, както и хартиените ученически досиета. Ние въведохме и електронен личен картон на учениците, които сега са в 8 клас.

Какви са следващите ви цели, приоритети?

Надяваме се и в бъдеще да продължим да бъдем любимото училище в Гоцеделчевския регион на всички ученици, родители, учители. Успешно да продължим работата си по европейски проекти, което означава отново наши ученици да ходят на стаж в Германия, Италия за по две седмици. Надяваме се и успешно да продължи дейността на нашите клубове по интереси, училищен вестник, училищен театър. Скоро имахме постановка “Самуил”, която пожъна страхотен успех, а миналата година постановката по “Железният светилник” – “Корени и гранки”, спечели първо място на международен конкурс.

Значи учениците на НПГ са талантливи не само в областта на роботиката, а и в изкуството?

Точно така. Дори учениците, които се занимават с роботика, са актьори в училищния театър.

Като казахте родители, къде е тяхното място, роля в целия този процес на обучение, възпитание?

Истината е, че без сътрудничество с родителите ние не можем да постигнем нищо. Затова искам да споделя, че срещаме сътрудничество, разбиране, подкрепа от родителите на нашите ученици. И може би и на това се дължат успехите ни.

Имате ли проблеми с отсъствията, дисциплината?

Проблеми с дисциплината освен обичайните нямаме, нищо извънредно. Всяка година правим комисия за борба с противообществените прояви сред учениците. Миналата година комисията имаше едно-единствено заседание и дори не е излязла с решение. Тази година още не е заседавала. Справяме се с дициплината. Когато децата идват с желание на училище, проблем с дисциплината няма.

Кое Ви носи най-голямо удовлетворение в работата?

Общуването с учениците, учителите. Това ми харесва най-много. И също така да виждам как децата се променят. Идват добри и за 5-те години в НПГ стават все по-добри. В 8 клас идват малки, свити, плашливи деца и в 12 клас излизат едни прекрасни, разцъфнали, знаещи и уверени млади хора.

Ако може да върнете времето назад, бихте ли станали пак учител?

Абсолютно и категорично да!

Старши учителят Цв. Котева: Лесно се преподава на ученици с добра подготовка, трудно е, когато трябва да се наваксва, но е страхотно удовлетворение, когато видиш как децата “проглеждат” и осъзнават, че могат да се справят

Цветелинка Котева – старши учител по английски език, чужд език по професия и музика в ПГТЛП /Професионала гимназия по туризъм и лека промишленост/ “Гоце Делчев” – Благоевград. В седмото издание на конкурса на в-к “Струма” “Любим учител” тя бе класирана на второ място.

Г-жо Котева, очаквахте ли тази награда и какво означава тя за Вас?

В интерес на истината, нямах някакви много големи очаквания. Това са много училища и колеги от цялата област и може би точно такъв конкурс показва къде се намира един учител в професионалното си развитие, и въобще като присъствие. И действително, почувствах се много щастлива, стана ми много приятно, че един вид трудът ми е оценен.

Колко години сте учител?

От 1993 г., значи вече 26 години.

Как успявате да мотивирате учениците?

Донякъде с личния си пример, че човек трябва да се развива непрекъснато и да се стреми да постига нови успехи. В смисъл, че всяко нещо, което си струва, е трудно.

А Вие самата продължавате ли да се развивате, да надграждате своите знания?

Да, непрекъснато. Освен че се изисква от нас, аз се интересувам изключително много за нови методи, похвати, иновации в преподаването, за да прикова вниманието на учениците. Когато имам вниманието им, мога да им внуша знания, да изградя умения. Общо взето изключително много чета и се интересувам извън задължителните курсове.

То и темата на тазгодишното есе в конкурса бе свързана с иновации и креативност, в този смисъл Вие какви иновации прилагате?

Използвам страшно много видеа, някои от които ги правя сама. Те са основно за затвърждаване на чужд език. Или примерно в музиката. В гимназиален етап се учи история на музиката, различните културни епохи, използвам много видеа, които включват картини, архитектура, музика. Непрекъснато намирам подобни неща. Имаме прекрасен кабинет, даже вече два по информационни технологии. В този смисъл често, почти непрекъснато използвам новите технологии. Определено се създава интерес и децата възприемат информацията по различен начин.

А кой е най-трудният предмет – английски език, чужд език по професия или музиката?

Преподавам английски език по професия “Готвач и “фризьор”. В този смисъл специализираният английски език е доста по-труден, защото трябва непрекъснато да си подготвен. Да знаеш спецификата, най-новите технологии в прическите, боядисване. Всички тези термини ги преподавам на английски език. Това ме задължава да съм на необходимото ниво, защото изискванията са доста високи. Особено в кулинарното изкуство, готвачите ни държат изпит по английски /чужд език по професията/, така че сериозно се подготвяме в 11 и 12 клас.

За да са учениците ви добре подготвени и конкурентоспособни…

Абсолютно.

Ще споделите ли за някои от предизвикателствата, които срещата в работа си?

Предизвикателство е например работата с деца, нуждаещи се от допълнителна подкрепа, които не трябва “да се изпускат”. Те трябва да са част от общия колектив, за да не се чувстват изолирани. Фактът, че те присъстват в часовете, е едно от предизвикателствата. От една страна, трябва да ги “изравним” да се почувстват като част от колектива, от друга страна – трябва да им се обърне специално внимание, както и на тези, които са по-напред, защото в противен случай на тях ще им бъде скучно. Така че се получава едно непрекъснато балансиране всеки час. Това обаче е страхотният чар на професията и точно затова много си харесвам работата.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение?

Продължавам да мисля и твърдя, че много лесно се преподава, когато децата са с добра подготовка, интелект. Много по-трудно е, когато, постъпвайки в гимназията, учениците имат пропуски и трябва да се наваксва, да се постигне някакво ниво. И всъщност точно това – да видя как децата “проглеждат”, започват да се чувстват като откриватели, осъзнават, че могат да се справят. Това ми носи страхотно удовлетворение.

Ако трябва пак да направите избор, бихте ли станали учител?

Абсолютно! Винаги! И не бих заменила професията си с никоя друга!

 

     

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *