44-годишен ентусиаст сложи Благоевград на националната карта на планинското колоездене. Той е Николай Атанасов и е страстен колоездач, който напоследък все по-често заменя карането с изграждане на трасета. Голямата му цел е да пали другите по любимия му спорт и да привлича съмишленици. Кара велосипед от 15-годишен. Докато през летните ваканции обикалял из горските пътеки около вилата им в местността Септемврийче, се чудел защо да ходи, като може да кара. „Мързелът е страхотна сила“, смее се той на причината да избере колелото. Обикалял с приятели по планините, а дестинациите им най-често били хижи, като в основата било желанието за общуване и забавление. Първото му колело било обикновено („тогава други нямаше“, отбелязва Николай), но с натрупване на опит осъзнал какви възможности му дава по-добрият велосипед.
„През годините фокусът ми към този спорт се промени съществено. В началото исках да имам хубаво колело, после единственото число стана множествено, амбицирах се да ходя на състезания, да печеля добри позиции и да се срещам с хора, с които да обменяме идеи и опит. Докато на едно състезание във Велико Търново поканих организаторите да дойдат в Благоевград и да се уверят, че тук имаме страхотни места за каране“, разказва за зараждането на планинското колоездене в Благоевград Николай Атанасов.
До този момент той и още няколко запалени колоездачи карали по пътека от Заева поляна. Организаторите на състезания харесали трасетата и решили през 2014 г. да направят национална надпревара за първи път в Благоевград.
Тогава Николай Атанасов с няколко съмишленици започнали да оформят пистите за категория ендуро, която изисква демонстрация на определени качества на колоездачите.
„Оттогава досега тук са проведени 7 състезания, всички са събирали огромен брой посетители в Благоевград и всичките са били очаровани както от състезанието, така и от града ни и от нас като съорганизатори“, разказва Николай.
През 2014 г. в областния център на Пиринско вело ендуро клуб все още няма. Създава се 2-3 години по-късно от 7-8 души учредители и броят на членовете и до днес не е променен.
„Амбицията ми беше да сплотявам хора, да ги мотивирам да караме заедно и заедно да правим трасета, защото като имаш хубаво колело, удоволствието да спускаш по добро трасе е още по-голямо. Последната пътека, по която преди няколко дни работихме, и за радост се включиха много деца, е от село Делвино към града, изградихме дървен скок, който прави линията още по-забавна и предизвикателна. Фокусът на нашия клуб не е както в повечето подобни организации да се занимаваме с обучения и популяризиране на спорта, защото за да запалиш едни деца за каквото и да е, на тях трябва да им е интересно. А като няма интересни трасета, няма как да им е интересно. Може би затова и моят фокус през годините се промени и в момента ми е по-приятно да изграждам трасета, а това е цяла наука и се изискват специални познания. Най-лесно е да се качиш на колелото и да отидеш да караш, но по- трудно е да отделиш от времето си, за да изградиш нещо, което ще се ползва от много хора“, отбелязва Николай Атанасов.
За непросветените обяснява, че пътеките за планинско колоездене се маркират в двата края, в зависимост от степента на трудност на каране по тях. Зелената е най-лека и е за начинаещи, синята е за начинаещи и напреднали, червената е за напреднали и над напреднали и най-тежките са черна и двойна черна, които обикновено са затворени за свободно ползване, защото провокират най-много злополуки.
Резултатът от упоритата работа на Николай и 2-3 съмишленици е, че за изминалите 11 г. успяват да развият Благоевград като търсена байк дестинация и по техни наблюдения в момента на ден до 50 човека идват в града заради изградените от тях велописти.
„Ние сме южен район, зимите тук станаха доста по-меки през последните години и това е най- хубавото време за колоездене, не е ужасно горещо като през лятото, почвата не е изсъхнала и има добро сцепление на гумите. Идват колоездачи от София, Гърция, РС Македония заради близостта им до Благоевград, от Банско все по-често водят групи ирландци, англичани, евреи да карат по нашите трасета и всички много ги харесват. На Запад се отделят сериозни инвестиции за изграждане на структура за планинско колоездене , а тук ние го правим „на мускули“. И за да продължим, сме помолили всички, които организират шатъли, да правят дарение за поддържане на пътеките. Набраните средства влагаме в закупуване на дървен материал, на инструменти, ако щете, дори за храна и вода за участниците в изграждането на трасетата. Радваме се, че и местният бизнес е доволен от увеличената клиентела покрай карането. Всички ние работим на доброволни начала за поддръжка и развитие на трасетата, като задължително съгласуваме намеренията и действията си с Горското, както и със собственици на частните терени, през които на места минават пътеките“, разказва Николай и подчертава, че през последните години има силен съпорт от горските при консултиране на трасетата, осигуряване на дървен материал и др.
Общата дължина на изградените до момента трасета за планинско колоездене е около 9 км. Две от тях са на Дъбрава, две на Делвино, но от клуба са притеснени, че срещат изключителни трудности при намиране на доброволци за изгражданто им. „Приветстваме всеки, който прояви желание да отдели от времето си и да се включи в екипа ни, макар и само за няколко часа. Гарантираме добро настроение и нови приятелства, а физическото натоварване е съобразено с персоналните възможности“, апелира Николай към активността на благоевградчани.
Бъдещето на колоезденето в Благоевград той вижда тясно в партньорство с общината: „Не знам защо община Благоевград още „спи“ и не регламентира с въвеждане на правилник ползването на пътеките, които сме изградили, защото в момента всичко се крепи на взаимна етика и морал. Ако го направи, ще е ясно кой кара, кой копае, кои трасета са отворени и кои не… Има случаи например групи да идват и да карат в лошо време и пороен дъжд, което ужасно поврежда трасетата, и ние с доброволен труд после трябва да попрявяме щетите.
Преди време имахме чести конфликти с хора, които идват тук и за наша сметка изкарват нелоши пари, като транспортират колоездачи от други населени места. За нас оставаха усмивките и похвалите, че добре сме свършили работа. Хубавото е, че напоследък има разбиране и повечето започнаха да даряват част от печалбата си за реинвестиция в пътеките.
Смятам, че най-добре за Благоевград ще е общината и Горското да контролират и стопанисват трасетата, може да въведат такса или абонамент за ползването им, от които да се отчислява процент за поддръжката. Странно ми е например защо общината пусна градска автобусна линия до местността Картала, като той може да работи и за извозването на местните и прииждащи колоездачи до началото на пътеките в Делвино и в Дъбрава. Не е скъпо да се монтират специални стойки за колелата или ремарке за тях. Този транспорт ще може да се ползва и от живеещите в двете села и ще допринесе още повече както за популяризирането на колоезденето, така и за развитие на самите населени места. Мисля, че е време за сериозен диалог и взимане на решения по темата“, убеден е Николай Атанасов. Съветът му към родителите, които искат да купят колело за планинско колоездене на децата си, е да не се изхвърлят с най-модерните, чиято цена гони 20 000 лв., а да се насочат към средния клас (от 3000 лв. до 7000 лв.), задължително със заден амортесьор и с лични предпазни средства. „Важно е не цената на велосипеда, а удоволствието от карането, споделянето и общуването“, обобщава Николай Атанасов и допълва, че всяка кауза, която събира хората в интерес на общността, е важна и ценна.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
