Топ теми

Еньовден е! Вижте какви са поверията и обичаите

Българската православна църква почита днес църковния празник за Рождението на Св. Йоан Кръстител. Празникът е наричан от народа Еньовден.

Св. Йоан Кръстител или Предтеча е една от най-важните исторически личности на християнството. Освен на 24 юни, Църквата му е посветила още два празника през годината – на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари – Ивановден.

Йоан е дългочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на големия Йерусалимски храм.

Със съпругата си живеели праведно, но нямали деца, въпреки че усилно се молели на Бог да ги ощастливи с наследници. Вече били в напреднала възраст, когато пред Захарий се явил ангел.

Свещеникът се уплашил, но ангелът му отвърнал да не се бои, защото молитвата му е чута от Господ – съпругата му Елисавета ще роди син, който ще бъде наречен Йоан (в превод “Божия благодат”, “Божия милост”) и ще бъде “велик пред Господа”.

Скоро след като Захарий се прибрал у дома си, Елисавета заченала. Съпрузите искрено благодарили на Бог за неговата милост. Според евангелския разказ преди да роди Елисавета е посетена от нейната сродница – Мария от Назарет. Когато съпругата на Захарий родила момче, съгласно Божието обещание, тя казала да го нарекат Йоан.

Половин година след сина на Захарий и Елисавета се родил и Исус Христос. Поради заповедта на цар Ирод да бъдат избити всички деца – от новородените до тези на двегодишна възраст, животът на младенеца Йоан също бил застрашен.

Не след дълго родителите починали и момчето било отгледано от близки роднини, а когато достигнал пълнолетие Йоан се оттеглил в пустинята.

Там живял аскетично и проповядвал покаяние на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя – Исус Христос. Йоан Кръстител първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден “слънцето играе или трепти”, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

С празника са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Всички обичаи, които се изпълняват на Еньовден, са свързани с култа към Слънцето. Повечето обичаи трябва да се изпълнят преди изгрев слънце. Това правило важи най-вече за събирането на билки, защото са тях се вярва, че са най-лековити именно в нощта срещу Еньовден. В брането на билки се включват млади моми, жени, баячки и знахарки. Броят на билките трябва да бъде 77 и половина. 77-те билки лекуват точно определени болести, а половинката билка е предназначена за лекуване на неизлечима болест. Тази билка се бере със затворени очи, защото никой не знае коя е тя. Събраните билки се правят на китки. Те трябва да се завържат с червен конец и броят им се равнява на членовете на семейството. След това трябва да се оставят да пренощуват отвън, а на сутринта те служат за гадаене на здравето на съответния човек. Те се закачат в дома и могат да се използват през цялата година за лечение на различни болести. Останалите билки се използват за направата на Еньовски венец. Под него се минава от всички за здраве през годината. Билките и цветята на Еньовден притежават и магическа сила. Те служат на момите, чиято любов е несподелена. Билките вратига, тъжец, комунига, пелин, дилянка, тинтява и чернотрън спомагат за освобождаване на душата от тъгата по несподелената любов.

Според поверията на Еньовден се забъркват любовни отвари от знахарки и баячки. Те трябва да се приготвят в нови глинени съдове и на бавен огън. Еньовските билки имат силата да прогонват зли духове и да лекуват бездетни жени.

На Еньовден се изпълнява и обичаят ладуване. Главна роля има „Еньовата буля“, която се играе от 3 или 4-годишно момиче – тя трябва да бъде най-малкото дете в семейството. Момичето се облича в булчински дрехи с червено було и се накичва. След това моми я носят по нивите на селото за плодородие. Думите на момиченцето се приемат като предсказания. Когато обхождането приключи, започва гадаенето за женитба на девойките. Те хвърлят китките си в мълчана вода предишната вечер в котел, който е пренощувал навън под трендафил. На всяка една от китките се поставят пръстенчета, които са наречени на съответния ерген. Малкото момиченце вади китките една по една, докато момиче пеят песни за женитба и имотност.

Смята се, че след Еньовден слънцето се отправя към зимата, но преди това става рано, къпе се в реките, като водата им става лековита. А росата, която пада от слънцето, има магическа сила. На Еньовден се става преди изгрев, за да се окъпем в реките или в росата и да посрещнем слънцето. „Танцуващото слънце“ при изгрев вещая благополучие и здраве.

Днес празнуват всички с имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и имена на билки.

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *