Дали полът при раждането е биологично хвърляне на монета? Това е въпросът, поставен в ново проучване на изследователи от Харвардския университет, и техните заключения изглежда показват, че все пак може да има биологична предразположеност – въпреки че някои не са толкова сигурни.
На теория шансът да се роди момче или момиче често се счита за приблизително 50/50, като хвърляне на монета.
„Това разбиране се корени в мейозата, по време на която се произвеждат равен брой сперматозоиди, съдържащи Х или Y хромозома“, обясняват авторите в проучването си. Но тази теория не се потвърждава в реалността – не на последно място защото хвърлянето на монета не е всъщност 50/50, а определянето на пола е по-сложно от хромозомите, но и защото има много наблюдавани случаи, в които хората имат само деца от един пол или имат много повече дъщери, отколкото синове, или обратното.
Потвърждават ли това и твърдите данни? Според заключенията на екипа, отговорът е да.
Когато анализираха данните от 58 007 жени – всички участнички в дългогодишното проучване „Nurses’ Health Study“ в САЩ – се оказа, че има повече семейства с деца от един и същи пол, отколкото би се очаквало, ако шансовете са 50/50.
Ако това е така, тогава какво точно променя баланса? Една от причините, според авторите, може да е възрастта на майката при първата бременност, като е установено, че вероятността да се родят деца от един пол се увеличава с възрастта на майката.
Друг възможен фактор е раждането на повече деца, като данните показват, че майките с три или повече деца са по-склонни да имат деца от един пол, отколкото би могло да се очаква по случайност.
Авторите проучиха и геномите на някои от жените, за да установят дали има генетични фактори, които влияят.
По този начин те идентифицираха редица генетични варианти, които изглежда са свързани с раждането на деца от един пол, главно от ген, наречен CYP2U1, въпреки че вариант в друг ген, NSUN6, е специфично свързан с раждането само на момичета, а вариант в TSHZ1 – с раждането само на момчета.
Има някои поведенчески фактори, които биха могли да изкривят данните, като например хората, които продължават да имат деца, докато не имат поне едно от всеки пол – но дори и когато се отчитат тези фактори, като не се включва последното дете в анализа, резултатите остават същите.
Важно е обаче да се отбележи, че резултатите, макар и интересни, не са без недостатъци.
Други учени в тази област посочват проблеми с извадката на проучването, а именно, че тя не е достатъчно голяма, за да се правят категорични заключения, особено в сравнение с предишни проучвания, изследващи същото явление.
Например, проучване от 2020 г., обхващащо над 4,7 милиона раждания в Швеция – много по-голяма извадка – не установи генетично влияние върху съотношението между половете на децата.
В интервю за списание Science първият автор на проучването, генетикът Брендан Зиетш от Университета на Куинсланд, определи новото проучване като „погрешно“.
Настоящият изследователски екип посочва и друго често срещано ограничение в изследванията – липсата на разнообразие в извадката.
„Изследваната популация се състои предимно от бели жени (95%), живеещи в Съединените щати“, пишат изследователите.
„Тъй като половите предпочитания и репродуктивното поведение варират в различните култури, религии или страни, наблюдаваният в нашето проучване модел на разпределение на половете може да не важи за други общества“, добавят те.
Всичко това не означава, че трябва просто да изхвърлим тези резултати в кошчето. По-скоро е необходимо да се проведе допълнително проучване, което самите изследователи признават.
А колкото до всички тези бабини приказки, че можете естествено да контролирате пола на бебето си? Да, те са измислица.
