Топ теми

ЖИВОТ НА СЕЛО! Млада кметица и 95-годишен деен пенсионер – стожерите на обезлюдялото бобовдолско с. Паничарево

В с. Паничарево, община Бобов дол, живеят 62-ма души, повечето възрастни. За здравето им се грижи медицинска сестра, назначена от общината. Всяка седмица Катя Михайлова пътува от Бобов дол и посещава домовете на 10-ина от по-възрастните жители на селото, за да компенсира липсата на лекар.

“Аз съм като консултант на възрастните хора. Питат ме за всичко, свързано със здравето им. Сега живо се интересуват дали да носят постоянно маски срещу Ковид-19, или само като излизат от домовете си. Няма тежко болни възрастни хора в селото. Аз им измервам кръвното, изслушвам ги, ако имат някакви здравословни проблеми, консултирам ги с лекар по телефона… Един от пациентите ми е 95-годишният Вангел Стойнев. Той няма никакви здравословни проблеми, но поради възрастта му всяка седмица ходя у тях да го прегледам”, обяснява с охота медицинската сестра Катя Михайлова.

Репортер на “Струма” отиде в дома на дядо Вангел. Оказа се трудолюбив и жилав човек въпреки годините си. Той живее заедно със сина и снахата. Все още работи на банциг, точи листове за машината. Похвали се, че предния ден е брал праз лук в градината, за да има през зимата. Дядо Вангел Стойнев е роден на 29 август 1925 г. Има двама синове и внуци. С готовност той разказа за живота си:

“Роден съм в с. Паничарево. Учих до 4-о отделение. Трябваше да ходя в Големо село, за да уча до 7 клас, но се отказах. Като завърших 4-о отделение, тръгнах да работя като чирак на хората и от полето отидох в казармата. Бях в Дупница и ни пращаха охрана на града, а някои от войниците ги изпратиха на фронта. Като се уволних, работих на изграждането на яз. “Калин” в Рила две години и ме назначиха за готвач на един инженер и 12 души работници, които по цял ден извършваха някакви замервания. От там ме съкратиха заради Женевската конвенция и аз се върнах на село.

Вече се ергенеех, търсех си добра жена. Мой братовчед беше учител в съседното село. Отидох му на гости и всички започнаха да ми хвалят една мома, на име Цонка – много добра, работлива била… Отидохме при родителите й и те ми дадоха “нишан” – подариха ми риза, кърпа и чорапи в знак на съгласие да се оженим. Аз трябваше да покажа този нишан на родителите ми. Показах даровете и те се съгласиха. За годежа от селото тръгнахме 22 двуколки и една каруца, пълни с хора, около 80 души, да искаме Цонка. На връщане заедно с Цонка ни срещна друг годеж с каруци и трябваше да минат преди нас. Аз слязох от двуколката и ги спрях. Казах им: “Първо ние ще минем, после вие. Не може да ми минавате път в такъв важен ден за мен”. Така се оженихме, вдигнахме голяма сватба. Родиха ни се двама синове. На единия синът му работи от години във Франция. Той е работливо момче. Хвали ми се, че на месец получава по 4000 наши лв. заплата. Строи къщи в Ница на български богаташи. Сред тях и на сем. Арабаджиеви и Баневи, които ги задържаха.

Работил съм в мината в Бобов дол като механик, в мина „Пирин” също. През 1955 г. ме взеха три месеца запас. На моето място беше сложен друг – Георги Делибалтов от Бобов дол. Аз не пожелах да се върна на старото място, защото надницата ми беше 2,40 лв. на ден, отидох да работя на забоя, там плащаха по 4,60 лв. на ден. Исках да направя 10 г. стаж и да се пенсионирам по-млад, но не удържах. След време се върнах да си доработя две години за пълен стаж. Бях член на БКП и ме сложиха на по-платена работа. Така беше тогава – ако си член на партията, ти дават по-доходоносна работа. 

Преди да се пенсионирам, работих във ВиК – Бобов дол. Аз съм поставял водопровода в селата, правил съм всички обществени чешми. Тогава нямаше масово чешми по домовете. Пенсионирах се през 1985 г. от ВиК със 120 лв. пенсия. Получавам пенсията вече 35 г.

Доживях тази възраст, защото не съм пил алкохол и пушил през живота си, но работих много. Работата ме държи и днес. Сутрин ставам, закусвам попара с прясно мляко и започвам да работя. През лятото поливам зеленчуковата градина, работя в дърводелната. Всеки ден идват хора да им отрежа някоя дъска или да я рендосам. Сам си поддържам машината. Не отказвам на никого, който ме е потърсил. Вчера наточих металния лист за рязане на дърва на банциг на мъж от селото.

Започнах да не мога да спя, като работя много през деня. Досега не съм пил лекарства, не съм ходил и на зъболекар. Всички зъби са ми здрави. На обяд задължително обядвам месо – печено или готвено. Даже ще ви кажа една рецепта за печени пилешки бутчета, която приготвям аз. Нареждам 4 бутчета в тава, слагам половин бучка масло, заливам ги с бира и малко вода. Като се изпекат, им слагам един буркан домати и продължавам печенето, докато доматите не станат на сос.

Аз си имам едно правило в живота: “Който прави лошо, лошо го стига”. Затова съм се старал да правя само добро. Живял съм и по Тодор-Живково време, живея и сега. Който управник е направил лошо на народа си, ще си получи заслуженото. Господ гледа отгоре и трябва да имаме страх от Него. По Живково време ни забраняваха да ходим на черква. Имаше лагери… Сега ни затварят по домовете заради вирус, глобяват, ако някой не носи маска. Може и да са прави, но това изнервя народа и има недоволство сред хората”, заключи разказа си дядо Вангел Стойнев.

Той показа как работи на банцига, за да му повярваме, че все още го може. Той се движи с твърда походка, само бялата коса и намалелият му слух показват, че е на достолепна възраст.

Снаха му Нели го похвали: “Свекър ми все още готви за големи празници вкъщи, за Великден и Бъдни вечер той приготвя гозбите. За Бъдни вечер аз правя само баницата, той замесва питка, прави сърми, пълнени чушки… всичко. За Великден пак така. Той ни е казал, че докато е жив, ще готви за тези празници. Много е пъргав и ни помага, полива зеленчуковата градина, работи в дърводелната ежедневно… Не му личи, че е на 95 г. Обича да яде месо. Менюто му за обяд е пилешки или свински пържоли. Без месо не сяда на масата и храната го държи. В селото нямаме хранителен магазин, но всеки понеделник и четвъртък има автобус за Дупница. Ходя, пазарувам храна и се връщам”, похвали се снахата Нели.

Синът на Вангел – Милчо Темелакиев, е на 66 г. и е отворил малко кафене в двора на къщата си с вход откъм пътя, който минава през селото. Неговата страст са птиците. Отглежда гълъби, пуйки, кокошки и една двойка папагали. Преди 20 г. негови колеги шофьори го запалили по пернатите и оттогава все има някой гълъб и кокошки в двора на къщата си. В момента има 10-ина гълъба, на които е направил овална клетка от гъста мрежа в двора на къщата си и са като атракция за преминаващите по пътя. Клетката на двата папагала посреща клиентите в кафенето.

В селото е назначена за кметски наместник младата и амбициозна Христина Вангелова. Тя разказа пред “Струма” как се справят в малкото село с 62-ма души:

“Селото е на прекрасно място, тихо и спокойно, само на 15 км от Дупница. За съжаление от някогашните над 400 души днес са останали само 62-ма. Радостното е, че две семейства с малки деца от Дупница се заселиха тук. Има голямо търсене на къщи и парцели в селото, но тези, които са празни от години, имат много наследници и не могат да се съберат, за да решат какво да правят с имотите. Две къщи бяха купени от дупничани за по 18 000 лв.

От няколко месеца няма хранителен магазин в селото. Хората дават заявка за хранителни продукти на мен, а аз по телефона на магазин в съседното село Голям Върбовник и от там им доставят заявеното. Възрастни, на които близки им живеят далече, ми дават рецептите с лекарства и аз им ги доставям от Дупница. Няма личен лекар, който да идва в селото, но пък кметът на община Бобов дол Елза Величкова праща медицинска сестра два пъти седмично да преглежда нуждаещите се. Хората са свикнали мен да ме питат за всичко, защо няма ток или вода… Не ми тежи, обаждам се, питам… и така тече животът в малките села”, заключи младата кметица Хр. Вангелова.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

->
Кметският наместник Христина Вангелова пред селския храм

Дядо Вангел на банцига

Медсестрата Катя Михайлова се грижи за здравето на възрастните 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *