ЖИТЕЙСКИ СЪДБИ Двама дупничани, сбъднали детските си мечти – шивачката Н. Симеонова и фризьорът Здр. Пацов: Удоволствие е, когато хобито се превърне в начин на препитание

На втория етаж на Евробазара в Дупница работят шивачката Наташа Симеонова и фризьорът Здравко Пацов. И на двамата детските мечти от хоби се превърнали в начин на препитание.

Репортер на „Струма” ги завари на работните им места. Наташа Симеонова изпълняваше поредната поръчка на клиенти, но остави за малко машината и разказа:

„Всичко започна, когато бях едва на 6 години. Един ден с майка ми отидохме при една шивачка, леля Стефка се казваше. Аз тогава, като я видях как работи, си казах, че като порасна, ще стана като нея шивачката. И така се случи – ето, преди 13 години отворих ателие. Завърших УПК по шев и кройка в Дупница. След това продължих образоването си и завърших за детска учителка. Осем години работих по заместване като детска учителка, но до редовно място не можах да се доредя и реших да се преориентирам – започнах да шия. Бях уверена, че ще успея, защото след завършването на УПК сама си шиех дрехите. Шиех и на приятелки.

Първоначално шиех дрехи, тогава нямаше маркова конфекция. Шиех рокли за сватби, сака, поли… Но след време магазините се напълниха с евтина конфекция и аз реших да започна да шия по-дребни неща, за които получавам веднага парите си. Имало е случаи да ушия сако за 40-50 лв. и 6 месеца никой да не си го потърси. Сега шия пердета, подгъвам панталони…

През последните две години намаля работата през лятото. Преди гастарбайтери донасяха пълни чанти с панталони за подгъване, защото в чужбина плащали по 15 евро за един панталон.

По време на пандемията не работих два месеца, но наемодателката не ми иска наем, за което й благодаря. Кандидатствах за кредит от 1000 лв. по обявената програма от правителството за подпомагане на бизнеса, но ме отхвърлиха, трябвало да закрия фирмата и тогава ще ми дадат кредит. Аз се отказах. Та нали и за затварянето на фирмата се искат средства. За тези два месеца платих осигуровки и други такси, без да съм изкарала и стотинка.

Първия месец, след като ни разрешиха да работим, беше много трудно, почти нямаше клиенти. Хората се страхуваха от коронавируса и не идваха. Сега нещата потръгнаха”, завърши разказа си Н. Симеонова 

До нейното ателие Здравко Пацов след години работа като експерт в тютюневите складове в Дупница се е отдал на хобито си – фризьорството.

„От дете обичам да подстригвам. Бях в 6 клас, когато хванах ножицата за първи път. Подстригах един приятел от квартала и оттогава до ден-днешен не съм спирал. Докато работех в “Тютюнева промишленост”, подстригвах приятели, роднини… Като продадоха складовете, отворих фризьорски салон и се отдадох на хобито си. Това ми доставя удоволствие.

Не обичам да подстригвам кандидат-кметове. Всички, които се явиха на изборите през миналата година, дойдоха при мен да ги подстрижа. Всички ме увещаваха да гласувам за тях, но аз си имам мнение и аз решавам за кого да гласувам.

Работата ми в тютюневата промишленост беше свързана с ферментацията на тютюна, окачествяването му. Преди да се превърне в цигара, се извършват различни манипулации, като полиране, слагат се подобрители. Има период на зреене на обработения тютюн и едва тогава се пуска във фабриките за цигари. Пушачите не знам дали знаят, но при изпушването на една цигара се вдишват над 4600 елемента, повечето от които са неблагоприятни за здравето.

Сега се радвам, че държавата продаде тютюневите складове в Дупница, защото това ми даде възможност да работя това, което обичам, и го върша с удоволствие”, заключи Здравко Пацов.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *