Refan-728×90-July-2019

Забравихме ли бившия кмет на Благоевград, човекът без работно време, решавал проблемите на хората за седмица! Гълъб Георгиев почетен само от шепа приятели

„Тук живя Гълъб Георгиев. Кмет на Благоевград 1971-1977 и 1990 г.” – паметна плоча с това съдържание бе поставена в събота на фасадата на скромна къща на ул. „Стара планина”, срещу служебния вход на стадион „Хр. Ботев”. В същия ден панихида бе отслужена на гроба на бившия кмет, който вече е с нов паметник и по нищо не прилича на доскоро запуснатото и буренясало гробно място. По обяд шепа приятели се събраха на маса, за да си спомнят делото на Георгиев и да почетат паметта му. Трите мероприятия бяха посветени на 85-годишнината от рождението на Гълъб Георгиев, която бе на 11 октомври. Идеята е от месеци и е на група благоевградчани, които са го познавали, работили са с него и са категорични, че Георгиев е бил един от най-качествените управници на Благоевград.

Един от най-дейните членове на инициативния комитет за достойно отбелязване на 11 октомври и отдаване на заслужена почит на живота и делото на Гълъб Георгиев беше бившият митнически шеф и някогашен заместник-кмет на общината Николай Шушков. Комитетът имаше и други идеи – вече бившият Общински съвет да присъди посмъртно званието „Почетен гражданин” на Г. Георгиев, улицата, на която се е родил и живял, да носи неговото име, да се учреди ежегоден футболен турнир с приз на негово име и др. Без всякакви мотиви, в началото на тази година съветниците отказаха да включат името на Георгиев сред кохортата от почетни граждани на Благоевград, повечето от които нямат и една стотна от заслугите на бившия кмет. Провалиха се и другите идеи, но инициаторите далеч не са се отказали от тях и се надяват още в първите дни от мандата на новите съветници да вкарат в ОбС предложенията си и все някога те да се случат.

Членовете на инициативния комитет не се отчаяха дори от факта, че въпреки поканата към цялата общественост и всичките 12 кандидат-кметове на Благоевград, на мероприятията в събота се появи само един. Общо пред паметната плоча на Гълъб Георгиев всъщност сведоха глави по-малко от 40 души, макар че делата му са дали отражение върху съдбите на хиляди.

Гълъб Георгиев е роден на 11 октомври 1934 г. в горноджумайското село Градево. Завършва икономически техникум. През 1952 г. започва работа в градския комитет на ДКМС в Благоевград. От следващата година е завеждащ отдел „Средношколци и пионери“. Учи в УНСС и след това започва работа като счетоводител към Окръжното пътно управление. Членува в БКП и е бил секретар на градския комитет на партията. Той е от малкото управници, които 2 пъти са били кмет на  Благоевград – от 8 май 1971 до 28 юни 1977 г. и от 31 януари до 12 септември 1990 г.

По време на неговото управление в Благоевград са поставени основите на бъдещия икономически център на Югозапада и на административен областен център, пише в официалните справочници. Открити са много предприятия и фабрики като завода за мебели „Арсо Поптодоров”, стопанското обединение „Валентина“ и цеха за безалкохолни напитки и минерални води към ТПК „Водолей“, Бирената фабрика, свинекомплексът, Хлебозаводът. Поставени са основите на Завода за съобщителна техника, Завода за печатни платки, Завода за измервателни инструменти и уреди „Стандарт”, ЗИЕНТО и други. Открива се хотел „Ален мак“ към „Балкантурист”. Г. Георгиев работи усилено за разкриване на филиал на СУ в Благоевград, основан по-късно като Висш педагогически институт и прераснал впоследствие в Югозападен университет. През 1972 г. е отворена Камерната опера, а на следващата година и Радио Благоевград и Телевизионният център. През 1975 г. заработва Кукленият театър, открит е Младежкият дом. Започва и застрояването на Благоевград, който дотогава е малко западнало градче. В резултат на личната му ангажираност към финансирането на ФК „Пирин“ се реконструира стадион „Христо Ботев“, в същия период се сбъдва и мечтата на хиляди запалянковци да видят отбора в тогавашната „А“ футболна група.

След като излиза от кметството, между 1992 и 1996 г., Г. Георгиев е директор на БСИ „Минералбанк“, а от 1996 до 1998 и на ТБ „Биохим“. Пенсионира се късно, когато вече е прехвърлил 70 г.

Извън официалните справки за делото на Гълъб Георгиев приятелите му си спомнят и някои доста любопитни детайли от неговия живот.

Докато бил кмет, той нямал работно време – непрекъснато бил по улиците на града и се срещал с хората, от които научавал какви са проблемите им. Приемал граждани дори когато пиел кафе в любимите му и току-що построени заведения „Аджария” и сладкарницата на хотел „Ален мак”.

В столичните министерства за него нямало затворени врати – научавал поредния проблем на сутрешната оперативка в кметството, записвал си го в дебела тетрадка и след седмица проблемът вече бил решен. Така било уредено спешното придвижване на германската техника, с която била обзаведена по време на първия му мандат Цигарената фабрика. По същия начин бил решен и въпросът за доставка на алуминиева дограма от Унгария по време на корпусното строителство – освен че уредил вратите и прозорците за някои от големите обществени сгради  след много телефонни разговори със София, но Георгиев лично се командировал до страната производител и ги докарал оттам. Описват го като екипен играч – въпреки че имал ясна визия как един проблем може да бъде разрешен, той стратегически първо се консултирал с подчинените си, правейки ги по този начин съпричастни.

През 80-те години на миналия век Г. Георгиев пръв повдигнал въпроса за подлез към кв. „Грамада”. Още преди 40 г. той наредил да се изготви проект на такова съоръжение, спомни си Н. Шушков. Дори на един пленум на ЦК, когато отново поставил въпроса за финансирането, тогавашният първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград Лазар Причкапов, на когото му омръзнало да слуша непрекъснато за подлеза,  му се развикал: „Хайде стига с тия джумалийски претенции”.

Голямата слабост на Гълъб Георгиев бил ФК „Пирин”. Освен че непрекъснато търсел пари за любимия отбор, а и ги намирал, по спомените на Шушков, който за кратко работил с него, Георгиев правел нонстоп оперативки за решаване проблемите на отбора. Обикновено свиквал ресорните на спешно заседание, например в 22.00 часа вечер, за да не се пречи на другата работа, или пък в събота и неделя.

Вече като банкер Георгиев прави първия изнесен банков офис в страната – открива банкови клонове на финансовата институция в сградата на СБА и в Цигарената фабрика, и по-късно тази практика е въведена от всички български банки.

С отлични спомени за Гълъб Георгиев са и комшиите му от ул. „Стара планина”. „Народен човек, никога не си затвори вратата, всичко обясняваше и много помагаше”, разказва Йорданка Влахова, която живее през една къща от бившия кмет. Още докато бил учител в Икономическия техникум, той помогнал да назначат дъщеря й в училището.

Същото помни от Гълъб и съседката им Петра Иванова. Той и на нея помогнал децата й да бъдат записани на училище, защото навремето да се уредиш в престижен техникум било много трудно – имало много деца и малко места.

Гълъб Георгиев умира през януари 2013 г., след няколко години, прекарани в депресия. През последните месеци от живота си не искал да вижда дори най-добрите си приятели – бащите на Николай Шушков и на адвокат Албина Анева, с които на младини обичал да ходи на ежедневни разходки до местността Бадемите над стадиона или до Помпената станция над града. Дори забранил на сестра си да пуска когото и да е в къщата му. Днес тя е над 90 г. и живее в с. Падеш, къщата на Гълъб Георгиев е празна, а я наглежда само племенникът му, който си построил дом до този на чичо си на калкан.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *