Заекването е често срещано явление в детска възраст, в повечето случаи с неясен произход. Това е нарушение на речевия поток, което се характеризира с повтаряне или удължаване на срички, думи и дори фрази. Обикновено се проявява между 2- и 5-годишна възраст. Проявява се с по-голяма честота при момчетата в съотношение 4:1.
Голяма част от тези деца преодоляват заекването на около петгодишна възраст. Въпреки това за някои други деца заекването става постоянно, потокът на речта им остава бавен и „блокиран“ и тази особеност ги придружава и в живота им като възрастни.
Няма лечение за нарушения на речевия поток, но има успешна логопедична интервенция! С други думи, казваме, че заекването не изчезва, но ние учим как да се справяме с него, когато възникне, без допълнителен стрес и без да бъде възприемано от нашите събеседници.
Заекването не е просто говорно разстройство, това е комуникативно разстройство. Може да намали самочувствието и самооценката на детето, да повлияе на отношенията му с други деца и да създаде пречки в образователния процес. Така детето може да избягва да говори и да избягва социален контакт, страхувайки се, че може да стане жертва на подигравки или тормоз в училище.
Разбира се, нищо от горното не се отнася за повечето деца на възраст 2-5 години, които проявяват „преходно“ заекване, в периоди на бързо развитие на речта, и го проявяват главно когато са развълнувани от нещо. Ако обаче тези епизоди се появяват често, те могат да предизвикат напрежение както при говорещия, така и при слушателя. Нетърпеливите възрастни могат да принудят детето да говори по-бързо, по-ясно, по-правилно, да го прекъснат, да го поправят и вместо това да започнат да говорят, задълбочавайки проблема. Една причина за това е, че много деца осъзнават проблема си и имат нужда от подкрепа и разбиране.
Разграничаването на „физиологичния дистрес“, който е временен, и „еволюционното заекване“, което продължава, е доста трудно дори за експертите. Изследванията показват, че съществува рисков фактор за обсесивно-компулсивно разстройство.
Заекването се характеризира като многофакторна трудност, т.е. то се състои от много различни фактори, които са групирани в органични, езикови, психологически и фактори на околната среда. Органичните и езиковите фактори обясняват повече защо детето започва да заеква и са свързани с органичната предразположеност на детето към заекване. Психологическите и екологичните фактори обясняват повече защо детето продължава да заеква.
Въз основа на многофакторния модел, споменат по-горе, психологическите фактори, участващи в заекването, са свързани с темперамента (раздразнителни деца, с висока реактивност и ниска способност да управляват и намаляват интензивността си), свръхчувствителност, високи очаквания и ниска толерантност към неправилното, както и ниско самочувствие.
Еволюционното заекване, тоест заекването, което се случва в предучилищна възраст и може, ако не се лекува навреме, да продължи и в зряла възраст, не е психологически проблем.
Има психогенно заекване, което е отделна категория и може да възникне на всяка възраст в резултат на психическа травма или друго психическо състояние. То се среща по-рядко и има по-добра прогноза.
Може ли заекването да бъде напълно премахнато и ако да, при какви условия?
Бързото, незабавно и подходящо лечение на заекването в развитието може да доведе до пълно възстановяване от затрудненията и да сведе до минимум възможността за рецидив. Ранната намеса кара детето да говори добре и опитът от добра реч може да повлияе на развиващия се процес на взаимно свързване на невронни вериги, свързани с производството на реч в развиващия се, ковък мозък. Резултатът е, че неврологичното предразположение, което детето може да изпитва до заекване, се намалява от опита на добра реч, който той придобива чрез терапия.
Има косвени и директни лечения. Индиректните терапии са тези, които не са насочени директно към речта на детето с техники или други методи, а имат за цел да намалят натиска върху речевия поток на детето от органичните, езикови, психологически и фактори на околната среда, споменати по-горе. Например при дете, което има много да казва и говори бързо, устата може да не е в състояние да поддържа скоростта и количеството реч, което произвежда. Чрез разработването на комуникационни стратегии това дете може да намали скоростта и да организира по-добре речта си.
Терапевтичната намеса включва цялото семейство, което играе важна роля в развитието на речта и социалния контакт на детето през тези чувствителни години. Заекването се нуждае от терапевтична намеса от логопед, а в много чести случаи и от психолог.
