Зам. кметът на Петрич Илко Стоянов: Когато човек се разболее, не го интересува кое име и Булстат ще го лекуват, а дали ще го лекуват качествено

Илко Стоянов е роден в Благоевград. Завършва право в ЮЗУ и по професия е адвокат. Съветник е в ОбС – Благоевград и заместник-кмет на община Петрич с ресор “Финанси, бюджет и общинска собственост”.

– Г-н Стоянов, на сесията във вторник съветниците гласуваха да бъде отпуснат пореден транш за нуждите на здравеопазването в община Петрич в размер на около 231 000 лв. – този път за обезщетение на здравните работници. Колко души ще си разделят тази сума?

– Това са обезщетения за здравните работници, работили от години в МБАЛ “Рокфелер”. Те са за пенсиониране, за неизползван платен отпуск, за положен интензивен и хирургичен труд. Ще си ги разделят над 200 души. Според колективния им трудов договор при смяна на работодателя си те биха загубили тези обезщетения. С обединяването на двете болници – петричката “Рокфелер” и санданската “Свети Врач” в общата Югозападна болница, юридически те сменят работодателя си и затова се налага община Петрич да поеме това обезщетение. След решението на ОбС спокойно мога да заявя, че община Петрич е най-социалната община в България и независимо от политическите различия и емоционални противопоставяния и Общинската администрация, и общинските съветници успяват да се обединят, когато решенията им засягат социални теми.

– Приключи ли процесът с документалното прехвърляне на петричките лекари и сестри към новата Югозападна болница, откъдето вече ще си получават заплатите?

– Все още предстои вписването на Югозападната болница в Търговския регистър, но още от началото на 2017 г. лекари, среден и помощен персонал са с работодател
д-р Тонев, управител на санданската болница.

– Колко от петричките лекари и сестри бойкотираха този процес и отказаха да подпишат новите договори?

– При извършване на първата фаза на обединението, като че ли избиха всички натрупани проблеми през последните години. А те са много и са свързани не само с община Петрич, а с цялостната система на здравеопазването в държавата ни. Може би има напуснали, със сигурност има пенсионирани, но не е имало изрични декларации за напускане поради бойкот.

– А колко отделения в бившата МБАЛ “Рокфелер” бяха закрити в резултат на сливането на двете болници?

– Само едно отделение – “Уши, нос и гърло”, бе закрито, и то преди около половин година, като закриването му не е свързано с обединението, а поради липса на лекари. Д-р Кръжанова остана единствен лекар. Тя много етично ни предупреди, че ако се намери още един колега, ще остане на работа в отделението, но не се намери, поради което излезе в частния си кабинет. Всички други отделения работят.

– През август АГО обаче затвори и се наложи петричките родилки да раждат в Сандански?

– Да, заради отпуските на лекарите и отново заради липсата на кадри – в случая неонатолози. Фактически ражданията продължиха да се извършват в същата болница, но в отделението в Сандански. Югозападната болница е обща, като някои отделения са с по два отделни адреса – в Петрич и Сандански. Именно обединението дава решението при евентуалното затваряне на едно отделение за определено време, другото да поеме пациентите, като здравното обслужване продължава да бъде в същата болница. Отделен е въпросът дали ще имаме кадри, които да обслужват две дублиращи се отделения. Няколко пъти вече го казвам, защото това си остава най-големият проблем в здравеопазването – липсата на кадри и липсата на качествени кадри. Ще задам един риторичен въпрос: колко специалисти ще има на работа в Петрич и Сандански след 5-6 години, когато се пенсионират сегашните лекари или тези, които вече са пенсионери, решат да се отдадат на заслужен отдих? Истинските проблеми на двете общини са едни и същи и ако сега не се решат, след години за идващите поколения ще са вече нерешими.

– Значи в момента лекарите и сестрите от Петрич продължават да си работят на старите места в старата общинска база и пациентите ви по никакъв начин не усещат промяната, т. е. че МБАЛ “Рокфелер” не е самостоятелно юридическо лице?

– Точно така. Медицинското обслужване продължава в същия обем. Само че от него има много какво да се желае по отношение на качеството и това не е от началото на нашия мандат, а е от години. Процесът по повишаване на качеството е дълъг и няма да се получи отведнъж, защото той не може да бъде наложен силово, когато касае значима тема като здравеопазването. За него трябват обща воля и разбиране на лекари и здравни работници, на политици и на цялата общественост, ако щете. Във всяко едно действие могат да се намерят недостатъци, но за такава тема се надявам да надделява разумът, а не емоциите и конюнктурните интереси, защото няма човек, който да няма интерес от качествено здравеопазване.

– Санданчани като че са по-недоволни от това обединение на двете здравни заведения заради страховете, че ще се наложи да плащат задълженията на МБАЛ “Рокфелер” – Петрич?

– Това категорично няма да се случи. За съжаление се репродуцират слухове и политически спекулации, в които няма никакви факти, а има насаждане на страхове и манипулации. Базите и на двете общински болници си остават публична общинска собственост, съответно на община Сандански и на община Петрич. Задълженията на МБАЛ “Рокфелер” си остават изцяло на община Петрич, те не натоварват нито община Сандански, нито Югозападна болница. Въобще като цяло проблемите на МБАЛ “Рокфелер” са и ще бъдат проблеми на община Петрич, което се доказва и от конкретното решение, за което вече говорихме.

– След като задълженията на “Рокфелер” си остават изцяло грижа на община Петрич, успяхте ли най-сетне да разберете колко точно са към днешна дата неразплатените?

– Не мога да ви дам точна цифра, защото продължаваме да получаваме писма от различни фирми, които имат финансови претенции. Получаваме искания в Общинска администрация, които обобщаваме, и ще изпратим в ОбС – Петрич, който е принципал на дружеството. Само на НАП “Рокфелер” дължи над 1,2 млн. лв. и заради този дълг са запорирани всички банкови сметки на болницата. Има запори и от частни търговски дружества. Възможни са различни юридически действия, но в момента същественото е да бъде осигурено продължаване на здравните услуги.

– Оправда ли очакванията Ви сливането на двете болници или се натъкнахте на непреодолими “скелети в гардероба”?

– Основната цел на здравеопазването е да се предостави качествена здравна услуга. Когато човек се разболее, не го интересува кое име и Булстат ще го лекуват, а дали ще го лекуват качествено. Това е стратегическата цел на Югозападната болница. Обединението не е някакъв каприз или самоцел на кмет, администрация или Общински съвет, то е неизбежно в настоящите условия на здравеопазването в България, ако искаме да запазим болниците като общински. Няма общинска болница, която да не изпитва затруднения от всякакво естество в настоящата единствено търговска система на здравеопазване. И това ще е така, докато водещи в системата са парите, а не пациентът. Общинските болници, ако щете и държавните такива, не спират да приемат пациенти, независимо от търговския принцип, който е въведен в здравеопазването. Само че Здравната каса не заплаща за всеки преминал пациент, независимо от това, че не отрича неговото лечение. Като цяло общинското здравеопазване едвам оцелява – вижте какво се случва в Благоевград, Дупница, Разлог и в още много общини – едни и същи проблеми навсякъде.
Един от основните принципи на здравеопазването днес е: колкото си по-голям, толкова по-добре оцеляваш. Борбата при нас ще е за лимитите, въведени от Здравната каса, защото това е един от най-несправедливите принципи за заплащане. Лимитите на общинските болници, които отпуска Здравната каса, свършват около 18-о число на месеца и за останалите 12 дни се налага здравеопазването да е за сметка на собственика, тоест общината. За общата Югозападна болница това означава загуби от над 100 000 лв. всеки месец, които реално не се заплащат въпреки извършените услуги. В момента лимитите на двете болници са около 700 000 лв. – толкова ни отпуска Здравната каса, или казано по друг начин – за толкова ни разрешава да лекуваме. Само че една общинска болница не може да спре да приема пациенти. Затова борбата ни следващата година ще бъде да договорим повече пътеки и по-добро заплащане при сключването на договора на Югозападната болница със Здравната каса. Надявам се да срещнем разбиране и да договорим финансиране, което да отговаря на стратегическото местоположение на новата Югозападна болница, която обслужва територия от над 100 км, значителен трафик и пациентопоток. Обединението на двете здравни заведения повиши и нивото на компетентност, което е основа за повече здравни пътеки и за по-добро заплащане. Тоест ползите от обединението са в различни посоки, но пак казвам, след като отчетем действащите условия при цялостната система на здравеопазване в държавата ни.

– Кой остава най-големият проблем на здравеопазването на Петрич и Сандански?

– Той не е по-различен от проблемите и за другите общини. Кадрите, които са проблем за цялото здравеопазване в страната ни, както и липсата на дългосрочна стратегия за здравеопазването в България. Да кажат например: в България има 400 болници и са много, трябва да останат, да речем, 100, и да се закрият другите 300. Но тогава в общинските центрове без болници би следвало да се направят истински силни звена на Спешна помощ – с кадрова обезпеченост и техника, които да могат да оказват реална първа помощ на спешните случаи, да спасяват животи, да приемат пациенти и да прилагат лечение за 2-3 дни и едва след като ги стабилизират, да бъдат придвижени за лечение в съответната болница, където и да се намира тя. А не както сега – болници много, в тях няма кой да работи, голяма част от лекарите са се превърнали в бездушни бюрократи и търговци, защото такава е системата. Хората са озлобени, здравните работници също, цялата енергия отива в противопоставяне един на друг, а не в намирането на решения.

– Не е ли решение бившата вече болница “Рокфелер” да стане частна, тоест да продадете или дадете под наем базата на лекарите и да ги оставите те сами да се оправят със Здравна каса, клинични пътеки, неосигурени пациенти, поддържка на базата…

– Може би има решение, свързано с частна болница, може би е по-лесното, може би дори ще се приеме и от голяма част от хората по причините, които изредих по-горе, но тогава ще се изгуби социалният елемент в здравеопазването. Това е една от причините, поради които считаме, че преди всичко трябва да запазим общинската собственост и общинския контрол върху здравеопазването, независимо от това кои ще бъдат след години лицата, представляващи съответната община.
Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *