Запасните офицери от общинския клуб на СОСЗР 15 г. са “във война” с Министерството на отбраната: Заради липса на клуб се събираме по кръчми и лозя, а златни военни имоти пустеят безстопанствено

Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в областния център на Пиринско с 600 души членове правят сбирките си по кръчми и лозя заради липса на клуб.
“От 15 години сме “във война” с Министерство на отбраната, от кого ли не сме искали да ни дадат клуб, но никой нищо досега не е направил, в същото време златни имоти на военното министерство в центъра на Благоевград се рушат и са без стопанин”, заяви о.з. полк. Калин Грънчаров, който 11 г. бе начело на областното ръководство на съюза, а в момента е негов член.
Той и общинският лидер на организацията подп. Иван Петров с охота показват имотите, от които могат да влизат хиляди левове в държавната хазна, но от 20-30 години пустеят. Няколко помещения са зад покрития пазар на ул. “Чакалица” 2 в Благоевград. На партера на вход “А” там някога имало зеленчуков магазин. Помещението било разделено на три, но вече сигурно над 27 г. е празно. В съседния вход “Б” също има три помещения, собственост на военните.
“Военният магазин още действа, но в него сега има само дрехи и обувки. Навремето беше отлично зареден, имаше дори палатки, спални чували и спално бельо”, спомня си подп. Петров, който живее в същата сграда.

До магазина има още две свободни партерни помещения. Там и в съседния вече бивш военен имот, от няколко години собственост на фирмата на общинския съветник и строителен предприемач Димитър Урдев, преди години е имало шивалня, обясниха о.з. офицерите.
Преди 3-4 години Министерство на отбраната продало свой имот на Центъра за професионално обучение “АВС-Е”, той също е зад покрития пазар, с лице към ул. “Ал. Стамболийски” и някога в него е имало кръчма, а след това от “Интендантско обслужване” настанили шивалня за изработване на войнишки дрехи.
“Ако имаме клуб, членовете в общинската ни организация ще станат 5000”, убеден е подп. Ив. Петров и разказва как преди години всички имоти на военните са строили самите те, без значение на ранг. “Зидали сме, изливахме бетон, всичко сами строяхме. Стрелбището в Симитли също е наш обект, а сега всичко разпродават от министерството и никой не ни пита нас, запасните офицери и сержанти по места, искаме ли да управляваме и стопанисваме тези имоти, за които сме си дали здравето”, не крие разочарованието си общинският лидер на запасняците и резервистите.

Той обясни, че преди по-малко от месец са искали среща с министър Каракачанов, но са се срещнали със заместника му Анатоли Величков. “Посъветва ни да се обърнем към зам. областния управител от ВМРО Иван Стоянов и с него да държим връзка. Правим си извода, че властта се страхува от нас, сигурно защото всички преврати в историята на България са направени от военните. Считат ни за социалисти и комунисти, а не си дават сметка, че ние сме патриоти и родолюбци, служили на държавата и продължаваме да милеем за нея, за разлика от много други”, гневен е бившият военен комендадт на града полк. К. Грънчаров.
В топцентъра на Благоевград той показва още няколко златни имота, които още са на разпореждането на военните. Единият е някогашният гарнизонен стол, който през последните години без успех сменя няколко наематели и в момента е празен. На гърба на сградата на ул. “Антим “” 3 в партерните помещения има две гарсониери, чиито прозорци са с отдавна ръждясали решетки и които са в окаяно състояние. Стопанисват се само две по-малки помещения, които са отдадени под наем на книжарница и застрахователно дружество. Неотдавна от министерството продадоха на благоевградсккия бизнесмен Валери Байрактарски първото от помещенията в редицата и в него доскоро имаше пицария.

За тези имоти на ул. “Антим I”, както и за двата най-големи обекта на Министерство на отбраната – военният клуб и хотелът зад читалището с ресторант, отговаря гл. специалист Недко Шопов. “Във военния клуб трябва да кипи живот, навремето тук имаше кино, зала за тенис на маса, шах, телевизия, а сега ни искат наем за стаичка 2 на 3 метра и предварително разрешение, за да направим събрание. Срамота! Желязната оградата е направена от щиковете на войнишки пушки, а сградата на военния клуб в началото на миналия век е строена от горноджумайци”, разказва о.з. полк. Грънчаров.
Накрая с думите “Надеждата умира последна” той и колегата му о.з. подп. Петров наблягат, че разчитат на управниците да сложат точка на 15-годишната им одисея.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *