Захариева: Не можем да подкрепим Скопие, докато не получим правни гаранции

„Докато не получим правни гаранции – както от Скопие, така и в контекста на преговорния процес в ЕС, че политиката ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция и стартиране на преговори за членство“. Това заяви пред депутатите в парламента вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева, която бе извикана на изслушване, за да даде актуална информация пред депутатите за отношенията ни с нашата съседка.

„Българските национални интереси в РС Македония са обект на обществен и политически консенсус, пресичащ през поколенията външната политика на България, залегнал в декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. Тази декларация е пример за приемственост във времето и на междупартиен консенсус, с който малко държави могат да се похвалят. Те ни дадоха и необходимата политическа тежест да отстояваме уверено националния си интерес в разговорите си със Скопие“, отбеляза Захариева.

Тя бе категорична, че страната ни е положила всички необходими усилия, за да постигне едно качествено ново начало в отношенията си с РС Македония – от признаването на нейната независимост, през подаването на ръка за помощ и българското председателство на Съвета на ЕС, до помощта ни за справяне с COVID-кризата.

Според външния ни министър България винаги е демонстрирала „последователност, предсказуемост, прозрачност и конструктивност“. „Независимо от всички наши прояви на добросъседство, Скопие не промени същността на своята политика към България. Ангажиментите към страната ни запазиха единствено декларативен характер, а по същество Скопие продължи политика си в подкрепа на неоснователните малцинствени, исторически, езикови и други претенции. Имаме дълъг списък от случаи, в които те не се придържат от подписани двустранни документи“, каза още Захариева пред депутатите.

От парламентарната трибуна Захариева заяви, че според нея тоталитарното мислене все още държи хората в Македония „в клещи“, давайки за пример организираното от кмета на Скопие честване на годишнината от смъртта на Тито. „Докато голяма част от другите бивши Югославски републики почитат множеството жертви на режима на Тито, в Скопие неговото наследство се възвеличава. За съжаление, тази идеологическа конструкция, подхранвана от „дълбоката държава“, за която говори бившия премиер Любчо Георгиевски, държи обществото в капан“, смята външният ни министър.

Като примери Екатерина Захариева посочи още административните спънки пред българския бизнес в Македония, бавенето на транспортния коридор номер 8, антибългарската реторика в медиите и изкривеното представяне в средствата за масова информация на българската позиция.

„Ние оставяме вратата за комуникация и сме готови във всеки един момент за двустранни преговори с РС Македония“, отбеляза в заключение нашият първи дипломат. 

В парламента се яви и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. По думите му последно време в македонските медии няма толкова публикации за коронавируса, колкото срещу България.

“Македонските граждани да зададат въпроса на своето правителство защо водиха такава политика, която доведе до това, че преговорите не започнаха”, каза той.

„Говорът на омразата е част от една политическа практика, която цели изграждането на една нова, различна от българската идентичност, но въз основа на омраза на българския народ и всичко българско. Нещо, което не може да бъде позволено. Това е говор на омразата и проявите му. Най-накрая разговорите стигаха до една ситуация, в която трябваше да четем история и да си показваме документи. България се държа кооперативно до последния момент, защото България има своята ясна отговорност, която е поела не от европредседателството си, а по принцип води като политика от дълго време – да бъде фактор на стабилност, мир и ред на Балканите“, добави Каракачанов.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *