Защо мозъкът ни помни къде се намира вредната храна?

Когато през нощта неудържима сила ни изтласка от леглото и буквално със затворени очи ни води до хладилника, какво взимаме най-често? Не, не бутилка айран или някакъв нискокалоричен плодов десерт, а парче наденица или шоколад, отбелязва Би Би Си. Не се укорявайте обаче сутрин, когато осъзнаете целия ужас от нощното нападение в кухнята. Фактът, че сте били привлечени от мазно-сладко-висококалоричното, не е по ваша вина, а в присъщата ви система за оптимизиране на търсенето на храна. Това е цялата ви пространствена памет, която в хода на еволюцията се е научила да намира най-краткия път до най-калоричните (и вредни от днешна гледна точка) храни.

В дивата природа точно това правят всички животни, защото тяхната задача е да получат максимално калории с минимални разходи на енергия. Но в края на краищата ние имаме добра представа какво е полезно и кое вредно, не е нужно да мислим за ежедневното оцеляване, така че и ние ли сме водени от животински инстинкт?

Ново проучване на група учени от университета Вагенинген в Нидерландия (докладът им е публикуван в Scientific Reports) показва, че имаме когнитивна система за оптимизиране на търсенето на храна с най-нисък енергоразход, предава БГНЕС.

По време на експериментите участниците трябвало да се придвижват из лабиринта, миришейки и вкусвайки 16 различни храни, сладки и солени, ниско и висококалорични. След това са били помолени да възпроизведат маршрута. Оказва се, че всички те, средно с 30% по-добре запомнят пътя към нездравословната храна. Освен това, когато трябва да се ориентират само по миризма, участниците изненадващо точно намират най-калоричните храни.

Учените обясняват това с факта, че миризмата и паметта са тясно свързани в мозъка ни и тази връзка е наследена от животните, въпреки че, разбира се, човешкото обоняние е много по-слабо от това на животните, които упорито трябва да си набавят храна.

Възможно е човешката памет да се е формирала и под влиянието на постоянната нужда от търсене на храна. А способността да се запомнят добре местата за намиране на висококалорични храни осигурява огромни ползи за оцеляването. Само онова, което е било спасение за нашите далечни предци – ловци и събирачи, се е превърнало в истинско проклятие за нас.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *