Защо референдумът на уж скопения от Заев македонизъм “вдигна жълт картон” на Атина и София?

Приключи плачевно за Зоран Заев референдумът за промяна конституционното име на страната. “За да се угоди на чужд интерес – писа анализаторът Ал. Петров – който на свой ред да отвори пътя на Скопие към Брюксел и НАТО”. Бившият кмет на Струмица и настоящ премиер обра горчивите плодове на македонисткото образование, от чието “шовинистично мляко” и той години наред бе бозал.
Нямаше как иначе да стане. Десетилетия македонците бяха възпитавани в шовинизъм, в претенции – исторически, териториални – към другите два дяла на Македония Егейска и Пиринска. Е, засега му се размина на Заев от обвинения в национално предателство. Засега…
Но нека за прегледност дадем кратка, по часове и минути
ХРОНИКА НА НЕДЕЛНАТА КОШМАРНА НОЩ
на 30 септември, лоша за управляващите ренегат-социалисти. Хроника с външни и вътрешни отзиви.
12:39 ч. – агенция “Ройтерс”: “Македонците излязоха да гласуват за промяна името на тяхната страна в Република Северна Македония, за да се отвори пътят за членство в НАТО и ЕС, и да се реши с Гърция десетилетният спор около името”.
12:50 ч. – агенция ДПА: “Премиерът Заев заяви, че референдумът е ключова стъпка за премахване блокажа на Атина по пътя на държавата за членство в НАТО и Европейския съюз”.
20:45 ч. – в. Kathimerini, Гърция: “Гръцкият министър на отбраната Панос Каменос каза, че референдумът за промяна името на Бившата Югорепублика е “invalid” (невалиден), поради ниска избирателна активност”.
20:47 ч. – ТV “Пинк”, Сърбия: “Бившият говорител на МВнР на РМакедония Иво Котевски рече, че “македонскиот народ не jа поддржува антидржавната политика на Зоран Заев, коj е подготвен да се откаже од националниот идентитет, име, историjа и култура”, а анализаторът Александар Пандев обяви: “граганите не поддржуваат каптулантски дговор коj ги брише името, државата и идентитетот на македонскиот народ”.
21:08 ч. – “Македониjа”, Скопjе: Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицоски рече “Напълнените кутии в Сарай (албански квартал в Скопие – бел. ред.), в Струга, Тетово, Гостивар и на други места не помогна на местните шерифи на СДСМ, които притискаха гражданите да излязат да гласуват против тяхната воля. Но народот не им се плаши, ВМРО останува со народот и ке победиме”.
21:43 ч. – агенция МЕТА, Скопjе: От Брюксел еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан заяви: “Честитя на ония граждани, които гласуват днеска на референдума и ги защитават своите демократични свободи. С най-важното “да” има широка поддръжка на Преспанския договор и евроатлантическото бъдеще на страната”.
21:48 ч. – агенция МЕТА, Скопjе: От Министерството на външните работи в Атина заявиха: “Резултатът от референдума в Бившата югорепублика, консултативен, а не част от обвързващите условия на договора от Преспа, е contradictory (противоречив). Голямо гласуване “за”, но без съответна избирателна активност. Голям дял от обществото на съседната страна поддържа договора, но една важна част го гледа със скептицизъм”.
23:39 ч. – Нетпрес, Скопjе: На новинарско питане дали ще подаде оставка, бидейки референдумът неуспешен, относно това, че не е мината границата от 50% гласували, премиерът Зоран Заев рече: “Но кога имате мнозинство, кога поголем броj од граганите излегле и рекле “за”, не само што немам намера да поднесам оставка, туку и имам обврска да продолжам да jа направим Македониjа членка на НАТО и ЕУ”.
00:53 ч., 1 октомври, Скопjе: Резултатите, които обяви Държавната изборна комисия на своята уебстраница: “Общо обработените 97% бюлетини показват, че на въпроса на референдума са гласували “за” 91,37%, или 593 315 граждани, а против 5,64%, или 36 596. Невалидни 2,99%. Според подадените бюлетини да гласуват са излезли 649 376 души, или 36,79%. За да бъде успешен референдумът, на него трябваше да излязат 50% плюс един от избирателите по избирателния списък, или над 900 000 избиратели от общо 1 806 336 с право на глас”.
Защо референдумът не мина? Защото, за разлика от договора с България, Атина наложи в гръцко-македонския договор
ПЕТ УЛТИМАТУМАТИВНИ УСЛОВИЯ,
които Заев нямаше как да откаже.
На 16 август, два месеца след подписания край Преспанското езеро договор между Атина и Скопие, експрезидентът-историк Г. Първанов заяви пред агенция “Фокус”: “За разлика от отношенията Атина-Скопие, които бяха регламентирани в един обемист и според мен прецизно изпипан от гръцка страна договор, ние подписахме нещо, което твърде напомня декларация Костов-Любчо Георгиевски от 1999 г., повтаря я буквално. Не че има нещо лошо в това, но ние заметохме, както се казва, боклука под килимчето, неподозирайки, че ще дойде време, когато, отказвайки се от античната история, в Скопие ще се опитат да градят, да утвърждават идентичност на базата на кражбата на българската история. Без античната история македонците ще се вкопчат още повече в българската част, в българския вектор на своята история”.
Кои са гръцките ултиматуми, заложени в договора от Преспа, възмутили зомбираното от македонизма общество?
Първи ултиматум. (Срокове за конституционни промени).Член 1, ал. Hb, d): “Втората страна (Бивша югорепублика Македония) да започне с процеса на конституционни промени; Втората страна да завърши с конституционните amendment (промени) до края на 2018 година”. (Някъде да има в българо-македонския договор такова желязно задължение!)
Втори ултиматум. (Име на страната). Член 1. ал. А): “Официалното име на Втората страна ще бъде Република Северна Македония, което ще бъде конституционното име и ще бъде употребявано erga omnes (за обща употреба), както стои в договора. С влизането във сила на този договор названията “Македония”, “Република Македония”… в преведена или в непреведена форма престава да се използва за именуване на Втората страна, в който и да било официален контекст. Двете страни ще ползват името и терминологията от Член 1(3) във всички свои двустранни отношения, както и във всичките регионални и международни организации и институции”.
Трети ултиматум. (Историко-културно наследство). Член 7. “Страните признават, че тяхното разбиране за термините “Македония” и “македонски” се отнася към различен исторически контекст и културно наследство. Тези термини не означават само областта и хората от северния регион на Първата страна (Република Гърция), а и техните атрибути, както и гръцката цивилизация, история, култура, наследство на този регион от античността до ден-днешен. Когато се посочва Втората страна, същите условия означават нейната територия, език, хора и техните атрибути, със своята история, култура и наследство, които се различават от онези, споменати в член 7 (2).
(Подобен член в българо-македонския договор, който да забрани кражбата на българско историческо наследство в Македония през Средновековието (Западнобългарско царство на Самуил), периодa на Възраждането до края на Втората световна война, липсва. От VI до средата на ХХ век всички чуждестранни статистики и карти доказват доминация на българския етнос в Македония, а терминът “македонци” означава населяващи областта Македония, а не конкретен етнос).
С пълно основание бившият посланик в Хърватска Велизар Енчев сочи: “Договорът между Гърция и Република Македония е историческо поражение за България. Сега цялата пропаганда на македонизма ще се обърне срещу нашата страна. Името Северна Македония е в наша вреда, защото обхваща и Пиринския край. Българското правителство е подписало договора, изпълнявайки заръките на западни политици с една-единствена цел – Република Македония да влезе в НАТО и ЕС”. Наистина, коментирайки договора ни със Скопие, както и гръцко-македонският, и премиерът, и външният министър Е. Захариева на първо място изтъкват, че имаме една-единствена цел: колкото може по-скоро Македония да стане член на НАТО и да започнат преговори за членство в ЕС.
Четвърти ултиматум. (Национални символи и паметници). Член 8, ал. 2. “В срок от шест месеца след влизането в сила на този договор, Втората страна (Скопие – бел. ред.) ще разгледа (review) статута на паметници, обществени сгради и инфраструктури на своята територия и доколко те се отнасят към античната гръцка история и цивилизация, която представлява интегрален компонент от историческото или културното наследство на Първата страна; ще вземе съответни колективни мерки за ефикасно решаване на въпроса и да се обезпечи почитането на споменатото наследство. Втората страна няма да смее повторно да употребява по който и да било начин и във всички негови форми символа, който преди е бил въведен в нейното по-ранно национално знаме. В срок от шест месеца от влизането във сила на този договор Втората страна ще продължи с отстраняването на символа на нейното по-ранно национално знаме от всички обществени места на нейната територия. Археологическите артефакти не спадат към тази регулация.
Пети ултиматум. (Териториални претенции). Член 3. “Страните потвърждават тяхната обща граница като трайна и неприкосновена международна граница. Нито една от страните няма да потвърждава или поддържа исканията за промяна на тяхната обща граница… Нито една договорна страна няма да позволи на нейна територия да се работи против другата страна, от която и да било трета страна, организация, група или отделен индивид, който прави или се опитва да извършва разрушителни (subversive) и отцепнически действия, които представляват заплаха за мира, стабилността или сигурността на другата страна”. (Има и друго задължение -страните нито ще се месят, нито ще правят поправки в конституциите си, които позволяват намеса във вътрешните работи на другата страна, ако на власт дойде екстремистко управление. В българския договор, освен че проблемът за териториалните претенции е засегнат неясно, липсва превантивността, характерна за Преспанския договор).
Не търсете на български гръцко-македонския договор в интернет. Твърде странно и, надяваме се, читателят ще се досети защо тайно субсидирани сайтове и агенции не са го публикували до ден-днешен. На “македонски” е преведен от Атинския в. Еkathimerini дни преди официалното подписване. В интернет е под името: Целосен транскрипт од договорот мегу Македониjа и Грциjа. – МКД – 17 jуни 2018.
С гръцко-македонския договор Атина категорично и недвусмислено “анулира” кражбата на историко-културно наследство. За сметка на това обсебването от Скопие на цели исторически периоди от България е непокътнато. Белята е в престъпната безотговорна дейност на т. нар. “експерти” на договора във Външно министерство и невежите политици. Подписан с фалшива помпозност на 1 август 2017 г. в Скопие,
СОФИЯ САМА ВЛЕЗЕ В КАПАНА “ОБЩА ИСТОРИЯ”.
Това до ден-днешен не могат да го разберат управляващите. По-лошо. Не само те, а и шефът на българската страна на комисията, която ще нищи проблема за историко-културното наследство, проф. Ангел Димитров и експосланик в РМакедония, са на тъмно. В интервю от 17 май 2018 г. той правилно отбелязва: “Историята като наука тръгва от фактите и тяхната интерпретация, но това не означава, че всеки може да интерпретира фактите фриволно, както си иска, според политическата конюнктура”.
Говорейки какво предстои да дискутират с македонската страна на общата комисия, с надежда за сериозна дискусия с научни аргументи, проф. Ангелов с основание сочи: “Твърденията за някаква конфликтна история са абсолютно измислени. Конфликтът е между българския стремеж да се съхранят правата на македонските българи и сръбската денационализаторска политика във Вардарската бановина, днес РМакедония. В този смисъл историята на мнозинството от местното население във Вардарска Македония и България не е престанала да бъде обща. Искаме с факти да покажем, че имаме обща история, да търсим общото. Но трябва да се разберем какво ни разделя. А реално ни разделя комунистическият период, който прави своя нова интерпретация на миналото, пълна с нови и вече отречени от историческото време митове”.
Нито уважаемият професор, да не говорим за фрапантно невежите политици, не се замислят, какво значи, аджеба, терминът “обща история”. Капан, в който паднахме самите ние. Защото обща история сме имали и с турците, и с гърците, и със сърбите – в рамките на Османската история. Ако някой си мисли, че лицемерните стойки на държавници от двете страни пред паметниците на Светите братя Кирил и Методий, цар Самуил, Гоце Делчев, Климент и Наум Охридски и пр. доказват “обща история”, много се лъже. Защото приятелят на премиера Борисов, Зоран Заев, с когото на 1 август т.г. в Благоевград поднесоха венец на паметника на Гоце Делчев, 3 дена по-късно в интервю заяви: “Илинденското въстание е македонско. Ако некой гражданин от България иска, нека да го чества”. Това бе византийски шамар за нашия премиер. Който вместо да го “постави на място”, с аргументи, се измъкна с примитивния битовизъм “всеки да си мери приказките”. Не, г-н премиер, това не бяха “приказки”, а мисленето на един прикрит македонист. Което означава, че София трябва да тръгне по пътя на Атина, да поиска преразглеждане на нескопосания антибългарски по същество договор. Антибългарски, защото де факто призна “македонския” език. За него австрийският професор Ото Кронщайнер бе казал: “Македонският език е български език, написан на сръбска пишеща машина”.
Е, как може една история да е обща, когато единият знае, че въстанието е българско и всички извори (турски, гръцки, австрийски, руски и пр.) го потвърждават, а другият твърди, че било македонско. Как ще бъде обща, когато самият проф. Ангел Димитров казва, че “трябва да разберем какво ни разделя”. Но какво е то, не казва!
Още 2013 г. го казва д-р Бисер Банчев, научен сътрудник в Института по балканистика при БАН: “Ежедневният език в Република Македония носи антибългарски код на омразата” Да, но той е следствие, а не причина. Защото от 73 години няколко поколения македонци са учени и възпитавани, че българите сме варвари, татари, били сме окупатори по време на Втората световна война.
Наивно е да смятаме, че този “антибългарски код на омразата” не съществува и днес. Не, той е рафиниран, напудрен с лицемерни усмивки. Зоран Заев, днес по принуда скрит македонист, е сменил тактиката. Прегръща се с нашенските наивни добряци, нарича ги приятели. За да гласуваме за приемането на Скопие в НАТО и ЕС. Стане ли това, младият македонист ще “хвърли агнешката кожа”. Ще запее старата песен.
Спомняте ли си? На 14 юни, дни преди подписването на Преспанския договор, Заев излезе със специално обръщение. Там каза буквално: “Македонски jазик, македонски народ, Македонец, Македонка, заштитени и заjакнати, еднаш засекогаш. Стоиме исправени пред нашите гордости – пред Кирил и Методиj, Климент и Наум, пред Гоце Делчев” Нема веке мегународни договори во кои се избегнува македонскиот jазик” Свои сме на своето и тоа конечно е признато од сите соседи, од Република Грциjа и од мегународната заедница. Со овоj договор “е биде потврден и заjакнат македонскиот етнички и културен идентитет, еднаш засекогаш”.
Вникнете в думите: македонският етнически и културен идентитет ще бъде потвърден и укрепен веднъж завинаги”. За каква “обща история” можем да говорим!
А вижте смешния плач на лъжепатриотите от “Пиротска”5, които в официална позиция на ВМРО от 22 август пророниха крокодилски сълзи по повод Илинденската изцепка на Заев. Като изплакват невежествената нелепица, че македонският език бил “също част от общата ни история”, те му влизат в положение. Защото “господин Заев наистина се намира в трудна ситуация, предстои референдум и той трябва да бъде спечелен”. Тези посттоталитарни герои на знаменития Ботев стих “Патриот е – душа дава, за наука, за свобода, но не свойта душа, братя, а душата на народа!”, не забравят да се самоизтъкнат с празни от съдържание думи “Ние, Патриотите от ВМРО, разбираме прекрасно…”. Да, това Патриоти с главна буква, е от тях изписано! И завършват с атлантически припев: “Така че, господин Заев, ние Ви разбираме и подкрепяме, и няма да пригласяме на враговете на общите ни интереси. Но не им помагайте и Вие, моля. Оставете общата ни история на мира, за да можем заедно да изградим общото си бъдеще”.
Няма как да стане това! Заев добре си знае: само да подлъже софийските държавни наивници да гласуват за НАТО и ЕС, пък после “майната й” на общата ни история.
Крайно време е да осъзнаем, че терминът “обща история” е терминологически капан, в който невежи “експерти” натикаха още по-невежи управляващи. Да, историята ни е обща, но до Втората световна война. Когато прадядото на Заев е имал българско църковно свидетелство. И това е българска история, дори и когато през Кралска Югославия Вардарска Македония да е наречена Вардарска Бановина. Само и само да се изличи името “Македония”.
Бедата е в жалкото лакейско слагачество на парламентарно представените партии пред новия Голям брат и Брюкселската му посестрима. Които не желаят или не могат да разберат, че заради ключовото геополитическо местоположение на Македония, балканските миниимпериализми (сръбски и гръцки) още от края на ХIХ век прилагат комбинирани методи: от кървав геноцид през полит-административна денационализация до перфидно ерозиране на българското съзнание, чрез отровния хашиш на македонизма.
Стефан Маринов, експерт в Центъра за мониторинг и превенция на конфликтите, на 20 май в сп. “Геополитика” писа, че още в края на миналата година гръцкият новинарски сайт difernews съобщава за наличието на “ясна програма за решаване на спора за името на Македония между Скопие и Атина. Цитирайки дипломатически източници, той прогнозира, че до срещата на върха на НАТО на 11-12 юли 2018 г. в Брюксел ще бъде взето окончателно решение за името на бившата югорепублика, което ще й позволи да се присъедини максимално бързо към НАТО. Според difernews, именно Вашингтон настоява най-много за бързото решаване на спора за името, като посочва, че “заместник-помощникът на държавния секретар на САЩ Брайън Хойт в момента изпълнява ролята на супервайзър по балканските въпроси, които са под общия контрол на вицепрезидента Майк Пенс”.
Решението за договор Атина-Скопие бе изпълнено от Атина срещу икономически изгоди близо месец по-рано.
Ст. Маринов посочва още: “Американският натиск върху Македония върви по три основни направления: 1) усилия за промяна името на страната; 2) включване на Македония в НАТО; 3) разширяване влиянието на албанския елемент с превръщането на албанския във втори официален език и по-нататъшно разширяване на албанската автономия – първоначално на общинско ниво, а след това и на държавно равнище”.
Трябва да се вглеждаме внимателно в речите на политиците. С какво точно почват. Защото, с редки изключения, предварително им е внушено на какво да акцентират. Когато Атина и Скопие подписаха Преспанския договор, премиерът Борисов на 18 юни писа във Фейсбук: “Договорът за спора на името отваря пътя на Република Македония към ЕС и НАТО”. Външният министър Е. Захариева в Скопие, на 17 юни, минути след срещата с македонския си колега Никола Димитров, директно от центъра на Скопие заяви: “Всъщност, ние имаме една-единствена цел – колкото се може по-скоро Македония да стане член на НАТО и да започнат преговори за членство в ЕС”.
Същата “формула” изрече и коалиционният партньор на ГЕРБ Кр. Каракачанов в коментар по повод отказа на премиера да приеме македонския президент: “Какво да говориш с Иванов, който спъва усилията на правителството в Скопие за постигане на компромис по отношение на спора за името, а България помага на Македония за НАТО и ЕС”.
КАК ГЕОГРАФИЯТА
ЗАЧЕРТАВА ИСТОРИЯТА
Този израз, разбира се, е упоменат в декларация до президента, премиера, председателя на парламента и външния министър от 26 юни на група академици и професори. В нея се заявява, че договореното на 17 юни ново име – Северна Македония – може да застраши българския национален интерес и да бъде “източник на нови беди”.
“С приемане на името Северна Македония географията рязко зачертава историята. Твърдението, че се сбъдва “вековното желание на македонския народ да говори на македонски език”, е ясно потвърждение за това, какво предстои… Който предава миналото и продава настоящето, зачертава бъдещето си”, завършва посланието.
Когато след срещата във Варна за Западните Балкани (17 май 2018 г.) внезапно изскочи име-вариант Илинденска Македония, докторът по международно право в ЮЗУ “Неофит Рилски” Кр. Каракачанов заяви по БНР: “България няма проблем с обсъждания вариант за име Илинденска Македония на западната ни съседка, защото чисто в исторически
план българите смятат това за част от нашата история”. Интервюиращият обаче не се сети, не посмя или пък нямаше експертиза да попита: “Да, българите го смятат за част от нашата история, но след като се говори за обща история, това не означава ли, че точно с това име се заковава, увековечава фалшивият мит за “македонското Илинденско въстание””!
Минаха близо 2 месеца и действително г-н Заев изтъкна, че Илинденското въстание било “македонско”. Това изказване доказа не невежество. Министър Каракачанов е историк, отлично познава изворите. Не, тук липсва нещо съществено. А то, за жалост, е обща черта на политическата върхушка. Ще приведем цитат на д-р Н. Кръстников, от книжката “Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” (София, 1922). “Главната причина за нашето държавно и народно нещастие е в липсата на развито национално чувство, на високо обществено съзнание и дълг. Поради това недоразвитие, волята на българските водачи не изби, не се прояви по пътя на националното чувство. По същата причина те се проявиха като малодушни, страхливи и неспособни за каквато и да е съпротива” Следователно, погледнато обективно, нашите държавни водачи могат да се обвинят в липса на героизъм и смелост”.
Да, героизъм и смелост има и в уж мирното ни време. А от няколко години е време на бавно ислямизиране на Европа. Тази Европа, дето има само един-единствен политически лидер на ниво – унгарският премиер Виктор Орбан. За когото наскоро нашенски бъзливи политически лидери спореха кой как го подкрепил в Европарламента (по-точно в Страсбургската говорилня) в битката му с корумпирания Брюкселски лъжеелит.
Затуй Зоран Заев, на когото не може отречем интелигентност, “върти на пръста си” бугарските му приjатели.
Гръцкият “приятел” на Заев, Ципрас, обаче не се съгласи на Илинденска, защото не се връзва с вековната гръцка политика: да конфронтира съседите. Наложи името “Северна Македония”. А още в 2012 г. Борисов ясно заяви: “Когато има думичката Северна Македония – знаем как коментират [македонците], когато коментират техни теми. Казал съм, че впоследствие могат да кажат, че Благоевград е техен. Когато има географско понятие в името, създава прецедент и опасност за националната сигурност”.
Шест години по-късно, когато Атина наложи “Северна Македония”, премиерът замълча, външнополитическата чучулига изчурулика: “Името Северна Македония е по-добро за нас, колкото Илинденска”.
Така ли! София имаше възможност и право да въздейства върху Атина. Нали в този момент бяхме поели европредседателството! Подкрепяйки предложението на коалиционния партньор на Ципрас и военен министър Панос Каменос, настояващ за името Вардарска Македония, България пропусна златен шанс. Четири дни преди подписването на Преспанския договор, г-жа Захариева притеснено да заяви пред Комисията по външна политика: “Държим да имаме гаранции от Република Северна Македния, че новото име няма да доведе до териториални и културни претенции за идентичност, култура, история и т.н.”
Ще доведе, и още как! Само да влязат в НАТО и ЕС, ще почнем да берем плодовете на юдинската позиция на сегашната управляваща коалиция. Щом един лаик по македонския въпрос, бившият посланик във Варшава и в Скопие Ал. Йорданов, на 15 юни прозря пред БНР: “В договора между Македония и Гърция, който предстои да бъде подписан, има клаузи, които ще създават проблеми в българо-македонските отношения”.
Три дена след като Преспанският договор стана факт, историкът Васил Василев писа: “България е водила три войни за Македония. Загубила е и трите. Сега губи и четвъртата, без да я води. Загуби я, като се отдръпна от преговорите за името на държавата, населена от наследници на най-чисти българи. А трябваше, беше длъжна да участва, защото Югозападна България е известна като Пиринска Македония. Историята, географията, религията, нравите, имената дори – всичко ни свързва. И изведнъж – никакъв интерес”.
Да, психиатърът д-р Кръстников не е бил никога по-актуален, както сега. “Излезлите от народа нови ръководители на сложния държавен организъм, притежавайки недостатъците на народа, не обладаваха преимуществата на една съзнателна интелигенция. Народът се лиши от ума на интелигенцията си поради това, че тя не можа да му служи със сърце, а се увлече от хора, които са недоразвити и по ум, и по чувства”. Това е жестоката истина: несъстоятелна, неадекватна политическа класа.
За таз порода “политически животни” (Аристотел нарича човека “социално животно”) на моралния идиотизъм и безотговорността, Фридрих Ницше е казал в “Залезът на боговете”: “Може ли едно магаре да бъде трагично” Да пропаднеш в бездната с товар, който нито можеш да носиш, нито да отхвърлиш””.
НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *