Топ теми

За да не скарат Тодор Живков с народа, при първото голямо увеличение на цените в края на 1979 г. вдигат заплатите

Станиш Бонев е роден в село Пенкьовци, Трънско, на 15 ноември 1931 г. От 1945 г. е член на РМС, а от 1954 – на БКП. През 1956 г. завършва ВИИ “Карл Маркс”. Работи в Околийския, Окръжния и Град- ския комитет на БКП в Перник. Първоначално завежда отдел “Пропаганда и агитация” в Околийския комитет на БКП, а след това е политически помощник на първия секретар на Окръжния комитет на БКП в Перник.
По-късно е секретар на партийния комитет в Металургичния завод “Ленин”, както и секретар на Градския комитет на БКП в Перник, припомня “24 часа”. През 1964 г. Станиш Бонев е изпратен в администрацията на Министерския съвет, а от 1971 г. е член на Централната контролно-ревизионна комисия при ЦК на БКП. През 1977 г. е завеждащ отдел “Планово-икономически” при ЦК. За известно време е част от личния кабинет на Тодор Живков.
Смята се за един от архитектите на икономическия възход на България във време, в която тя достига рекордното в нашата история 27-о място в класациите на ООН за индекс на човешкото развитие. През 1985 г. обаче е свален от всички постове и е изпратен да ръководи Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ).
Умира на 86-годишна възраст на 28 януари тази година.
След Десети ноември пише мемоарите си, които озаглавява “Времето, в което живях, и хората, с които работих”. Публикуваме откъс от книгата му, извадка, направена от soc.bg, в който се разказва за динамичните промени през 1979 г.
Във връзка с усъвършенстване на системата за заплащане на труда и привеждане на цените на едро и дребно в съответствие с обективните условия за развитието на икономиката, в началото на октомври 1979 г. се създаде работна група с ръководител Кирил Зарев – председател на Държавния комитет за планиране, и членове: Давид Давидов – председател на Комитета по труда и работната заплата, Белчо Белчев – министър на финансите, Иван Виденов – председател на Комисията по цените при Министерския съвет, и Иван Шпатов – главен секретар на Министерския съвет. Понеже посочените ръководители на централните ведомства работеха в най-тясна връзка с нашия отдел, ми бе възложено да участвам в изработването на материалите. Целта бе да се укрепи икономиката и повиши нейната ефективност, да се създадат условия за умножаване богатствата на страната като предпоставка за по-нататъшно задоволяване потребностите на хората и защита на трайните интереси на държавата.
Групата работеше във вилата на УБО “Бели брези” в Княжево. Там се провеждаха дискусиите по отделни проблеми, пишеха се материалите. Стигна се до заключение да се проведе цялостна реформа в областта на заплащането на труда и ценообразуването. Оформи се и се прие разгърнато постановление на Министерския съвет, 10 ноември 1979 г.
Многостранното и динамичното развитие на народното стопанство се осъществяваше в усложнена външнополитическа и икономическа обстановка. В капиталистическите страни през седемдесетте години се изостриха енергийно-суровинната и валутно-финансовата криза. Един от характерните белези на тези кризи бе галопиращото нарастване на цените на стоките.
Неколкократно нараснаха цените на енергията и горивата. Например цената на един тон суров нефт през 1979 г. достигна 163 долара, докато през 1972 г. тя бе само 14 долара. Над 1,5-2 пъти поскъпнаха основното оборудване, машините и съоръженията за много производства. В още по-голяма степен нараснаха цените на резервните части, на комплектуващите възли и изделия. През 1978 г. цените на внасяните в България стоки в сравнение с 1973 г. се повишиха средно с 50 на сто. В същото време цените на стоките, които нашата страна традиционно изнасяше, се задържаха на старото равнище или се увеличаваха минимално. На тази основа се образува “ножица” между износа и вноса във вреда на нашата страна. Известно е, че през тази период икономиката ни имаше “открит” характер. Страната ежегодно внасяше и изнасяше все повече стоки, защото само по този път можеше да се изгради съвременна икономика, да се създаде модерно крупно серийно производство. Почти сто процента от потребностите на течни горива, природен газ и значителна част от другите енергийни източници се задоволяваха от внос. Голям бе вносът на машини и съоръжения, резервни части, химикали и т.н. Увеличаването на техните цени принуди държавата да плаща много по-скъпо, отколкото преди няколко години.
Природните ресурси на страната, наложилата се структура на производството и качество на много изнасяни стоки не позволяваха чрез износа да се покрие поскъпването на вноса. Животът недвусмислено потвърди изводът, че енергийно-суровинната и валутно-финансовата кризи в капиталистическите страни и постоянното повишаване на цените на международния пазар са обективни фактори с отрицателно влияние върху нашата икономика. Обстоятелството, че основните икономически връзки на България се осъществяваха със социалистическите страни, в известна степен ограничаваше неблагоприятното влияние от бързото нарастване на цените на стоките, внасяни от капиталистическите страни. Независимо от това, страната понасяше реални загуби, което затрудняваше валутните баланси. Огромният внос функционираше в икономическия оборот на страната по цени, които са далеч по-ниски от реално извършените разходи за доставката им у нас. Години наред действащите цени на едро не съответстваха на динамиката на цените на международния пазар. В много случаи такива цени не стимулираха, а задържаха внедряването на научно-техническия прогрес, особено производството на нови изделия, не въздействаха по икономически път за най-пестеливо и рационално оползотворяване на суровините, материалите, горивата и енергията.
Увеличаването на равнището на цените на дребно не отмина и съседните държави. Индексът на тези цени за периода 1973-1978 г. бе нараснал в Югославия със 122 на сто, в Гърция – 106 на сто, Турция – 215 на сто, Унгария – 20 на сто, и др. Индексът на държавните цени на дребно за същия период у нас нарасна само с 3 на сто.
И още един факт. България имаше бързо развиващ се международен стопански туризъм и бе важен международен кръстопът. Ежегодно нарастваше броят на чужденците, посетили нашата страна. Докато през 1960 г. те са били 200 000 души, през 1975 г. техният брой достигна 2,5 милиона души, а през 1979 г. се очакваше внушителното за нашите мащаби число от 5 милиона души. Поради относително ниските цени на дребно, особено на основните хранителни стоки, на някои памучни тъкани и други изделия, повечето от които се дотират от държавата, чуждестранните туристи, пребиваващи в нашата страна, купуваха големи количества стоки при много благоприятни за тях условия. Особено остро това се чувстваше в районите около западната и северната ни граница. Фактически българската държава дотираше чужденците, туристи и гости от съседни държави, които ползваха стоки и услуги в нашата страна.
Показателен бе фактът, че много стоки, особено от животински произход, се продаваха по цени на дребно под действителните разходи за тяхното производство и реализация. През 1978 г. за всеки произведен и продаден литър краве мляко държавата даваше 15 стотинки дотация, за всеки килограм овче сирене – 1,05 лв., краве сирене – 1,52 лв., кашкавал “Витоша” – 2,05 лв., телешко месо – 1,68 лв., свинско месо – 55 стотинки, и т.н. Подобно бе положението и с някои други стоки на хранителната промишленост, зеленчукови консерви, месни консерви, риба и рибни продукти, и т.н. В продължение на много години държавата отделяше от държавния бюджет значителни суми, за да дотира потреблението на населението и туризма. Размерът на тези дотации бързо нарастваше и през 1978 година възлезе на над един милиард лева. Следователно тази аномалия – бюджетът да дотира консумацията на хранителните и някои нехранителни стоки, бе несъвместима със стопанската сметка, с нормалното функциониране на икономиката. Тя трябваше да бъде прекратена. Тъкмо за тази цел се предложи провеждането на реформата.
Подготвеният проект за постановление се докладва на Т. Живков. Присъстваха Гр. Филипов и пълният състав на работната група. Кирил Зарев посочи накратко принципните постановки и подчерта, че реформата обхваща система от мерки, осигуряващи балансиране на приходите от увеличаване цените на дребно и някои услуги, постъпили в държавния бюджет, с разходите, които държавата отделя за нарастване доходите на населението. Общият баланс възлизаше на един милиард и четиристотин и осемдесет милиона лева.
За повишаване доходите на населението докладва проф. Давид Давидов. Той подчерта, че от първи ноември се предлага да се въведат единна тарифна мрежа и единна щатна таблица за цялото народно стопанство. В тях са включени компенсациите за посрещане повишените разходи за храна, заплащане на отопление, осветление и вода на всички работници от материалното производство със 144 лева годишно, или с по 12 лева месечно, а на служителите и ръководните кадри – с по 120 лева годишно, или с по 10 лева месечно.
Особено внимание бе отделено за подобряване заплащането на труда на около 265 хиляди млади специалисти. Техните щатни заплати се увеличиха средно с около 40-50 на сто. Установен бе нов размер на минималната заплата – 100 лева месечно вместо 80 лева. Въведени бяха допълнителни възнаграждения за прослужено време, за работа при неблагоприятни и други специфични условия. Установена бе нова категоризация на стопанските организации и поделенията им. Увеличиха се пенсиите на 1 милион и 936 хиляди души, детските надбавки на 2 милиона и 200 хиляди деца, стипендиите на ученици и студенти, и т.н. Държавният бюджет пое изцяло допълнителните разходи за храна, отопление и други на детските и болничните заведения. Изменено бе облагането с данък върху общия доход с оглед да се освободят от облагане добавките за компенсация. Увеличи се размерът на кредита за жилищно строителство. Следователно задачата бе всеки български гражданин да получи компенсация в размер на средните допълнителни разходи, произтичащи от увеличението на цените на дребно на някои стоки и услуги.
За измененията в цените на дребно на някои хранителни стоки и услуги докладва проф. Иван Виденов.
Задълбоченият анализ, който направи работната група на равнището и съотношението на цените на дребно на стоките и услугите, показа, че цените на основната част на нехранителните и на някои от хранителните стоки не се налага да се изменят. Увеличението засегна хляба и месото, млякото и варивата, захарта, спиртните и някои безалкохолни напитки, отделни строителни материали, както и тарифите и таксите за осветление, отопление, вода, телефон, билети за културни заведения и други.
Най-голямо бе увеличението на цените на месото и местните произведения – с около 42 на сто, и на млякото и млечните произведения – с 37 на сто. Това се наложи от обстоятелството, че техните цени не покриват разходите по производството и държавата даваше големи дотации на потребителите на тези стоки, от една страна, и, от друга, фактът, че равнището на цените на тези стоки в съседните и други държави бе значително по-високо. Като се взе предвид, че млякото и млечните продукти и готовите детски храни заемат голям дял от разходите за храна на подрастващите и на старите хора, се предложи занапред да продължи дотирането от държавата на тяхната консумация.
Най-дискусионният въпрос бе увеличаването на цените на хляба, хлебните и тестените изделия.
Предложи се да се утвърдят нови цени на хляба. За хляб “Софийски”, т.е. за типовия хляб, новата цена да стане 26 стотинки за килограм, за хляб “Добруджа” – 36 стотинки за килограм, и за хляб “Стара Загора”, т.е. за белия – 48 стотинки за килограм.
– Какво, какво? – запита Т. Живков и скочи от стола.
Иван Виденов повтори предложението. Т. Живков започна да обикаля кръглата маса. Почти крещеше:
– Вие искате да ме скарате с българския народ? Какво си въобразявате? Ще бъркате в джоба на вашите бащи и майки? Тая няма да я бъде. Хлябът, тая светиня, няма да се пипа. Разбрахте ли?
– Дълго време се обмисля и преценява от всички страни… Трябва, макар и символично, да се повиши цената – каза Виденов.
– Може ли един въпрос? – подех аз. – Знаете ли откога в България не са изменяни цените на хляба и хлебните изделия?
Живков се сепна. Явно мислеше върху неочаквано зададения въпрос и запита:
– Кажи откога?
– От 1954-1956 г. Това са вече 23-25 години. Едва ли има държава в света толкова дълго да е държала цените на дребно на хляб, брашно, фиде, макарони, ориз и т.н. Всеки българин знае, че на село и в малките градове стопаните с хляб си хранят животни. Даже цените на фуража и триците са вече равни или по-високи от цените на брашното и хляба. Навсякъде хлябът се пилее. Ако правилно и добре се обоснове и разясним на населението, то ще ни разбере.
– И компенсация се дава – почти в един глас допълниха Гр. Филипов и К. Зарев.
– Е, какво да се прави тогава? – запита Живков.
Думата взе Гриша Филипов и каза:
– Налагат се предложените икономически мерки. Само с агитация и призиви хляб не се пести. В деня на публикуване на постановлението Давидов и Виденов да излязат по телевизията и радиото и аргументирано да разяснят на народа мероприятията, които се предлагат. Същото да направят и с журналистите – главните редактори на вестниците. Бонев да напише разяснителен материал на достъпен за хората език, който да се чете на събрания на трудовите колективи и по квартали, да се организира в печата и по телевизията “Въпроси и отговори”. Министерският съвет да отпечата ценоразписите и предварително да инструктира председателите на окръжните съвети. Караманев и Пръмов да организират инвентаризация на складовете и магазинната мрежа на държавната и на кооперативната търговия, за да няма спекула…
– Добре – прекъсна го Живков, – внесете материалите и да се свика съвместно заседание на Централния комитет на партията и Министерския съвет.
Това заседание се проведе на 11 ноември 1979 г., събота сутринта. Всички магазини за продажби на стоки, които подлежат на увеличение, бяха запечатани. Извършваше се инвентаризация. Отделът организира предаването по телевизията на въпроси и отговори, свързани с реформата. Отначало през ден, после през два три дни, та цял месец. Реформата се проведе успешно.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *