За 220 дни 78-г. Христо Назъров възстанови макет от 1981 г. на Петрички пограничен район

Четири на шест метра е, маркирал съм жп линии, граници, планини, реки, туристически обекти и над 200 населени места в България, днешни Гърция и Македония, разказва бившият началник на учебния център в Трети граничен отряд

Макет на Трети граничен отряд – Петрич, направен през 1981 година /сн. 1/, е изложен в Историческия музей в града. Негов автор е 78-годишният Христо Назъров /сн. 2/.  По онова време той е бил началник на учебния център към отряда.

През 1988 г. Назъров се пенсионира, през 1989 г. идват промените, а макетът остава неизползваем в сградата на поделението. Близо 40 години след като го изработва, през 2022 г. Назъров го реставрира и обновява. В момента макетът може да се види в Историческия музей в южния град. 

Още през март 2023 година неговата внучка Мими Владимирова постна във Фейсбук негови снимки и следния текст: „Това е дядо ми – Христо Назъров, пред най-големия експонат в музея на Петрич – макета на Петрички пограничен район, създаден от него и войниците му през далечната 1981г.

От месеци дядо ми собственоръчно го реставрира и придава новия, по-съвременен вид на макета. Почти всеки ден можете да го видите в музея да работи сам, целодневно, майсторски да оформя и маркира жп линии, граници, планини, реки, туристически обекти и над 200 населени места в България, днешни Гърция и Македония. А ако го питате, той с удоволствие ще ви разкаже за процеса на работа или пък за някой друг любопитен факт за нашия прекрасен край.

Това е дядо ми – един безкрайно честен, добър, мъдър, вдъхновяващ и достоен човек”.

„Това остана нещо като единствен символ на граничните отряди на Петрич, защото вече няма отряд, няма застави, няма граничари, няма го и знамето – това бяха символи. И сега този макет идва като паметник на отряда. Той показва какво е било“, каза за БТА Христо Назъров.

Близо 14 месеца той работи по възстановяването на макета – от началото на юли през 2022 г. до 30 август 2023 г. „Можеше и по-рано да стане, но изгубих много време заради липсата на материали. Иначе съм работил по него 220 дни до това положение“, допълни той. 

Макетът е в мащаб 1:20 000, четири метра на шест метра /сн. 3/, каза Назъров. До него има и легенда /сн. 4/, на която са обозначени българската армия, гръцката армия, границата, планините, населени места, реки, застави и всичко, което е било. 

През 1981 г. десет войници под ръководството на Назъров работят няколко месеца по макета, защото са имали краен срок до началото на учебната година през септември. В отряда имаше сбор на командващите гранични войски и на това събитие трябваше да се покаже някаква новост в обучението. И макетът трябваше да стане за сбора, каза Назъров. Всяка година този сбор се провеждаше в различни отряди и се показваше някаква новост. И когато беше ред на нашия отряд да покаже някаква новост,  беше макетът. Първо е по-икономично, защото не се късат картни листове, а необходимите за тази повърхност са 96. И това е на един офицер, а на всички става много. А така излиза по-евтино и е по-нагледно с макета, разказа той. 

В предишния си вид е бил облицован с ламперия и е бил в хоризонтално положение, за да може около него да се обикаля, защото офицерите трябва да стигат до всички точки на макета с показалката, посочи бившият началник на учебния център. 

През 1988 г. Христо Назъров се пенсионира и оставя макета в работно положение. „После станаха промените, кражби, други работи. Там беше станало опушено, напрашено, напукано. Много време беше минало, 40 години са доста”, каза той. „Преди шест години кметът се свързвал с него, за да го попита дали може този макет да се разглоби, за да се изнесе от помещението”, разказа Назъров.

„Състои се от 12 елемента, само се нарязва горната част, където е гипсът, другото се отделя. Отидох и за един ден го разглобих целия, след това го прибрали в таванско помещение в поделението. Там е стоял от 2017 г. до 2022 г.”, посочи той. 

Впоследствие местното управление харесва макета и през 2022 г. Назъров започва дейностите по възстановяването му. „Възстановихме какъв е бил, даже малко има подобрения, такива материали тогава нямаше. Тогава пътищата ги бяхме направили от един дунапрен, нарязан на тънки ивички и оцветени с боя за вълна“, посочи той.  

На макета може да се види и тогавашната граница, наричана кльон. С такива съоръжения е била цялата южна и цялата западна граница, от Дунав до Черно море. Това беше едно съоръжение не толкова скъпо, обаче много ефективно”, каза Назъров. 

„Всяка застава е имала своя част, а кльонът е бил захранен със слаби токове. Така е можело да се идентифицира в кой участък става нарушение. Може да мине животно, може да мине и човек. Имаше 25 проводника, така че ако мине животно или човек, или трябва да ги опре един до друг, за да си направи дупка и да мине, или да го среже”, разказа Назъров. 

„Щом се прекъсне дори една жичка или се допре до друга, е имало силен звуков сигнал в заставата и е показвало на апаратурата кой участък е задействан. Един участък е бил около 300 метра. Били са по 20 участъка – 10 в ляв фланг и 10 в десен фланг. Заставата се вдига под тревога и се изнася на границата”, разказа бившият началник. „Винаги заставите трябваше да имат изпреварващо действие, а там където кльонът е близо до границата и няма изпреварващо действие, имаше постоянни гранични наряди”, допълни той. 

„Някои от селата са оставали зад съоръжението и е имало портали”, разказа Христо Назъров. Хората, които са имали работа в града или в останалите населени места, са влизали през портала и са оставяли паспортите си там, докато се върнат.

„И се правеше списък кой минава, и ако някой не се е върнал, значи е избягал през граница. Но тогава местните хора не нарушаваха границата, тя се нарушаваше от такива, които искат различен живот. Тогава по редовен начин не се пускаше и търсеха начин да избягат“, каза Назъров. 

Когато започнал да възстановява макета, бившият началник на учебния център е изчистил всички стари елементи. Старият кльон беше с пирони и конци, тогава нямаше толкова хубави материали, а това сега е почти вечно, каза Назъров. „Макетът остава в музея, за да показва и на бъдещите поколения какво е имало някога в държавата, че е било затворено отвсякъде и пак се е живяло по някакъв начин, но нямаше такава свобода”, допълни той. 

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *