Златната мина на Петричко опустя! Сергиите в емблематичната Кърналовска борса потънаха в прах, без търговци и клиенти в разгара на сезона

Десетина търговци, половината от които с по 1-2 щайги зеленчуци в краката, и едно семейство, пристигнало да си купи 10 килограма домати – тази картинка ни посреща във вторник около 14.00 часа на легендарната някога борса в петричкото село Кърналово.

От времето, когато тук пълнеха багажници и микробуси прекупвачи и домакини чак от София и двама души не можеха да се разминат, не е останало нищо. Над 2/3 от сергиите стоят празни и потънали в прах, видимо дълго неползвани, а улични псета спокойно се разхождат по тротоарните плочки, където би трябвало да се тълпят купувачите в търсене на най-евтината и прясна стока. Най-зловеща обаче е тишината, която може с нож да се разреже.

Единствените звуци идват от тихия разговор между трима мъже, седнали върху пластмасови избелели столове в източната редица от сергиите. Двама от тях равнодушно се опитват да ни зарибят с лютите чушки, които продават, третият дори не намира за нужно да рекламира стоката си, изчерпваща се с две касетки омекнали домати. Оживлението идва, когато виждат насочения към тях фотоапарат. След кратка анкета кои сме и откъде сме търговците решават, че можем да решим проблемите им, и апатично започват да обясняват какво ги мъчи.

Най-словоохотлив е Славчо Крилчев. 29 години бил киномеханик в Петрич, през 1992 г. кината обаче били продадени, без да му стигне стаж, и той останал на социална пенсия. В момента е на 170 лв. и най-голямата му болка, естествено, е свързана с парите. И по-конкретно с наема, който трябва да плаща за една сергия на пазара – 36 лв. месечно. „Много са”, отсича Крилчев и прави сметка, че откак ГЕРБ дошли на власт, наемът скочил 3 пъти.

Колегата му Димитър Иванов има друг финансов дерт – платената бариера на входа на борсата. „Входът за производители е 3 лв., а за купувачите 50 ст. – обяснява той. – Защо, за да си докарам стоката до сергията, трябва да платя 3 лв. при тези ниски продажни цени и при условие че имам разходи по пръскане, за оране, за транспорт… Не е справедливо!”, ядосва се Иванов.

Последният е Стоян Янков. Стои прав до неотворено чувалче с люти чушлета. Твърди, че от 3 дни едно кило не е продал, затова смятал след малко да си тръгва, да не си губи напразно и този ден. Има няколко обяснения защо борсата е празна: първо – времето тази година било много дъждовно и зеленчукът се съсипал. После – хората по селата съвсем остарели и вече нямало кой да произвежда. По-младите пък или били на почивка, или работели по морето, та затова и клиенти нямало. Няма кой да работи, няма кой да купува „Кърналовската борса остана със затихващи функции”, обобщава глобално Стоян и тръгва да си прибира чувалчето с непродадените чушлета.

Отсрещната сергия е малко по-добре заредена. Зад касетката с дренки по 2 лв. килото и гръцкото грозде по 1,70 лв. е дъщерята на Величка Станоева. Младата жена откровено признава, че гроздето не е сладко, защото още не му е сезонът, а дренките стават само за компот. Допълва, че не е продала нищо цял ден. „Няма клиенти, никога не е било толкова пусто”, оглежда празната пътека между сергиите Станоева и примирено вдига рамене.

Оптимизъм лъха единствено от съседката й по сергия – легендарната баба Зоя, която е най-популярната персона на Кърналовската борса заради словоохотливостта си, многобройните си телевизионни изяви и способността си да говори в рими. Бивша медицинска сестра, 72-годишната Зоя Войнова се представя с: „Аз съм баба Зоя, винаги в строя и на борсата героя”, след което уточнява, че откачила и прописала стихове на пенсионна възраст.

Всичките й стихотворения са сътворени на сергията, където е от 2000 г., и вече има издадени 2 стихосбирки – „Ново начало” и „Кризисно време”. Междувременно успяла през 2014 г. да стане „Мис Баба Кърналово”, да отгледа двама синове – Атанас и Валентин, и да помогне при отглеждането на внуците.

Преди да започне с рецитацията на най-новите си стихове, баба Зоя прави кратък обобщен преглед на цените на плодовете и зеленчуците на борсата в края на юли: доматите вървят по 1 лв., но за количество винаги била склонна да свали с 10-20 ст., тиквичките са между 50 и 80 стотинки, синият домат и той е толкова, морковите са от 70 ст. до левче, бамята е между 2 и 5 лв., а динята е 30 ст.

Задоволила любопитството ни, приказливата търговка бързо се потапя в свои води и започва да рецитира стиховете си. Има ги всякакви – за сватбата на принц Хари и Меган Маркъл  /”Внимание, на 19 май, искам всеки да го знай, че ще има сватба голяма на принца на Даяна”/; за пенсионерите /”Често кръвното варира и почва пенсионерът да се нервира”/; за настоящето /„Живеем в кризисно време, ама на богатия изобщо не му дреме, защото има сигурна прехрана и въоръжена охрана. А за бедняка – майката си трака: ни прехрана, ни охрана!”, за хорската лошотия /”Злобата и завистта е по-страшна и от смъртта. То отвътре те яде и не може да те спре”/, за пенсията /”До изборите всяка партия обещава по две хиляди пенсии да ни дава, а след изборния ден бюджетът вече е обременен”/, както и за проблемите на търговците /”Изискванията са големи, а от НАП атакуват ни на смени”/.

След дългата рецитация баба Зоя с лекота се прехвърля и на другите си любими теми – вярата и леля Ванга.

Вярата върви с картонче, върху което атрактивната търговка рисува кръг, плътно заобиколен от 6 по-малки и с други 2 кръгчета в него. Големият е родното й село Богородица, а малките кръгове са храмовете в него, единият от които го построила лично тя – с 20 000 лв., събрани от търговската й дейност на борсата и малко други дарения.

След посещение в Рим историкът Божидар Димитров й разказал, че според исторически документи в селото, което е единственото в света, кръстено на Божията майка, навремето имало 12 храма, дори го наричали Малката Света гора. Тогава баба Зоя се сетила за един свой сън от времето, когато била на 12 години. Сънувала, че стои насред топъл слънчев ден, когато над една местност до селото се вдигнал облак прах и минал над нея. Разказала съня си на леля Ванга и петричката пророчица й го разяснила: Свети Пророк Илия искал тя да му направи дом. Естествено, преди да започне строежа, Зоя първо го възпяла в рими:

„Когато бях 12-годишно дете, облак от параклис се взе. И мина метър над мен в слънчев и прекрасен ден. НЛО ли бе, не знам, но от баба Ванга пророчицата знам, че Св. Илия от разтурения дом търсеше от мен да му направя подслон”.

По време на строителните дейности тя и синовете й се натъкнали на сребърен кръст, лежал в земята 1600 г. Представлявал дървен кръст на Иисус Христос, отвън обкован със сребро. Още го пази като най-скъпа реликва.

Сега, след като „Св. Илия” вече е готов, Зоя строи храм на Кожуха. Този път заради единия от синовете й, който 3 нощи поред сънувал, че под голямата скала в тяхното място до изгасналия вулкан има затрупан храм. След третия сън синът отишъл там и видял 3 софиянки с цветя, които от години идвали да се молят на тази скала, защото я смятали за чудотворна. Зоя веднага започнала строежа и вече е на втора плоча. Междувременно се сетила да попита Митко, внука на Ванга, дали е чувал пророчицата да говори нещо за Кожуха. Да, отговорил й той, казвала ми е много пъти, че вулканът затрупал 7 храма при изригването си.

И идва ред на темата за Ванга, която била вуйна на търговката – свекървата на Зоя и съпругът на пророчицата били брат и сестра.

„Имала съм много срещи с нея. Като на кинолента баба Ванга виждаше живота на абсолютно всеки, но не на всеки казваше бъдещето и истината, защото можеше да не издържи и да припадне – разказва Зоя. – От много истории за нея, на които съм свидетел, най-много ме впечатли една. Преди години с нея седяхме отвън на пейката пред къщата й, когато едно момче от Северна България се втурна край хората и охраната и измоли леля Ванга да го приеме. Каза, че имал 3 глухонеми деца и бързал да се върне при тях, а ако се наредял на опашката зад другите чакащи, 2 седмици нямало да може да мине. Леля Ванга се съгласи да го приеме и му поиска захарчето. Когато го взе в ръка, лицето й се намръщи и му каза: „Не 3 деца, и 30 деца да имаш, все глухонеми ще бъдат. Защото помниш ли как взе на съседа най-хубавото агънце и му отряза езика, за да не блее и да не те издаде? Съседът тогава много сълзи изрони, агнето сълзи рони от болка, сега ти ще рониш и така ще е винаги”.

Търговският нюх на баба Зоя се оказва единствен в състояние да спре излиянията й. До сергията й се е приближило семейството, което иска да си купи 10 кила домати. Жената разпитва кой от трите сорта е най-добър за консервиране и търговката охотно започва да обяснява качествата на червените зеленчуци. Поръчката за 10 кила „Биволско сърце” докарва широка усмивка на лицето й. Преди да започне да мери, баба Зоя ни намигва и обявява, че току-що е спечелила цял лев – доматите не били нейни, а й ги оставили за продажба срещу 10 стотинки на килограм комисиона.

Излизаме от борсата под равнодушния поглед на щъркела, който гнезди над бариерата. След нас вътре се промъква улично куче. Вече съвсем няма кой да го изгони от Кърналовската борса, защото докато баба Зоя ни е омайвала с римите и историите си, другите търговци са си заминали.

А часът е едва 14,30 в сезон, когато се правят консервите.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *