Зъб за зъб! Ще се озъбят ли вкупом партиите на статуквото и промяната на забележителното шоу на лидера на „Има такъв народ“?

В последните дни „звездата“ на „Има такъв народ” (ИТН), толкоз надежди вдъхваща на яловата политическа сцена, почна тревожно да примигва. Оспорван, неубедителен победител на току-що миналите парламентарни избори ИТН поднесе неприятни изненади. Пръкнати в „родилното отделение“ Фейсбук от виртуалния лидер Слави Трифонов и преведени на „кукувски език“ от верния му копиеносец („ала Санчо Панса“) Тошко Йорданов. Последният се изживява като „външен министър“ на виртуално нелегалния свой шеф. За да „надроби“ в двучасова пресконференция (петък, 16 юли) зъбати скечове.

Това, което г-н Тошко потвърди на пресконференцията, бе прецедентът със 

ЗНАКОВОТО ОТСЪСТВИЕ НА ЛИДЕРА НА ИТН.

Той, както обясни на медиите Т. Йорданов, Трифонов не можел да присъства на пресконференцията, защото “е на работа”. Плахо питат журналистки: Къде? “В телевизия 7/8, където работи”, гласи отговорът. Да, в тв 7/8 – освен частна вече и партийна телевизия.

Не минаха броени дни след парламентарните избори. Сл. Трифонов и изживяващият се като политически шаман Т. Йорданов сервираха гаф след гаф. Някои анализатори смятат, че са съзнателни провокации, тестващи обществени нагласи и търпение. Поне четири гафа се набиха на очи:

1) Още преди ЦИК да обяви резултатите, ИТН обявява състава на новото еднопартийно правителство. Плод на политико-юридическо невежество или съзнателна провокация!…

2) Без консултации, поне с „партиите на протеста“ („Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“) е обявен персоналният състав на кабинет плюс странно формулирани приоритети „в насипно състояние“, будещи недоумение. И кабинет, и приоритети, поднесени с нетърпящ възражение ултимативен тон: „Гласувайте „за“ или… нови, трети избори…“.

3) Да предложиш еднопартиен кабинет, при условие че партията ти има нисък праг на доверие и легитимност: 657 829 гласа (24.08%), т.е. само 65 от 240 депутати, подсказва две опции на „победителите“: а) поход към нови избори с надежда за внушително предимство пред ГЕРБ, б) фрапиращо политическо невежество плюс безотговорност! Фактът, че втората поред партия (ГЕРБ) има с двама депутати по-малко (63), хвърля съмнение върху ролята на ИТН като първа политическа сила.

4) С ултимативния акт: поднесен на тепсия кабинет, представен като висша еманация на експертност; кабинет, воден от висш кадър на отдавна отлетялото в отвъдното НДСВ, без консултации поне с „протестните партии“. Така де факто ИТН „наля вода“ в мелницата на политическото статукво. Преди месец заклеймено чрез звучния шамар „Магницки“.

Във Фейсбук лидерът на ИТН изрече думи верни и показателни: “Време е за подкрепа срещу идеи, а не срещу постове. Време е всичко да се случва пред очите ви – там, където е предвидено по Конституция – в Народното събрание. През последните години парламентът беше смачкан, маргинализиран и унижен. България беше министърпредседателска република, управлявана от джип, и парите на всичките ни бяха “хвърляни” през него без контрол от НС. Сега парламентът може да си върне достойнството. Уверен съм, че изброените приоритети не могат да бъдат приоритети само на една политическа партия или само на 60 депутати“.

Нелепото обаче бе как се озъбиха новоизбраните умници от ИТН на реакцията на съпредседателя на „Демократична България“ (ДБ) Христо Иванов. Единственият им естествен съюзник. Той определи посланието на Трифонов като „шокиращо“. Чийто ход с оповестения кабинет показва

„ТЕЖКА ЗАГУБА НА ЧУВСТВО ЗА РЕАЛНОСТ“.

Не закъсня обидният отпор на ИТН. Медии коментираха: „Няколко часа след като в тв ефир лидерът на “Да, България” критикува проектокабинета на “Има такъв народ”, Тошко Йорданов от партията на Слави Трифонов му отговори, но в социалните мрежи: “Умният човек много, ама много би трябвало да внимава, когато говори публично, и да мисли за последствията. Ако мисли…”. Подигравката на Тошко стигна дотам, да смени профилната си снимка в социалната мрежа с фотография, на която са Христо Иванов и Бойко Борисов заедно от времето, когато е бил негов министър. Арогантността стигна своя връх във: „Не схващате ли реалността? Наблюдавам с тъга чудовищното късогледство и министерски мечти на т.нар. политически лидери”.

Тъй чрез изневиделица пръкнатия проектокабинет, без дори да информира лидерите на „партиите на протеста“, ИТН отрече необходимостта от коалиция! Още през март Сл. Трифонов заяви: „Коалиция между „Изправи се! Мутри вън!“ и „Демократична България“ е по-малкото лошо. По-лошо е с другите“, каза той и добави, че е възможна такава коалиция. Тази власт, това управление и целият този манталитет, който тя влачи след себе си, трябва веднага, моментално да изчезнат от лицето на българското публично пространство. Всичко, което носят след себе си, е само вреди, лъжи и срам”.

На петъчната пресконференция обаче заместникът на Слави не поясни как ИТН ще реализира политиките си без коалиционно мнозинство; като пак натърти – „ИТН няма да се съюзява с бившите партии от статуквото“.

Де факто той причисли „партиите на протеста“ към тези на статуквото. Аргументът: коалиционното управление се е провалило, компрометирано. Аргумент плосък, несъстоятелен. Точно обратно: който идва с обещание и визия за нов тип политика, трябва да докаже как се прави принципен коалиционен кабинет. Не по формулата от времето на „царя“ и следвалите коалиции, а на базата на педантично съставена правителствена програма. С ясни, разписани във времето цели и задачи. Чрез компромис, зачитащ основните приоритети на партньорите. Образец на това даде Германия при канцлера Ангела Меркел. При съставянето на Голямата коалиция между три партии: Християн-демократическа, Християн-социален съюз и Германската социалдемократическа партия.

Как коментира този шокиращ ход на ИТН политическият психолог д-р Николай Михайлов: „Дали те не искат да управляват, надявайки се, че следващите избори ще им дадат още по-голям и внушителен резултат. Да, но те забравят контрааргументите на противника (ГЕРБ – бел. Н.С.). С отказа да преговарят с „партиите на протеста“ ИТН разширява фронта срещу самите тях. Което е чиста проба „политическа дебилност, инфантилност“.  

Отказът за преговори, подлютен с наглото поведение на Т. Йорданов, тъй бе коментиран от Н. Михайлов: „ИТН играе „детска игра“, която е груба, защото са в ролята на шантажьори. Това са хора, които по време на протестите словохулстваха от студиото на една малко гледана частна телевизия“.

Тогава, пита се в „задачката“, с отказа за коалиционно управление, при условие че няма шансове за стабилно еднопартийно управление (както бе по времето на Иван Костов, ОДС), не се ли явява „Има такъв народ“

ПАРТИЯ ОТ ТРОЦКИСТКИ, РУШИТЕЛЕН ТИП,

де факто отричащ парламентарната демокрация?!…

Неочакван, деструктивизмът на ИТН постави въпрос в областта на конспиративните теории. „Заповеднически тон, празноти в програмата, нежелание за коалиция, какво иска Трифонов, всъщност чии интереси защитава и чия работа върши?” – това днес питат не само у нас, но и немските издания “Шпигел” и „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

В анализ за „Шпигел“ Валтер Майер пише: „Но какво иска и какво може да постигне Трифонов? Партийната му програма оставя много въпроси отворени. Редом с оповестената битка срещу корупцията и в полза на едно деполитизирано правосъдие се появяват и такива куриозни идеи като съвместния космически полет със съседна Северна Македония… По-шокиращо обаче, в сравнение с празнотите в програмата, е нещо друго: шефът на ИТН, който не се стреми към правителствен пост, на първо време не мисли за коалиция. Дори и с двете по-малки “протестни партии!”. 

Изтърсвайки от дисагите купчина мерки, погрешно именувани „приоритети“, вместо ясно и отчетливо дефинирани реформи, отказвайки диалог с естествените съюзници, лидерите на ИТН забравиха: няма как да получат безусловна подкрепа на своя съмнителен откъм експертиза кабинет. Не им пука, че зад „Демократична България” стоят 345 331 избиратели, а зад „Изправи се! Мутри вън!” – 136 885.

На петъчната пресконференция присъства и тогава бламираният (провален) кандидат-премиер Николай Василев. Именно в негово лице – юпито, приятел на лондонския син на „царя“, вицепремиер и министър в два кабинета, основателно заподозряха опит за реанимация на НДСВ. Медиите заговориха за ИТН като НДСВ-2. Присъствието на Н. Василев не само че бе излишно, а и основателно роди иронични коментари. Бе обиден на десните, а бил от тяхното „тесто“. Всъщност Н. Василев никога не е бил десен човек. Той е неолиберален финансист, което пролича от обявените от лидера на ИТН приоритети в икономическата област, несъмнено съгласувани с него. 

Но кой е Н. Василев? Преди да влезе в политиката, роденият през 1969 г. Василев бил инвестиционен банкер в Лондон. Последователно заема позициите на вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.), вицепремиер и министър на транспорта (2003-2005 г.) в кабинета на Симеон Сакскобурготски и Национално движение за стабилност и възход (НДСВ), както и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.) в кабинета на Тройната коалиция (НДСВ, БСП и ДПС) с премиер Сергей Станишев.

Няколко сделки белязаха противодържавната дейност на кандидата на ИТН за премиер? Особено сделката, свързана с 

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БТК.

през 2004 г. Тогава “Вива Венчърс” купува 65% от капитала на компанията за 280 млн. евро и през 2007 г. препродава БТК на застрахователното дружество AIG за малко над 2,1 млрд. лева (1,08 млрд. евро)!

Като министър на икономиката и впоследствие министър на транспорта и съобщенията в правителството на НДСВ, Николай Василев бе човекът двигател зад сделката по продажбата на най-големия държавен телекомуникационен оператор и той би следвало да носи отговорност за тази странна приватизация.

Ясно става на читателя: „Конят“ Василев, на когото погрешно заложи Сл. Трифонов, се оказва резервен вариант. Който след политическия провал на „Коня“ ББ трябва да бъде сменен. Защото последният, построявайки „Балкански поток“ с български пари, обслужи Русия и Сърбия. И загуби доверието на Вашингтон, доказано чрез санкциите по закона „Магницки“.

Внимателният анализ на представените „приоритети“ на ИТН показва по-нататъшно оттегляне на държавата в полза на олигархията. Нищо че на 20 март т.г. лидерът на ИТН се закле: „Аз съм изключително десен човек и като чуя думите социализъм и комунизъм, рязко се напрягам“. Четири месеца по-късно, предлагайки неолибералния Н. Василев за премиер, доказа, че позиционира ИТН не в десния политически сектор, а в блатисто смърдящия неолиберален гьол. Това обяснява защо ИТН не иска коалиция с „Демократична България“.

Да напомним: Слави Трифонов никога не е говорил против „царя“. Обратно… Осман Октай в интервю („Минаха години“, 19.07.2021 г.) спомена: „Навремето той (Слави), иронизирайки Симеон Сакскобургготски, се предлагаше за „зет на Дедо“. Е, Дедо не го взе за зет, но той [сега] наследи Дедо“.

Едва ли случайно Ивайло Дичев

НАРИЧА СЛАВИ ТРИФОНОВ „АНТИПОЛИТИК“,

което „се връзва“ с по-горе изказаната теза за троцкисткия характер на партията ИТН. „Няма нужда да търсим конспиративни обяснения за Доган, Москва или „Америка за България“ зад странното решение на г-н Трифонов да разруши протестното единство“, отказвайки коалиция с „Демократична България” и „Изправи се! Мутри вън!”. Неговите избиратели всъщност искат точно това – да се накаже политическото; да се „изчегърта“ не само управлението на Борисов, а системата като цяло“.  

Това е вече прекалено! Защото се рушат основите на парламентарната демокрация. Тук – съзнателно или не – Сл. Трифонов следва примера на „царя“. Който дойде в България 2001 г. (от 24.07.2001 г. до 17.08.2005 г. бе министър-председател на България – бел. ред.). Постигна перфидна цел: разби двуполюсния модел БСП-ОДС, създаде чрез личната си партия НДСВ аморфен либерален център. Към който неусетно за социзбирателя притегли БСП. „В по-общ план НДСВ – пояснява Ив. Дичев – беше партията, която приключи студената война и обезсмисли делението на ляво и дясно“. С това започна ерата на безпринципните коалиции, последна от които ГЕРБ + „Обединени патриоти”.

Да припомним на читателя какво „се случи“ в началото на века. Георги Лозанов: „Царят например съвсем буквално обещаваше чудо за 800 дни, в които трябваше „да се оправим“, да се измъкнем от мизерията и несправедливостта на прехода… Звездният му образ се градеше върху темела на аристократичния му произход. Той идваше от друга, почти приказна реалност на монарси и благородници, на музейна патина и висок вкус. И тъкмо защото не принадлежеше към нашата действителност, ние му вярвахме, че може да ни спаси от нея. А и царят сякаш искаше само това – да му „верваме“. Доверието лъскаше харизмата му“.

Прав е авторът, търсейки паралел между „царя“ и актуалния политшоумен. „Подобно на царя, Слави не иска да играе политическата роля, която е поел -готов е да носи етикета й, ако други я реализират на практика. Присъства, като отсъства в политиката, целенасочено мистифицира мотивите и намеренията си и отваря широко поле за догадки и хипотези. И пак като царя, тъне в мълчание, а в редките случаи, когато проговори, го прави по свой почин и на свой терен, без да отговаря на въпроси“. Сега, 14 години по-късно, резюмира Ив. Дичев, „антиполитическото послание на Трифонов е ясно: стига политика, писна ни, викаме експертите и да не се занимаваме повече“.

Слави и неговият „инструмент“ (г-н Тошко) нападат  необяснимо зъбато не само естествените си партньори – уточнява Ив. Дичев – „но процедурната демокрация изобщо, където се договаря подкрепа, правят се коалиции, обсъждат се постове. Речеш ли да го критикуваш, тутакси се превръщаш в защитник на омразната политика и по този начин укрепваш антисистемната му подкрепа. Който не приеме правителството му, е отговорен за нови избори, още политика, договорки, сиреч хаос“.

Горният извод препотвърждава троцкисткия (рушителен) по същество ход на лидера на ИТН срещу парламентарната демокрация изобщо! „Подобен парадокс има в позицията на всеки антиполитик: прави политика, за да отмени политическото“.

Но да поговорим за „инструмента“ на тази политика. Последните два избора родиха странен типаж –

ФЕНОМЕНА „ТОШКО ЙОРДАНОВ, АЛА АФРИКАНСКИ“…

Докато Слави Трифонов мълчи между два туитъра, заместникът му инкасира негативите на медиите. Чрез него се излъчва обратно на онова, което очакваха хората, включително електората на ИТН. Не позитивна, градивна енергия, а нагло, некултурно „зъбене“ наляво и надясно. Екстремна форма на една реклама на известна паста за зъби, рекламирана от лидера на ИТН (виж фотоса).

С апломб и менторски (поучителен) тон, компенсиращ дефицита на политическа култура, № 2 на Слави добави: „Сега драмата е, че ИТН са спечелили изборите, включително и за “Демократична България”. Ако ние не получим подкрепа за този кабинет, тогава приемаме, че протестните партии имат пълната свобода да се договорят с Карадайъ, с Борисов“. И показа поредно зъбене, вкарвайки в кюпа на статуквото и съюзниците: „ИТН няма никакво желание да има подкрепа от ГЕРБ или от партии на протеста“.

Горецитираният лидер № 2, роден 1970 г., завършва средно образование в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин-Кирил Философ“, след това „История“ в Софийския университет, сетне сценарист. Елена Гунчева ни подсказа паралел на Тошко с литературен персонаж, известен през 40-50-те години на миналия век. Става дума за един маймун от приказната повест на Ангел Каралийчев „Тошко Африкански“. „Електоратът на „ИТД“ – пише тя в навечерието на изборите – е от хора, фенове на Слави Трифонов. Лично на него! Не на бенда, не на „Магаданс“. Нито пък на някаква платформа с идеи и програма… Тоест, се получава, че гласувахте за партията на Слави Трифонов, без Слави Трифонов. И вероятно сега пак ще направите същото. И вместо Трифонов, който ви кефи, ще получите Тошко Африкански. Доколко ви кефи той, не знам. Аз лично съм поразена от умозаключенията и изказванията му. Някак си не мога да не остана с усещането, че сме пуснали помощник-готвача (визира Тошко Йорданов – бел. Н.С.) на детския лагер да го управлява“.

В приказката на Каралийчев маймун Тошко Африкански е работлив, но посвоему. Например взема ведро и неуморно носи вода, без да забележи, че съдът е пробит и водата изтича. Тъй е и със заместника на Слави, мъкнещ във ведрото „ИТН“ уж чиста (демократична) „вода“, та да освежи спарения въздух на българския парламент.

Ако се замислим откъде иде мегаломанията на някои лидери на ИТН, откриваме

ДВА ЯКИ КОРЕНА НА САМОЧУВСТВИЕТО ИМ.

Първият несъмнено е свързан с успешната професионална кариера на лидера на ИТН. Той води шоуто близо 20 години – от 27.11.2000 г. до 31.07.2019 г. по bTV… Сетне продължава в частната му телевизия 7/8.

Гости на Слави Трифонов са били звезди от световния шоубизнес, киното, музиката, спорта, литературата, културни дейци и представители на световния и българския политически елит. Валтер Майер от Der Spiegel отбелязва: „У мнозина симпатиите към Слави са толкова силни, че размишляват дали да не се върнат в България само заради него”. Майер нарича Трифонов “надеждоносец” и отбелязва: „Трифонов открай време не си играе на шикалки, а в телевизионното му предаване са участвали както Михаил Горбачов, така и българският президент и досегашният премиер. Някои българи казват, че за цяло едно поколение Трифонов принадлежи едва ли не към семейството и често е бил на гости в домовете на много българи – като водещ, комик или цялостно произведение на изкуството”. Немският журналист споменава небивалия успех на песента му “Едно ферари с цвят червен”. И посочва причината за успеха на шоумена: “На хората им е дошло до гуша от партиите на статуквото, както ги нарича Трифонов, а към това се добавят и сериозните промени в начина, по който се потребяват медийните продукти”. 

С годините обаче шоуменът се изчерпва творчески. Независимо от нововъведенията, се чувства умора, претоварване, което изцежда способностите. Става все по-флегматичен. Постепенно качествени актьори (Любо Нейков, Виктор Калев) и сценаристи (Росен Петров, Светослав Митев) напускат шоуто. Дори бегло сравнение между предаването на Николаос Цитиридис потвърждава: времето на шоумена Слави е безвъзвратно изтекло.

Така идва времето на политиката. Шоуменът обаче е толкоз омерзен от нея, че отлага влизането си в нея. До 2016 година, когато се ражда идеята за референдум сред народа, който да въведе мажоритарна система. Шоуменът наивно смята, че именно това е панацеята (универсалното лекарство) за рахитичната ни демокрация.

Така покълва – именно след референдума –

ВТОРИЯТ КОРЕН НА ФАНАТИЧНОТО САМОЧУВСТВИЕ

на лидерите на ИТН. Провежда се на 6 ноември 2016 г., едновременно с изборите за президент и вицепрезидент на Република България. След внесени на задължителните 400 000 подписа, за да разреши парламента. Сред шестте въпроса ключов е първият: „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“.

Резултатите: от 3 488 558 гласували с „да“ гласуват 2 509 864, или 71,95%; против 560 024 (16,05%).

Защо референдумът, и по-точно изпълнението на решението за въвеждане на абсолютна мажоритарна система, крие рискове за демокрацията? Защото от десетина години страната е превърната в стотици феодални владения (общини), където властват едни и същи партии и личности. Именно мажоритарният вот ще бетонира олигархията. Нещо повече: открива възможности самите олигарси или подставени лица да влязат в парламента.

Фанатично убедени, че именно мажоритарният вот е панацея за демокрацията, Слави Трифонов и групата му не искат и да чуят за опасностите, свързани с този тип избирателна система. Те формално сравняват впечатляващата подкрепа от хората за този тип вот с „политическата подкрепа“, изразявана на избори. Ако бе така, би трябвало 70% от хората да подкрепят ИТН. Днес виждаме подкрепа по-малка от една четвърт (24.08%).

На петъчната пресконференция бе поставен и въпросът ще поеме ли отсъстващият Трифонов премиерския пост? Аргументът на Тошко: Слави отказал да е премиер и депутат, защото от 89-а сме живеели в тази формула, което превръщало Mинистерския съвет в по-важен от парламента“. 

Странен аргумент, драстично разминаващ се с европейската и световна практика. И тъй като Трифонов е поклонник на англо-саксонската политическа традиция, примерът с Великобритания е показателен.

Но защо Трифонов не иска да е премиер? Защото този пост бил компрометиран, особено в последните години. Аргумент несъстоятелен, смехотворен. Лидерът на “Има такъв народ” признава, че предпочита да даде трибуната на парламента на професионално подготвени в сферите си хора. Но не отрича, че амбициите му в политиката могат да се изразят и от друга институция, намеквайки, че може да се състезава за креслото в президентството. “Разбира се, аз мога да нося тази отговорност и от една друга институция, но за това – като му дойде времето”, хвърля бомбата Слави.

ПОЛИТИКЪТ МЕЖДУ БОЛЕСТТА И СПАСЕНИЕТО

На 5 март 2012 г., в средата на дванадесетия сезон (2011/2012) е представено ново студио, което е напълно различно. За пръв път в декора на вечерно токшоу е инсталиран ескалатор. Така стълбите са премахнати напълно. Замяната на стълбата с ескалатор обаче не е случайна. Свързана е с влошеното здравословно състояние на шоумена.

„От 10 години – пишат автори – учиндолецът има сериозни проблеми и вече не може да стои дълго време прав. Изкачването на стълби за него е невъзможно, както и карането на кола. На грандиозните си концерти спектакли в „Арена Армеец” през 2017 г. Слави остана през цялото време седнал на висок стол. Миналата пролет Трифонов стоически издържа 2-часовия концерт в най-голямата зала в Европа – „О2 Арена Лондон”. Благотворителното музикално събитие, изнесено пред 20 000 души, бе в подкрепа на децата с увреждания у нас“.  

„Популярният актьор Георги Стайков направи сензационно разкритие за здравословното състояние на Слави Трифонов. Артистът сподели, че шоуменът страда от заболяването множествена склероза, с каквото Стайков бе диагностициран през май 2019 година“, пише в. „Ретро“.

Ето защо лично в профила си в социалните мрежи Трифонов заяви, че няма да се кандидатира за Народното събрание, като обясни, че постъпва “морално и правилно”. Той – обяснимо – не дава никакви подробности за здравословното си състояние, но „при една от последните си изяви – пишат медии – когато даде интервю на свой съпартиец, се видя, че се придвижва с патерица и не изглежда в много добра форма“.

Болестта изкривява човешкия поглед към събитията и времето. Към кризата на личността, специално политическата личност, все по-сериозен става проблемът с нейното не толкоз физическо, колкото ментално (духовно) здраве. Болестта като феномен е съдба, наказание за грях, генетична обремененост, но и предизвикателство към характера, волята и силата на разума. Знаем за велики исторически личности, поразени от нелечими болести, но постигнали впечатляващи успехи.

Показателен е примерът с президента на САЩ Франклин Делано Рузвелт (1882-1945). Управлява три мандата (1933-1945 г.) През 1921 година идва нещастието. В началото на август 1921 г. пада от яхта във водата. Макар и да прекарал няколко минути, страшен парализиращ студ сковава тялото. На 23 август е поставена диагнозата – детски паралич… По-надолу от кръста не може да се движи.

И макар това да се отразява на политическата кариера, Франклин не скрива от медиите своето състояние. Бързо осъзнава, че е поразен от тежък недъг, че да се справи с него може само със силата на волята. След месец лечение по собствена система – многочасови къпания и слънчеви бани – Рузвелт забележимо укрепнал. За пръв път от август 1921 г. почувствал стъпалата на нозете“.

През лятото на 1928 г. вече относително лесно ходи, опирайки се на патерица и на ръката на сина. Да, параличът на краката бил неизлечим. И въпреки това на изборите през 1928 година е избран за губернатор на щата Ню Йорк. Лична, а не партийна победа.

Титаничната борба с болестта изцяло го променя. Близките забелязват: след заболяването Франклин сякаш вторично се ражда, отърсвайки се от минали лоши качества. Става по-човечен. Зарежда се със серия политически победи, победи и над болестта.

Примерът на Рузвелт е доказателство, че волята и характерът надмогват всички препятствия. Но само ако имаш смелостта да признаеш своя недъг пред обществото. Не да мълчиш, че си болен и се криеш, а да докажеш силата на духа и на вярата, че ще си полезен на обществото, напук на жестоките набези на болестта.

Примерът с Рузвелт доказва огромната роля на волята, съчетана с отговорност пред нацията и страната. Ако лидерът няма кураж да излезе на светло, следва неминуема гибел на авторитет и харизма. Когато Рузвелт печели поредните избори и с труд се надига и подпира на патерицата, неговите симпатизанти френетично го аплодират. Виждат в него не оклюмал болник, а реален герой, надмогнал коварната змия. Обратното означава самоубийство на личността. Подобно митичната змия Уроборус, с глава, захапала опашката, поглъщайки не тленната, а духовната си същност…

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *