Оксиморонът „тъжен празник“ е най-точното описание на срещата между ветераните на столичния „Левски“ и петричкия „Беласица“ в памет на отишлия си преди 1 година Бранимир Кочев. Благочестивата инициатива на бизнесмена Иван Кочев-Чомбе, брат на покойния бивш футболист на двата отбора и „Пирин“ /Благоевград/, миксира тъгата по колегата и приятеля с радостта от общуването между бивши съперници на терена, запазили във времето взаимния респект.
Преди началото на демонстративното мачле между сини и червено-бели двата тима си размениха специално изработените за повода екипи с името на Бранко, а председателят на Клуба на ветераните на „Левски“ Ангел Станков връчи на Иван Кочев автентичен календар на шампионите от 1980 г. с Бр. Кочев в състава си, възпоменателно флагче с емблемата на „Левски“ в памет на брат му и персонален плакет на името на Чомбе.
„Въпреки че поводът за тази среща е тъжен, аз съм благодарен, че всички вие се отзовахте да почетем паметта на брат ми. Иска ми се да ви пожелая здраве, шампионска титла на „Левски“ и завръщане на „Беласица“ в „А“ група“, обърна се в кратко експозе към своите гости Иван Кочев.
Под авторитетната свирка на Страхил Шурков-Боци, изнесъл тежестта на организацията на събитието в последните две седмици, макар и на леко забавен каданс, на изкуствения терен край петричката гимназия се развъртяха футболисти със стряскащи визитки от времето, когато романтиката властваше в родния футбол. Със синия екип излязоха вратарят Владимир Николчев, легендарният десен бек на „Герена“ с 55 участия за трикольорите Пламен Николов, гонещия 80-те след прясно изтърпяна операция на ставата, но запазил младежкия си дух Стефан Павлов-Фифи Перото, Илиян Симеонов-Чушката, сините легенди, преминали през треньорския мостик на „Беласица“, Ангел Станков и Петър Курдов, и още половин дузина бивши играчи на синия гранд.
От страна на „Бела“ своите отстрани подкрепяха голмайсторите Васко Танев-Ченън, Георги Бибишков и Валери Стоянов-Лелката, плеймейкърът Димитър Карадалиев, защитниците Георги Бохоров-Манката, Румен Попов-Джаич и Йордан Попов, вратарят Валери Дагалов… Петричката чест на терена защитиха стражът Милан Каратанчев, Стоян Паловски, Георги Георгиев-Валяка, сегашният клубен управител Иван Златински, Стоил Филипов, Иван Дончев-Ременката, Стоян Таушанов…
Редовното време на мача, игран в две полувремена по 15 минути, завърши 3:3. Илиян Симеонов откри за гостите, с два гола на Иван Златински комитите сториха обрата. Чушката и Пламен Николов отново наклониха везните в полза на „Левски“, преди Стоил Филипов с последния съдийски сигнал да оформи крайното 3:3, което гарантираше премията на двата отбора, обявена в аванс за равен резултат. Последвалите дузпи отново приключиха при 3:3 и всички участници си пожелаха подобни срещи да се превърнат в ежегодна традиция.
Преди да отпият по глътка в памет на приятеля си, ето какво споделиха някои от гостите:
„С Бранко се запознахме още в младежка възраст. Били сме съотборници в националните формации, същевременно съперници в клубните си отбори, но останахме приятели до момента, в който ни напусна. Тази една година не можа да притъпи мъката ми по добрия човек, когото без време изгубихме“, сподели един от най-близките другари на Бранко – легендата на „Славия“ Чавдар Цветков, който беше в челния списък с поканените от Чомбе.
„Аз не обичам тъжните ритуали, избягвам да посещавам гробища, просто така съм устроен. Нямаше как да пропусна обаче да се поклоня на гроба на добър приятел и съотборник, с когото толкова време сме се събличали шкафче до шкафче в съблекалнята на „Герена“. Продължавам да поддържам връзка с фамилия Кочеви и след като Бранко си отиде. Имам здравословен проблем, който ми попречи да играя в мачлето, но съм доволен, че съм в Петрич, с чийто отбор съм емоционално свързан от момента, в който водех комитите в началото на века“, призна синият голаджия от Пловдив Петър Курдов.
Емоционалната поанта в памет на Бранко сложи харизматичният Ангел Станков-Бат’ Геле: „Близък съм с всички Кочеви, за мен е чест да съм в Петрич точно когато моят бивш отбор „Беласица“ се завръща при професионалистите.
Но да не се отклонявам от повода, събрал ни днес, ще ви разкажа един любопитен период от кариерата на моя приятел Бранко. Беше отдавна, играхме с Бразилия в Сантандер или Сан Себастиян в Испания, не си спомням точно. Кариоките бяха със Зико, Тониньо Серезо, Карпеджиани и още плеяда звезди от планетарен мащаб. На разбора селекционерът ни Христо Младенов определи Бранко Кочев за персонален пазач на белия Пеле, както е известен Зико. „Внимавай, ще играеш срещу най-добрия играч в света“, предупреди Младенов нашето момче. „Няма страшно, он ме знае, другарю Младенов“, отвърна Бранко и после на терена не му даде да диша. Разбираш ли, приятелю, говорим за Артур Антунеш Коимбра-Зико! Спирам дотук, нека да почива в мир нашият Бранко, никога няма да бъде забравен“, завърши Бат’ Геле.
СТАНЧО СТАНЧЕВ
