Известният фотограф от Пастра Бончук Андонов и синът му Костадин наредиха изложба с фотоси на спортните успехи на дупнишките клубове

При спазване на противоепидемичните мерки във фоайето на Спортната зала в Дупница известният спортен фотограф Бончук Андонов и синът му Костадин Андонов откриха своя изложба, която показва спортните успехи на дупнишките клубове.

„Казвам се Бончук Андонов и може би съм най- старият спортен фотограф. Роден съм в село Пастра и съм кръстен на името на Никола Чуковски-Бончук от моя кръстник, който е бил заедно с него партизанин. Благодаря на този човек, който ме е кръстил така, защото това е едно опознавателно име за региона, когато кажа например във Варна Бончук, всички говорят: „Абе нямаше ли такъв стадион в Дупница?“. За първи път в живота си съм стъпил на футболно състезание на мачовете на ФК „Марек“ през 1956 г., когато идвахме от село Пастра с камиона на ТКЗС, и понеже аз бях дете, ме вземаше моят братовчед, който ме криеше под седалката в камиона, когато спираха милиционери, защото не разрешаваха деца да се возят в камиона. Това са първите ми спомени от спортно състезание.

А по-късно в живота ми спортът стана част от моето ежедневие. Аз съм завършил „Полиграфия” и съм идвал в Дупница на стаж в местната печатница. По това време тук играеше мой добър братовчед, с когото сме израснали заедно в село Пастра – Йордан Самоковлийски, който после отиде в „Пирин” /Благоевград/, и така с него съм прекарвал свободното си време в Дупница, като стажувах в тази печатница. Идеята на моя живот беше да се занимавам с полиграфия, да завърша тази специалност в Германия, но когато бях в казармата, попаднах във фотографско поделение, което се занимава с аерофотография. В Германия в института, в който исках да следвам, бяха сменили приемните изпити и аз разбрах в последния момент. Аз готвя едни изпити, а те се оказват други, и не мога да кандидатствам… Офицерът, който беше в казармата ми в Божурище, ми каза: „Абе защо не запишеш да учиш фотография? Ти си най-добър от всички тук“. И така завърших фотография и пак съдбата ме събра с един учител по физкултура – Илия Харизанов, който е дупничанин. Той вижда една моя снимка на спортно събитие и казва: „Бончук, на теб това може да ти бъде професия в живота“. И наистина така се случи.

При откриването на сдружение „Дупница Спорт“, на което аз присъствах, кметът на община Дупница инж. Методи Чимев сподели, че би било хубаво да направя една моя фотоизложба, като аз мислех, че идеята ще бъде главно снимки от много големи състезания, които съм правил през живота си. Но впоследствие заради празника на града, заради обичта ми към Дупница и към нашия край се създаде у мен впечатлението, че той желае да направя нещо, което да бъде близко до Дупница, и се постарах. Благодарение на Явор Тодоров и на Васил Панчев, които ми предоставиха стари неща, а и аз успях да издиря стари неща, успях да направя една ретроспекция на спорта в Дупница.

Първият дупничанин, който е бил футболист в „Галатасарай”, се казва Георги Божков. Това е началният период, в който се е зародил футболът в Дупница. Този човек е играл три години в „Галатасарай”. Той е донесъл обичта на футбола в този град. Дупница има силно развита лека атлетика. Имаме заслужили треньори по лека атлетика, единият от които Асен Шатровски, хора, които са работили неуморно през годините и са успели да създадат школа по дълги бягания, която и до ден-днешен функционира. Дупница има световен шампион по академично гребане, който е роден в града. Един прекрасен човек – Данаил Йорданов, който е роден тук и е играл баскетбол, играл е хандбал, играл е волейбол, но като отива в Спортното училище в София, го преквалифицират в гребец и той става световен шампион.

В изложбата може да видите двамата братя Мицеви – боксьори от европейска класа. В Дупница е родена първата жена, която участва на олимпийски игри – Мария Димова. На изложбата ще видите големите успехи на СК „Таекуон-до“ – Дупница, успехите на волейбола, прекрасните спортисти Цветан Соколов и Елица Василева. Те са за мен едни от най-големите патриоти, които навсякъде обявяват, че са от Дупница”, сподели за вестник „Струма“ фотографът Бончук Андонов.

На откриването присъстваше двукратният шампион по класическа борба Петър Киров. Той сподели: „Аз съм от Ямболско, но Дупница ми е роден край. Затова съм казвал, като съм бил на състезания и в годините на активната си спортна кариера, че за мен най-скъпи са три неща – майката, родината и родният край. Аз съм почнал от селските първенства, след това станах двукратен шампион на България. И от ранг на големите първенства първото, на което ставам шампион, бе в Минкс – Беларус през 1967 г. Кое е интересното там – че аз, момчето от село, искам да побеждавам Европа. В категорията имаше доста изявени борци, но от най-изявените беше Сергей Ривалков – друкратен световен шампион. Знам само, че са се обръщали към него с прякор Аптеката, защото, като аптекар, прецизно правел своите хватки. Аз помолих треньора да ми каже някои данни за моите противници от Турция, Гърция. А той ми каза: „Най-опасен е Аптекаря Сергей Ривалков“, разказа двукратният шампион по класическа борба Петър Киров.

С треньора на националния отбор по борба на България Петър Касабов на събитието присъства златното момиче на Дупница по борба Миглена Селишка и Мими Христова. Кметът на община Дупница инж. Методи Чимев, председателят на сдружение „Дупница Спорт“ и общински съветник Георги Наумов, златното момче на България по борба Кирил Милов, сребърният медалист в категория до 82 кг по класическа борба и един от учредителите на сдружение „Дупница Спорт“ Даниел Александров, общинските съветници Йордан Йорданов, Вергил Кацов, народните представители Радослава Чеканска и д-р Иван Ибришимов, бившият председател на Общински съвет – Дупница и спортен деятел Явор Тодоров, и съпругата му – нотариус Ася Радкова, бяха част от присъстващите, които с голямо вълнение разгледаха изложбата.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *