Известни благоевградчани за някогашното Движение, художникът Христо Шапкаров-Шапи признава: Обществената строгост не ни пречеше да имаме яки еротични помисли…

* На Движението Цветанка Грънчарова срещнала бъдещия си съпруг, там се свързали в брачен съюз и проф. Тодор Варджиев с избраницата му Вергиния * Дългогодишната медицинска сестра Ани Мицова уточнява: Не беше парад на суетата, а място за срещи и задявки * Актрисата Мила Кацарова през смях си спомня за обекта на моминските вълнения: Случеше ли се да е с друго момиче, следваха ред сълзи, ред сополи… * Но Движението не бе място само за красиви и забавни преживявания, там приятел закла от ревност Вани Боксьора * Можем да гадаем колко деца са се появили благодарение на Стъргалото, по което се движеха емоции, страсти, мечти *

Ще бъде непростим пропуск, възкресявайки джумайско-благоевградските легенди, да не разкажем за Движението, което бе най-живото, най-шумното, най-чувственото място. С Движението, или Стъргалото, се откриваше и най-често завършваше нощният живот на града. „Ае, довечера ще се видим по Движението”, обикновено така се разделяхме през деня в нашата морална социалистическа младост” – оживява спомените си Христо Шапкаров-Шапи, художник бохем, преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски”, събеседник с тънко чувство за хумор.

Привечер, когато младите благоевградчани се прибираха от училище или се връщаха от работа, или след като са прекарали зноен ден край Бистрица и на плажа, изпълваха Движението. Разговарям и с Вергиния, и с проф. Тодор Варджиев – един от водещите художници на шрифтове и запазени марки в България и Европа. Професорът очертава трасето на пространството, в което ставаха разходките:

„Движението, или Стъргалото, в Благоевград беше мястото, където се срещахме с приятели, колеги и познати. То започваше от ресторант „Волга” и през площад „Македония” стигаше до Градския съвет”.

Дългогодишната медицинска сестра Ани Мицова е била улеснена, защото и до днес живее в близост до площад „Македония”, където кипеше Стъргалото:

„Вечер, след като втората смяна на гимназията завърши учебните си часове, по-големите се вливаха в шумотевицата! Беше двупосочно, но не хаотично! Потокът надолу се движеше вдясно, а потокът нагоре – вляво! Не беше парад на суетата, а място за срещи и задявки”.

Момчетата и момичетата се движеха най-често в „компании”, разказваха си преживелици от изминалия ден, смееха се, клюкареха, подхвърляха си закачки. Но над всичко владееше тръпката да видиш любимия човек или поне да си размените срамежливи, изпълнени с копнеж погледи. А не се ли е появил като реален образ – да го търсиш в навалицата като мечта на своите емоционални видения. По-напредналите, които си имаха гаджета, се появяваха с половинките на Движението, за да се изфукат…

Мнозина познават или си спомнят за Мила Кацарова, оставила много творчески години по сцените на драматичните театри в Благоевград и Габрово. Днес тя пребивава със съпруга си в Габрово, но често се връща в родния си град. С присъщата си чувственост на актриса Мила разгръща страници от веселите младежки години:

„Беше в онова далечно минало през 60-те, които ми се струват почти като преди 100 години. В любимата ми гимназия „Св.св. Кирил и Методий” бях в най-буйния клас, с най-артистичните и, твърдя съвсем нескромно – най красивите момичета”.

Носели задължителната униформа – черна брилянтова престилка с бяла якичка и баретка с монограм отпред. Сутрин на входа ги проверявали дежурни учители дали са изрядни, а съученичките влизали с една барета, като момичето, което преминело входа, хвърляло баретата през прозореца на друга и така щафетно попадали в клас… Мила Кацарова свирела в духовия оркестър на алт, когато я било страх от изпитване по математика, идвал ръководителят дядя Миша и спешно я измъквал за „важна репетиция”.

„След часовете – оживява се Мила – минавахме по Движението… Ееее, това беше неповторима емоция – влюбените дебнехме да видим избраника на сърцето, а случеше ли се да е с друго момиче, следваха ред сълзи, ред сополи…”

На Движението художничката Цветанка Грънчарова, която рисува в една от къщите на „Вароша”, срещнала голямата си любов:

„Там се запознахме с моя мъж. Може би съм била 11 клас, със съученичка се разхождахме по Движението. Точно пред читалището тя ме пита: „Искаш ли да те запозная с моя братовчед?”. Братовчедът бил по-далечна роднина на приятелката, също шетал с приятел, който от пръв поглед грабнал вниманието на Цветанка.

„Страхотно го харесах, беше хубаво момче, голям симпатяга! Не си спомням какво си говорехме, но така тръгнаха нещата”. Това било първото и единствено минаване на двамата сред разхождащите се по площад „Македония”. „Родителите ни бяха строги – разкрива Цветанка – и много не ни пускаха да шетаме по Движението”.

Стъргалото на Благоевград станало щастливият остров на любовта и за Вергиния и проф. Тодор Варджиев:

„Това бе мястото, което сплотяваше приятелства, където се срещнахме със съпругата ми Вергиния, и ето че и до ден-днешен сме заедно”.

Движението на Благоевград има своята предистория в годините преди Втората световна война. От книгата на Венера Клинчарова „И мъртви не спят” научаваме, че в онези години явлението е било повече развлечение на заможните джумалии:

„…стърчаха хайлайфните дами и господа. Първите да си покажат скъпите вносни тоалети, вторите – да се поперчат с вносните си костюми и колосани бели яки, дето им държат вратовете изправени като щъркели. Те са малко и се прибират рано да поиграят покер в някой богат дом. Или тръгват към Военния клуб, където се допуска само отбрано общество. Опразни ли се площадът, скупчват се по него да си побъбрят хора от народа”.

Три-четири десетилетия по-късно Движението се разраства до небивал разцвет и съществува като ведро демократично сборище в живота на Благоевград. Това, че младите се разминаваха в два гъсти потока, правеше общуването непосредствено и задушевно. Христо Шапкаров има своите прозорливи наблюдения:

„Движението беше мястото за социални контакти от всякакъв вид – от най-обикновени клюки, планове за бъдещето и ретроспекции от отминалия ден до предложения за ходене на кино и отиване до „пушалнята” зад стария съд… Имаше демонстрации на модни дрешки, главно от момичешката част. Младежите бяхме върхът, ако имахме оригинални дънки, модел клош, и гледахме да запазим малко по-дълга косица, която беше страхотно модерна в края на 60-те и целите 70-те години – златното време на рока и съответната му мода”.

Ани Мицова обогатява картината на Стъргалото, добавяйки своя багра:

„Допълнителен колорит внасяше Теодоси Шкумбов-Шкумбата с „контабандната” продажба на печен слънчоглед и камъчета за запалки, които вадеше от вътрешните джобове на сакото си. Той бе ходеща сергия, минаваше през множеството и дискретно подвикваше: „Топли семки, моля, врият!”. За което често биваше предупреждаван от „блюстителите на реда” да не упражнява незаконната си търговия!”.

Ани не пропуска и живописния Ванчо Гаргата, който продаваше семки на стадиона при мачове на „Пирин”, а вечер стоеше до банята и предлагаше захарен памук. Някои от кавалерите облажаваха дамата си с пръчка от сладкото изкушение! „Но, общо взето – обобщава Ани Мицова – по Движението се люпеха семки, за да върви лафът”.

Движението не бе място само за красиви и забавни преживявания. На него бушуваха и опасни страсти, спорове, ежби. Не бе рядкост в такива случаи горещата кръв да се смирява с бой. По правило схватките не ставаха на Стъргалото, а съперниците, придружени от другарите си, отиваха „зад съдо”. Съдът бе старата сграда на някогашния турски конак, която затваряше площад „Македония” откъм река Бистрица. Боят ставаше пред очите на двете тайфи, които като секунданти съблюдаваха ръкопашното състезание да става по правила. Много рядко точката на кипене прехвърляше мярката, тогава дружините се нахвърляха една на друга, спретвайки масов бой. Веднъж Благоевград бе попарен от вестта, че на Движението е станало нещо страшно – заради момиче приятел наръгал с кухненски нож Вани Боксьора, който дотичал до поликлиниката за помощ, но там издъхнал.

С присъщото си бохемско-интелектуално отношение към живота Христо Шапкаров разголва признания за младежкото си време:

„Обществената строгост не ни пречеше да имаме яки еротични помисли, които се явяваха и по време на „стъргането” по Движението… Те пропълзяваха в главите ни при вида на потока от момичешки фигури, гледащи с не по-малко желание към нас”.

Мила Кацарова е била по-въздържана в емоционалните си залитания и разказва през смях:

„Аз малко късно обърнах поглед към любовта, повече ме привличаше баскетболът и момчешката компания”. В десети клас се записала в драматичен кръжок и театърът станал нейната първа любов. На матурата по математика я скъсали и взела диплома след връстниците си.

„Но в един прекрасен ден с куфар без закопчалка, превързан с колана от шлифера, поех по славния и трънлив път на театралното изкуство”. За Мила незабравими останали годините в гимназията и „славният випуск 1967 година”. Напуснала благоевградското Движение, но се вляла в голямото движение на изкуството. Днес признава: „Станах актриса и бях щастлива”.

За да се разгърне Движението в пълната си сила и прелест, помагаше доброто градоустройствено решение на Благоевград. Градчето бе събрано между Турската махала при стадиона, „Вароша” на юг, на север опираше до Баларбаши, който бе засаден с лозя и не бе застроен, а на запад свършваше при Матевите градини, където днес са сградите на Областното управление на МВР. От тези посоки по радиално разположените улици, които се вливаха в площад „Македония”, тръгваха младите и изпълваха сакралното пространство на Движението. След като са прекарали няколко часа в стъргане, по същите маршрути те се връщаха към домовете си, но в задушните летни нощи не бързаха да се прибират. Най-често сядаха на уличните пейки и на тумби продължаваха разговорите под прозорците на съседите. Не бяха малко нощните птици, които се отбиваха в ресторант „Волга” или в заведенията на открито в Ловния дом и градската градина.

Проф. Варджиев си спомня: „Често пъти след разходката по Движението се отбивахме във „Волга”, изпивахме по ракия-две с приятели, имаше много приказки и смях”.

По-възрастните се събираха под покрива на знаменитата кръчма „Деветте магарета”. А жадните за културни развлечения се отправяха към двете летни кина – при читалището и при стария тютюнев склад, затрит от парвенюшката фасада на днешния мол. Имаше ли естрадни концерти, потокът на Движението се прехвърляше на стадиона или в „долното” лятно кино.

Цветанка Грънчарова пояснява: „Тогава нямаше телевизия и много занимателни неща, затова Движението бе мястото, където се срещаха повече хора, предимно млади. Не си спомням да имаше много възрастни. Това ни бяха развлеченията – Движението, киното и театърът”.

Христо Шапкаров-Шапи описва завършека на вечерното преживяване на площад „Македония”:

„Към 22 часа Движението оредяваше и оставаха да се „стъргат” отчаяните оптимисти, ловци на пикантни преживявания”. После уточнява: „Разбира се, моите впечатления са бегли и обобщени, защото са ваканционни, а има летописци на този социален феномен от времето на тъмноинформационния соц, които могат да ни залеят с подробни спомени…”.

Движението, което битуваше и с името Стъргалото, си остава един от най-очарователните спомени в пъстроцветната летопис на джумайско-благоевградските легенди.

Проф. Тодор Варджиев обобщава: „Спомняме си с умиление и носталгия за всички моменти, преживени на Движението. Това беше прекрасна възможност за общуване и приятелство, традиция за много поколения. Липсва ни!”.

Можем да си представим колко приятелства, любови, съперничества и разлъки са тръгнали оттам, колко влюбени благодарение на вечерните си шетни по площад „Македония” са се свързали в семейства. Можем да гадаем колко бебета са се явили благодарение на Движението, по което се движеха чувства, страсти, мечти. То отмря, омаломощено от телевизията и бурно развиващите се технологии на интернет. А бе пространството, площадът, мегданът, където се пресичаха пътищата на живото общуване, както днес в ефира бушуват вълните на виртуалните контакти. И нека всеки сам реши какво сме спечелили и какво сме загубили от безмилостните повели на времето…

ВЛАДО КАПЕРСКИ


Художничката Цветанка Грънчарова в ателието си

Съученици и приятели от благоевградската гимназия на площад „Македония” се събират за Движението. Отдясно наляво: Вихър Куманов, Петър Стойчев, Валентин Манов. Подсвиркващият си е бъдещият журналист Максим Жерев

Цв. Грънчарова с покойния си съпруг Христо, с когото се запознават на Движението

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *