Извънучилищната дейност на един учител, или как Г. Корчев се отказа да е даскал и стана кръчмар, за да организира горноджумайци за въстание

Големите междуособици между дейците на ВМОРО и ВМОК в Горноджумайско /дн. Благоевградско/, а впоследствие и в Мелнишко, Серско и други райони се засилват най-вече по време на Горноджумайското въстание, което пламва на 23.09.1902 г. Известно е като Горноджумайско, защото основните действия са в този район, като засягат най-вече районите на селата Железница, Градево, Брежани. Целта му е чрез въоръжен бунт да се потърси намеса на великите сили срещу считаните за несправедливи решения на Берлинския конгрес от 1878 г., с които Македония е оставена отново под властта на султана. Това въстание се организира от ВМОК /Вътрешна македоно-одринска революционна организация/, но е считано за ненавременно и недобре подготвено.

Така и се оказва. В Горноджумайско се съсредоточават чети на ВМОК, водени от генерал Иван Цончев, полковник Анастас Янков, още от офицерите Йордан Стоянов, Христо Саракинов, Петър Дървинков и други. Общо се водят 19 сражения, повечето в Горноджумайско и малко из Разложко, Мелнишко и други райони. То не постига основните си задачи и става предпоставка за избухването, също ненавременно и недостатъчно подготвено, през следващата година Илинденско-Преображенско въстание. Все пак се случва и нещо положително – Великите сили задължават турското правителство да започне осъществяване на известни реформи, които да оказват положително влияние върху икономиката и живота на местното население.

„Извънучилищната дейност на един народен учител” – една тетрадка, изписана с красив почерк, дава нови ценни сведения около събитията от Горноджумайското въстание до Илинден и след него. Тя е написана и подарена на читалище „Стефан Карчев” в с. Кресна в средата на миналия век от учителя Георги Лазаров Корчев, неин автор и участник в събитията. Тетрадката съдържа неизвестни досега информации за революционните борби в Горноджумайско и Мелнишко, водени от дейци на ВМОРО и ВМОК поотделно и заедно.

Георги Лазаров Корчев е роден през 1865 г. в село Кресна /дн. Стара Кресна/, умира в Дупница 1965 г. Учил е в родното си село, в Банско и в Сяр /Серес/, където учител му е  Христо Матов. Започва трудовата си дейност като учител в Мелник, където се свързва с Яне Сандански, а от 1899 година е учител в Горна Джумая, като тук след излизането в нелегалност на ръководителите на ВМРО Сава Михайлов и Александър Хайдушки поема ръководството на организацията в Горноджумайско.

Сава Михайлов и братята Александър и Петър Китанови Хайдушки поемат по пътя на нелегалната революционна дейност, вече са създали структури на ВМОРО почти из всички селища в Горноджумайско. Авторитетът и на тримата е нараснал особено много с участието, което вземат при успешното осъществяване на аферата „Мис Стоун” през 1901 година, като са работили заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов. Краят на аферата е известен – получени са 14 500 златни турски лири, равняващи се на около 110 кг злато, които са предадени лично на апостола Гоце Делчев. Почти цялата тази голяма сума впоследствие е използвана за закупуване на оръжие в Битолско и най-малко, едва 200 лири, за бъдещите революционни действия в Горноджумайско и Мелнишко, макар че заслугата е на дейци от тези райони.

КОИ СА САВА МИХАЙЛОВ И БРАТЯТА АЛЕКСАНДЪР  И ПЕТЪР КИТАНОВИ

Сава Михайлов Йосифов /1877-1905/ е от село Мячуково, Гевгелийско. Образование взема от известната Солунска българска мъжка гимназия, където се посвещава и на революционна деятелност. От 1900 г. е учител в Горна Джумая и наред с учителството участва в подготовка на населението в района за бъдещо въстание. Включва се в групата на Яне Сандански и Христо Чернопеев за залавяне на скъп пленник, от когото да бъде взет откуп за нуждите на организацията. Наглеждат се на бея на Горна Джумая. Сава Михайлов, като познат на бея, е трябвало да послужи като примамка в едно кафене, където често сядали заедно да играят табла. Но не се стигнало до пленяването, тъй като беят се поболял, а се оказало и че не е чак толкова богат, че да си струва риска. Така се стига до едно от най-романтичните дела на ВМОРО – пленяването на американската мисионерка Елена /Хелън/ Стоун, което задържа вниманието на Европа, Америка и други места близо цяла година. Сава Михайлов взема участие и в  Илинденско-Преображенското въстание. Умира 1905 г., като поглъща отрова при сражение с четата си край село Смол, Гевгелийско, когато вече не е имал патрони за стреляне.

Александър Китанов Хайдушки /1881-1906/ и брат му Петър /1875-1912/ са родени  в горноджумайското село Лешко. Получават добро образование, участват в дейностите на ВМОРО, като от времето на аферата „Мис Стоун” вече са в нелегалност. Александър Хайдушки загива в бой с турски войски край село Русиново, Малешевско. Петър Хайдушки по време на Илиндинско-Преображенското въстание и след него води чета в Струмишко, а поема и задачата на околийски войвода в Горноджумайско.

 ВМОРО В ГОРНОДЖУМАЙСКО С ГЕОРГИ ЛАЗАРОВ КОРЧЕВ

Наследникът на Сава Михайлов и братята Александър и Петър Хайдушки като ръководител на ВМОРО в Горноджумайско Георги Лазаров Корчев има като основна грижа укрепването на организацията след погрома на Илинденско-Преображенското въстание. Това се узнава и от ръкописния му труд „Извънучилищната дейност на един народен учител”, в която под формата на  спомени представя събития и личности и своето участие като изказ в трето лице.

„Той, учителят /Г. Корчев, б.а./, след като учи в Сяр /Серес/, постъпи в Българското двукласно училище в Мелник и пое секретарството на околийския революционен комитет. Там стана сътрудник на Яне Сандански и проводник на идеята му „Свободна независима Македония – център на Балканската федерация”, идея, която беше подкрепена и възприета от цялата ВМОРО. Обаче княз Фердинанд и послушното му българско правителство противопоставиха срещу тази идея друга: „Освобождаване на Македония с българска военна сила и присъединяването й към България”. Те образуваха своя организация, наречена Върховен Македоно-Одрински революционен комитет /ВМОК/, който насочиха срещу ВМОРО и нейната идея. ВМОК със сила се натрапи в Горноджумайска околия и разви там широка пропагандна дейност, която застраши устоите на ВМОРО и преследваната от нея цел – свободна, независима Македония. През следващата година /1900-1901 г., той, учителят, б.а./, за да може да работи по опазване интересите на ВМОРО, постъпи пак като учител, но в двукласното  смесено българско училище в Горна Джумая, където се ожени за дъщерята на свещеник Георги Попов Янев от село Ощава, но живущ в Горна Джумая”.

По-нататък в тетрадката Георги Корчев описва, че след като Сава Михайлов е забродил като нелегален из Македония, длъжността му на ръководител  на ВМОРО в Горноджумайско е поета от Александър Хайдушки. Не минало обаче много време и той бил заподозрян  от турските власти и задирен, та е станал нелегален, а неговото място, както пише в тетрадката, „се зае от учителя Георги Лазаров Корчев от с. Кресна, Мелнишка околия”.

КОНСПИРАТИВНАТА ДЕЙНОСТ НА ГЕОРГИ КОРЧЕВ

„Понеже – пише Георги Корчев в тетрадката, – по-главните легални ръководни дейци на ВМОРО бяха учителите и поповете, та турската власт бе насочила главното си внимание към тях. Прогонваше ги и в затвори ги пращаше. За да избегне подозрителното око на турската власт и се задържи  дълго време на поетия от него пост, той, учителят, напусна учителството и отвори кръчма /питиепродавница/ в Горна Джумая, където продаваше добито от баща му в Кресна пивко и ароматно кресненско вино и люта ракия. В кръчмата той незабелязано правеше срещи с легални и организационни дейци и даваше нареждания: удаваше му се възможност, уж по покупка на спиртни питиета, да прави обиколка и в селата”.

 Като кръчмар и организационен деец и ръководител на организацията в Горноджумайско Георги Корчев се задържа към 6 години, без да бъде заподозрян и възпрепятстван от турските власти. Случил се е и един инцидент – бил задържан /арестуван за 9 дни – от 23.04. до 2.05.1903 г./, заедно с него били арестувани много граждани от Горна Джумая и селяни от околните села с мотива за предотвратяване на ново предполагаемо въстание след Горноджумайското. Арестувани били над 100 души. Поради недоказаност на обвинения впоследствие някои били освободени, но 12 души били изведени от затвора в Горна Джумая и с белезници на ръце били качени на коне, като им били вързани и нозете под коремите на конете и така закарани в Солун и хвърлени във влажните солунски затвори. Друга част от арестуваните пък малко по-късно, навързани на общи въжета по петима на въже, чиито краища се държат от турски войници, са закарани и хвърлени в затворите в Сяр.

Цялото това действие на турските власти според Георги Корчев е предизвикано от ненавременното избухване на Горноджумайското въстание, което, освен че засилва вниманието на турската власт, но успява и да разстрои част от организационната сила на ВМОРО. Подсилено било и турското военно присъствие в Горна Джумая, което се командвало от Сали паша, който, по сведение на  Георги Карчев,  бил потурнак от Босна.

СЪДБАТА НА ХВЪРЛЕНИТЕ В ЗАТВОРИТЕ В СЯР И СОЛУН ДЕЙЦИ НА ВМОРО ОТ ГОРНА ДЖУМАЯ И ГОРНОДЖУМАЙСКО

„Макар и освободен /пише Георги Карчев/, неизвестността за участта на хвърлените в затворите в Сяр и Солун страшно го измъчваха учителя и безпокояха. Ни ден, ни нощ имаше спокойствие, вследствие на което заболя. Поради това отиде в родното си село Кресна, та престоя 2 месеца на селската мандра в Пирин планина. Подобрен малко здравословно, се върна в Горна Джумая. Предполагаемото второ въстание /след Горноджумайското/ в Горна Джумая не стана, а такова стана в Битолско /Илинденско-Преображенското/. Със своята стихийност то раздруса цялата турска държава и застраши интересите на Великите сили, но все пак не можа да устои срещу големите турски сили – то бе удавено в потоци кръв и адски пламъци”.

Илинденско-Преображенското въстание не успява, но в резултат на него турските власти са принудени да дадат амнистия и реформи, от което се възползват и затворниците в Сяр и Солун от Горноджумайско, които са пуснати, и така Горноджумайска околия според Георги Корчев се поуспокоява и върналите се, както и цялото население, започват да живеят по-нормален живот.

След въстанието, вместо да се постигне автономия на Македония, тя се превръща в губернаторство, начело с Хилми паша в Скопие.

КАКВО СЕ СЛУЧВА СЛЕД ВЪСТАНИЕТО В ГОРНОДЖУМАЙСКО?

По спомените на Георги Корчев от страна на Великите сили в Солун са изпратени цивилни лица, наречени агенти, до които населението е могло да подава молби за защита срещу извършвани нередности от страна на турските власти. Серският окръг /с Горноджумайска околия/ е бил предаден като дял на Франция, а неин представител в Горна Джумая бил капитан Аншери.

След тези събития настъпва спокойствие в Горноджумайско, но не минават и няколко месеца и идват нови събития. В подозрения за конспиративна дейност турските власти отново прибягват до арести на учители, попове и други по-видни граждани от Горна Джумая и селяни от селата. Повечето от арестуваните са заведени в затвора Еди Куле в Солун. Между арестуваните се оказва и тъстът на Георги Корчев – свещеник Георги Янев. Освен арестите началникът на турската военна част в Горна Джумая Сали паша разрешава и ограбване на населението. Така се стига до заграбването на близкия до града чифлик на Янаки Вънзата, по народност влах. Заграбен е и имот на Мите Янчов от Покровник.

Виждайки тези нередности и несправедливости, Георги Корчев се заема с нещо като дипломатическа дейност. Със свое заявление той сигнализира на агентите в Солун за ставащите турски издевателства, като този документ предоставя на Ашиери, предварително подписан и подпечатан и от няколко от селските кметове в Горноджумайско. Предприема и лично пътуване до Солун, за да подаде заявление на Хилми паша.

Връщането на затворниците от Горноджумайско от затворите в Сяр и Солун е през 1904 година месец март. Пътуването от Солун до Горна Джумая се оказало нещастно за тъста на Георги Корчев – поп Яне. Затворниците хванали влак от Солун до Демирхисар, но тук жп линията свършва и всички наели коне от власи живтновъди. При село Кулата конят, на който бил поп Георги, се подплашил и го хвърлил на земята, от което старческото му и изтощено от затвора тяло било набито, та след кратко боледуване починал.

ГЕОРГИ КОРЧЕВ СЕ ОТДАВА НА УЧИТЕЛСТВО

След Илинденско-Преображенското въстание ВМОРО била подложена на силно разединение. Срещу нея действал не само ВМОК, но и сърби, гърци, турци. Населението в Горноджумайско се раздвоявало между ВМОРО и ВМОК. Двете организации започват взаимно борба за надмощие, случват се сражения между чети на „върховисти” и „вътрешни”. В тази борба за взаимно  унищожение Георги Корчев заема позиция и търси възможности да се спрат убийствата. Тъй като не намира подкрепа от местните войводи в тази си идея, а и с цел да не се стигне до нови арести от страна на турските власти, той подава оставката си като ръководител на ВМОРО на Горноджумайска околия и се преселва в Дупница, за да се отдаде на любимата му и позабравена работа като учител. След освобождението за близо 20 години пък е учител в родното си село Кресна, като наред с учението на децата започва и кампания за ограмотяване на възрастното население. Занимава се и с читалищна дейност, с общо просвещение. В училището създава овощна градина, с която цели да запознае и научи местните селяни как да започнат да отглеждат и овошки. Често на събрания пред хората изнася беседи против тютюнопушенето, пиянството, по здравеопазването и хигиената.

Отдава се и на литературна дейност – пише стихове. Автор е на ръкописите „Спомени из миналото на Кресна” /400 стр./, на драмата с историческото съдържание „Три едновременни погребения”.

ПАТРИОТИЗМЪТ НА ГЕОРГИ КОРЧЕВ – РОДОВО НАСЛЕДСТВО

Георги Корчев още от дете е закърмен с чувство на дълг и родолюбие. Неговият дядо Марко Корчев е бил сред първенците в село Кресна. Такъв е бил и баща му Лазар. Дядо му и баща му са притежавали хан, намиращ се край стародавния път по долината на Струма от Солун за Придунавието, който по време на Кресненското въстание предоставят за нуждите на въстаниците. Към 1870 година Марко Корчев и синът му Лазар се оказват сред други първенци на селото, които заедно с поп Томан Милев изгонват мелнишкия гръцки владика от местната черква „Св. Архангел Михаил”, а причината е била, че искал да води служба на гръцки език. Трагично завършва живота си баща му Лазар Корчев, макар и твърде напреднал във възрастта си. Когато вече стигнали долината на Струма при сегашната жп гара „Пейо Яворов”, старецът вече не могъл да ходи и пред очите на съпругата му и останалите кресничани бил съсечен от турските войници.

БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *