
Атанас Кацарчев е роден през 1966 г. в Перник, където първоначално работи в териториалния кадастър. Има магистърска степен от Университета по архитектура, строителство и геодезия. Специализирал е данъчно облагане на неправителствени организации във Вашингтон, в международния правен институт, както и европейска фискална система и данъчна администрация в Мадрид. През периода 1995-2000 г. е работил на различни ръководни длъжности в Главна данъчна дирекция, а от май 2000 г. е назначен за директор „Данъчна политика“ в Министерството на финансите. Заместник-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски с ресори данъчна политика и митници. Бил е член на Надзорния съвет на Българската банка за развитие, както и негов председател. Бил е началник на политическия кабинет на бившия министър на земеделието Румен Порожанов. Пред „Телеграф” той споделя мнението си за размера на минималната работна заплата, която трябва да покрива поне жизнения минимум.
– Г-н Кацарчев, от доста време синдикатите, работодателите и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) дискутират как да изглежда новият механизъм за минималната работна заплата, който да отговаря на евродирективата. Докъде стигна работата по него?
– В последния месец все още не сме се събирали по отношение на адаптиране и приемане на механизъм за адекватна минимална работна заплата. Но готвим план по отношение на насърчаване на колективното трудово договаряне, там имаме срок. Но останалото засега не се движи.
– Имате ли информация от МТСП какво готвят, дали ще излязат директно с някакво предложение?
– Би трябвало работната група да се събере и да видим какво са подготвили от МТСП, доколко това устройва синдикатите и работодателите и в каква посока се върви. Поне такива са заявените намерения – че това нещо ще се движи до постигане на консенсус.
– При последните събирания имаше ли сближаване на позициите на синдикатите и работодателите, или различията останаха?
– Тъй като нямаме проект на механизъм, все още не можем да твърдим нищо. Единствено на едно мнение сме по четирите критерия в директивата. Но оттук нататък какви са съответните индикатори и с каква тежест ще участват за изчисляване на минималната работна заплата, това стои във въздуха. Няма движение. Позицията на КТ „Подкрепа“ е, че минималната работна заплата трябва да покрива поне жизнения минимум или, както се казва още – заплатата за издръжка. В директивата се говори за издръжка на живот, което е почти едно и също. Тоест минималната работна заплата не трябва да води до това съответният човек да мизерства.
– Казахте, че работите и по другата част от директивата – за насърчаване на колективното трудово договаряне. Какво се прави по този въпрос?
– Сега подготвяме два вида мерки – законодателни и незаконодателни. Ще ги оформим като материал и ще ги изпратим на МТСП. След това трябва да се съберем да обсъдим всяка една от предложените мерки – дали е приемлива или не и какво би трябвало да се направи оттук нататък, така че да се насърчи колективното трудово договаряне. Съгласно директивата колективното трудово договаряне трябва да обхваща 80% от работещите.
– Какъв е срокът за постигане на такъв обхват?
– До 2030 г.
– Какви мерки предлагате?
– Предлагаме мерки по отношение на законодателната част, които касаят стимулиране на сключването на колективен трудов договор. В директивата за адекватните минимални работни заплати пише, че една от мерките може да бъде предприятия, които нямат колективен трудов договор, да не могат да участват в обществени поръчки и да получават под някаква форма финансиране и субсидиране от държавата. Останалото е затягане на контрола от Главна инспекция на труда за спазване на колективния трудов договор, кампании за ползите от такъв договор и други подобни мерки.
– Но има и частни фирми, където колективният трудов договор е проформа...
– Да, затова искаме разширяване на правомощията на ГИТ да следи изпълнението на колективните трудови договори. Предлагаме и друга законодателна мярка – допускане на колективен иск пред съда при нарушаване на колективния трудов договор. Така работниците и служителите да могат да завеждат колективен иск. Например договорили сме някакво заплащане на труда за съответните длъжности, а работодателят не го изпълнява. Или пък, ако сме договорили някакви социални придобивки, като ваучери за храна, а работодателят пак не изпълнява задълженията. При това положение искаме не само индивидуално да се завеждат делата, а да може да се заведе колективен иск.
– За да има колективен трудов договор, трябва да има представителство на синдикати в съответната фирма. Какви са вариантите?
– Има два варианта. Фирмата сключва колективен договор на ниво предприятие. Тогава трябва вътре да има синдикална структура, с която да се извършат преговорите. Другият вариант е предприятията да участват в браншови колективен трудов договор, който да изпълняват.
– Има обаче случаи в някои фирми шеф на синдикалната организация да е синът на собственика. Как ще се избегне подобен конфликт на интереси?
– Така обикновено се получава, когато това е синдикат на самото предприятие. Ние искаме да избегнем това, като целта е колективният трудов договор да бъде сключен на браншово ниво от национално представителните синдикати. Имаме спор как да се разпростира колективният трудов договор, дали да важи за всички, или само за тези, които са го подписали. Това ще го уточняваме в движение.
– Колко по-високо е заплащането във фирми, където има колективен трудов договор?
– Това зависи от възможностите на съответното предприятие. Социалните придобивки също са повече. Например има допълнителни дни отпуск, по-висока основна заплата, ваучери за храна, работно облекло и т.н.
– Какъв е обхватът на колективното трудово договаряне към момента у нас?
– По данни на Националния институт за помиряване и арбитраж е около 16%. По данни на националната статистика е около 28-30%. Така че имаме много път да извървим.
– След като дадете тези предложения на МТСП, какво ще следва оттам нататък?
– Ще седнем в работната група и ще почнем да изготвяме официалния план с работодателите и МТСП.
– Видяхме, че отново има протести за заплати, последните бяха на работещите в Агенция „Пътна инфраструктура“. Кои браншове са следващите, които ще се вдигнат на протест за по-високи заплати?
– В момента в голяма част от държавната администрация тече недоволство. Дали хората ще решат да протестират ефективно, или да стачкуват, зависи от тях. Но, общо взето, недоволството е в почти всички сектори. Не знам докъде ще се развият процесите, но продължаващото покачване на цените може да катализира още протести.
– Медицинските сестри и изобщо медицинският персонал ще предприемат ли някакви конкретни стъпки?
– Министърът на здравеопазването е направил три работни групи. Там ще започнем да коментираме нивата на заплащане на труда в съответните лечебни заведения. Започваме с държавните, след това минаваме към големите частни, накрая ще завършим с общинските, като предполагам, че ще коментираме и детското и училищното здравеопазване.
– Какви са предложенията на Министерството на здравеопазването?
– Те са дали вариант, който според нас е много спорен.
– Защо?
– Има много големи разлики в заплащането на труда в различните видове болници – два и половина-три пъти за една и съща длъжност. Ясно е, че в болниците в големите градове заплащането е по-добро, отколкото в останалата част от страната. Но и между тях също има големи разминавания. Трябва да намерим баланс в заплащането на труда, накрая да изготвим общо предложение, да се изготви един доклад и на негова база да се подпише колективен трудов договор за сектор „Здравеопазване“. Това, което се вижда от таблиците, които са ни пратили, е, меко казано, недобро управление.
Данните са усреднени на длъжност, не са показани на отделни редове колко струва управлението на болницата. Като събереш заплатите на всички и ги усредниш, когато някой взима 1 милион на година, а сестрата 12 000 лева, средната заплата е нагоре. Но тази средна заплата не устройства работещите. Едно от предложението ни е да има таван на разходите за управление на болниците, защото там не трябва да се прекалява. Много е хубаво някой да си раздава пари и допълнителни възнаграждения, но в крайна сметка целта е да имаме здравеопазване.
– Какви са предложениеята ви като синдикат?
– Идеята е следната. Минималните работни заплати трябва по някакъв начин да се обвържат с показател, който гарантира, че няма да има недостиг на персонал в болниците. Единият показател е издръжката на живота, за да може всеки един работещ да си гарантира, че може да живее спокойно и няма нужда да дава една камара извънредни дежурства. Второто е, че трябва да се намалят диспропорциите в заплащането. Да, трябва да има диспропорции, защото навсякъде има специфика, но те трябва да са в някакви разумни граници.
– Парламентът възложи на няколко ведомства да предложат реформа в пенсионната система. Ще има ли участие в тези процеси?
– Засега по тази тема няма движение. Събираме информация и подготвяме предложения, които трябва да остойностим.
– Какви са вашите идеи?
– На първо място, не трябва да се пипа възрастта за пенсиониране. Ние сме абсолютно против тя да се покачва повече. Оттук нататък как ще се запушват дупките в НОИ е въпрос на формули, които ще смятаме както по отношение на осигурителните вноски, така и по отношение на максималния осигурителен доход.