Те са хората, които реставрират църквата „Въведение Богородично“ в Благоевград! Илинка и Николай Чергарови: Стенописите са потънали в чернилка, сякаш храмът е горял

На северната стена на храма „Въведение  Богородично” в Благоевград при ктиторския надпис  на дарителите видях името Илинка и я попитах случайно ли е това за нея?

„В дългата ми, повече от 20 години практика като реставратор, не съм срещала името си, така че тук бях приятно изненадана, защото това име е доста рядко срещано, а Илинка е била част от дарителите на този храм. Днес видяхме, че то се среща и на външната му стена. Аз нося името на прабаба ми и тя е била любимата баба на моя баща. Била е стожер на семейството, грижовна, присъствена жена, майката на фамилията”.

За първи път й се случва и сигурно не е случайно, че именно Илинка е част от реставраторския екип на черквата „Въведение Богородично” в Благоевград.  Тя е художник, реставратор и арт мениджър. Попитах откъде идва творческият й ген.

„Моята майка Спасена Делийска е историк по образование и по професия и дълги години беше директор на Историческия музей в Лом, където съм родена и аз. Баща ми Илия Велев е художник и аз израснах между художественото ателие на баща ми и музея. Тази странна среща от детските ми години с историята, с всички артефакти, които бяха изложени в музея, и с изкуството за мен беше изключително интересна. Това ме мотивира да кандидатствам в Художествената академия в София. Записах специалността „Консервация и реставрация”, която се изучава единствено в тази академия. Завърших при проф. Прашков. Обучаваше ни добър екип от специалисти. С тези, които сега са в този екип, продължаваме да поддържаме връзка и да работим заедно по различни проекти”.

До Илинка беше седнал хубав мъж, който слушаше разговора ни, и аз попитах дали това е съпругът?

„Да, това е Николай Чергаров, когото срещнах също в Художествената академия. Той е три години по-голям от мен и когато ме приеха, той беше 4 курс в специалността „Консервация и реставрация”. Беше ми и пример, и ментор и ме научи на много неща. До ден-днешен работим заедно по различни реставрационни обекти и действаме като един механизъм. Дори всеки от нас да има малко по-различен почерк в стила си, успяхме да постигнем синхрон в годините и нещата да се получават, да имат единно звучене. Ники е бащата на детето ми и смятам, че мястото на семейството в живота ми е изключително важно. То е стожерът, като корените на едно дърво. Доброто семейство е гаранцията дървото да е достолепно и да има богата корона, да бъде  полезно и за околните. Доброто семейство е в основата на успешния човек в личен и професионален план”.

Помолих  Николай Чергаров да представи Илинка.

„Заедно сме, откакто се срещнахме в Художествената академия. И когато колегите ми казаха, че в специалността е приета една от най-хубавите реставраторки, аз казах – значи това е моята реставраторка. И стана моя. Колеги сме  повече от 30 години. Не съм съгласен, че имаме някакви разлики, всичко при нас е като едно цяло”.

Двамата имат прекрасна дъщеря Савина Чергарова. „Тя израстна с много любов и между всякакви артефакти, картини, икони, черкви, изцяло потопена в атмосфера на изкуство”, добавя Илинка. „Сега професионално се развива в друга посока, занимава се с IT и бизнес, но каквото и да прави, където и да ходи, изкуството е неизменна част от живота й. Тя твърди: „Може би успешно се справям с това, което правя, защото подхождам нетипично и неочаквано, вкарвам в работата си изкуство и винаги гледам да съм извън рамката при изграждането на бизнес моделите”.

Илинка и Николай са работили в много храмове в страната и в чужбина, но днес всички в Благоевград, които работят и влизат в храма „Въведение Богородично”, ги познават и поздравяват, защото ги харесват и виждат резултата от труда им.

Когато бях дете, баба често ме водеше в нашия храм и аз си спомням тази черква в нейния блясък, но вече съм забравила какво има по стените й, които са потънали в чернилка. Илинка споделя, че дори е нетипично по този начин цялата черква да бъде покрита с плътна черна пелена, че да не може да се различи живописният слой, стенописите от декорацията по тавана, която в отделни участъци е от дърво.

„В централния кораб има и няколко медальона със стенописи, които не се различават, т.е. каква е иконографията, какво е състоянието им, абсолютно нищо не се различава”, разказва тя. „Когато влезе посетител, който не е запознат с храма, смята, че той е горял  и че това му състояние е следствие на някакво опожаряване. Това, за щастие, не се е случвало, чернилката е вследствие паленето на свещи и отоплението с печка на твърдо гориво в храма. Ние започнахме реставрационната дейност от северната стена и след като се отстранят замърсяванията и се почисти тази плътна пелена, излиза много приятен колорит и стенописна украса, която е дело на двамата зографи Михалко Голев и Димитър Сирлещов от Банската живописна школа. Двамата са участвали и в зографисването на Рилския манастир. По културното наследство, което са оставили, си личи любовта им, отдадеността им към храма, защото са го направили по най-достолепния и представителен начин. Богата е живописната украса и откъм сцени, и откъм флорална декорация и орнамети. Иконостасът е много професионално изпълнен. Той е дело на майстори от Дебърската школа. Иконите също са изключителни и са с много високо качество. Това, че черквата е изписана и отвън, в предверието и екстериорната декорация, показва едно отдаване и професионално отношение на целия творчески екип. За нас е истинско удоволствие да работим и да връщаме постепенно блясъка и спомена за черквата, когато е била в добро състояние. Зарежда ни и оценката на хората, които влизат в храма и виждат това, което сме направили. Благославят ни и ни пожелават с лекота да продължим. В добра комуникация сме с хората и с отците, които служат тук, всички са добронамерени. Държа да подчертая, че кметът Методи Байкушев и цялата общинска управа изключително добронамерено подхождат към това, което правим, и си личи, че всички по веригата имат желание това да се случи и всеки помага с каквото може. Затова и работата върви с лекота, а пък и гражданите заслужават този храм такъв, какъвто е замислен и реализиран преди 180 години. Труден и бавен процес е реставрацията и сигурно ще продължи две години. Това е планът ни, но се надяваме и по-скоро да успеем. Правим каквото можем, но понякога сме зависими от други фактори. Зимата  не може да се работи непрекъснато, защото въпреки отоплението в храма стената е много студена и технологично не е правилно да продължим, но вече времето се оправя и ще дадем всичко от себе си да се получат нещата по най-добрия начин”.

Тук искам да добавя информация, която пазя  от проф. Асен Василиев, който като възрожденец в миналото обикаляше храмовете в нашия край и от него съм чувала, че черквата „Въведение Богородично” е архитектурен паметник, изграден от Андон и Христо – двама майстори, които са ни оставили една трикорабна черква с един уникален иконостас, дело на известни и неизвестни майстори. Иконостасът е висок 7 метра и дълъг 12 метра. Една част от него е изработена от самоковския резбар Стойчо Фандъков. Негов е архиерейският трон, амвонът, резбата около северната олтарна врата. Централната част на иконостаса е дело на неизвестни майстори, за които се предполага, че са от дебърската резбарска школа. Имената им не се знаят, но личи, че са били много опитни майстори на това българско ненадминато досега възрожденско изкуство. „Резбарският иконостас представлява фасадата на рая и затова там са изобразили розата, нарциса, лалета, ружи, маргаритки, майсторски вплетени в растителния свят”, твърди проф. Василиев. Той  разказва, че иконостасните икони са дело на Никола Доспевски, сина на Димитър Зограф и брат на прочутия Станислав Доспевски. Майсторството му е характерно за Самоковската живописна школа. Стенописите са рисувани през 1888 година от банските живописци Михалко Иванов, Коста Марулчев и други.

 Попитах и Николай от какво се впечатлява, разкривайки стенописите в този храм, като ги сравнява с тези, които досега са реставрирали и виждали в други черкви, където са работили.

„Ще добавя само, че на мен  много ми харесва идеята, че ще върнем спомена, който и ти имаш от детството си за блясъка на черквата. Търсим решение на  проблемите, които трябва да отстраним  в процеса на работата. Освен саждите от свещите  има течове от прозорците. На северната стена, която работим, разбрах, че е имало плащеница, пред която е имало малък проскинитарий, където са палели свещи, и стената е добре изпечена. Това са наши професионални проблеми, които трябва да решим”.

Илинка и Николай Чергарови са работили и в храма „Свети Димитър” в село Тешово. Основната им работа там  е приключила миналото лято. Илинка разказва: „Там беше не по-малко удоволствие и предизвикателство. Някак си към всеки един обект или отделна икона почти винаги, в зависимост от проблемите и технологията на изпълнение, подходът е индивидуален. Затова се стремим да познаваме последните новости, които излизат в нашата реставрационна работа. Тешовската черква, както и тази  в Благоевград, е изписана цялостно. Колоритът е изключително цветен и живописният слой е много добре запазен. Цветните партии са почти като в оригиналния си вид, което придава приповдигната пъстрота в храма. Изглеждат като комикси, защото са малки сцени, изпълнени с фигурална композиция, с пейзаж и много детайли. И в Тешово иконостасът е изключително пищен, богато резбован и украсен с икони. Колоните също са изписани целите с флорални елементи и като цяло има много уютно излъчване, когато човек влезе в храма”.

Влизала съм в този храм и съм забелязала, че  стенописът на Свети Димитър е по-различен.

Илинка добавя: „Храмът има някои особености в иконографско отношение. На две места, например, се наблюдават изображения на Архангел Михаил, което също не е типично, защото той обикновено се изобразява до входа на храма, но тук го има на още една стена. Уникален е и стенописът „Наказание Владимирово”, на който е показано обесването на Владимир  Расате – княз на България от 889 до 893 г., който се среща само в тази черква. Жителите на Тешово са много горди с храма си и ние усещахме необикновената енергия и позитивността на всички хора. Те се вълнуваха много, идваха непрекъснато, разговаряха с нас, интересуваха се от работата ни. Това за нас беше знак, че те имат нужда от възстановяването на техния храм. Освен това показва силата и духовността на хората и уважителното им отношение към паметта, което е изключително важно. Баби водиха внуците си, разказваха им и така ги възпитаваха в едни непреходни ценности, да се гордеят с корените, с духовността, с вярата си и с това, че сме българи”.

Николай добавя, че зад иконостаса на храма в Тешово зад абсидата открили „Богородица Ширшая Небес” с ангели: „След като направихме реставрацията, имаме теория, че черквата е била изографисана много по-рано, защото тези образи, които открихме, са коренно различни, може би в някакъв гръцки стил, защото бяха с позлатени нимбове. И от стария гръцки зограф открихме  надпис, който разчете дядо Владика на освещаването. Там пише кой е дарителят, което означава, че черквата е преизписвана от братя Минкови. Предверието също е изписвано по-късно и това е следващият етап от нашата работа – да отстраним варната бадана и да възстановим стенописната украса в този участък. Имаме още работа и в зоната зад иконостаса и към камбанарията”.

Илинка споделя за една от нишите, пребоядисана в бяло, изпод който слой след разкриване изцяло е излязъл гръцкият надпис и изображение на Христос жертва, който е характерен за това място.

„Работата в тези два големи храма изисква доста време. В Тешово, където работим повече от година и половина, сме реставрирали стенописната украса в наоса, но имаме още работа, която предстои да бъде довършена”.

Илинка освен реставратор е и арт мениджър.

„Както често се шегувам, с единия крак съм в миналото, с другия в настоящето. Включвам и любовта ми към изкуството, тъй като от 2006 г. водя паралелно и реставрационния отдел към Софийска градска галерия. Поради дългогодишната ми работа там и срещата ми със съвременни автори и изкуството им, и от нашата, и от международната сцена, интересът ми се разви професионално и в тази посока. Подготвям ново пространство за съвременно изкуство в София, но паралелно менажирам някои автори, с които работим отдавна. Участвахме в първото издание на „София арт феар”, което беше много успешно за нас. Спечелихме награда за един от най-добрите павилиони, вследствие на което ни поканиха да участваме като гости и на Румънския арт феар”.

Попитах дали има творци  от нашия край, с които работят?

„Работим с Искра Благоева, която е наполовина от Банско. Тя развива доста успешна професионална  кариера като автор, занимаващ се със съвременно изкуство. Завършила е образованието си във Виена, където продължава да показва работите си. Съвременните автори като Искра работят активно на международната сцена, защото в изкуството граници няма”.

Разказа ми и за най-ценния артефакт, който е попадал в ръцете й.

„В нашето ателие с Ники сме имали различни експонати и артефакти от разкопки, но мога да разкажа за една египетска стела от музея в Лувъра, която гостуваше преди години в България по повод културен обмен  между България и Франция. Българско съкровище гостуваше в Париж, а от колекцията на Лувъра в Археологическия музей в Пловдив бяха показани някои артефакти, сред които беше и тази каменна стела от III век преди Христа, която беше изографисана с пигмент и изключително впечатляваща. Имаше леко нараняване вследствие  на транспортирането и се наложи да я оправим, за да участва в експозицията. Съгласувахме с колегите от Париж технологията, по която да се възстанови. То беше малко нараняване, но трябваше да се спази протоколът, особено за такива безценни произведения”.

А  що се отнася до изненадите оттук нататък в живота им, Николай отговори: „Надявам се да има още много изненади и да имаме такива прекрасни обекти, които да ни впечатляват, особено тези, които не са докосвани с години. За себе си мога да кажа, че моята дипломна работа е суперинтересен обект – това е една апликация от колесница на Каракала. Това е прякорът на Марк Аврелий Цезар. Правих я при моята професорка Веселина Инкова. Апликацията беше на входа на Националния исторически музей и това беше първото нещо, което хората виждаха, когато влизаха в музея. Каракала е минал веднъж по нашите територии и това е много ценен факт. Така че изненади има непрекъснато”.

Илинка казва, че са им попадали за реставрация много ценни икони. „Работили сме икони от ХI-ХII век, които са били в много тежко състояние и когато сме ги приемали, не се виждаше нито какво е изобразено, нито какво е запазено и най-вълнуващ е процесът, когато лека-полека се разкрива образът върху тях”.

Работейки тази работа, попитах дали вярват в чудесата, за които и хората говорят, че могат да се случват в храмовете или при докосването на дадена икона.

„Има доза истина”, казва Илинка. „Безспорно човек трябва истински да вярва в божествената сила, за да му се случи чудо. Не е рядко, когато влизаме  в даден храм и работим в него, да усещаме енергийно една лекота, приятно чувство, което те обгръща. Понякога, когато Ники е отсъствал, аз съм работила сама в черквата в Тешово. Тя не беше действаща, докато работехме, и затова си слагах слушалките, пусках си хубава музика и работех, докато се изморя. Времето минаваше  неусетно, не усещах умора. Оставала съм до 22,30 часа, без да усетя как е минало времето, без да се страхувам там, високо в планината. Чувствах се сигурна, спокойна и защитена в храма”.

Ники добави: „Не е доказано, че няма чудеса. Аз съм сигурен, че ги има. Когато рисуваш и правиш нещо, ти енергийно се свързваш с хората. Освен че усещаме енергията в храма, и ние по някакъв начин предаваме нашата енергия на определени хора, които си поръчват нещо да им се нарисува, или към храма, който реставрираме. Тук, в Благоевград, също с лекота се работи и имаме чувството, че светците, които седят зад нас, ни помагат, иначе няма как да се случват хубавите неща”.

Илинка добавя: „Целият ни живот е една борба с времето и с работата си се опитваме да го забавяме. Чрез възстановяване на артефактите създаваме възможност за поколенията след нас да се докосват до него, да се чувстват горди и достойни, да тежат на мястото си и да знаят от каква нация произлизат. А това ни задължава да живеем и днес качествено, достойно, емпатично в семействата си, с  хората  и приятелите до нас!”

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА