Инвеститорът в идеи за “зелена енергетика” М. Митев: Ако спешно не реагираме и не вземем мерки, до 6 г. България от износител ще изпадне в ролята на зависим вносител на ел. енергия

Управителят и собственик на фирма “Zero vaste” (“Нулеви отпадъци” ) Методи Митев от години се интересува и със съмишленици търси енергийни източници без вреда за човечеството. С екип енергетици от Югозапада и учени разработват варианти за инсталации, които произвеждат енергия от боклуци, като най-новият им проект е на етап кандидатстване за финансиране за изработването на първия прототип, който ще може спокойно да захранва голям квартал или по-малко населено място. М. Митев е категоричен, че процесите в света и в частност в страната ни в сферата на енергетиката в момента са изключително важни и активни и ако политиците ни не реагират адекватно да защитят интересите на България, може да се окажем тотално зависими.

  • Г-н Митев, ще затворят ли въглищните централи в Европа и у нас?
  • България се отказа пред Европейската комисия да дава подкрепа след 2025 на ТЕЦ-овете на въглища, а без такава подкрепа те едва ли ще могат да просъществуват. Новото европейско законодателство предвижда само след пет години производителите, които имат емисии над 550 грама CO2 на киловатчас произведена електроенергия, каквито са всички въглищни ТЕЦ в България, да не могат да получават плащания, за да стоят в готовност. За да може помощта да продължи и след 2025 г., Европейската комисия трябваше да даде разрешение на България до края на 2019 г., но това не се случи, което означава, че вече ЕК може да разреши въвеждането на подкрепата само за следващите пет години. За пореден път българските политици се подписаха с две ръце под нещо, което не разбират и нямат ясна визия какво ще последва от техните действия. Обричайки въглищните централи на затваряне, те не знаят с какво и как да ги подновят или реорганизират. Силно се надявам, че няма да станем за пореден път жертви на тяхната некомпетентност и както се случи в други области, да предоставим на чуждестранни фирми всичките блага на родината ни и след това те да диктуват пазарите ни. Ярък пример в тази посока е АЕЦ “Белене”, за която искаме да поканим консорциум от фирми да използва площадката и оборудването, за да изградят централата и след това да реализират произведената енергия. В геополитиката големите компании, подкрепяни от своите държави, могат да си позволят да търпят загуби, да затворят централи и когато станат монополисти, да възвърнат тези загуби многократно, но така нашата страна е сериозно застрашена да стане енергийно зависима, което е пагубно за сигурността ни. Но да се върна на въпроса за бъдещето на ТЕЦ-овете, доколкото съм запознат, последната въглищна централа трябва да спре работа през 2030 г., а какво и как ще ги замени няма ясна визия. В Европа затварят въглищните централи, работещи със стари технологии, а в новите инвестират, за да се постигнат нормите за чистота на въздуха. Правят анализи и прогнозират какво производство ще е необходимо, разписали са планове с подмяна на технологии и мощности, следвайки програмите си, всичките тези процеси протичат гладко, без сътресения и скокове в цените на електроенергията, което се случва при нас.

  • https://www.entsoe.eu/news/2020/06/29/entso-e-innovation-roadmap-2020-2030-out-for-public-consultation/
    https://www.entsoe.eu/publications/position-papers/
  • И все пак ще затворят ли българските ТЕЦ? Има ли бъдеще тази енергията у нас?
  • Не само че има бъдеще енергията от ТЕЦ, но ще е жизненоважно за електроенергийната система на Европейския съюз, в който сме и ние. През почивните дни, а също така и по време на карантината заради пандемията, на борсите за електроенергия се забелязаха тенденции на по-скъпа енергия през нощта и ниска, дори отрицателна през деня. Това се дължи на соларите, които произвеждат през деня, а през нощта трябва да се регулира с нещо недостигът на енергия. Според мен тази тенденция ще се засилва с въвеждането на все повече соларни и вятърни паркове. Много е хубаво да се възползваме от неизчерпаемите източници на енергия на природата, но също така знаем, че тя е много хаотична, и трябва да можем да регулираме колебанията в използването й.
  • За Югозапада спасяването на ТЕЦ “Бобов дол” е изключително важно, смятате ли, че това може да стане и как?
  • Крайно време е да вземем по-твърда позиция и да започнем да отстояваме интересите си. Затворихме прекалено много работещи предприятия, сред тях имаше такива, които бяха на загуба и бяха субсидирани от държавата, но имаше и много добре работещи и иновативни предприятия, които също се ликвидираха. Има много примери на чуждестранни фирми с големи обещания, които купиха наши фабрики, за да ги затворят, с цел да не са им конкуренти в България и Европа. Нашата страна стана вносител на всевъзможни стоки, дори и на такива, с които се славим с качество и като износители в цял свят. За съжаление и в енергетиката се очаква да се случи същото, да станем вносител на електроенергия в близките 6 г. , ако не вземем мерки точно сега и да реагираме, докато има още време. Спирайки ТЕЦ “Бобов дол” и останалите въглищни централи, ни очаква енергийна зависимост, а това ще е пагубно за държавата. Точно сега е моментът да се възползваме от зелената сделка, предложена през февруари 2020 г., за да останем енергийно независими и да спазим поетите ангажименти към европейските ни партньори. Зелената сделка (Green Deal), известна още като Зеленият пакт, е набор от политики, предложени от Европейската комисия, които трябва да направят Европа климатично неутрална до 2050 г. Планът е да бъде намалено производството на парникови газове поне с 50%, сравнено с нивата от 1990 г. Ще бъдат преразгледани всички закони, за да се въведат нови за кръговата икономика, намаляване на потреблението на сградите, биоразнообразието, земеделието и иновациите. Виждаме какво се случва с проекта АЕЦ “Белене”, за който се твърдеше, че ще покрие недостига на енергия и който се очаква да се случи през 2027 г. Запознатите знаят, че толкова голямо съоръжение, изискващо прецизност при изграждането му, ще отнеме в най-добрия случай минимум 10 г., ако изобщо се построи. Друг е въпросът откъде ще се намерят специалисти за още една атомна електроцентрала у нас.
  • Реална ли е опасността хората, работещи в ТЕЦ, да влязат в списъците с безработни?
  • Да, ако държавата и управляващите ни не предприемат нищо. Става въпрос за хора специалисти, които се изграждат с години, защото са се усъвършенствали с решаване на много проблеми, възникнали по време на работния процес. Има много неща, които няма къде да ги прочетеш, трябва да ти се случат в реална обстановка, да се справиш с тях, за да ги научиш. Веднъж напуснат ли централата, те едва ли ще се върнат там на работа. Сега е моментът да стане преходът между поколенията във възрастово и технологично отношение. Най-голямото богатство на една електроцентрала са хората. Ако работят добри професионалисти и има добро ръководство, то и централата е за образец. Затова колкото се може повече специалисти трябва да се запазят на работа. Не искам да пропусна и хората, които не са пряко ангажирани в ТЕЦ, те също са специалисти в областта си и допринасят за нормалната работа на централата.
  • Държавата ни има ли план за развитие и преквалификация на работещите в тези централи?
  • Много търсих такава програма, но за съжаление не намерих. Когато нямаш ясна визия как ще замениш мощностите си, няма как да преквалифицираш персонала. Проблемът с кадрите става все по-сериозен. В ТУ – София специалностите за енергетици са все по-нежелани, а персоналът във въглищните централи става все по-застаряващ.
  • Има ли България полезен ход на действие и какви са вариантите в тази посока?
  • В най-кратки срокове трябва да се съберат специалисти, неангажирани с политиката, и да се направи пътна карта за действие. Да се съобрази с всеки регион, където е изградена централа, и да се направи план за действие. Отново ще дам пример с ТЕЦ “Бобов дол”, една от възможностите е тази централа да премине на газ, който минава на 500 м от нея. Ще има бързо стартираща мощност с ниски вредни емисии. Но това е само на пръв поглед. Трябва да се направи анализ. Да е ясно с какво количество газ се разполага, за каква мощност ще стигне, на каква цена може да се закупи тази газ, какви дългосрочни договори могат да се подпишат и още много други неща. Трябва добре да се обмислят всички възможни сценарии, защото се сещам за кризите с газта през 2006 и 2009 г., когато споровете между Русия и Украйна създадоха много неприятности на цяла Европа. Този анализ изисква време, а дотогава единственото решение за съществуването на централите от този вид е съвместното изгаряне на въглища и RDF (твърдо гориво от отпадъци), за да могат да се използват местните на стр. 16
    ресурси, а именно въглища и RDF. Мисля, че трябва да се разчита на местни суровини, което ще ни даде независимост, сигурност и решение на проблемите с отпадъците.
  • Вие правите частна инвестиция в инсталация за RDF, защо това не го прави държавата или общините”
  • Правят го и общини, и като цяло държавата, но ще ви дам един пример със Столична община: похарчени са много милиони, без особено голям смисъл от това, защото заводът за производство на твърдо гориво от отпадъци (RDF) създава нискокачествен продукт, който е годен да се изгаря единствено в циментовите пещи, при това влошавайки качеството на самия цимент, което го прави нежелано гориво. След като няма производство на качествен RDF, съответно се повишава количеството депонирани отпадъци. Като прибавим и факта, че все още не е изграден инсенераторът, предвиден като завършек на проекта, се вижда, че инвестицията е направена, за да напълни нечии джобове, а не да работи в интерес на гражданите на София. Когато стартирахме проекта за газификация на отпадъците, направихме анализ на качеството на предлагания RDF в страната и останахме неприятно изненадани от резултатите. Без да искаме, попаднахме на един огромен проблем, а именно некачествената работа на сепариращите и компостиращи инсталации. Това ни принуди първата фаза на нашия проект да бъде направата на инсталация за стандартизирано гориво SRF, за да продължим напред и да си подсигурим надеждна работа в бъдеще. Ние като частен инвеститор се стремим да извлечем максимума на минимална цена, да получим добро качество на суровината, която ще предлагаме като краен продукт.
  • Да разбирам, че имате план за действие, който следвате”
  • Да, за да бъде успешен един проект, трябва анализ, за да не останеш неприятно изненадан на финала. Дупница, например, е една от основните общини, които ни захранват с RDF, затова, щом възникне проблем, веднага търсим решение, за да постигнем крайната си цел. По тази причина, като видяхме колко се забавя изграждането на системата за сепариране на отпадъци в Дупница, ние добавихме машини, с които ще можем да вършим и тази дейност. От ръководството на ТЕЦ “Бобов дол” преди дни излязоха с официално обръщение, че трябва да се запазят работните места на служителите в централата и мината, а изходът от ситуацията е в зелената сделка, като Европа отпуска пари за този преход. Голямото ми разочарование обаче е, че не чух как ще се случи това, не разбрах имат ли някаква визия какво трябва да се прави и какви са стъпките, и ми се струва, меко казано, плашещо, че от Европейската комисия очакват решението на толкова сериозен казус от публична онлайн платформа, в която всеки може да споделя мнение.
    Разговаря |ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Сметище но Дупница, което често се самозапалва и обгазява района наоколо

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *