Институтът по история на емиграцията ни в Северна Америка на ветеринарния лекар от Гоце Делчев д-р Иван Гаджев пази тухли от първата българска църква в САЩ, акта за раждане на Георги Пирински, банкови книжки на местната организация на ВМРО…

Огромен архив е събрал историята на българската емиграция в Северна Америка. Много малка част от него обаче е анализирана, а надеждите на създателите му са българската държава да помогне за опазването и изследването му. Сред съхраняваната история има тухли от първата българска църква в САЩ, кандилницата на архимандрит Теофилакт – първият български свещеник в Северна Америка, пишещи машини от редакциите на вестниците “Народен глас” и “Македонска трибуна”, огромно количество книги с библиографска рядкост и периодични издания по проблемите на българската емиграция. Архивът се пази в Института по история на българската емиграция в Северна Америка “Илия Тодоров Гаджев”, пише bg-voice.com.
Институтът започва дейността си през 1976 г. в гр. Детройт, щата Мичиган. От 2004 г. седалището му и неговите архивни и книжовни фондове са прехвърлени в новоизградена постройка в центъра на гр. Гоце Делчев в България. Офис на института и негов филиал остават и в Детройт.
Основател на института е покойният български ветеринарен лекар д-р Иван Гаджев, който го е кръстил на своя баща. Д-р Гаджев попада в САЩ няколко години преди да направи института, а причините за това са политически. Поради настояването му да се преразгледа случаят с убийството на неговия баща отношенията му с ръководството на БКП в родния му град Гоце Делчев се влошават и той е принуден да рискува и да пресече строго охраняваната българо-гръцка граница.
Докато
РАЗВИВА УСПЕШНА КАРИЕРА В САЩ,
д-р Иван Гаджев започва да трупа огромната сбирка от автентични документи, интересни предмети и редки книги, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка. През 2001 г. дори построява със собствени средства специална триетажна сграда до родния си дом в Гоце Делчев, където институтът се мести, а целта е една – да поддържа връзки с учени от цял свят, интересуващи се от събитията на Балканския полуостров.
“Много хора са дарявали архивите си на него, имайки му пълно доверие да ги съхрани. Той прави това от 1976 г. до смъртта си. Материалите тук се отнасят основно за емиграцията ни в Северна Америка, но няма как да не се припокриват с други теми, сред които македонският въпрос, ВМРО, мигрантите след войните и др. Институтът покрива много други теми, важни за българската история”, разказа в интервю синът му Тодор Гаджев, който сега е уредник на института.
Той най-много се гордее с факта, че баща му прави всичко със собствени средства, което му е гарантирало пълна независимост. Но има и неща, за които съжалява. Едно от тях е, че историците почти не проявяват интерес към многото документи и ценни предмети, които имат голяма историческа и научна стойност.
“След смъртта на баща ми няма кой да пише и кой да работи по тези теми”, казва той с огорчение, но все пак се шегува, че един историк може да прекара цялата си кариера между рафтовете в института. Ето защо той води преговори с българската държава да придобие съдържанието на архива, за да може тя да се погрижи за неговото опазване, за чиято цел е започнал и неговият опис.
“Информацията е безкрай, но е необработена. Тепърва предстои да направим подробен опис, защото досега правихме груб такъв в продължение на шест месеца със съдействие на специалисти от Държавния архив. Нашето желание е да си остане тук и да функционира като институт с назначени един-двама служители. Да идват историци и студенти, да пишат дисертациите си и темите си”, разказва Тодор Гаджев. Самият
ТОЙ Е РОДЕН И РАБОТИ В САЩ,
но ходи често в България, за да полага грижи за фондовете на института. Там вече са изградени специална климатична инсталация и алармена система, които да осигуряват правилното съхранение на безценните документи и предмети.
Във фонда на института се съхраняват много от спомените на български дисиденти, които са емигрирали в САЩ и Канада в различни периоди. Самият Иван Гаджев е записвал на магнетофон разговорите си с тях, а след това докарал от България професионален стенограф, който да материализира в текст на хартия думите им, които сега са грижливо подредени в папки из лавиците на института. Там се пазят и около 300 аудиозаписа, които Тодор Гаджев вече е дал за дигитализация. Там е пишещата машина на Петър Семерджиев, който бяга от България в Израел. “Той има много интересна история, защото от най-големия комунист става най-големия антикомунист”, разказва за него Тодор Гаджев.
Сред експонатите е значката на ВМРО на Никола Гушлев, дадена му от ген. Александър Протогеров, на когото той е личен телохранител. За да запази живота си, посъветван от ген. Протогеров, той заминава за Торонто, където умира на 90-годишна възраст. Спомените му са записани от д-р Иван Гаджев и публикувани в написана от него книга.
Във фонда на института се съхраняват и много прокламации от кметства на различни градове в САЩ, с които се разрешава пред сградата на общината да бъде издигнат българският флаг на националния ни празник – 3 март.
“Интерес предизвикват и две стари банкови книжки от сметки на местната организация на ВМРО”, допълва той. В института може да бъде видян и актът за раждане на Георги Пирински, заради който през 1996 г. ЦИК му отказва регистрация за президентските избори като кандидат на БСП, а аргументът за това е, че той не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията – “да има българско гражданство по рождение”, защото е роден в САЩ.
С особено висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, за създаването на Македонската патриотична организация (МПО), Български национален фронт (БНФ), Македоно-американски народен съюз (МАНС) и други български емигрантски организации и дружества, както и личните документи на известни български емигранти с определен принос в научния и в обществения живот в чужбина.
Специално внимание заслужава и богатата църковна утвар и ценните икони, подарени от различни български свещеници от изоставените български черкви в Северна Америка. Всички църковни предмети се намират в уредения параклис в сградата на института. Там са изложени по няколко оригинални тухли от основите на първата и десетата българска черква в Северна Америка, съответно “Св. Троица” в гр. Мадисън, щата Илинойс, и “Св. Троица” в гр. Детройт. Според Тодор Гаджев с всичко това институтът си поставя простичка цел – да съхранява и изследва историята на българите емигранти в Северна Америка, както и да запознае обществото с техните произход, вяра, народна култура и човешки въжделения. Освен това той подпомага всички историци, етнографи, социолози и общественици, желаещи да проучват историята и проблемите на българската емиграция там. За съжаление обаче това, което не могат или не искат да направят държавата и нейните институции, го прави единствено семейството на д-р Гаджев.
БЪЛГАРСКАТА
ЕМИГРАЦИЯ ТРЪГВА КЪМ САЩ ПРЕЗ 19 В.
Началото на българската емигрантска вълна към Новия свят започва още през втората половина на 19 в. Българи от цялата етническа територия на българския народ на Балканския полуостров най-вече поради икономически причини решават да заминат на гурбет в Америка с цел да спечелят пари, а след това да се завърнат по родните места и да поставят стабилни основи на техния и на семействата им живот. Тази икономическа емиграция е характерна най-вече за свободните български територии след Руско-турската война. Голяма част от тази първа гурбетчийска вълна се завръщат от Америка и взимат участие в Балканската и Първата световна война. Тези, които остават в Америка, често сключват смесени бракове и започват постепенно да се асимилират в американското общество.
В края на 19 в. започва и
ПОЛИТИЧЕСКА
ЕМИГРАЦИЯ КЪМ АМЕРИКА
от страна на българи, останали в неосвободените територии на отечеството в Македония и Тракия. Голямата втора българска емигрантска вълна към САЩ започва с потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и най-вече след Балканската и Първата световна война. През този период от Егейска и Вардарска Македония, Западна и Източна Тракия, Западните покрайнини и Добруджа към Америка тръгват цели български семейства, а понякога и цели села.
Най-масова е българската емиграция от попадналите под сръбска и гръцка власт Егейска и Вардарска Македония. Според американски доклад още през първите години на 20 век броят на българските емигранти от Македония е около
40 000, а след 1920 г. се увеличава допълнително. Македонските българи се заселват най-вече в щатите Индиана, Охайо, Илинойс, Мисури и др.
НОВА ГОЛЯМА ВЪЛНА ОТ БЪЛГАРСКИ
ЕМИГРАНТИ ПОТЕГЛЯ КЪМ САЩ В ГОДИНИТЕ СЛЕД ВТОРАТА
СВЕТОВНА ВОЙНА
Последната вълна от български емигранти към Америка започва с края на Студената война – 1989 г. Това са предимно икономически емигранти, както и професионалисти с големи успехи в областите, в които работят. В Америка остават и много от българските студенти, които следват в местните университети.
Тласък на емиграционния процес дава и американската правителствена програма за разнообразяване на етническите общности, живеещи в САЩ – “Зелена карта”. Чрез нея само за последните 10 години за САЩ са заминали около
30 000 българи. В наши дни в САЩ съществуват около 20 български организации и 25 български църкви.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *