ИСТИНСКИ ХОРА! Бай Иван от Яхиново на 81 г. с пенсията помага на двама внуци и снаха, купува хляба и лекарствата на самотния си болен съсед на 58 г.

30 години Иван Стоичков е дълбал тунели в цяла България, за инцидента с тримата пострадали в тръбата на Железница казва: „Сега техниката е напреднала много, има багери, фадроми… но няма контрол – не само в тунелите, а и навсякъде, по наше време инженерите бяха в забоя, сега по канцелариите си гледат чертежите и играят игри на компютрите”

Иван Стоичков е на 81 години, живее в село Яхиново, но е роден в друго дупнишко село – Тополница, през 1939 г. Там завършва 8 клас и отива да учи в гимназията в Дупница. След казармата, на 21 г., започва работа като миньор на един от жп тунелите в Искърското дефиле и на тази рискова професия посвещава цели 30 години от живота си. Има син и дъщеря. В момента при него живеят двамата му 12-годишни внуци и снаха му. Той ги подпомага финансово. Стоичков е с широко сърце и голяма човешка състрадателност, помага и на болен съсед, като му купува храна и се грижи за него.

Репортер на “Струма” се срещна и разговаря с Иван Стоичков в дома му в с. Яхиново.

– Здравей, Бай Иване! В Яхиново всички те познават и уважават, как си постигнал такъв завиден статут?

– Не зная. Аз съм такъв човек, че помагам на всеки – който за каквото ме повика. Не ме мързи. Така съм възпитан. Може би заради това и малки, и големи ме наричат Бай Иван.

– Разбрах, че се грижиш за болен съсед. Защо го правиш?

– Защото е само на 58 г., живее сам и си няма никого. Как да го оставя без хляб и без помощ?! Като взема пенсията, а тя не е малка – 1300 лв., първо отивам в селския магазин и плащам по един хляб на ден на съседа. Понякога аз му го нося, друг път, когато той може, отива и си го взима. Аз му давам хапчетата под час. Сега се чувства по-добре и това ме радва.

САМО ЕДНА ОГРАДА НИ ДЕЛИ, ЗАЩО ДА НЕ МУ ПОМОГНА?

Аз живея с двамата си внуци и снахата. Синът ми почина. Грижа се и за внуците ми, да не усетят липсата на баща им. Те ми дават сили да живея и да се радвам на живота. Имам дъщеря. Тя живее в София. Съпругът й е инженер, а тя работи в „Пирогов”. Имат възможност да се грижат за семейството си, нямат нужда от моята помощ.

– Каза, че получаваш 1300 лв. пенсия. Какво си работил, преди да се пенсионираш?

– Веднага след като се уволних от казармата, ме назначиха за миньор на един от жп тунелите в Искърското дефиле. Там работеше баща ми. Почти всички мъже от с. Тополница, където съм роден, работеха по тунелите. Нямаше работа в селото. Бяха разтурили ТКЗС-тата и хората търсеха препитание. Поработих няколко месеца и ме направиха бригадир. Аз бях най-млад от останалите около 60 души. Грижех се за хората от бригадата и те ме уважаваха.

– С какво къртехте скалите тогава, как се справяхте без техника?

– Всички миньори бяхме обучени и всеки си знаеше ролята. Един слагаше взрива, други го изкарваха навън… Редяха се на различни места 10 капсул-детонатора от 0 до 10 и всички гърмяха последователно в скалите. Почти нямаше техника, всичко се вършеше  на ръка.

Много хора се споминаха от силикоза. Никой не ни казваше, че е опасно. Силикозата се получава от прашинките, които се отделят при взрива и се вдишват от миньорите. Тези прашинки се събират в алвеолите на белия дроб, натрупват се там и от храчките се втърдяват. При кашлица тези частици нараняват алвеолите и болните започват да храчат кръв. Много хора си отидоха…

– Миньорският труд е тежък и опасен. По колко лева заплата получавахте тогава и как живеехте с тези доходи?

– Получавах по 1000 лв. месечна заплата.

СЕМЕЙСТВОТО МИ ЖИВЕЕШЕ ДОБРЕ. НЕ СМЕ БИЛИ ЛИШЕНИ ОТ НИЩО. ВСЯКА ГОДИНА ХОДЕХМЕ НА МОРЕ. КАРТАТА ЗА 14 ДНИ ПОЧИВКА НА МОРЕТО СТРУВАШЕ ПО 80 ЛВ. НА ЧОВЕК С ВКЛЮЧЕНИ НОЩУВКА, ОБЯД И ВЕЧЕРЯ.

Тогава се ходеше за по две седмици на почивка. Сега хората отиват за по два-три дни и се връщат, нямат финансова възможност. Богатите си имат вили на морето и в планината, и когато искат, могат да отидат за колкото си искат.

През 1962 г. си купих първата лека кола – „Лада”. Чаках я 6 г. За нея платих 6000 лв. Преди това се придвижвах с мотор “Сковровец”.

Семейството ни беше сплотено. В повечето случаи жената и децата живееха при мен – там, където съм на работа. Работил съм на над 30 тунела в България. Работил съм и на двете тръби на тунела край Дупница на Е-79. Работих на тунел край Доспат, Сестримо, Пастра… Работехме по 6 ч., шест дни в седмицата. След това минахме на 8-часов работен ден. При нас нямаше определени почивни дни, като събота и неделя. Всичко беше по график. Работехме на 4 смени и може да се случи да почиваш в средата на седмицата.

Имаше периоди когато семейството ми не е било до мен, но никога не съм ревнувал покойната си съпруга. Не съм и помислял за такова нещо – къде е, с кого е… Тя се грижеше за децата, а аз осигурявах средствата. Така беше, но мина-замина…

– Имаше ли инциденти по време на твоята трудова кариера като миньор по тунелите? Предполагам, че си разбрал как наскоро се срути земна маса при строежа на тунел “Железница” и трима млади мъже пострадаха?

– Едно време имаше сериозен контрол. При мен не са се случвали сериозни инциденти. На други места може и да е имало. Тогава инженерите бяха до нас, в забоя, и следяха всяко наше действие. Сега те са си по канцелариите и гледат само чертежите и играят игри на компютрите. По тунелите работят много необучени хора. Не зная каква е причината за срутването в тунела на Железница, чух по новините, че се свлякла земна маса върху трима мъже, но слава Богу, че са живи. Сега техниката е напреднала много. Има багери, фадроми… но няма контрол – не само в тунелите, а и навсякъде. Всеки гледа да изкрънка и да не върши работата си, а иска голяма заплата. Така не става…

Разговаря

ЙОРДАНКА ПОПОВА


Бай Иван като млад миньор

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *