За Спартак се смята, че произлиза от средите на медите. Те са едно от най-войнствените тракийски племена. Техни съседи са старите македонци, дарданите, синтите, дентелетите и др. Благодарение на Тит Ливий знаем за имената на няколко града на медите – Ямфорина, Десу Дава, Петра. Това показва, че медите в никакъв случай не са били диво племе, а хора с добра организация и култура.
Кога е роден Спартак не може да се каже с точност. По време на въстанието от 73-71-ва година пр. Христа Спартак е мъж в разцвета на силите си. Може да се предположи, че славният тракиец се е появил на бял свят накъде към 110-та година преди Христа. В полите на Пирин той поема първият си дъх, а с него и неутолимата жажда на дедите ни за свобода и справедливост.
Повечето автори смятат, че по една или друга причина Спартак е продаден като роб в Рим. Други пък, споменавайки сведения на стари автори, твърдят, че първоначално смелият тракиец е участвал в помощните войски на римските легиони. Вярва се, че поради това, че е дезертирал, Спартак загубва свободата си и впоследствие бива принуден да стане гладиатор.
В тези версии има редица слабости. Пренебрегнати са няколко важни факта. Името на Спартак не е на обикновен човек. То се използва от благородниците на няколко тракийски династии. В Приазовието, там където Теофан Изповедник локализира Стара Велика България, е имало Тракийско Боспорско царство. Една от най-известните династии е тази на Спаратокидите. Познати са пет царя с име Спароток в периода 480-180 пр. Христа.
Днес имената могат да се използват безразборно, но в древността не е било така. Определени антропоними са били запазени само за благородническата прослойка. Такъв е и случаят със името на Спартак. Със сигурност той е бил син на царят на медите или поне негов роднина. За това свидетелства и характеристиката, която Плутарх дава за славния тракиец. Водачът на робското въстание е описан като мъж със забележителна физическа сила, но също така притежаващ обаяние на благородник и добро възпитание.
Друга индикация, че Спартак произлиза от царски род, са неговите способности на стратег. Той успява да направи от обикновени роби и селяни армия, която да се противопоставя успешно на римските легиони цели три години.
Един силен човек е можел да стане гладиатор, но боят в арената не може да се сравни със сблъсъка на бойното поле. Там правилата са други и не физическата сила решава изхода на конфликта, а качествата и действията на военоначалника.
Бивайки член на царското семейство на медите, Спартак бил обучаван във военно дело още от най-ранна възраст.
Логично е да приемем, че Спартак е бил княз на медите, който попада в Рим, впоследствие на съюз между траките и Вечния град. От работите на Тит Ливий научаваме, че през II век преди Христа представители на меди, асти и кепнати отиват в Рим, предлагайки приятелство. То е прието с охота, а на тракийските пратеници са дадени богати подаръци. За да бъде осигурена верността на определено племе, от него са се изисквали заложници.
Най-вероятно Спартак е бил син на царя на медите Типас, който е властвал в периода 119-90 г. пр. Христа. Би било съвсем естествено, ако по силата на сключения с римляните договор той е дал своя син като заложник, който е трябвало да живее в някой от градовете на Римската империя. Това би обяснило защо по време на престоя си в Капуа Спартак е придружен от своята съпруга, която също принадлежи на общността на медите. Такава голяма привилегия би била немислима за обикновен роб, а най-вече за дезертьор.
По времето, когато Спартак идва на Апенините заедно със своята жена, медите са в приятелски отношения с Рим. След време обаче статуквото се променя. През 80-те години на I век преди Христа по времето на Луций Корнелий Сула отношенията между меди и римляни са враждебни. Поради това Спартак изпада в немилост и вече не му се позволява да се движи свободно. От друга страна, благородният произход на тракиеца го спасява от смърт. Той остава като коз в ръцете на римляните, които се надяват след време да спечелят медите отново на своя страна и да ги използват за целите си.
Желанието на Спартак да избяга и да избави семейството, а и народа си от изнудването на римляните го принуждава да вземе мерки. Навярно смелият тракиец влиза по свое желание в гладиаторската школа на Лентул Батиат. Там той не е обикновен боец, както го представят холивудските филми, аинструктор.
В гладиаторската школа Спартак става свидетел на жестокостта на робството. Това е нещо непознато за младия благородник от средите на медите. В Тракия също има слуги, но не в такава степен както в Гърция и Рим, а и отношението към тях е различно. За хуманността на тракийските царе знаем от Плутарх, който разказва, че веднъж подарили изключително красива ваза на цар Котис I. Той й се възхитил, но след минута я хвърлил на земята и я счупил. Изумен гостът го попитал за причината, а Котис казал, че се страхува да не би някой от неговите слуги да счупи вазата по невнимание, а той в гнева си да го накаже прекалено жестоко… С такова благородство и човечност не могат да се похвалят нито гърци, нито римляни.
Спартак вижда как тежкият труд, а и ужасното отношение към римските роби мачкат човешката душа. Робът не е личност, а предмет с определена стойност. Животът на окования във вериги може да бъде отнет всеки момент, съдбата му зависи от прищевките на господаря. Свободолюбивият тракиец не може да изтърпи това. Заедно с други свои сънародници попаднали в Рим, а също така с галски и германски гладиатори, Спартак решава да организира бунт и бягство от подтисничеството.
Благодарение на това, че е инструктор, Спартак може да посещава и разговаря с всички гладиатори от школата на Батиат, без това да предизвика съмнение. За сравнително кратко време около двеста човека са се съгласили с плана за бягство. Едва ли обаче Лентул Батиат е бил наивник, със сигурност е имал хора, които са подслушвали и са му донасяли какво се говори сред гладиаторите. Предателите донасят за заговора и поради това Спартак и хората му са принудени да действат по-рано от планираното.
Въоръжени само с кухненски ножове бунтовниците елиминират охраняващите ги войници, но цената на свободата е висока. От около двеста заговорници само 70-80 успяват да се измъкнат. По време на бягството си от Капуа, поелите по пътя на свободата траки, гали и германи попадат на няколко каруци натоварени с оръжие. Сега вече групата избягали роби и гладиатори е снабдена с мечове и копия.
В началото римляните не осъзнават сериозността на събитието. Смятали са, че става дума за спонтанен бунт на обикновени роби, изтерзани от мъчения и тежка работа. След Спартак и хората му тръгва половин кохорта – около 240 войници, които са смятали, че в края на деня бегълците ще са вече трупове, натоварени на каруци по пътя за Капуа. В края на деня обаче римляните са тези, чиято кръв напоява земята. Легионерите попадат в организирана от тракиеца засада и се срещат с потомъка на бога на войната. Ужасът на войниците е неописуем – те са победени от шепа гладиатори…
Разбирайки, че тази победа е временна, Спартак повежда хората си към планината. Там е по-трудно за легионерите да приложат тактиката си. Бунтовниците се укрепват до вулкана Везувий, който в този момент не е активен. Мястото е удобно за защита, има само един път към него.
Навярно стреснати от загубата на значителния брой войници римският сенат изпраща част от 3000 опитни легионери да се справят със Спартак и хората му. Тази нова войскова част е предвождана от претора Клавдий Глабер. Следвайки римския способ за водене на война, Глабер обсажда възвишението, заето от бунтовниците. Римският благородник очаква противниците му да се предадат сами, когато, измъчени от глад и жажда, са останали без сили.
Глабер остава излъган. Докато за римляните планината е препятствие, за тракиеца от племето меди тя е като дом. Роденият в полите на Пирин Спартак знае как се води война по стръмни и скалисти места. С помощта на стъбла от диви лози гладиаторите правят въжени стълби, с които се спускат по отвесната стена на кратера на Везувий. Ползвайки опита на предците си в нощните нападения Спартак разгромява превъзхождащите го римляни.
Сенатът е в паника – 70-80 човека са разбили елитна римска войскова част от 3000 легионери. Подобен прецедент няма в Античността. Дори великият пълководец Ханибал не може да се похвали с такова постижение. Спартак действа сякаш не е смъртен човек, а превъплъщение на богът на войната Арес.
Рим решава, че унижението от двете поражения е твърде голямо и изпраща два легиона. Този път срещу тракиецът и неговите хора тръгва група от 12 000 изпитани във битки бойци. Предводителството е поето от Публий Вариний. Той също действа по класическата римска тактика. Целейки да обкръжи бунтовниците, Вариний разделя легионите. Те трябва да нападнат от две посоки. И този път Спартак се оказва не само по-дързък, но и по-добър стратег от римляните и ги обръща в позорно бягство. Ето как става това:
Докато Вариний подготвя своите легионери, тракиецът не чака, а събира съмишленици. В редиците на Спартак влизат не само избягали роби, но също и римляни – селяни, пастири, а дори и войници, разочаровани от своите началници. За рекордно кратко време потомъкът на медите успява да изкове от разнородната общност корава войска решена да победи, или умре. Тази решителност предопределя битката с легионите на Публий Вариний.
След победата над два редовни римски легиона славата на Спартак расте непрестанно. В армията му се стичат реки от хора, повечето обаче са неподготвени за война. Това кара тракийският благородник да търси начин да спечели време, през което да обучи подчинените си. Вместо самонадеяно да потегли към Рим, Спартак завладява Южна Италия. Същевременно търси съюз с киликийските пирати, с чиято помощ може да прекоси Адриатическо море и да стигне до Балканите.
Дали поради несигурността на плаването през зимните месеци или по друга причина Спартак не успява да замине с хората си на изток. Повечето от тях не са траки, а гали и германи. Техните родни места са на север от Алпите, далеч от римската власт. Навярно това става причина тракийският пълководец да поведе армията си на север. Сега вече тя е голяма – около 70 000 души са подчинени на сина на племето меди.
Римляните са принудени да потърсят конфронтация със силите на Спартак. През 72-ра година преди Христа срещу бунтовниците тръгват двама римски консули. Това са Луций Гелий Публикола и Гней Корнелий Лентул Клодиан. И двамата са опитни военачалници, които осъзнават, че Спартак не е прост гладиатор, а благородник, добре обучен във военното дело.
Използвайки умело сведенията на разузнавачите си, Публикола и Клодиан разбират, че армията на Спартак е разделена. Една част е водена от гала Крикс и от опитния гладиатор Ойномай. Легионите нападат авангарда на бунтовниците и успяват победят тази част от войската на тракийския благородник. Крикс и хората му се бият храбро, но една трета от тях пада в боя край планината Гарган… Римляните са във възторг, около 20 000 бунтовници са избити. Най-после е нанесено поражение на силите на тракийския водач. Радостта обаче не трае дълго. Спартак пристига бързо и не само обръща армиите на консулите в бягство, но дори нахлува в Северна Италия. При идването му в този регион в редиците му се стичат нови попълнения от избягали роби и бедни селяни.
Макар да е близо до Алпите Спартак не тръгва към тях. Възможната причина за това е смъртта на гала Крикс и 20 000 следващите го гали и германи. Вече няма причина да се търси бягство на север. Не е изключено обаче в Северна Италия тракиецът да е очаквал помощ от цар Митридат VI Eвпатор, който е бил враг на Рим и е имал множество тракийски и скитски съюзници.
През 74-67 г. пр. Христа се води Третата Митридатова война. За жалост събитията се развиват различно на очакванията и до обединение на армиите на Митридат и Спартак не се стига.
В същото време Сенатът дава пълномощия на богатия благородник Марк Лициний Крас, който разполага с добре обучена армия. Крас тръгва срещу Спартак, но осъзнава, че тракиецът е едва ли не по-опасен от картагенеца Ханибал. Римският пълководец е по-благоразумен от Глабер, Вариний и др., станали жертва на тактиката на водача на бунтовниците.
Спартак също не подценява противника си и тръгва на юг към Сицилия. Надеждата му е да се прехвърли на богатия на роби остров. Там е и житницата на римската република, която Спартак възнамерява да завладее. До нахлуване в Сицилия не се стига. За втори път киликийските пирати се отмятат от думата си, подкупени или заплашени от влиятелния Марк Лициний Крас.
В същото време сенатът предлага примирие на Спартак. Познавайки римското лукавство, тракиецът отхвърля предложението, и с право, защото по това време Крас е изградил огромно отбранително съоръжение. Пътят на бунтовниците към север е откъснат от огромен ров с палисади, простиращи се на 60 километра. На теория това съоръжение е непреодолимо, Крас и римляните вече предвкустват победата.
Спартак не се отчайва и за пореден пък показва, че с траките шега не бива. В една тъмна нощ част от рова е запълнена с трупове, с които се оформя мост. С изненадващо нападение бунтовниците успяват да разгромят легионите, охраняващи палисадите. Крас изпада в паника, защото пред Спартак пътят за Рим е отворен, а тракиецът е разгневен от римското коварство.
Със сигурност Вечният град би бил сравнен със земята, ако в конфликта не се намесват още две огромни римски армии – тези на Помпей и на Лукул. Осъзнал, че няма как да се бори с такава военна мощ, Спартак решава да опита още един път да се прехвърли на Балканите и се насочва към Бриндизи.
За жалост контингент на армията на бунтовниците, водена от Ганик и Каст, попада в засада и е почти разбита. Изневиделица се появява Спартак с нови подразделения и римляните отново са обърнати в позорно бягство. Това е и последната победа на Спартак. Осъзнаващ, че няма как да се справи с три огромни армии, тракиецът решава да конфронтира Крас.
Битката става край река Силара. Изправен срещу римската войска Спартак жертва коня си по стар тракийски обичай. После, давайки пример на бойците си, се втурва стремително към желязната стена от римски легионери. Сблъсъкът е страшен. Бунтовниците осъзнават, че това е последното сражение, и се бият с настървение. Смелостта им събужда възхищението на превъзхождащите ги по брой римляни, но краят е предречен. Земята е напоена с кръвта на въстаниците, а река Силара е задръстена с труповете им. Около 6000 оцелели биват разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим.
Въпреки че бунтът на огнетените е потушен жестоко, не може да се каже, че Спартак е загубил. За три години той дава не само надежда, но и свобода на десетки хиляди хора. За три години той им дава истински живот – без унижения, без тегоби, без господари. По-добре кратко, но пълноценно житие, отколкото дългогодишно съществуване, изпълнено със страх и болка. Те убиват човешката душа и превръщат човека в предмет.
Митът за безстрашния воин и българската следа в нея
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното от него въстание против римляните. Той е главен герой в холивудски филми и сериал и е вдъхновение за много исторически личности и борбите на обикновените хора за свобода и справедливост.
България също има място е легендата, защото се смята, че той е родом от Сандански. Това ли е родното място на Спартак и наистина ли можем да се гордеем, че той произхожда от днешните български земи?
Според историците Спартак е тракиец от племето меди, които са живели край река Струма, до днешния български град Сандански. Най-напред е воювал на страната на римляните, откъдето попада в плен и е продаден като роб. Спартак бил изключително силен и смел воин, затова е взет в гладиаторската щкола на Батиат в Капуа. През 73 г. пр.н.е. Спартак става инициатор на бягството на 80 гладиатори, което всъщност се явява началото на първото въстание в света на роби. Беглеците се крият в кратера на вулкана Везувий, смятан тогава за загаснал. Историческите сведения показват, че срещу малобройния отряд на гладиаторите е изпратена римска армия от около 3000 войници. Гладиаторите са безсилни да се справят със сила срещу далеч по-многобройния и въоръжен противник и затова залагат на хитростта. Използват въжета, направени от диви лози, с които се спускат от стръмния склон, висок около 300 метра. Така успяват да нападнат и разбият римската войска. Срещу гладиаторите е изпратена друга армия, но тракийският водач успява да избяга към Лукания и да прескочи стъклкновението.
В продължение на няколко години Спартак организира цяла армия от бивши гладиатори край себе си, обучава ги, грижи се за тяхното въоръжаване. Управниците в Рим треперят от името му и правят всичко възможно да го заловят. По време на едно от поредните преследвания от римски войници, Спартак потегля към Илирик, близо до родната Тракия. Водачът на гладиаторите е ранен, но продължава смело да се бие до смъртта си.
Според историците през „лагерите” на Спартак са преминали около 70 хиляди души.
Той е феноменален герой в древността, който успява да превърне разнородни по произход хора, някои от които роб, в добре организирана армия и да накара могъщите римски пълководци да се страхуват от него. Спартак е не само революционер и воин, но и радетел за справедливост, за един нов свят без робство и насилие, което е всъщност го е мотивирало да воюва. Историците твърдят, че Спартак се е увличал по различни древни философи и е следвал идеите им за равенство, справедливост и един „по-добър свят”. Любопитен и романтичен е фактът, че през цялото време до Спартак е била неговата жена, или както я нарича древния хронист Плутарх „… жена му, негова сънародничка, надарена с пророческа дарба и посветена в Дионисиевите тайнства…”. Няма повече сведения за мистичната дама около Спартак, освен отбелязването на тракийския й произход.
За много изследователи Спартак е интересен не само като силен и безстрашен воин, а като човек, носещ твърде революционни и дори утопични идеали за варварското време, в което е живеел. Въпреки влиянието му сред останалите гладиатори, Спартак никога не е вземал еднолични решения, винаги е изчаквал демократично разрешаване на всеки проблем. Според известния хронист Плиний Стари след всяко нашествие и победа Спартак не позволявал на хората си да вземат „плячката”., не им позволявал да притежават скъпоценности, а да събират всичко в обща каса. Смелостта, мъжеството и идеализмът на древния водач на гладиаторите са го превърнали в легенда и може би, ние имаме основание да се гордеем, че той е роден на днешните български земи.
Спартак е един от най-популярните герои от древността. Няколко книги са посветени на живота му и оглавяваното от него въстание против римляните. Той е главен герой в холивудски филми и сериал и е вдъхновение за много исторически личности и борбите на обикновените хора за свобода и справедливост.
България също има място е легендата, защото се смята, че той е родом от Сандански. Това ли е родното място на Спартак и наистина ли можем да се гордеем, че той произхожда от днешните български земи?
Според историците Спартак е тракиец от племето меди, които са живели край река Струма, до днешния български град Сандански. Най-напред е воювал на страната на римляните, откъдето попада в плен и е продаден като роб. Спартак бил изключително силен и смел воин, затова е взет в гладиаторската щкола на Батиат в Капуа. През 73 г. пр.н.е. Спартак става инициатор на бягството на 80 гладиатори, което всъщност се явява началото на първото въстание в света на роби. Беглеците се крият в кратера на вулкана Везувий, смятан тогава за загаснал. Историческите сведения показват, че срещу малобройния отряд на гладиаторите е изпратена римска армия от около 3000 войници. Гладиаторите са безсилни да се справят със сила срещу далеч по-многобройния и въоръжен противник и затова залагат на хитростта. Използват въжета, направени от диви лози, с които се спускат от стръмния склон, висок около 300 метра. Така успяват да нападнат и разбият римската войска. Срещу гладиаторите е изпратена друга армия, но тракийският водач успява да избяга към Лукания и да прескочи стъклкновението.
В продължение на няколко години Спартак организира цяла армия от бивши гладиатори край себе си, обучава ги, грижи се за тяхното въоръжаване. Управниците в Рим треперят от името му и правят всичко възможно да го заловят. По време на едно от поредните преследвания от римски войници, Спартак потегля към Илирик, близо до родната Тракия. Водачът на гладиаторите е ранен, но продължава смело да се бие до смъртта си.
Според историците през „лагерите” на Спартак са преминали около 70 хиляди души.
Той е феноменален герой в древността, който успява да превърне разнородни по произход хора, някои от които роб, в добре организирана армия и да накара могъщите римски пълководци да се страхуват от него. Спартак е не само революционер и воин, но и радетел за справедливост, за един нов свят без робство и насилие, което е всъщност го е мотивирало да воюва. Историците твърдят, че Спартак се е увличал по различни древни философи и е следвал идеите им за равенство, справедливост и един „по-добър свят”. Любопитен и романтичен е фактът, че през цялото време до Спартак е била неговата жена, или както я нарича древния хронист Плутарх „… жена му, негова сънародничка, надарена с пророческа дарба и посветена в Дионисиевите тайнства…”. Няма повече сведения за мистичната дама около Спартак, освен отбелязването на тракийския й произход.
За много изследователи Спартак е интересен не само като силен и безстрашен воин, а като човек, носещ твърде революционни и дори утопични идеали за варварското време, в което е живеел. Въпреки влиянието му сред останалите гладиатори, Спартак никога не е вземал еднолични решения, винаги е изчаквал демократично разрешаване на всеки проблем. Според известния хронист Плиний Стари след всяко нашествие и победа Спартак не позволявал на хората си да вземат „плячката”., не им позволявал да притежават скъпоценности, а да събират всичко в обща каса. Смелостта, мъжеството и идеализмът на древния водач на гладиаторите са го превърнали в легенда и може би, ние имаме основание да се гордеем, че той е роден на днешните български земи.
