Refan-728×90-July-2019

Петричанин изкачи Анапурна, но остана негов вечен пленник на върха

Доц. Сандю Бешев има висше физкултурно образование, специалност туризъм – алпинизъм. Осъществил е изкачвания на почти всички категоризирани маршрути у нас, в това число и няколко премиерни изкачвания на нови маршрути. Неколкократно е посещавал Татрите, Кавказ, Алпите и Памир. Има изкачвания и по върховете на Андите и Монголски Алтай. Има над 500 изкачени върха в три континента.   

В продължение на 50 години се занимава с научното изследване на историята и развитието на българския и световния алпинизъм. На тази тема е защитил докторска дисертация и се е хабилитирал като доцент във Висшия селскостопански институт /днес Аграрен университет/. Написал е и издал 20 книги, посветени на историята на българския алпинизъм.

Преди 30 години, на 28 октомври 1989 г., трима българи – Огнян  Стойков от Петрич, Людмил Янакиев от Смолян и Петър Панайотов от Велико Търново стъпиха на десетия по височина връх на планетата – Анапурна /8091 м/. Това те направиха в състав на третата Национална българска експедиция „Анапурна-89”.

         След успешното българско начало в Хималаите – Лхоце /8516 м/ през 1981 г. и Еверест /8848 м/ през 1984 г. нашите алпинисти решиха да пробват възможностите си и на втория по височина връх на света, но първенец на Каракорум и най-труден от 14-те осемхилядника К-2 /8611м/. Предварителното разузнаване обаче показа, че на този етап нито финансово, нито организационно и дори спортно-технически ние не сме готови за този връх.

За да не отиде напразно водена почти двегодишна подготовка на готвещия се отбор, Българската федерация по алпинизъм /БФА/ пренасочи усилията си към връх Анапурна. Така на 5 септември 1989 г. 18-членният състав на експедицията отпътува за Хималаите. Там, разпределени в 4 групи, в продължение на месец алпинистите ни  изграждат междинните си лагери и придобиват тъй необходимата си аклиматизация /нагаждане на организма към голямата височина/.

Финалната атака за изкачването на върха започва на 23 октомври, като в първата група са включени Иван Вълчев, Любомир Илиев и  Димитър Начев. Ден по-късно към върха тръгва и втората група – Дойчин Василев, Людмил Янакиев и Кирил Тафраджийски. Поради влошилите се атмосферни условия и двете групи се отказват от финалната атака в границите на 7200 м. В палатката на тази височина обаче остава Людмил, който изчаква третата група, в която са Огнян Стойков, Милен Метков и  Петър Панайотов.

На 28 октомври при настъпилото леко подобрение на времето в 2.30 часа четворката поема към върха, но поради измръзване на краката обратно се връща Милен. Останалите трима продължават и в 11.30 часа развяват българския трикольор на тъй желаните 8091 метра. Изкачен е трети осемхилядник.  

На слизане от върха тримата срещат Милен Метков, който се е преборил със студа и е тръгнал към върха. Въпреки усилията на тримата да го убедят, че  вече е късно и той няма да може да успее, Метков продължава нагоре. Останал верен на силните си приятелски чувства към Метков, Огнян решава да го придружи или евентуално да го убеди в невъзможността да се достигне върха. Четиримата се разделят. Янакиев и Панайотов продължават надолу, а Стойков и Метков нагоре. Час след това Милен, в когото е радиостанцията, предава в базата, че са попаднали в непрогледна мъгла и нямат представа накъде да вървят.

Минути на върховно напрежение, в които настъпва страхотен тътен на падаща лавина. Последствията за Огнян и Милен са неизбежни. Да бъдат открити телата им е невъзможно и много опасно от повторна лавина. Експедицията е прекратена и нито една от групите не поема риска за повторна атака. Анапурна допусна до връхната си точка трима българи, но остави двама от дръзналите да я изкачат свои вечни пленници. С това още един път показа, че неслучайно държи печалната слава на най-жестокия и смъртоносен осемхилядник.

Кой е Огнян Стойков

Роден е на 25 октомври 1960 г. в Сандански, но само след няколко седмици родителите му се местят в Петрич, където заживяват постоянно. В Петрич завършва начално и средно образование, след което следва икономика в София. Поради изявената си гражданска позиция относно чехословашките събития от 1982 г. той е изключен от университета. Завръща се в Петрич, където започва работа в завод „Беласица”. И тук, пак заради високата си гражданска позиция, е уволнен. Огнян обаче завежда дело и осъжда директора, като е върнат на работа. И не само това. Тъй като вече е приет за студент във Варна, става и стипендиант на завода.

По планините се пристрастява още като дете. Увлича се и по алпинизма, като завършва курс по алпинизъм в ЦПШ „Мальовица”. Катери по всички маршрути у нас и бързо е забелязан като перспективен алпинист и е включен в националния отбор, готвещ се за националната ни експедиция до връх Анапурна. На 28 октомври 1989 г. заедно с Петър Панайотов и Людмил Янакиев осъществява първото българско изкачване на този именит връх. Както вече отбелязахме, след изкачването на върха той не слиза до базовия лагер, а остава с приятеля си Милен Метков, за да го придружи до върха, на който той вече е бил само преди часове. Тъй като и житейската, и спортната му биография завършват твърде рано /28 октомври 1989 г./, ми се иска да отделя още няколко реда и за жеста, който той прави към приятеля си Милен Метков. Доколкото ми е известно, подобен жест на осемхиляден връх се случва много рядко. Знам само за един при първото изкачване на връх Броуд пик с австрийска експедиция. Там героят е младокът Курт Димбергер, който придружава ветерана и свой кумир Херман Бул, но за щастие развръзката е щастлива. Димбергер стъпва на върха в 17 часа, а след това и в 19, а ветеранът осъществява второ премиерно изкачване на осемхилядник. Датата е 9 юни, а годината 1957-ма.

Не познавам лично Огнян, но отдавам много голямо значение на жеста му – жест, който може да направи не само един отличен алпинист, но и един истински приятел. Жалко, че в падналата мъгла Огнян и Милен объркват пътя и незнайно как – подхлъзване или снежна лавина, стават причина да останат завинаги по склоновете на Анапурна, като с това увеличават броя на загиналите алпинисти по склоновете му. Така двамата допълват печалната класация, която отдавна е определила Анапурна като най-смъртоносния осемхилядник.

Доц. САНДЮ БЕШЕВ

P.S. Преди година авторът на тази статия доц. Сандю Бешев    

издаде юбилейната си 20-та книга под заглавие „България на крачка от „Хималайската корона”, в която подробно е описана не само тази експедиция, а всичко, което нашите алпинисти са сторили в двете най-големи планини на планетата – Хималаите и Каракорум. Книгата ще бъде представена в края на октомври в Петрич и  Благоевград.   

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *