Във филма „Терапията“ тя играе главната роля, автор е на сценария и е копродуцент
Мира Котева е актриса, носител на престижната награда „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия (2018 г.), и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино в „Seoul Webfest”, Сеул, Южна Корея (2020 г.), за участието си в психологическия трилър „Имало едно време на Хелоуин“.
Красимира, позната в България, като Мира Котева, е родена през 1992 година в Благоевград. Завършила е актьорско майсторство за пред камера в Киноцентър „Ню Бояна“ и „Театър и пърформънс“ в университета на Хъл, Северна Англия. В Лондон няколко години е част от артистичната група „Да направим сцена“. Играе в театрални постановки, късометражно кино, снима се в реклами, пише статии за изкуството. През 2017 г. се прибира в България и участва в „Лъч“ – спектакъл по мотиви на Шекспир, с режисьор и сценарист Клара Армандова. През август 2020 г. завършва първия проект по собствен сценарий – късометражния филм „Undo“/„Крачка назад“. Филмът е заснет в Благоевград, режисьор е Станислав Христов.
След успеха на нейния късометражен филм тя пише и копродуцира първия си игрален филм „Терапията“, в който и участва. Филмът тръгва по кината в България и е в селекцията на международни фестивали в Европа и САЩ, включително и на 75-ото издание на Филмовия фестивал в Салерно и 25-ото издание на престижния фестивал в САЩ Santa Fe Film Festival. За играта си в „Терапията“ Красимира е номинирана за най-добра главна роля в чуждоезичен филм на Международния филмов фестивал в Лондон (FFI London), който ще се проведе в британската столица в края на февруари.
– Коя е Красимира Белев?
– Предстои да разберем! Всеки път, когато вляза в капана да си мисля, че се познавам сто процента, успявам сама да се изненадам! Човек е различен спрямо хората, с които е. Ние влизаме в различни роли през цялото време, без даже да го осъзнаваме. Но ето някои неща за мен, които са истина и не са се променили с годините – целеустремена съм и обичам да изпълнявам целите си, много съм чувствителна и плача често (просто така, за да не забравя как се прави) и вярвам, че всичко се случва с причина.
– Какво те вдъхнови да бъдеш актриса?
– Това, че чувствах, че съм част от общество, което ме разбира. Първите ми уроци по актьорско майсторство бяха още докато бях ученичка. Беше невероятно, защото за пръв път усещах сякаш принадлежа към нещо и наистина се чувствах сякаш съм вкъщи. До ден-днешен, когато не снимам или не работя по нещо креативно, имам чувството, че трябва да съм някъде другаде и усещам леко напрежение, сякаш закъснявам. Но когато съм на снимки или пиша, това чувство изчезва и знам, че съм точно там, където трябва да бъда. Трудно е да отговоря на този въпрос с думи. То е усещане.
– Разкажи ни за обучението и опита ти в чужбина.
– Всяка държава, в която съм живяла, има своите специфики. Завърших бакалавърска степен в Хълския университет в Англия. Там ни учеха повече на съвременен пърформънс и изучавахме артисти като Марина Абрамович. Едва когато се преместих в Лондон, започнах да се снимам в късометражни продукции и да научавам как работят нещата. Тогава имаше група от артисти, наречена „Нека направим сцена“, и се събирахме всяка събота и неделя и снимахме по един късометражен филм на седмица. Имаше актьори, режисьори и сценаристи, някои професионалисти и други, които тепърва започваха. Бях част от групата повече от година и мисля, че тази смесица от хора, идеи и желание за творческо експериментиране бяха това, което ме поведе по пътя на киното. За съжаление групата се разпадна, но тези десетки късометражни филми за толкова кратък период от време бяха най-добрият учебник! Киното в България си има своите специфики, в САЩ – също. Тук независимото кино, телевизията и студиата са съвсем различни сфери. Но мисля, че навсякъде, ако хората работят с желание и любов към работата, нещата се случват.
– Кои са филмите и продукциите, с които най-много се гордееш?
– „Терапията“! Както и да бъде възприет филмът, благодарността ми към екипа, към съпруга ми Антон Белев и всеки, който ни е помогнал и е повярвал в това, че можем да направим този филм, ще бъде винаги в сърцето ми! Гордея се, защото това е нашият пълнометражен дебют – за мен като сценарист и продуцент, за Антон като продуцент, за режисьора ни Станислав Христов и за оператора ни Михаил Михов. Това е почти изцяло дебют за голяма част от екипа и самият факт, че скоро предстои премиера, е нещо, за което съм безкрайно признателна и благодарна!
– Ти си актриса, писател и продуцент. Как се получи това и защо не избра само едното?
– Обичах да пиша още от дете. Пишех стихчета и какво ли още не. После покрай актьорството за дълги години спрях, но съдбата отново ме срещна с белия лист, когато започнах да пиша по теми, свързани с кино и актьорско майсторство, за списание InGlobo. Оттам реших да пробвам и със сценарий. Въпреки че може да не изглежда очевидно, тези три неща всъщност се допълват и си помагат едно на друго. Това да имам поглед върху целия процес помага на актьорското ми майсторство, а пък писането и създаването на герой са доста тясно свързани. Цялото нещо е като пъзел и парчетата си помагат едно на друго, не си пречат.
Фокусът ми все още е актьорското майсторство. Обичам да пиша, когато имам вдъхновение и съм наистина развълнувана от историята. Продуцирането се случи по-скоро, защото срещнахме трудности с намирането на продуцент. Но пък и то се оказа много интересно! Идва с огромна отговорност, но дава и свобода, която лично аз не съм усещала в другите сфери на работата.
– Каква е целта на продуцентска къща First Draft? Какво изкуство и кино се стреми да продуцира?
– First Draft е съвсем нова продуцентска къща. Първоначално я създадохме с Антон Белев, за да направим филма „Терапията“, но както с повечето неща, човек често не знае с какво се захваща и накъде ще потръгне. Решихме, че искаме да разширим дейността й и да създаваме филми, в чиито послания вярваме и резонират с нас и нашето виждане за света. Стремим се да работим по проекти, които имат силно послание и теми, които са важни, но може би за тях не се говори достатъчно.
Тая оти се срами да се нарече БелевА?