Италианското дружество GOMSIL празнува 10 години в Благоевград

През ноември 2008 г. ново предприятие отваря врати в Благоевград. Фирмата е наречена GOMSIL, а основателят й и неин собственик е италианецът Стефано Маркиотто. Името идва логично от основните суровини и предмета на работа: всякакви гумени и силиконови уплътнения, нужни на индустрията. Зад гърба си инвеститорът вече имал натрупан значителен бизнес стаж в родината си.
“Професионалният ми опит започна в далечната 1976 година във фирмата на баща ми Васко. Тя се казваше “АРМОС” и бе за производство на корабни корпуси”, разказва Стефано Макиотто. Фирмата им работела за известна корабостроителница в Италия, създадена през 60-те години като производител на малки дървени лодки с водно струйно задвижване. През следващите няколко години с помощта на известни архитекти тази фирма се специализирала в обзавеждането на престижни яхти, което се правело в началото в бащината му корабостроителница в град Варедо, провинция Брианца, в предградията на Милано. След време голяма част от дейността се преместила в някои от най-известните и престижни пристанища в Италия и Франция.
“През 90-те години липсваше специализирана работна ръка и затова не беше възможно да продължим корабостроителната дейност, затова реших да започна производството на серии от продукти за дистрибуторските мрежи в сфери като козметиката, до престижни марки производители на часовници, които използваха авангардни за онова време техники с машини и пантографи с цифрово управление.
Междувременно започнах и дейност, свързана с монтирането на мебели в ИКЕЯ с около тридесетина екипа, обслужвайки цялата територия на Италия. През 1997 година, напълно случайно, започнах да произвеждам и технически артикули от гума и силикон”, разказва за бизнес начинанията си Стефано Маркиотто.
Началото на настоящия му бизнес звучи почти като приказка, а собственикът на GOMSIL смята, че там просто се е намесила съдбата. Зет му Анджело Пивело купил две стари 60-тонни хидравлични преси RUTI и тъй като нямал свободно пространство за тях в предприятието си, помолил Стефано да ги остави при него за няколко месеца.
Навремето във фирмата му работели двама българи – Кирил и Петър, и заедно ремонтирали машините да са готови за пускане в действие. Изненадващо почти веднага дошла и първата поръчка за щамповане на номерирани клавиши за първите портативни телефони, а след това и втората – за щамповането на механични устройства за фирма, която се занимавала със сглобяването на газови котли.
“Още си спомням нощите, в които заедно с неуморимите ми сътрудници Кирил и Петър се опитвахме да оптимизираме щампите, като използваме смеси от гума и силикон, които навремето не бяха като сегашните”, връща се назад в годините Стефано Маркиотто и признава, че всички били ентусиазирани заради новото начинание, а поръчките непрекъснато се увеличавали. Затова загърбил дейностите, свързани с дървообработка, и инвестирал всичко в покупката на нови преси. Така определил бъдещето на компанията си. Много бързо оборудването стигнало до девет преси, а работниците станали 20-ина. Световната икономическа криза обаче осуетила плановете и мечтите на амбициозния предприемач.
“През 2007 година кризата не подмина и Италия, нещо повече, заради специфични структурни проблеми страната беше поразена много силно. Местните фирми трябваше да потърсят начин да се справят с намаляването на поръчките, а производствените разходи станаха непоносими”, не иска да си спомня за напрежението бизнесменът. Кризата поразила и фирмата му и единственият начин да останат на пазара бил да смъкнат цената на продукцията. Тогава с приятеля му Джанкарло решили, че единственият начин това да стане е като преместят по-голямата част от производството в страна от Източна Европа, където производствените разходи били по-поносими. България бил логичният избор заради българите, които работели във фирмата от създаването й в Италия.
Така рожденият ден на фирма GOMSIL става 23 ноември 2008г., а мястото е Благоевград. Инвеститорите опитали да намерят партньори за начало на дейността си, но като не успели да открият предприемачи, с които си сътрудничат, наели хале в ЗМК,
където от Италия преместили пет преси и започнали производството с 10-ина работници. Намерението си трайно да се развиват като фирма в Благоевград собствениците демонстрирали с инвестиране в строителството на собствена база на площ от 1000 кв.м. Преместили се през 2011 г. и веднага разширили производството, като донесли от Италия още 5 преси и назначили още 20 работници. Добрият бизнес нюх на Стефано Маркиотто и разширяването на партньорските контакти само за няколко години наложили разширяване на производствената база на 3500 кв. м през 2015 г. Купили още 4 преси, с тях броят на машините достигнал 14, а работниците в предприятието станали 50.
10-ия си рожден ден GOMSIL празнува по-мощна и с амбиции за сериозно развитие. Миналата година фирмата купи италианското дружество СИЛТЕК ООД, като придоби 100% от собствеността му и се разрасна в ГОМСИЛ ИТАЛИЯ ООД.

Собственикът Ст. Маркиотто: Продукцията ни се търси в цяла Европа, разширяваме пазарите към Турция и Русия, намеренията ни са да продължим да инвестираме
тук, защото част от корените ми вече са в България

– Г-н Маркиотто, защо избрахте България и в частност Благоевград за бизнеса си?
– Във фирмата ми в Италия работеха около 15 българи и те бяха от Благоевград. Когато настъпи световната икономическа криза, се наложи да потърсим друго място с по-ниски разходи, за да оцелеем и да продължим да съществуваме. И българите от Благоевград ми помогнаха от бюрократична гледна точка да преместя бизнеса си и да започнем нашата дейност тук. Това стана през 2008 г., тогава изцяло изнесохме производството Благоевград. Сега се появява и друга причина да продължим да работим в България, насочваме се към пазарите на изток – Турция, и на юг – Гърция, които чисто логистично се намират по-близо до България, отколкото до Италия и на нас ни е много по-удобно за транспорта.
– Имахте ли проблеми с преместването, с какво се сблъскахте, като дойдохте в Благоевград?
– Един от основните проблеми в началото бе различният манталитет на българите и италианците. Затова, идвайки тук, трябваше да намерим компромиса между мен, като собственик, и служителите. Това са две различни култури, които в началото доведоха до редица трудности, но успяхме да ги преодолеем. Другият проблем бе бюрокрацията.
– Как намирате бизнес климата в Благоевград?
– Първите години, когато дойдохме, един от проблемите, с които се сблъскахме, бе липсата на доставчици и хора, които да ни снабдят с резервни части и поддръжка на машините. Оказа се, че тук няма специалисти в тази сфера, и се наложи да внасяме резервни части и хора за поддръжката на техниката ни. От няколко години това вече не съществува като проблем. Що се отнася до България като пазар на нашата продукция, към този момент бих я нарекъл “девствена”, тъй като тук не са достатъчно разпространени газовите инсталации и не се ползват толкова много отоплителни уреди на газ. Тук за отопление основно използват дърва и въглища, но се надявам, че в бъдеще, вследствие на европейските енергийни разпоредби и тук ще бъдат наложени някои мерки за защита на околната среда от вредни газове, така че може би след няколко години България ще бъде наш потенциален клиент.
– В момента цялата Ви продукция ли се изнася?
– Да, партньорите ни са в страни от Европейския съюз като Холандия, Испания, Англия, Гърция, Франция, Хърватска, работим и с Турция, а в момента вниманието ни е насочено към Сърбия и Русия като потенциални клиенти.
– С колко работници започнахте и сега, 10 г. по-късно, колко се е разраснала компанията Ви?
– Преди 10 г. започнахме с двама работници, днес те вече са 50. Наистина развитието е очевидно. Основните проблеми в комуникацията ни остава различният манталитет. Например, идвайки на работа, те носят със себе си и своите лични проблеми. Така аз освен работодател трябва да влизам в ролята и на психолог. Но благодарение на доверените хора в екипа ми се опитваме да разрешим тези лични проблеми и да намерим добрата страна на комуникация между двете страни. Бих искал да отбележа, че от 2019 г. започваме автоматизиране на производствения ни процес благодарение на една фирма, с която работим в Пиемонте. Очаквам програмист от Италия, който да помогне в инсталирането на тази техника и правим всичко това, за да намалим разхода на електричество и да избегнем всякакво замърсяване на околната среда (макар че то и сега е сведено до минимум и почти липсва). Основното обаче е, че така ще се гарантира сигурност на работните места, нещо, на което аз силно държа. Всъщност едно от основните правила, които спазвам в работата си, е да подсигуря сигурност за доброто здраве на работниците във фирмата ми.
– Как си представяте предприятието след 10 години, къде ще е ситуирано? Смятате ли отново да пренасяте бизнеса си, доволен ли сте от перспективата тук?
– Във всички случаи фирмата ще остане тук, в Благоевград. Имаме нови проекти за отваряне на други фирми извън България, които ще работят в напълно нов сектор, но в момента това са все още планове. Прогнозирам едно добро бъдеще на фирмата си тук, в Благоевград, а изминалите 10 г. са само едно добро начало за GOMSIL. Фирмата тепърва ще се развива, ще се променя, за да постига по-добри резултати. Смятам да се увеличи броят на работниците, също и площта на предприятието. Всичко зависи от това какво Благоевград ще ни предложи, защото ние сме тук, за да работим. Ние инвестираме в Благоевград и очакваме и Благоевград да ни помогне. Очаквам съдействие от институциите например за подобряване на инфраструктурата. Това, което сме направили, сме го направили сами, без помощ и имаме нужда от съдействие. Радвам се, че преди 10 г. Благоевград ме прие и сега с гордост заедно с екипа си честваме първата сериозна годишнина от дейността на GOMSIL. Нещо повече, аз и няколко души от екипа ми си направихме адресна регистрация в Благоевград, така че се чувстваме не само италианци и съм горд от това. Тук вече са част от корените ми, а това ме кара да правя всичко възможно да се развивам към по-добро. Ще добавя нещо много важно: България има своите положителни и отрицателни страни, затова или я обичаш, или я мразиш. Аз я обичам!

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *