Йордан Цомпов, будната съвест на струмянишкото с. Микрево: От 2 г. чакаме “легнали полицаи” на нашата улица, от 10 месеца се надявам да се открият хората, осквернили гроба на майка ми и изсекли 38 дървета в гробищния парк, но у нас институциите не работят

Инж. Йордан Цомпов е роден преди 64 г. в струмянишкото с. Микрево. Работил е като главен технически ръководител на Завода за съобщителна техника в Благоевград през 1993-1997 г. В момента живее сам на село и поработва по малко каквото му падне, защото не му стига стаж за пенсия. Като човек с много свободно време е направил от къщата си истинска атракция –

ИЗРИСУВАЛ Е РЪЧНО ФАСАДАТА Й С НЕЩО КАТО ОЧИЛА,

оградата е окичил с кратунки, а пред нея са наредени вещи, останали от майка му – дървено хаванче, бутимо за мътеница и какви ли още не старинни вещи, всички почистени, лъснати и лакирани.
Освен с къщата старият ерген е известен и с факта, че през 2007 г. замалко не се кандидатирал за кмет на общината. Всъщност закъснял само с 6 дни – толкова не му стигнали, за да направи задължителната двугодишна адресна регистрация в община Струмяни, защото преди това живял в Благоевград.
Другото, с което Данчо Цомпов е известен, е, че е будната съвест на микревци. За всяка несправедливост, неуредица или кражба той пише жалба: до селската кметица Румяна Кацарска, до общинския кмет Емил Илиев, Агенция “Пътна инфраструктура”, полицията, областния управител или друг, за когото е преценил, че трябва да свърши работата. Общото при всичките му жалби е, че са написани с едри печатни букви, текстовете са силно емоционални, както и че досега

НИТО ЕДИН ОТ
ПОВДИГНАТИТЕ ОТ НЕГО ВЪПРОСИ НЕ Е РЕШЕН.

Повод за срещата ни е последната жалба, написана от Цомпов и адресирана до областния управител Бисер Михайлов. Няколкостраничното четиво е по-скоро есе на тема “Кучето си лае, керванът си върви” и е пълно с характерни за съвремието ни истини като тази, че страната ни е затънала в бюрокрация, институциите си прехвърлят една на друга топката и в крайна сметка истинско чудо е, ако въобще се стигне до решаването на някакъв граждански проблем. В есето има и суров укор от страна на Цомпов към губернатора и кметовете на общината и селото, че на никого от тях не му се работи и че ако за всички проблеми в тая държава се очаква намесата на премиера Бойко Борисов, то по-добре ще е кабинетът, Народното събрание и

ВСИЧКИТЕ МИНИСТЕРСТВА ДА БЪДАТ РАЗПУСНАТИ, ЗАЩОТО ЯВНО ПОЛЗА ОТ ТЯХ НЯМА.

В писанието Цомпов е посочил и формулата за излизане на страната от криза – незабавно уволнение на всички общински и държавни служители и назначаването на тяхно място само на хора, издържали конкурс за съответната длъжност.
Сред разсъждението на Йордан Цомпов за бюрокрацията, бюрократщината и взаимозависимостите на партийна основа все пак има и два конкретни примера, по които авторът търси съдействие от Михайлов.
Първият е свързан със селското гробище в Микрево.
През април тази година, при посещение гроба на майка му, Цомпов видял, че някой е изрязал металната ограда около парцела й, а близо 40 стари дървета в парка са отсечени. Той веднага потърсил селския поп Иван да го пита знае ли нещо за оградата, а попът си признал: “Знам кой я е отразял, но не мога нищо да направя”. По-късно Цомпов обаче намерил свидетел, който лично чул как отчето разрешава на група местни да вземат оградата и да я предадат за скрап. Така твърди той.
На 29 май т.г. Йордан Цомпов входира жалба в община Струмяни за

БЕЗЧИНСТВАТА В
СЕЛСКОТО ГРОБИЩЕ

и на 18 юни кметът Емил Илиев определя комисия, която да провери на място какво става в гробищния парк в Долната махала на с. Микрево. Комисията се събира и констатира, че действително липсва оградата около гроба на майката на Йордан Цомпов и че в гробището има “масово отсичане на дървета, които са от различен вид и с различен диаметър”, общо 38 на брой. Комисията предлага на кмета Илиев да изиска писмено обяснение от селския поп Иван Велков и да изпрати копие от преписката на архиерейския наместник иконом Георги Танчев. На 26 юли Иван Велков отговаря чинно на общината, че не е наемал лица, за да премахват оградите на гробовете, защото “това се води оскверняване на покоя на мъртвия и това не е правдоподобно като деяние за свещенослужител”. Признава си обаче за дърветата около гробищния параклис “Св. Георги”, че са
ОТРЯЗАНИ ПО НЕГОВО НАРЕЖДАНЕ,
защото при дъжд и вятър клоните им чупели керемидите на покрива, а останалите стари дървета в парка премахнал, за да не пострадат опечалените и паметните плочи на близките им при лошо време. Освен това корените на дърветата подкопавали гробовете, твърди отчето, което явно никога не е чувало, че само РИОСВ или общинският елоколог могат да преценят кое дърво може да бъде отсечено и кое подложено на санитарна сеч, особено ако се намира на такова обществено място, каквото е гробищният парк на Микрево.
За да тушира частично гафа си, отецът обещал за този месец

ДА ЗАСАДИ НА МЯСТОТО НА ПОВАЛЕНИТЕ
ДЪРВЕТА “НОВИ,
ПО-КРАСИВИ,
НИСКОРАСТЯЩИ ХРАСТИ,

които не само ще направят облика около храма по-красив, но и няма да подкопават стените на дувара”.
Оттогава според Цомпов развитие по въпроса няма. Нито поп Иван е посадил нови храсти, нито има издирени и наказани за вандалщината с оградата. Добре че, за разлика от администрацията, поне природата си е свършила работата – от корените на отсечения орех до гроба на г-жа Цомпова избуяли клончета, покрили се с гъста листна маса и сега бившето дърво изглежда като китен орехов храст.
Друга от жалбите на Цомпов е свързана с улица “Цар Самуил”, където е неговата къща и през която денонощно минават коли и камиони. Още през лятото на 2016 г., след цяла серия катастрофи на оживената улица, Цомпов повдигнал въпроса пред кметицата Кацарска и поискал да се поставят на няколко места “легнали полицаи” и да се маркират пешеходни пътеки. От кметската администрация му обяснили, че за пътя отговаря Областното пътно управление, а шефът му Иван Кунев по обичайната процедура пък го препратил към АПИ. След като 2 г. нищо не се случило, в началото на тази година той адресирал жалбата за “легналите полицаи” до общинския кмет. В резултат на 30 март комисия, председателствана от секретаря на общината Иван Секулов, излиза със становището, че улицата наистина е доста опасна за пешиеходците, поради което трябва да бъде поставен пътен знак В 28 /забранено паркирането/ и да се възстанови хоризонталната пътна маркировка. Комисията обещава да информира за становището си АПИ. Оттогава, вече 7 месеца, не се е случило нищо –

НИТО ЗНАК ИМА, НИТО НЕРАВНОСТИ ПО
ПЪТНОТО ПЛАТНО
ИЛИ “ЗЕБРИ”.

Сред сигналите на Йордан Цомпов са и
мистериозно изчезналата метална спирка пред кметството, където хората от Микрево чакат автобуса за Сандански. Сега децата висят под снега и дъжда, без да има къде да се приютят, а никой не иска да каже защо спирката бе премахната или пък просто бе открадната, ядосва се микревецът.
“Разказвам ги тия неща с риск за живота ми”, патетично обявява Йордан Цомпов, според когото българинът става доста отмъстителен, когато му се накърнят интересите. Заради твърдото си убеждение, че някой някога все пак трябва да накара институциите да заработят, той се замисля все пак върху идеята догодина да се кандидатира за кмет – този път има достатъчно дълго гражданство в община Струмяни, за да го допуснат до избори. Категоричен е, че това няма да стане през партия, защото до момента никога не бил членувал в такава. А и има собствено, недотам ласкателно тълкувание за генезиса на думата “партия” – според Цомпов тя произхождала от “парти” – тоест “сборище на група хора, които се веселят за сметка на избирателите си”.
ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *