Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019

Какво се крие зад антиислямския кървав атентат в Нова Зеландия и какво се премълчава?


„След ужасните събития в новозеландския град Крайстчърч в цялата страна хората изразяват солидарността си към мюсюлманската общност и почитат паметта на жертвите на атентата. Тези жестове не изненадват много от мюсюлманите, които казват, че се опитват да запазят оптимизма си въпреки случилото се“, подчертава френският в. „Паризиен“.

А ето друга реакция. Оттатък Ламанша. Несрин Малик, журналистка на британския „Гардиън“: „След Крайстчърч не смятам, че има смисъл от дебати с ислямофобите. Политиците и медиите знаят много добре какво правят, когато позволяват дехуманизиращи мюсюлманите послания да се появяват в общественото пространство“. Според Малик „вече има създаден модел за реакция след нападения срещу мюсюлмани. Послания на омраза се изпращат дори по време на клането. Обикновено се случва следното: атаката се осъжда най-категорично, след това порицанието се разводнява. Нали разбирате, не трябва да се увличаме и да забравяме контекста“.

Разбираем е емоционалният извод на мюсюлманката Несрин. С право защитава невинните жертви. Но като предупреждава – „не трябва да се увличаме и да забравяме контекста“ – забравя, че, за разлика от християнството, ислямът: 1) не смята жената за човешко същество; 2) Коранът задължава мюсюлманите да се готвят цял живот за „големия джихад“ срещу неверниците, да ги преследват и убиват навсякъде, в подходящ момент.

Настоявайки да „не забравяме контекста“, тя премълчава за „друг контекст“, на който е посветена настоящата публикация. 

Несрин Малик е отчасти права за „лицемерната реакция на западните общества“, които след серията ислямистки кървави атентати в Европа „се радикализираха срещу мюсюлманите“. Но казвайки, че „политиците и медиите знаят точно какво правят, че омразата към мюсюлманите се продава, независимо дали целта е печелене на гласове или привличане на обществено внимание“, не се пита: 1) защо „има пресечна точка на предразсъдъците против мюсюлманите и антиимигрантските настроения“; 2) защо „настроенията придават легитимност на [расовите] предразсъдъци“, така че “мюсюлманин” става добър термин за обозначаване на нежеланите други“.

Сочейки, че „моментът да се спрат антимюсюлманските предразсъдъци вече е отминал“, че „новите поддръжници на превъзходството на бялата раса имат поддръжници на бялата раса и техни представители редовно са част от новините и телевизионните дебати“, Несрин завършва статията с емоционален призив: „Време е да наречем нещата с истинските им имена“.

И тъй като не ги „изрича“, нека разчоплим какво се крие зад атентата. И по-важно: защо премълчава „другия контекст“, даващ друг прочит на причините за престъпното деяние. Още повече че, първо, за разлика от серията кървави ислямистки атентати в Европа от 2015-а насам, този в Нова Зеландия бе предизвестен чрез послания до властите и предаван онлайн в социалните мрежи. Второ: едва ли е случаен открито

ДЕМОНСТРИРАНИЯТ АФИНИТЕТ НА АТЕНТАТОРА КЪМ БАЛКАНИТЕ.

Медиите показаха: оръжията и мунициите на убиеца са осеяни с надписи на сръбски, арменски, грузински, немски, български. Историко-символичният смисъл на афинитета към Балканите разкрива не „българска“, а „сръбска следа“. Няма как да е имал контакти с български националисти. Не само заради факта, че консумираната със скандали от Обединените лъжепатриоти власт доказа, че нямат нищо общо с нормалния национализъм. На Балканите, освен гърците, сърбите са смятани за най-твърди националисти. Затуй върху оръжията на атентатора е изписано името на сръбския княз Стефан Лазаревич, загубил битката с турците на Косово поле на 15 юни 1389 г., и на неговия зет Милош Обилич, смъртоносно пробол с кинжал султан Мурад І в шатрата по време на битката.    

И макар сръбският външен министър Ивица Дачич да заяви, че Белград най-остро осъжда атентата в Нова Зеландия, че нападателят нямал нищо общо със Сърбия, анализът сочи „сръбска следа“. Тази година се навършват точно 630 години от знакова за сърбите битка – при Косово поле. Арабистът проф. Владимир Чуков е прав: „При новозеландския нападател ясно се вижда сръбското влияние“.

Кое определя афинитета на атентатора към Балканите? Две причини: историческа и геополитическа. Защото вече 9-и век (ХІІІ-ХХІ) Балканите са гореща, тектонично разломна

КОНТАКТНА ЗОНА НА ДВЕ ВРАЖДУВАЩИ ЦИВИЛИЗАЦИИ – 

Християнска и Ислямска. Битката при Косово поле е начало на втория етап на военно-религиозния сблъсък, чийто перигей е разгромът на османските армии под стените на Виена 1683 година. Перигей, бележещ края на османската експанзия в Европа.

Затуй едва ли е случайна яростната реакция на турския президент Ердоган. Най-гневен от световните лидери. Трагедията бе отличен повод републиканският „султан“ да обвини Запада: „В света враждебността към исляма е във възход, тя вече премина границите на персоналните атаки и доби мащабите на масово избиване. Атентатът явно е дълго планирано и мотивирано действие. Видно е, че това не може да се подмине само като спонтанна атака. Разбирането, което олицетворява този убиец, е взело за мишена нашата страна, нашата нация и лично мен, ясно се вижда как това разбиране заразява като раково образувание и западните общества“.

На софийския форум за сигурност експертът Йордан Божилов даде диагноза: „На територията на балканските страни върви една радикализация. Това е установено, има и случаи на терористични дейности, на завръщащи се чуждестранни бойци от Сирия. Обикновено говорим за радикален ислям. В случая говорим за антимюсюлманска радикална проява, която е също толкова опасна, колкото и радикалният ислям”.

Тази „антимюсюлманска проява“ обаче е несиметричен отговор на събудения точно преди 40 години (1979) от Иранската фундаменталистка революция ислям. Който на два пъти (2011 и 2015-2016 г). заля Европа с близо 3,5 милиона бежанци, само 1/3 от тях сирийци, иракчани и кюрди, избягали от „Ислямска държава“. Останалите – африканци, афганистанци, пакистанци и др. – нахлуха, привлечени от реклама във Facebook: „Германия е богатият рай. Тръгвайте! След като се устроите тук, можете да вземете със себе си семейството и всички ваши роднини. Никога не ще се наложи да работите, защото те [немците] са богати!“.

Рекламата бе част от добре координирана, солидно платена и ефективно реализирана пропагандна кампания в Афро-Азия. Разследващи журналисти от малкото независими медии доказаха премълчаната от либералните медии дискретна

ВРЪЗКА МЕЖДУ БЕЖАНСКАТА КРИЗА И НПО НА СОРОС.

НПО (Неправителствени организации), спонсорирани от октопода „Отворено общество“ (ОО) на мегарежисьора на „цветните революции“ в Източна Европа, Средна Азия и Северна Африка. Революции, в съчетание с горещата и с хибридна война на Вашингтон и Лондон в Ирак, Либия и Сирия, родили „Ислямска държава“. Така се отприщват към Европа две огромни ислямски бежански „реки“. В италианския, сръбски, хърватски и македонски печат проникнаха данни за извънсистемния „октопод“ ОО. Взема под наем десетки корабчета, товари хиляди бежанци от бреговете на Либия към гръцките и италиански острови.

Когато бежанската криза достига апогея есен 2015 – пролет 2016 г., гръцки и македонски НПО в комплот със СИРИЗА на Ципрас и с опозиционната СДСМ на Заев раздават на бежанците в гръцкия граничен пункт Идомени листовки с пътни карти и указания за безпрепятствено проникване в Европа. Особено в лелеяната Германия, дето с „отворени обятия“ ги посреща канцлерът Ангела Меркел, открито поканила мигрантските тълпи.

Едва ли е случайно „съвпадението“ между предизвиканата от „цветните революции“ и събитията в Сирия и Ирак бежанска „криза“ с дейността на НПО на Сорос в Егейско и Средиземно море. На принципа на „скачените съдове“ дискретно се съчетават с 

ПЕЧАЛНО ИЗВЕСТНАТА ИСТАНБУЛСКА КОНВЕНЦИЯ,

за която на 4 май 2018 г. премиерът Борисов „с мъка в душата“ призна, че съжалявал, задето не успял да убеди обществото в нейната полза.

Несъмнена е имплицитната (скрита) връзка между посочените събития и сатанинската Истанбулска конвенция. След гибелта 2011 г. на либийския диктатор Кадафи Средиземноморието и Европа бяха сполетени от: 1) двуфазова бежанска криза, 2) серия „цветни революции“, 3) натрапената от Брюксел и сътворена в Централноевропейския университет в Будапеща Истанбулска конвенция.

Особено странно е решението септ. 2015 г. на канцлера Меркел в нарушение на законите, без консултация със Съвета на Европа, да покани бежанците в Германия. Тези необясними на пръв поглед действия на инак прагматичния немски лидер са описани в 14-страничен документ, подготвен от група НАТО-вски аналитици, известен като „Планът Меркел“. Към неговото създаване е причастен мозъчен център с название ESI (European Stability Initiative – „Инициатива за европейска стабилност). „Самият план – съобщава френският политолог и журналист Тиери Мейсан – е завършен на 4 октомври 2015 г., преди Меркел на 7 октомври в интервю с Анна Уилл  по TV канал ARD да огласи основните положения на плана й”.

Да се върнем на Истанбулската конвенция и перипетиите около нейното не/приемане в България. Конституционният съд я обяви за противозаконна, несъвместима с традициите. На 17.01.2019 г. Европарламентът прие незаконодателна резолюция, подкрепена с 390 гласа “за”, 153 “против” и 63 “въздържал се”. В текста се призовават европейските институции да оценят доколко има върховенство на закона в държавите членки и да осъдят наложените върху свободата на изразяване ограничения, както и нарушаването правата на мигрантите и търсещите убежище. Текстът заклеймява всички форми на насилие срещу жени и призовава страните членки, които още не са ратифицирали Истанбулската конвенция (като България), да го направят “без забавяне”.

Споменатите събития и конвенцията имат специфични цели. В йезуитски комплот с обща цел: разлагане на европейските нации, разпад на светската държава, налагане нов тип тоталитаризъм. От сегашния атеистичен неолиберален модел към религиозен, белязан с ислямска кървавочервена дамга. Резултатът се очаква не по-късно от 2030 г., когато високата мюсюлманска раждаемост ще доведе до количествена доминация на афро-азиатската над европеидната бяла раса. Европа, прогнозират демографите, културно-политически ще дегенерира в Еврабия (Европа, населена с араби).

Много анализатори привеждат доказателства, че брюкселският бюрократичен псевдоелит е обладан от манията да решава демографските проблеми на планетата чрез съкращение населението в периферията и латентно (скрито) или безконтролно преместване на полуварварски маси към Европа. В илюзионно търсене на недостигащата (особено за немската икономика) работна ръка.

„Цветните революции“ в Северна Африка, Централна и Южна Азия в съчетание с родената от агресивната политика на Вашингтон в Ирак и Сирия Ислямска държава „решават“ демографския въпрос на застаряваща Европа в ущърб на коренното християнско население.

На каква цена и в каква връзка? Руският анализатор Антон Брюков: „За това работи програма за агресивно налагане „ценностите” на ЛГБТ (лесбо-гей-бисексуал-трансджендърските) общества и общата планомерна деградация на масовата култура. Световният глобализъм вижда в Европа цивилизационно препятствие в създаването на либералната хегемония. Оттук курсът на унищожаване на суверенните национални държави, а също и наводняване на Европа с мигрантски вълни“.

В този контекст се преценява Истанбулската конвенция, заемаща ключово място в стратегическия замисъл на глобализма. Далеч по-опасен от комунизма. У нас тъпоумни политици „плитко“ скочиха срещу документа, протестно недоволни, че в него бил записан неутрален пол. Нов превод „замаза“ истината, тушира фалшивите заклинания на платените „патриоти“, че конвенцията е врата към признаване на трети пол. Целта на Истанбулската конвенция! Тълкуването на пола не като биологическа категория, а като социална, е манипулативен инструмент, снижаващ още повече ниското ниво на раждаемост у европейските жени. Което, на фона на пришпорваната раждаемост у мюсюлманите и ислямизиращите се цигани, съществено ускорява момента на количествена доминация над християните. Тогава иде ред на перфидна процедура: чрез избори, по законен начин се разрушава европейската демокрация. Вместо ново „възраждане на Европа“, за което предизборно бълнува в статия от 5 март 2019 г. ексбанковият чиновник на Ротшилд, президентът Макрон, Старата госпожа я чака израждане.

Карл Маркс в гениалния памфлет „Осемнадесети брюмер на Луи Бонапарт“ ползва израза „законността ни убива“, визирайки смазващата численост на селячеството над гражданите в Третата империя. Изразът подсказва какво очаква Европа в настъпващата Ера на бурките и чалмите. Първо в кварталите, сетне в общините, в цели области и региони, мюсюлманите, гласувайки, по демократичен път ще вземат властта, предизвиквайки изселване на бялото население в посока Америка и Австралия. Както стана още при Титова Югославия и в края на миналия век със сърбите в Косово. Както става и в Р Македония, дето албанките раждат по 8-9 деца, а македонките – 1-2. Тогава ние, в Пиринска Македония, трябва да се готвим да приемем бягащите от битовия шиптърски тероризъм наши еднокръвни братя. Да ги настаним в още неразрушените от циганите казарми и жилищен селски фонд по долините на Струма и Места.

Да се „върнем“ в Нова Зеландия. Наистина шокиращата новина за пръв път дойде от регион, смятан за безопасен от религиозния екстремизъм. Оказва се, че и тук ислямът прониква. Бавно, методично. Това не тревожи „прогресивната“ неолиберална общественост. Шокът от кръвопролитието в двете джамии прикрива утрешна истина. Малцина се замислят: наближава времето, когато „кръв ще се лее“ само в християнските черкви. Като в Батак април 1876-а. Както епизодично от години става в последния християнски анклав в Арабския свят – Ливан, и с коптите-християни в Египет.

Несъмнено политическият отзвук от атентата в Нова Зеландия подсказва преднамерено свръхдозиране на ужасната новина. С тънка цел: в контекста на наближаващите европейски избори да се удари по естествено нарастващата сила на националистическите партии. Да се съхрани пагубното за християнска Европа статукво. За което най-мерзка предателска роля играят ренегатите от Партията на европейските социалисти (ПЕС). Едва ли случайно бутафорният лидер Станишев е яростен фен на Истанбулската конвенция.

Каква съдба очаква безхаберна Европа чрез трагичен кървав акт

 ПРЕДИ 7 ГОДИНИ ПОДСКАЗА „ЛУДИЯТ БРАЙВИК“.

„Луд“ като персонажа на Шандор Петьофи в гениалното стихотворение „Лудият“. Показателен откъс: „Чудете ми се, че се смея, / а то отдавна трябваше да плача / Омразен свят, облян в сълзи! / И Господ сам под облаците плаче: / ядосва се, че тоя свят създал. / Но полза има ли от тез свети сълзи? / Нечистата земя ще ги приеме, / а грешниците ще ги тъпчат с крак /, дордето станат кал и те сега! / Ха-ха-ха-ха!“.

Става дума за норвежеца Андерш Брайвик, 2012 г. осъден да лежи в лудница до края на дните си. Въпреки че е по-нормален – ще се уверите – от натикалите го в лудница. На 22 юли 2011 г. при два терористични акта – взрив в Осло и стрелба на остров Ютьоя, Брайвик убива 77 души. Признава, че извършил убийствата, но не се признава за виновен. По думите му екзекуцията била необходима, за да бъдат спасени Норвегия и Европа от мюсюлманите и мултикултурализма (общество на съжителстващи култури). Според него действията му били жестоки, но необходими, тъй като се борел да защити Европа от мюсюлманска инвазия.

Взащитната си реч пред съда „лудият“ Брайвик казва неща, които виждаме удесеторени днес в Европа. Основна теза: мултикултурализмът ежедневно, ежечасно и систематично разрушава европейската култура и европейските етноси. „Лудият“ предупреждава: „колкото повече се увеличават мюсюлманите в Европа, толкова се увеличават техните изисквания към коренните жители и властите на съответните страни“. За него „демокрацията е просто една либерално-марксистка идеологическа диктатура“.

НОРВЕГИЯ – ЗАГНИВАЩА ДЪРЖАВА И ПОГИВАЩА НАЦИЯ

Фактите и цифрите, изнесени пред съда от „лудия“, са скрити от норвежката общественост. „Нашите европейски мултикултуралисти – казва той – са отворили вратите на страните ни за последователите на исляма. Вече повече от 30 милиона мюсюлмани живеят в Европа. 150 хиляди от тях са в Норвегия. И от 1960 г. насам, когато първите мюсюлмански имигранти идват в страната ни, досега са изнасилени 90 000 норвежки жени, много от тях групово, някои се самоубиха. Повече от 300 хиляди момчета и момичета, мъже и жени са подложени на различни форми на насилие от страна на мюсюлманите през това време. От 1960 г. насам стотици норвежци са убити от мюсюлмани. Всичко това е престъпление срещу народа на Норвегия и голяма част от отговорността лежи върху норвежката управляваща Партия на труда“.

Партията на труда е лява партия, тогава възглавявана от премиера Йенс Столтенберг. Днес генерален секретар на НАТО! Едва ли случайно Вашингтон избира този „кадър“ на Сорос за политически „ястреб“ на алианса.

В речта си Брайвик обвинява: „Виждаме, че норвежците, коренните жители на тази страна, бягат от областите, където се заселват мюсюлмани. Тези области вече са опасни за обитаване. Причината за всичко това е, че нашата управляваща партия отвори широко всички пътища за нахлуване на мюсюлманите в страната ни. Разбира се, пълни глупости са изявленията на много норвежки политици, че мюсюлманите били искали да се интегрират, да станат пълноправни членове на нашето общество. Напротив! Мюсюлманите презират нашето общество, културата ни, нашите обичаи и езика ни. Повечето от тях искат собствена автономия в Европа: шериат (мюсюлманско обичайно право) и самоуправление. Това вече съществува в много градове на Норвегия и Европа, например в Лондон и Париж, Берлин и Марсилия.

Обвиняемият сочи вътрешните врагове на Европа – АГЕНТИТЕ НА МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМА, ИЛИ „ПЕТАТА КОЛОНА“

на глобализма, на брюкселския неолиберален тоталитаризъм, на Големия US Брат, превърнал Норвегия в протекторат. „И ние не разполагаме с много време, за да седим и просто да чакаме ситуацията да се промени. Не може да чакаме 20, 30 или 40 години, докато етническите норвежци станат малцинство в собствената си родина. Ето защо нито аз, нито другарите ми може да бъдем обвинявани в жестокост и злина. Ако наистина съществува зло в Европа, това са агентите на мултикултурализма, които ежедневно, ежечасно и систематично разрушават европейската култура и европейските етноси. Мултикултуралистите са решили да променят изцяло нашата страна и Западна Европа, да ги превърнат в мултиетнически и мултикултурни общества, въобще без дори да се допитат до своите народи чрез референдуми“.

В защитната реч „лудият“ има препратка към Балканите. „Но тази политика на мултикултурализма ще доведе до големи сътресения и последиците може да бъдат много кървави. Единственото нещо, което би трябвало да учудва Норвегия и Европа, е защо някой не извърши много по-рано това, което сторих аз. Постепенно Норвегия и Западна Европа се „балканизират“ – и тук, у нас, ще се случат същите събития, каквито се случиха на Балканите“.

И нещо неочаквано! В демократична Европа свободата на словото е под запрещение по силата на термина „политкоректност“. Който говори против малцинствата, мюсюлманите, против разширяващата се лесбо-гей-джендърска общност, попада под удара на закона за дискриминация. Брейвик: „Но дали всички разбират причината, поради която журналисти, прокурори, културен елит, редактори на вестници и списания продължават да ми се присмиват, да издевателстват и да лъжат за мен? Отговорът е прост. Свободата на словото в Норвегия, а и в цяла Европа – това е понятие без реално съдържание. Норвегия и Европа са почти напълно смазани и в нашите страни е установена истинска диктатура. Онова, което днес наричат „демокрация“, е просто една либерално-марксистка идеологическа диктатура“.

Четири години след тази защитна реч, в новогодишната нощ на 2016-а, горните думи намират мрачно потвърждение. Стотици германки, излезли по площадите да се веселят, са нападнати от тълпи мигранти, ограбени, изнасилени. Не само в Кьолн, но и в други градове. Забележете, до 5 януари 2016 г. немските „свободни“ медии мълчат за случилото се!

Минават още 6 седмици и властите признават, че нападенията са дело на бежанци. До средата на февруари медиите изопачават истината: само неколцина бежанци били изнасилвачи. На 15 февруари кьолнският прокурор Улрих Бремер категорично опровергава информациите за само трима заподозрени бежанци. „Огромното мнозинство от тези хора попадат в общата категория на бежанците”. И добавя: „Жертвите на нападенията в новогодишната нощ само в Кьолн са подали общо 1075 жалби, включително 467 за престъпления от сексуален характер!”.

Изследване на Агенцията на Европейския съюз за основни права разкрива, че повече от 1 на всеки 2 жени в Германия са преживели сексуално насилие. Една от всеки 3 над 15-годишна възраст е преживявала физическо и/или сексуално насилие. Статистиките на германската федерална полиция говорят за над 7300 изнасилвания и сексуални посегателства в Германия ежегодно. Това прави по повече от 20 на ден.

Верни ли са мрачните прогнози, че мюсюлманска

ЕВРАБИЯ БАВНО ПОГЛЪЩА ЕВРОПА.

„Лудият“ Брайвик впечатлява съдиите с начетеност. Прехвърля се зад Ламанша. „Нека погледнем нашия съсед Великобритания. Анкети там показват: 69% от хората смятат, че имиграцията е много голям проблем. Друго проучване сочи, че 70% от британците са недоволни от политиката на мултикултурализъм и ислямизация на страната. Последното изследване показва как 3 от всеки 5 британци смятат, че животът в собствената им страна станал тежък именно като пряк резултат от мултикултурализма (в. “Таймс”, февр. 2010 г.). Това са само част от примерите, които показват как мюсюлманите, левите либерали и марксистите контролират процесите на мултикултурализма и наричат хората, които не са съгласни с тези процеси, „расисти“ или дори „фашисти“, „фанатици“ и „ислямофоби“.

На тук публикуваната снимка се виждат ислямски фанатици, нагло държащи плакат, на който пише: Shariah for the UK (United Kingdom – бел. Н. Ст.). В превод „Шариат за Обединеното кралство“ [Великобритания]. Официалната статистика на Лондон твърди: 20% от населението на UK са мюсюлмани. Журналисти с гражданска съвест се добират до засекретени данни: мюсюлманите във Великобритания надвишават 30%!

В Норвегия защитната реч на Брайвик е под гриф „Секретно“.Заради неудобни истини. Като: „Няма никакви основания да се твърди, че живеем в демокрация, защото всички наши държавни институции, училища и университети са наситени, пропити с мултикултурализъм и “културен марксизъм”. Все повече и повече консерватори и националисти осъзнават, че демократичната политическа борба е безсмислена, след като няма реална свобода на словото. Осъзнаването на този факт ще настъпи скоро. Онова, което властва сега в Европа, е истинска тирания“.

Има ли изход от тази безизходна ситуация? Брайвик сочи

ЛИВАН И ЯПОНИЯ КАТО КОНТРАСТНИ ПРИМЕРИ.

„Сега в Норвегия възниква демографски проблем, защото повечето новородени деца в страната са мюсюлмани. Това означава, че в крайна сметка ще ни сполети същата съдба както християните в Ливан. Ливан някога е бил християнска страна – през 1911 г. християните са били 80% от населението му. Оттогава демографската ситуация е променена и сега Ливан е мюсюлманска държава с християнско малцинство. Християните са преследвано малцинство в Ливан, постоянно са подложени на нападения и агресия от страна на мюсюлманите – и вече са не повече от 25% от населението. Така стигаме до друг важен въпрос – ислямизацията на Европа. Колкото повече се увеличават мюсюлманите в Европа, толкова се увеличават техните изисквания към коренните жители и властите на съответните страни: да имат специална храна „халал“ (араб. разрешено) в магазините, отделни гробища и отделни басейни, банките да функционират според ислямските традиции, да се въведат шериатски съдилища в Европа, да имат отделни училища и отделни детски градини, навсякъде да се изучава арабски език. Всичко това се финансира не само от ислямски държави като Саудитска Арабия. Норвегия също плаща за “ислямските удоволствия”. Саудитска Арабия от 2007 г. насам е похарчила 600 млрд. долара за ислямизацията на Европа, Канада, Австралия и Америка. Построени са 1500 джамии, 202 ислямски колежи, 210 ислямски културни центрове“.

Но има страни, дето мултикултурализмът не вирее. Япония и Южна Корея. Да сте чували там за кървави атентати на религиозна основа?! Брайвик: „Много хора искат да манипулират обществото и да внушат, че ние, ултранационалистите, искаме да създадем терористичен режим. Това е лъжа! Аз просто подкрепям японския и южнокорейския културен модел. А нима Япония и Южна Корея представляват държави с ужасни терористични режими? Не, това са високотехнологични монокултурни страни. Тези държави са доказали, че могат да бъдат твърде успешни и без масова имиграция, а още повече без размиване на националната култура и традиции. Моделът на тези две държави в момента е най-съвършената система от всички политически модели. У нас, в Европа, всичко е наопаки. Ние лишихме нашите граждани от работа, защото пренесохме работните места в Азия. Нашите марксисти и леви съсредоточиха цялата политика върху подпомагането на социално слабите граждани. Лидерът на норвежките консерватори от 70-те и 80-те години на 20-и век Бьорн Бенков казва: “Само етнически еднородното общество е хармонично общество”.

А т.нар. социалистически партии, вместо да защитават трудовите хора, покровителстват лентяйстващите мигранти. Които не работят, но получават безплатно жилища, социални помощи равни на средната работна заплата! Какво им остава! Мъжете да „правят“, а жените да „раждат“ бъдещите тунеядни господари на християните-работохолици. Които, подигравани, ги наричат „полезни идиоти“. А ръководни соцфункционери, като Кебана Кляйн от Хамбург, формална християнка, демонстративно носи хиджаб, виждан и на предизборния й постер. (Виж фотоса)

В тези страни, дето управляват социалистите, като Франция при президента Оланд, а сега при Макрон, през последните години са легализирани еднополовите бракове и други извращения. Опростеното миграционно законодателство предизвиква още по-голям приток на бежанци. В Марсилия с 1,5 млн. население 40% от новородените са на родители-мюсюлмани.

Бившият „социалист“ Макрон, като президент, опитващ се да обедини леви и десни, е смятан за „последната придобивка на ислямизма“. Не подкрепя ислямизма и тероризма, но и не вижда в тях заплаха. Щом след клането в Батаклан (13.11.2015) обвини френското общество, че „носи част от отговорността за станалото“, за „почвата, на която расте джихадизмът“. А още великият генерал Дьо Гол е казал: „Французите и арабите са като зехтина и оцета. Никога няма да се смесят“.

Едва ли е случаен фактът: в навечерието на президентските избори Съюзът на Ислямските организации във Франция (UOIF), фасада на терористичната организация „Мюсюлмански братя“, призова мюсюлманите „да гласуват против Националният фронт на Марин Льо Пен и масово да гласуват за Макрон“. Въплъщение на последното поколение европейски политици, отгледано в кадровия „инкубатор“ ОО на Сорос, Макрон съзнателно си затваря очите за случващото се. Авторитетният специалист по исляма проф. Жил Кепел нарича неолибералната политическа класа „ислямо-левичари, страдащи от постколониален тетанус“.

При тази мултикултуралистка политика на Брюксел-Париж-Берлин Европа няма „отправна точка“, за да спре пагубната за Европа ислямизация. Тук лъжеконсерватори от ЕНП и ренегати от ПЕС плюс „либерали“ и „зелени“ разиграват театро на уж идеологически противници. Но са единни в съхраняване на гибелното статукво. Неслучайно е обща ненавистта им към Виктор Орбан, лидера на трезвия реалистичен национализъм. С основание обвиняващ председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че подкрепя незаконната миграция, зад която „стои в сянка“ лъжефилантропът Сорос.

Има ли изход от пагубния лабиринт на неолиберализма? Китайският философ Лао Дзъ казва: „Знаещият къде трябва да спре ще избегне гибелта“. За европейците разширено звучи тъй: „Знаещият къде трябва да спре [ислямизацията] ще избегне гибелта [на християнската цивилизация и култура]“.

Ако ли не, „влизат в действие“ две ключови заповеди в Корана, призоваващи към джихад (свещена война) срещу християнството: 1) „О, истински вярващи, водете война против неверниците, които са близо при вас, и да знайте, че Бог е с тези, които му се боят“. 2) „Когато срещнете неверници, отрежете техните глави, докле направите едно голямо клане между тях, и вържете ги във вериги“.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Сн. 28-г. австралиец, който извърши нападенията в новозеландските джамии

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *