КАКВО „СЕ СЛУЧВА“ В АМЕРИКА? КАК ГЛОБАЛИСТКОТО ЗАДКУЛИСИЕ ПОДГОТВЯ ЕЛИМИНИРАНЕ НА ПРЕЗИДЕНТА ДОНАЛД ТРЪМП

„Мирният преврат не търпи импровизации”

Джон Шарп

От 26 май насам цяла Америка се тресе от невиждани от десетилетия антирасистки вълнения, прераснали в ексцесии. Заради смъртта на чернокожия Джордж Флойд. Още пандемията Covid-19 не е отминала, а се зароди нова. Пандемия цветна. Съвършено различна. Социална, расова. И хронична. Чиито напливи периодично, като горещи исландски гейзери изригват в американското, обременено с  расистки предразсъдъци общество…

Вторник, 9 юни, Иво Инджев припозна теза, лансирана от редица западни медии. Че събитията в САЩ, широкият им отглас из света, особено в Западна Европа, напомнят „нова световна революция”. Визирайки афроамериканците, той изтъкна: „Случващото се говори за сдържан с години гняв“. Да, нов изблик на стар гняв. Но този път с нещо ново. За пръв път се забелязва такова масово присъствие на бели протестиращи. Сред тях назнайващите US журналисти забелязват познати „лица“ от протестите есента на 2016 г., когато изненадващо Тръмп стана президент. „Лица“, маскирани зад измамливите неправителствени организации (НПО). За които се знае, че са креатури на финансовия мегаспекулант и лъжефилантроп Джордж Сорос. Първите 2-3 месеца на новия президент бяха изпълнени с протести и демонстрации срещу победителя. Имаше мотиви за тях. Ако 2012 г. главният донор на демократите Сорос даде 1 млн. долара за предизборната кампания на Барак Обама, 2016 година сумата нарасна на 11,9 млн.  

Поражението на Хилари вбеси мегаспекуланта. Последваха антитръмпови протести. Което ни подсказва: това, което днес става в  Щатите, едва ли е случайно. Американците са свидетели на

ЙЕЗУИТСКИ ПРОГРАМИРАН И ДИРИЖИРАН ПРОЦЕС,

целящ да обърне тренда в полза на кандидата на демократите Джо Байдън. Щото тази година е важна. Идват президентски избори. Залогът е голям. Кой ще бъде новият президент? 74-годишният Доналд Тръмп или 78-годишният Джо Байдън.

Силата на Тръмп е там, дето е слабостта на противниците. Икономиката, бизнесът. Кандидат-президентите идват или от университетски банки, или от сенаторско кресло, или като Джордж Буш-старши – от ЦРУ. А Тръмп никога професионално не се е занимавал с политика. Тук е слабото му място. Публично изказва истини, премълчавани от опонентите. Но се харесва на американците, които обожават лютивия му страстен изказ. Не витиеват, мъгляв, макар напудрен с разсмиваща ирония. Като Барак Обама, оценяван като слаб, нерешителен президент. „Свалил летвата“ до дъно, което би възмутило духа на харизматичния демократ президент Джон Кенеди (1960-1963 г.).

Силата на Тръмп е в икономиката. Там пожъна впечатляващи резултати. Враговете днес кроят да го ударят именно там. И тук пандемията Covid-19 се оказа „съюзник“ на демократите. Щом се очерта стихване на пандемията, противниците на Тръмп се размърдаха, за да затруднят очакваното икономическо възстановяване.

Повод се намери. Трагичният инцидент с чернокожия Джордж Флойд отключи сценария, наречен „цветна революция“. Вашингтон при администрацията на Обама успешно го приложи в ред страни (Грузия, Украйна, Киргизстан). „Арабската пролет“ (Тунис, Либия, Египет, Йемен) и за последно в БЮР Македония. Там 2016 г. падна кабинетът на националистическата ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски.

Автор на теорията на „цветната революция“ е бивш троцкист – Gene Sharp (1928-2018). Разработил методите на ненасилствена борба с авторитарните режими, Джин Шарп става неволен идеен баща на „Арабската пролет“. Терористичната организация „Братя мюсюлмани“ превежда брошурата му „От диктатура към демокрация”. Следва серия „цветни революции” в Тунис и Египет (2011-12 г.). Падат националистическите полусветски режими на Бен Али и Хосни Мубарак. Тъй Вашингтон при Обама пусна от „Кутията на Пандора“ джина на ислямския фундаментализъм, родил 2014 г. ИДИЛ (Ислямска държава в Ирак и Леванта).

Руски автор удачно дефинира термина „цветна революция“: „Технология на държавни преврати в условията на изкуствено създадена нестабилност, при която натискът срещу властта се осъществява под формата на политически шантаж, а инструмент на шантажа е младежко протестно движение, организирано по специална мрежова схема“.     

Джин Шарп има ключова мисъл: „Мирният преврат не търпи импровизации“. Пояснява: „Независимите граждански институти, намиращи се извън контрола на правителството, стават твърде важни за прилагане на политическо неподчинение“.

Да, „независими“ от легитимната власт, но „зависими“ от техния спонсор. В случая Сорос. А той „не търпи импровизации“! Най-фрапиращият факт на протестите в Щатите бе запалване сградата на полицията в Минеаполис. Последва не „импровизирано“, а продиктувано отгоре искане на протестиращи да се прекрати финансирането и закрият полицейските участъци. Да се разпусне полицията, подменена с доброволчески екипи. Разбира се, с кадри на „зависимите“ НПО. Това е демонтаж на държавата, почващ с ликвидация на имунната система – органите за национална сигурност. Реализацията стриктно следва указанията на Шарп в „Методи на ненасилствена борба“. Конкретно чрез метод 148 („Метеж“), последван от метод 198: „Двоен суверенитет и създаване на паралелно правителство“. Това е края на националната държава…

Това нямаше как да разреши консерваторът Тръмп. За разлика от Байдън, Доналд бе директно остър в оценката на случващото се. На 3 юни иронизира съперника си в своя Twitter: „Сънливият Джо е в политиката вече 40 години и нищо не е направил. Сега се прави, че знае отговорите. Той даже не знае въпросите. Слабостта никога няма да победи анархистите, мародерите или хулиганите. А Джо през целия си живот бе политически слабак”. Маргинал протестърите в Ню Йорк пък Тръмп сочно нарече “паплач и неудачници”.

Десетина дни след като „гръмна новината“ за смъртта на Флойд, на 6 юни американските медии съобщиха: „Бившият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън официално събра 1991 гласа делегати, необходими за издигането му за кандидат от Демократическата партия. Политикът победи в Мериленд, Индиана, Род Айлънд, Ню Мексико, Монтана, Южна Дакота и Пенсилвания, а също в окръг Колумбия, набирайки 1993 гласа”, публикува чрез в. „The USA Today“ изявление на щаба на Байдън: “Това е трудно време в историята на Америка. Разединяващата и зла политика на Доналд Тръмп не дава отговор на всички въпроси. Страната зове към лидерство, което може да ни обедини”.

Пред какво се изправя Байдън? Пред нестандартна, непредсказуема личност. Шокиращо влязла в Белия дом (януари 2017). На върха на най-могъщата икономически и военностратегически държава се озова националист. Чиято победа подготви Brexit победата на Борис Джонсън във Великобритания, геополитически съюзник на САЩ от 1945 г. насам. Триумфът на Тръмп бе забележителен. За пръв път в историята на Щатите митичното задкулисие, чийто енигматичен „продукт“ е Билдербергският клуб, търпи поражение. Клуб, чертаещ бъдещето на света. Клуб на кукловодското дуо Ротшилд-Рокфелер и техния екзекутивен директор Сорос.

За Брюксел победата на Тръмп ноември 2016-а бе кошмарна. Попари бъкащия от нагли бездарници неолиберален „елит“, но вдъхна кураж на набиращия скорост национализъм. Един проблем пред Старата госпожа Европа даде повод на Тръмп да я атакува. Лято 2016-а, когато мигрантската река към Европа още не бе стихнала, в предизборна реч Тръмп подсказа нова политика на Белия дом. Чиято квинтесенция бе: „Нация без граници не е нация“. Изрече го на висок глас, а на червената му шапка (виж фотоса) светът прочете „Make America Great again“ (Да направим Америка отново велика). Което напомняше на Хитлеровото: „Германия над всичко!“.

Онова, което разтревожи Брюксел, бяха думи, изречени от най-високо място. В реч пред 74-ата генерална асамблея на ООН (24.09.2019 г.) президентът Тръмп каза: „Мъдрите лидери първо мислят за доброто на народа и страната си. Бъдещето не принадлежи на глобалистите. Бъдещето принадлежи на патриотите. Бъдещето принадлежи на суверенните и независими държави, които защитават гражданите си, уважават съседите си и приемат различията, които правят всяка страна специална и уникална. Свободният свят трябва да прегърне националните си основи. Не трябва да се опитва да ги премахне или да ги замени. Истината ясно се вижда: ако искате свобода, гордейте се с вашата държава. Ако искате демокрация, дръжте на вашия суверенитет. И ако искате мир, обичайте държавата си“.

Това не бе „националистическа риторика“, както слугински изкоментира нашенска медия. 

ЗАЩО ГЛОБАЛИСТИТЕ НЕНАВИЖДАТ ТРЪМП?

Осем месеца преди президентските избори 2016 г. в Щатите Хилдегард фон Хессен ам Рейн в статия „Тръмп – враг №1 на милиардера Джордж Сорос“, публикувана във Boulevard Voltaire (15.03.2016), написа: „Както се говори, милиардерът Джордж Сорос се присъединил към лагера на противниците на Тръмп. За това съобщи The New York Times. Сорос събрал 15 милиона долари за реклама, която трябва да настрои “латиносите” против Тръмп”…

С какво Доналд вбеси противниците? Открито изрази позиция, че:

1) войната в Ирак е била историческа катастрофа;

2) сам ще стане честен посредник между израелците и палестинците, както Джими Картър в Кемп Дейвид;

3) иска да се договаря с Путин, както Никсън с Брежнев и Мао;

4) няма намерение да почва нови кръстоносни походи в името на демокрацията;

5) не е против руските удари по „Ислямска държава”;

6) ще построи стена на границата с Мексико;

7) ще прехвърли на богатите съюзници разходите по тяхната отбрана.

Тръмп – заключава авторът – е националист и популист, но това определение за оскърбително ще счетат само глобалистите, привържениците на имиграцията и поборниците на политкоректността”.

Доналд Тръмп е първият американски президент, стриктно изпълняващ предизборната си програма, най-труден сегмент в която е отношението към транснационалните компании, работещи против националните икономики.

Истински шок предизвика изявление от 22 юни 2016 г. Тогава кандидат-президентът публично се разграничи от идеологията на глобализма: „Американизмът не е глобализъм, това е нашето кредо”. Разкритикува политиката на Обама: „Ние напуснахме политиката на американизма, която се концентрираше в това кое е добро за американската средна класа – към политиката на глобализма, фокусирал се как да заработи пари за крупните корпорации, които извеждат своите капитали и работни места в други страни в ущърб на американските работници и американската икономика“.

Тръмп обеща: интересите на американския бизнес и на американските работници стоят на първо място. С влизането в Белия дом (януари 2017 г.) осуети подписването на Трансатлантическото търговско споразумение между САЩ и ЕС, предизвиквайки остро недоволство у Брюксел, Берлин, Париж. Тръмп “препусна в кариер”. Поиска страните, членки на НАТО, да заделят най-малко 3% от бюджета за военни цели. Докато САЩ дават близо 60%, такава икономически мощна страна като Германия внася под 2%!

За три години управление Тръмп разсея скептицизма на бизнес анализаторите. Настойчиво, с воля изпълнява ключово обещание в предизборната си програма. „Но за това е необходимо връщане на производството и работните места в реалния сектор на икономиката на територията на САЩ. За това е нужно подавляващо превъзходство на САЩ във военната и невоенна сила“. Три години след като Тръмп пое „кормилото на властта“, US икономиката преживяваше невиждан в последните 30 години подем. Което осигуряваше втори президентски мандат.

Американската икономика вървеше нагоре до началото на 2020 г., когато светът бе връхлетян от пандемията Covid-19. Удари икономиките в цял свят, особено на САЩ. „Платото“ на пандемията бе три месеца. И когато почнаха да отслабват ограничителните мерки и се видя, че иде краят й, глобалистите се разтревожиха. Трябва да направят нещо, та да попречат на Тръмп до оставащите месеци до изборите да вдигне икономиката на крака. Тогава дойде нелепият случай „Флойд“.

През април т.г. в Америка бе излъчен документален

ФИЛМ, КОЙТО РАЗТРЕВОЖИ ВРАГОВЕТЕ

на настоящия президент.

В документален филм на One America News, чийто автор е Майкъл Капуто, политически експерт и бивш съветник на Доналд Тръмп… Акцентът във филма е Майданът в Украйна през 2014 година. Авторът открива доказателства за пряка намеса в свалянето на властта в Украйна от представители на Демократическата партия в САЩ: Джордж Сорос, Джо Байдън, Виктория Нюланд. Те дърпаха конците на бившия председател на парламента в Украйна Андрий Парубий, бившия депутат Сергей Пашински и бившия президент на Грузия (Саакашвили – бел. ред.), които са организирали разстрелите на хора в Киев през февруари 2014 година. На 20 февруари 2014 г. “неизвестни снайперисти”, настанени в сградите на хотел “Украйна”, стрелят и убиват 130 души, включително 23 полицаи (тези цифри са посочени във филма). Престъпниците не са открити. Капуто се опитва да даде тласък на разследването. Той казва: „Повечето хора в Украйна заслужават да знаят кой е убил членовете на семействата им и техните приятели. Ще узнаят ли някога?“.

Несъмнено, филмът бе поръчков, предназначен за предизборната кампания на Тръмп. Но продуктът бе контраатака срещу опита за импийчмънт на президента. Филмът директно „удари“ Джо Байдън. Тръмп очевидно се готвел да използва „Украингейт”, за да атакува цялата Демократическа партия. Към края на филма четецът казва: „Украйна отдавна е трамплин за световни играчи като Джо и Хънтър Байдън, Джордж Сорос, гладни за власт и пари“. Но когато Капуто води зрителя към факта, че „случаят Байдън“ и „украинската намеса“ в президентските избори в САЩ трябва да бъдат разследвани, ясно се представя позицията на Доналд Тръмп“.

Именно тук екипът на Тръмп допуска тактическа грешка. Вместо да излъчи филма по-късно, по време на предизборната кампания, преждевременно го излъчва. Да, филмът показа Джо Байдън в компрометираща светлина. Още септември 2019 г. обществеността научи: Тръмп оказвал натиск върху настоящия украински президент Зеленски да разследва сигнали за неправомерни корупционни действия на Джо Байдън и сина му Хънтър.

Това доведе до обвинения срещу Тръмп. Зимата на 2019-2000 му „спретнаха“ импийчмънт. Получи две обвинения в контролираната от демократите Палата на представителите. На 18 декември тя гласува с болшинство срещу Тръмп по две обвинения: 1) злоупотреба с власт; и 2) възпрепятстване работата на Конгреса. На 5 февруари 2020 г. обаче Сенатът, Горната камара на Конгреса, контролирана от републиканците, оправда президента.

Една личност, в чийто анализи внимателно се взират републиканци и демократи, укори последните за Украйна. Джордж Фридман, шеф на най-известната частна разузнавателна компания Stratfor (Strategic Forecasting Inc. – „Стратегическо прогнозиране“ АД). Често наричана „частното ЦРУ“ заради тесните й връзки с държавните агенции и структури в САЩ. В интервю за руския в. „Коммерсант“ (10.03.2015) Фридман коментира ситуацията в Украйна, определяйки свалянето на законния президент на Украйна Виктор Янукович на 22.02.2014 г. по неочакван начин. „Това наистина беше най-просташкият преврат в историята“.

ДЖЕНДЪР МЕЧТАТА НА СОРОС

За разлика от черния Мартин Лутер Кинг, който имал мечта да види Америка расово и социално равноправна, белият Сорос мечтае за друго: да съсипе демографски Щатите чрез законова защита на лесбо-гей-бисексуал-трансджендърските общества (ЛГБТ).

Мегаспекулантът публично е известен като ментор на Демократическата партия. Парадоксално, но Тръмп и Обама ще влязат в историята на САЩ с нещо, което ги отличава от предишните президенти. Тръмп е първият президент, дошъл от големия бизнес. А Обама – първият президент, гей икона!

Този факт бе оповестен есента на 2015 г. Влиятелното американско списание OUT 100, осветляващо живота на ЛГБТ общества, помести на корицата фотографията на президента на САЩ Барак Обама (виж фотоса). Гордият надпис Our President (Наш президент) и отдолу Ally. Hero. Icon (Съюзник. Герой. Икона) говори за крайното почитание на редакцията към американския лидер. Дотогава нито един президент не е бил удостояван с такава „чест“.

Списанието назова 2015 година „историческа“, тъй като именно в тази година Върховният съд на САЩ узакони еднополовите бракове на цялата територия на страната. Тогава Обама нарече постановлението на съда „победа за Америка”, която ще направи американците по-равни и свободни. Видимо, в качеството на ответен реверанс, изданието кръсти Обама „съюзник“ на годината.

Всъщност именно „джендъризмът“ е една от т.нар. евроатлантически ценности. За които дърдорят неуморно невежи политици и журналисти. Ценност, която, по обясними причини – консерватизмът на българите – се премълчава. Но когато трябваше парламентът да гласува Истанбулската конвенция, от най-високо ниво, без да са вникнали в йезуитски вмъкнат текст за т.нар. „социален пол“, управляващи изказаха телешка готовност да я приемем. „Положението“ бе спасено от Конституционния съд, отхвърлил я с аргумент, че се разминава драстично с народопсихология и традиции.

Малцина обаче знаеха: конвенцията е изготвена в Централноевропейския университет на Сорос в Будапеща. Който получи „червен картон“ от националиста Виктор Орбан да се изнесе от Унгария. Джендър мечтата на Сорос е да минимизира демографски бялата раса в Америка и Европа за сметка на традиционно високата популация на нарастващото ислямско негро-арабско население.

Президентските избори в САЩ наближават и две личности се надяват Тръмп да загуби. Бившият банков служител на Ротшилд, актуалният френски президент Макрон, който, дошъл от рехавото ляво пространство, днес дава „десен мигач“ в надежда да подлъже разединените (подобно у нас) десни избиратели. Негова съюзница е все по-неадекватната Ангела Меркел. На  6 юни т.г. тя, открито обвинена от Тръмп, че работи за ислямизацията на Европа, косвено упрекна US президента за „противоречив политически стил“. В случая визираше поведението на Тръмп в случая „Флойд“. Макар да не хвърли цялата вина върху него, Меркел натърти: „Расизмът винаги е бил там, включително и при нас“.

Не е ли странно и защо възпитаните в плазмодийна политкоректност неолиберални лидери, както и слугуващите им медии, говорят за „бял расизъм“, а премълчават „лицето в сянка“ – расизма на черни към бели. „Черен расизъм“, генетически заложен в негроидната раса, комплексиран, завиждащ, ненавиждащ очевидното превъзходство на белите. И затуй отмъстителен, с охота подклаждан от медии и политически свръхактивни „цветни“ структури, манипулативно боравещи с либералните термини: свобода, справедливост, равенство…

Днес медиите представят нещастника Флойд едва ли не като „трагичен герой“, почти съпоставяйки го с великия борец за граждански права от края на 50-те и началото на 60-те години Мартин Лутер Кинг. Впрочем отдавна забравен от афроамериканците, за чиито права загуби живота си.

Расизмът на белите е доказан, добре изследван. Но Америка и Европа премълчава, игнорират ЧЕРНИЯ РАСИЗЪМ. Тревожен феномен, над който в последните десетилетия се вее черното знаме на исляма. Това забелязва и Тръмп. Единственият държавник (в Европа това е само Орбан), който точно, ясно и откровено изрази позиция срещу ислямизма. Когато стана президент, наложи забрана за влизане в САЩ на граждани от ред мюсюлмански страни.

В Щатите от десетилетия „тече“ негласна

СИМБИОЗА МЕЖДУ ИСЛЯМИЗМА И НЕГРОРАСИЗМА.

Първа сериозно внимание на този феномен обърна световноизвестната италианска топжурналистка Ориана Фалачи в книгата „Силата на разума“ (българско издание 2008 г.).

„През 60-те – пише тя – незапомнена вълна от ислямски студенти от мюсюлманските страни в Африка, финансирани от арабските страни, нахлу в Европа и САЩ с лозунга „Възраждане на исляма“. В САЩ една секта, известна като „Ислямска нация“ или „Движение на черните мюсюлмани“, започна войнствена религиозна кампания. Джамии бяха построени в Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Чикаго, Детройт, Атланта, Денвър, Лос Анджелис, Сан Франциско. Въпреки че мнозинството от чернокожите подкрепяха баптисткия свещеник Мартин Лутър Кинг, значителна част от афроамериканците станаха последователи на Пророка“.

Оттогава насам ислямът прониква бързо, особено в афроамериканците и понастоящем близо 2/3 от тях го изповядват. Любопитен факт: 88% от тях по време на президентските избори 2016 гласуваха за кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън. Обяснява се не само с откритата антимигрантска и антиислямска реторика на Доналд Тръмп, но с факта, че в САЩ Демократическата партия блюсти за интересите на черните. Подобно европейските ренегат социалисти от ПЕС, за които пролетариатът, бедните селски маси не представляват интерес, днес те защитават мигрантите. Грижат се за тях, настояват всички да получат гражданство, респективно избирателни права, за да укрепят все по-рехавата си електорална подкрепа. 

В началото на 60-те години на миналия век, по време управлението на Джон Кенеди, „черните мюсюлмани“ – отбелязва О. Фалачи – „без никой да ги обвини в расизъм, обявиха пълното превъзходство на черната раса. Яростно мразеха белите, презираха Мартин Лутер Кинг и подигравателно го наричаха „чичо Том“ (персонаж в знаменития роман на Хариет Бичер Стоу „Чичо Томовата колиба“ – бел. ред.) и „сварена риба“. Водачът им не криеше намеренията си. Той се наричаше Илайджа Мохамед, роден като Илайджа Пул, и проповядваше: „Приемане, приемане, приемане на исляма. Братя, скоро ще трябва да накараме белите дяволи да станат мюсюлмани. Това е абсолютно необходимо, защото първо трябва да освободим Америка. Само по този начин ще освободим Европа и целия Запад“. 

Сред „черните мюсюлмани“ тогава се откроява „Малкълм Х, роден Малкълм Литъл… Същият 1963 г. коментира убийството на Кенеди с думите: „Те изпържиха пилето“.

Сравнението между великия Мартин Лутър Кинг и Малкълм Х е достатъчно, за да разберем деградацията (в духовен план) на негрите в Щатите. Някои факти за човека идеалист, борец срещу расовата сегрегация, доказват огромната морално-политическа пропаст между него и днес световно неизвестните черни водачи. „През 1959 година Кинг посещава по покана на Джавахарлал Неру Индия, където изучава делото на Махатма Ганди. От дълго време черпи вдъхновение от него. Това му пътуване го променя завинаги, защото получава много по-дълбоко и обстойно разбиране на методите на ненасилие като форма на съпротива и взема решението да посвети живота си на борбата за граждански права. През 1963 година с неговите усилия е организиран известният Поход до Вашингтон, по време на който произнася емблематичната реч „I Have a Dream“ (Имам една мечта). В нея прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. Понякога мирните протести се превръщат в кървави сблъсъци с полицията. Но борбата бележи успех, когато американският закон е променен с Акта за граждански права от 1964 година и Акта за право на гласоподаване през 1965 година. През 1964 година Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства. В последните години от живота си насочва усилията си към борбата с бедността и прекратяването на Виетнамската война. Кинг е убит на 4 април 1968 година“.

Един от методите на „черните мюсюлмани“, които тайно от години са финансирани от стратегическия съюзник на Щатите – Саудитска Арабия, е зарибяването на известни негри. В бокса това е световният шампион Касиус Клей. Този несъмнено талантлив спортист  през 1964 г. се присъединява към движението „Ислямска нация“, променяйки името си на Мохамед Али.

Човекът, „зарибил“ Касиус Клей в исляма, е Илайджа Мохамед. Този зомбиран в исляма боксьор има показателно изказване: „Обичам Илайджа Мохамед повече от майка ми. Защото Илайджа Мохамед е мюсюлманин, а майка ми е християнка. Мога да умра за Илайджа Мохамед, но никога за майка ми“.

Сред шоубизнеса „най-едрата риба“ на исляма днес е актьорът Дензъл Уошингтън. В спорта Мохамед Али е наследен от Малик Абдул Азис, роден Майк Тайсън. „Някогашен световен шампион – отбелязва О. Фалачи – който по време на бокс отхапва или изяжда ушите на съперниците си“.

Защо се фиксираме в развоя на американския ислям. Не само защото мнозинството негри смениха християнската вяра с мюсюлманска, ставайки важна част от електората на Демократическата партия, но и защото видни политически личности в САЩ имат ключова роля в заговор за пълзяща ислямизация на Европа още през 70-те години на миналия век. През 2004 г. Фалачи сочи: „Да не забравяме, че в днешна Америка 85% от мюсюлманите  са чернокожи. Сто хиляди черни американци приемат исляма всяка година“.

Болезненото фиксиране на Тръмп върху исляма, загрижен за съдбата на евро-американската християнска цивилизация, никак не е случайно. Не е случайно, че той има смелостта да признае Ерусалим за столица на Израел. Защото тази страна се явява преден пост на юдео-християнската мегацивилизация.

11 месеца преди встъпването си (20.01.2017 г.) на поста президент на САЩ Доналд Тръмп ясно каза: „С поканата си към мигрантите да дойдат в Европа Меркел стори непоправимото“. По-рано, в интервю за френското сп. Valeur Actuel (11.02.2016 г.), недолюбваният от неолиберален Брюксел Тръмп изрече думи със стойност на пророчество: „Аз мисля, че Ангела Меркел извърши трагическа грешка по въпроса за мигрантите. Ако вие не подходите към разрешаване на дадената ситуация с цялата решителност и компетентност, това ще означава краят на Европа. Вие можете да се сблъскате с истински революции“.

Всъщност, научно казано, по-точният термин е контрареволюция, доколкото ислямът не само е най-ретроградната, но и най-деструктивна религия. Движена от mortido (по Фройд) – инстинкта на смъртта, виждаме я по самоубийствените кървави атентати на зомбирани джихадисти-бомби. Тема, заслужаваща специално внимание…

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *