КАКТО ПОВЕЛЯВА ТРАДИЦИЯТА! Съборяни препълниха навеса край параклис в с. Ракитна, виха хора, а на томбола разиграха оставените дарове…

Навесът и трапезите край параклиса на Света Марина в симитлийското село Ракитна едва побра в събота съборяните, дошли да се поклонят и да се повеселят на празника. Над 10 г. вече основната тежест по организацията на събитието поемат Таня и Георги Апостолови, и Стефан Илчов, които живеят в с. Брежани.

Малък параклис имало на мястото при старото гробище от десетилетия, вероятно цял век, и хората от околните махали на Ракитна се събирали на празника на Света Марина всяка година. От оброчището допреди 20-ина години били останали само руини и основният камък при олтара.

„На същия празник се бяхме събрали тук приятели и дойде една баба с внуче да остави дар на Света Марина. Докато се молеше жената, отнякъде се показа един смок и детето изписка. Наскачахме да видим какво става и после, като вдигнахме наздравица, спонтанно решихме да възстановим параклиса. Доста трудности имахме, но го изградихме, та като идват хора, спокойно да се помолят“, разказа Георги Апостолов.

За 3-4 г. направили храма, на чието откриване през 2006 г. присъствал и общинският кмет Апостол Апостолов, който се погрижил и помогнал да се направи и навесът с пейките за съборяните.

Последните години да са сити гостите се грижи Иван Костов от с. Полето. Майстор-готвачът не крие, че по професия е миньор, но от 30-ина години по събори върти черпака, като е „откраднал” занаята от вуйчо си, също самоук готвач. Заедно с помощниците му завчера запалили огньовете и сложили казаните в 6,30 ч. заранта.

„Няма тайна в готвенето, едно е задължително – трябва да се готви с любов!“, обяснява Иван  Костов и разкрива тънкостите на хубавите гозби по съборите:

„За супата слагам първо месото и дреболиите да заврат, после добавям зеленчука – морков, чушка, кромид, накрая домат. Правя запръжка с червен пипер, а на финала прибавям и застройка с яйца и кисело мляко, а за да не се пресече, в нея слагам и малко оцет. За другото ястие, без значение с какво ще го готвя – с ориз, картофи или с боб, пържа месото около 1-1,5 часа, след като изври водата, добавям зеленчуците и чак тогава слагам водата“, обясни Иван Костов.

Две животни влязоха тази година в казаните – едното купено с парите от миналогодишните дарения за празника, а второто дарено. По местен обичай за освещаване пред входа на храма бяха приготвени черния дроб на жертвените животни, погача за здраве, пшеница и вино. Празничната служба отслужи отец Яне Темелковски от Брежани, който освети сготвените два казана супа и още толкова с месо със зеленчуци.

На събора първата наздравица за 47-ия си рожден ден вдигна с кмета на с. Ракитна Стефан Костов и колегата му от Брежани Благой Стефанов най-пресният жител на селото Мирослав Иванов, който наскоро си купил имот в Ракитна. Някога селото е имало 28 махали и всяка си имала отделен празник, но сега е почти обезлюдено, а постоянните жители са към 150 души. Затова пък на събора се стича народ от всички околни населени места, а тази година имаше и гости чак от Вършец. Довели ги бяха Горица и Асен Лазарови, роднини на организаторите, които от години не пропускат събора и помагат с каквото могат.

„Близките ни са очаровани от гостоприемството и вкусната храна, на най-вече от спазването на традициите, защото паметта е тази, която ни съхранява“, емоционална бе Горица Лазарова.

Една от атракциите на събора бе търгът с явно наддаване за даровете, оставени от миряни край олтара, след който жегата не попречи на игрохорците и край навеса се изви кръшно хоро.

Специално за събитието няколко дни преди празника близо 2-километровата отсечка черен път от центъра на с. Ракитна до параклиса „Света Марина“ беше почистена и изравнена, за да стигнат колите до мястото.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *