Децата не могат да стоят на едно място. Те кипят от енергия, която имат нужда да изразходват, тичайки, скачайки или най-общо – движейки се. Спортът им дава всичко това. Но изборът на родителите какъв точно да е той не е лесен. Пред тях застават много въпроси: спорт добре, но какъв, на колко години да започнат с тренировките, каква седмична натовареност може да понесе детето, има ли противопоказния и т.н., и т.н.
На първо място, трябва да осъзнаем, че спортът в ранна детска възраст е най-вече за забавление. Затова нека мъничето само избере какво да тренира. Но за да се случи това, то предварително трябва да познава вариантите. Покажете му различните видове спорт на живо, във филми или книги. Посетете няколко тренировки. Дори се запишете в клуб, който харесва. Но се подгответе за дълъг процес на избиране.
Приемете мисълта, че ще запишете детето на даден вид спортна дейност, ще походи месец-два и може да се откаже. За да разбере дали нещо му харесва, то трябва да опита. Оставете го. Тук не става дума за каприз или недостатъчна воля, просто това вероятно не е неговият спорт, което не е окончателно. След година-две може да започне тренировките отново и вече с по-голям ентусиазъм. Но най-важното е, че всичко трябва да става без натиск и без стрес. Положителното чувство от спортуването е най-високата цел, която трябва да постигнете на този етап. Ако детето с неподготвена психика бъде стресирано, би могло да се случи така, че да намрази спорта трайно. Затова нека нещата бъдат на ниво забавление и приятно прекарване.
Около 3-годишна възраст обикновено родителите се замислят за някакви допълнителни занимания, още повече че и в детските градини в този период се предлагат извънкласни дейности. Когато избирате на какво да запишете детето си, не се водете от собствените си амбиции, от популярността на заниманията, от това кое ви е удобно като местоположение, а от вашето дете – от неговите желания, от темперамента и от характера му. Например, ако то е много активно и непрекъснато е в движение, вероятно за него ще е трудно да се изявява в спортове, които изискват концентрация, повтаряемост и спокойствие. Обратно, ако е флегматик, те ще паснат на неговото светоусещане.
Друго, което има значение, е характерът. Той ще ви помогне да решите дали индивидуален, или колективен спорт да изберете. Бихте могли да компенсирате някои страни от характера му. Ако е силен индивидуалист и влезе в колективния спорт, ще разбере, че работата в отбор не е за пренебрегване. Много родители избират спорта и за да коригират някои физически неразположения, например плуването укрепва белите дробове и закалява децата. Изборът ви може да се опира на няколко точки, но нека основното и първото, което следвате, да бъде желанието на вашето дете. И ако то след тренировка се прибира със светнали очи и въодушевено ви разказва как е преминало заниманието – значи сте на прав път.
Ако вече сте се ориентирали в това какво искате, време е да решите кога да започнете с тренировките. Конкретни възрастови ограничения няма, но повечето треньори се обединяват около 6-годишната възраст, защото тогава децата са вече достатъчно самостоятелни, имат изградени представи, могат да вземат осъзнато решения сами и да носят последиците от тях. Но всичко е много относително. С танци например може да се започне и от 3-4 годинки, както и с плуване.
Важно е не само какво, но и колко ще тренира детето. Както се казва: разликата между лекарството и отровата е в дозата. Затова дозирайте правилно спортните дейности. Не натоварвайте детето. Два или три пъти седмично по 1 час е напълно достатъчно. С порастването и натовареността може да бъде увеличена, но всичко това е строго индивидуално. И ако забележите, че детето ви е нервно и напрегнато, помислете дали не сте го натоварили прекалено. В крайна сметка всички сме различни. Освен да му харесва, детето трябва и да е достатъчно пораснало, за да тренира определен спорт. В ранна детска възраст костната им структура, а и като цяло телата им не са все още оформени и някои спортове могат да са вредни за нормалното развитие.
Затова нека най-общо прегледаме за коя възраст какви спортове биха били подходящи: 2-3 години – плуването с родител може да се практикува от най-ранна детска възраст, дори и при бебета. Децата в повечето случаи обожават водата – пляскат с ръце и крака и могат с часове да стоят в топлия басейн. Трябва да бъдете много внимателни да не стреснете мъничето, да не се нагълта с вода и да се изплаши. Добре е тези тренировки да се правят под контрола на треньор, но за съжаление малко басейни предлагат гимнастика във вода за майки с бебета, макар че все по-често навлиза и у нас.
4-5 години – в този период освен плуването спокойно могат да се включат и танците – народни, модерни, каквито детето ви предпочита. Те са много полезни за хармоничното развитие на тялото. Освен че се натоварва физически и изразходва енергия, малчуганът усъвършенства чувството си за ритъм, грациозността на движенията и още много други.
6-7 години – подходящи са за художествена гимнастика, фигурно пързаляне, хокей, ски, скачане на батут, плуване, тенис, айкидо.
8-9 години – баскетбол, футбол, спортно ориентиране. Деветгодишното дете може да тренира волейбол, хандбал, водна топка, лека атлетика, ветроходство.
10-11 години – конен спорт, фехтовка, бокс, скално катерене, колоездене. За деца над 10 години подходящи са борбата в различните стилове и източните бойни изкуства.
Всички тези години и препоръки са безкрайно относителни и ориентировъчни. Всичко зависи от индивидуалността на вашето дете, и не на последно място – от треньора. Това е фигурата, която във всеки спорт има изключително значение. Той трябва да допадне на детето и като човек, и като педагог, за да не намрази дадения спорт заради неподходящи методи или подход. Затова е добре да се срещнете предварително с него, да посетите няколко тренировки като наблюдатели, за да се ориентира вашето дете и за самия спорт, но и за личността на треньора.
Когато избирате спорт, отворете сетивата си. Не се спирайте само на популярните такива. Дайте на детето простор да избира. Ако не му допада плуването или футболът, защо не опитате с конна езда, ветроходство, скално катерене, ориентиране, стрелба с лък… Макар и не толкова популярни, те могат да се окажат правилните за вашето дете. А ако то не е любител на активните спортни занимания, ако е по-вглъбено в себе си и не желае да тича и бяга, имайте предвид, че шахматът и дартсът също са спортове.
И не забравяйте, че дори и да не запишете детето си на точно определен спорт, трябва да му давате възможност да играе. Защото карането на тротинетка, колело и ролери, ходенето на походи в гората, скачането на въже, играта с топка, катеренето по дърветата – всичко това е спорт, и то сериозен. Оставете го да играе и да се забавлява.
