Случвало ли ви се е да усещате тежест в гърдите, без да сте тичали? Или болка в корема, въпреки че не сте яли нищо тежко? Понякога зад тези сигнали не се крие вирус, нито физическо усилие, а нещо много по-дълбоко. Говорим за психосоматиката – начинът, по който душевното състояние се отразява върху тялото.
Тревогите, гневът и тъгата не изчезват просто така. Когато ги потискаме, те намират начин да излязат – но не с думи, а чрез симптоми. Един ден стомахът започва да се бунтува. На следващия – не можем да заспим въпреки умората. А понякога просто чувстваме, че „нещо не е наред“, но не знаем какво.
Стомахът е органът, който най-често реагира на тревожност. При всяко напрежение той се свива, нарушава се храносмилането, появяват се киселини или усещане за „възел“. Ако тези чувства се повтарят, с времето се появяват по-сериозни проблеми – гастрити, язви, колити.
Сърцето също усеща емоционалния ни товар. Мъката, разочарованията, дългите периоди на самота – всичко това може да предизвика усещане за стягане, учестен пулс или даже болка. И не, това невинаги означава инфаркт, но е знак, че нещо вътре в нас крещи за внимание.
Гърбът и кръстът пък често страдат от „неизказаните“ тежести – отговорностите, които носим с години. За близките си, за децата, за семейството. Болката се появява бавно, постепенно и се влошава, когато се чувстваме притиснати или безсилни.
Гърлото например реагира, когато не изразяваме мислите и чувствата си. Често именно онези неизказани думи, които сме преглъщали с години, водят до хронично дразнене, кашлица или дори загуба на глас.
Разбира се, не казваме, че всяка болка идва от душата. Но когато медицината не намира причина, добре е да се запитаме: как се чувстваме вътрешно? От какво страдаме, без да го казваме на глас?
Дълъг разговор с приятел, усмивка с внуците, песен от младостта или просто тишина – всичко това лекува по-силно, отколкото си мислим.Ретро.бг
