Как и защо кариерата на лидер № 2 на ГЕРБ Цветан Цветанов рухна в политическото небитие

Някъде поетът Яворов бе казал: „Дори и когато лъжат, там хората лъжат сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, като тук“. Под „там“ поетът разбира йезуитския Запад, а под „тук“ – България, с нашенския специфичен, вкиснал от завист и злоба мерак безапелационно да „отсечем главата“ на човека, до вчера най-ближен нам.

Яворовата мисъл за кой ли път потвърждава съдбата на неслучаен политик – Цветан Цветанов. Приключила с шокиращ политически крах на човека, безспорен № 2 в йерархията на управляващата партия ГЕРБ.

Да, скандалът с „апартаментите на властта“, разиграл се през март, погуби политическата кариера на дългогодишния съратник на премиера Борисов. Но едва ли предполагахме, че „гилотината“ ще отиде докрай, „отсичайки“ втори път главата – на „партийния дръвник“. Защо се стигна до тази крайност…

Настоящата публикация е опит да проникнем в причините за „остракизма“ (термин в Древна Гърция, означаващ лишаване от политически права) на Цветанов, намерил израз в оставката на 29 март 2019 г.

В търсене истината за безпрецедентния разрив в отношенията Борисов-Цветанов,

ДА СЕ ВЪРНЕМ НАЗАД И ПРОСЛЕДИМ ХРОНОЛОГИЯТА

на скандалите около бившия №2 в ГЕРБ. Защото, както сочи Радио „Свободна Европа“, „това не е първият случай, в който имотите на Цветанов се превръщат в проблем за политическата му кариера. Още в началото на първия управленски мандат на ГЕРБ тогавашният силов вицепремиер и вътрешен министър трябваше да обяснява произхода на средствата, с които се бе сдобил с шест апартамента и къща.

Но Цветанов има далеч по-големи нарушения. След оставката на първия кабинет “Борисов” (февр. 2013 г.) Цветанов бе разследван и подсъдим по няколко обвинения за злоупотреби с бюджета на МВР и специални разузнавателни средства, но в крайна сметка оправдан. След това повече не участва в изпълнителната власт, а ръководи ПГ на ГЕРБ в два последователни управленски мандата на партията. „Основната специалност на Цветан Цветанов обаче си остава подготовката на местните партийни структури за избори. Той оглавяваше предизборния щаб на ГЕРБ дори по времето, когато бе вътрешен министър, заради което формално излизаше в отпуск“.

Едно събитие обаче предизвика остър негативизъм в обществото: опитът на Цветанов чрез гласовете на ГЕРБ, ДПС и част от “Обединени патриоти” драстично да вдигнат прага на преференциалния вот, което на практика го обезсмисля. Гласуването в пленарна зала на 14.02.2019 г. мина на фона на протести, организирани от „Демократична България“ и Движение „България на гражданите“.

Опитът пропадна. Протестите свършиха своята работа. Върховният арбитър Борисов се намеси и принуди депутатите на ГЕРБ и коалиционните ОП патерици да прегласуват промените в Изборния кодекс, с което върна казуса в изходно положение. Но за всички главният „виновник“ бе ясен – Цветанов.

Мина месец и половина и изненадващо, далеч преди предизборната кампания за евроизборите, на 19 март Полина Паунова публикува информация „Как Цветан Цветанов се сдоби с нов луксозен апартамент на преференциални цени“. Ударът дойде от неочаквано място – Радио „Свободна Европа“. Неочаквано: медията се финансира от ЦРУ, а Цветанов се слави като agent of influence (агент за влияние) на Вашингтон. По терминологията на US разузнаването това е „лице, ползвано за оказване тайно влияние за вземане на изгодно за чужда държава решение“.

Цветанов обаче действа не като прикрит, а като явен „агент за влияние“, лобиращ за чужда държава. Поведение в САЩ недопустимо. Там попада под ударите на специален закон, приет 1938 г. У нас такъв закон няма! За последно Цветанов лобира за американския изтребител F-16, това още преди да приключи процедурата по търга. Вицепремиерът Каракачанов кротко „клекна“.

Загадката – кой и защо „удари“ Цветанов? Как така човекът, работещ за Вашингтон, е ударен от медия, финансирана от ЦРУ! Дали не е отглас на две подмолно борещи се в ЦРУ тенденции: новата (на Доналд Тръмп), още не подчинила ключови звена в управлението, и старата (Демократическата партия) с ментор Сорос?

Когато гръмва скандалът, премиерът Борисов е в Брюксел. В типичния стил профанизира проблема: „Ние живеехме в колиба – в две стаи със сестра ми в Банкя, включително докато бяхме студенти. Други разбирам, че наследство на „Оборище”, наследство на „Позитано”, наследство в „Лозенец“… По телефона всичките ми обясняват, че 100% всичко им е законно”, казва Борисов и допълва, че ще събере Изпълнителния комитет на ГЕРБ, който да вземе решение как да се постъпи.

Кой конкретно стои зад неочаквания удар? Неправителствена организация „Антикорупционен фонд“. Проследяването персоналния й състав показва връзка с кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев и партията „Да, България“ на експравосъдния министър Христо Иванов. Основна фигура е Николай Стайков, бивш подчинен на Иво Прокопиев, преминал от икономическата журналистика през „Протестна мрежа“ и създал фондацията. Автор на компромата журналистка, но и репортер на „Свободна Европа“.

Съмненията за компромат-поръчителите се насочват към върховете на ГЕРБ. Към хора, недолюбващи Цветанов. „Атаката – коментира столичен ежедневник – идва от т.нар. Антикорупционен фонд. В който освен служители на Иво Прокопиев участва и бившият зам. министър на Румяна Бъчварова Филип Гунев, както и нейният зет Росен Босев, журналист от „Капитал“. Този факт подклажда спекулациите за вътрешна интрига, в която, неясно защо, бе забъркан и Томислав Дончев, който няма славата на враг на Цветан Цветанов, което не може да се каже за Румяна Бъчварова“.

„Във всеки случай – добавя ежедневникът – политическата връзка между Антикорупционен фонд и партията на Христо Иванов е несъмнена. В регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието като управител е посочено Мирослава Петрова. Доста близка с лидера на “Да, България” Христо Иванов, като присъства и на регистрацията на партията в съда, което е документирано“. (виж фотоса)

„Антикорупционен фонд“ получава 2016 г. грант от 902 960 лв., с които фондация „America for Bulgaria” подпомага „гражданското общество и демократичните институции”. Анонимен автор: „На практика чуждата фондация финансира участниците в „Правосъдие за всеки”, които от три години действат по поръчка на олигархичния кръг „Капитал” във войната му срещу независимостта на прокуратурата и опитите по овладяване на съдебната власт“.

На 29 март вечерта току-що върналият се от САЩ Цветанов в предаването „Панорама“ на БНТ допуска груба грешка. Необмислено засяга патологичното его на премиера: „Не се чувствам наказан, защото няма кой да ме накаже“. Това в отговор на въпрос на водещия Бойко Василев дали се чувства наказан, след като трябваше да напусне парламента заради евтината сделка за луксозен апартамент“.

Имотната сага провокира ред оставки: правосъдния министър Цецка Цачева, зам. министъра на енергетиката Красимир Първанов и др. Цветанов е принуден да освободи всички заемани от него постове в парламента, оставайки заместник на премиера Бойко Борисов в управляващата партия и ръководител предизборния щаб на ГЕРБ. На 29 март парламентът приема оставката.

Важен въпрос: Защо въпреки тежкия компромат, довел до политическата гибел на Цветанов, ГЕРБ спечели евроизборите?! Отговорът е темпорално-технологичен. Важно е кога точно излиза компроматът, чиято цел е да удари възможно най-ефектно авторитета на ГЕРБ. Но има втора загадка. Защо моментът на удара не е избран удачно? Ефектът е най-силен, когато компроматът излиза не по-рано от 1-2 седмици преди вота. В случая с Цветанов скандалът „гръмна“ на 19 март, 2 месеца (68 дни) преди изборите. Т.е. ГЕРБ и Борисов имат технологично време да тушират негативния ефект. Не само това. На третия ден след компромата потекоха контракомпромати, ударили „червени бонзи“ (К. Нинова, Е. Йончева, К. Добрев, В. Жаблянов, Ж. Бойчев). Бумерангът се завърна, удряйки опозицията. А червените вече търпяха вреди заради глупавото решение на К. Нинова БСП да напусне парламента. Мъжествената Корнелия доказа, че си няма хабер понятие от политическа стратегия и тактика.

Компроматът повлия негативно върху десните избиратели, решили да гласуват за ГЕРБ в контекста на включения от СДС на избираемо място в листата на ГЕРБ Ал. Йорданов. От тактическа гледна точка Борисов загуби не от „Апартаментгейт“, а пострада влиянието му в центъра и надясно. Резултатът го показа: евродепутатите на ГЕРБ са 5, колкото и БСП! Седмият мандат на ГЕРБ „изяде“ ВМРО, пожалено от съдебната власт. Ако следствието с продажбата на българско гражданство не бе замразено, патриотите нямаха шанс и за един евродепутат. Споразумението на ГЕРБ пък с мизерния остатък от нявга мощното СДС, издигнал за кандидат Ал. Йорданов, сериозно сви гласуващите за ГЕРБ столични десни избиратели. Персонална вина тук носи не Цветанов, а подведеният Борисов.

Но пък ударът срещу Цветанов се оказа благотворен за онзи сектор от десните избиратели, свързан с ДСБ и с партията на Христо Иванов „Да, България“. Който чрез Радан Кънев проби в Европарламента и даде заявка за местните избори.

Колко е важно да се избере моментът за компромата, показа скандалът в Австрия с публикувания клип от Ибиса, ударил крайнодесния вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе. Пуснат на 17 май, 9 дена преди изборите, предизвика не само оставка на десния кабинет на Курц, но удари крайнодесните, предотвратявайки планирания им алианс в Европарламента. Случаят „Щрахе“ косвено доказа защо скандалът „Апартаментгейт“ няма връзка с резултатите от евроизборите и манипулативно приписаната на Цветанов „вина“ за ниската избирателна активност. Т.е. жертването на Цветанов не си е струвало. Ако има, друга е причината да бъде отстранен…

Логично на кантар бе поставен въпросът за

ВРЕДАТА“ ЗА ГЕРБ, НАНЕСЕНА ОТ СКАНДАЛА.

Спомняме си. От Брюксел премиерът заяви, че е готов на „много тежки решения“, дори да се окаже, че Цветанов си е купил законно луксозен апартамент на цена няколко пъти под пазарната. Изказване пресилено. Защото скоро, на третия ден, компромат-обвинения полетяха към БСП като бумеранг, удряйки водещи фигури в БСП. Борисов обаче, подведен от социологически сондажи, даващи малка преднина на БСП, прибърза с кадровата „гилотина“.

Но бе късно. „Каруцата“ на политическата кариера на Цветанов се срина в пропастта. Не че няма вина. Анализът на стореното от Цветанов за годините политическа дейност показаха неглижираност към закононарушения от всякакъв род. Още като вътрешен министър Цветанов доведе до това България да бъде осъдена няколко пъти в Международния съд. Това свое разбиране – неглижиране на законите – пренесе и в структурите. Но кой да го спре, когато и № 1 на ГЕРБ се упражняваше в същото. Като почнем от „генералското време“ в МВР, минем през случая „Мишо Бирата“ и стигнем до многократното налагане над парламента, по Конституция първа власт. Знаещ, че съдебната система е прогнила от корупция, Цветанов внуши на кадрите по места: Не се бойте, ще мине време, всичко ще се забрави. До ден-днешен негови съпартийци, управляващи знакови общини в страната – Пловдив, Варна, Хасково, Созопол и др. – „не си поплюват“.

Друг въпрос: Наистина ли Борисов не е бил запознат с проектозаконите, внасяни от ГЕРБ в парламента? Нали се подготвят в министерствата! Проектозакони гласувани, а сетне заради народно негодувание се налага премиерът лично да отива в Народното събрание, принуждавайки своите и коалиционните партньори да „дадат заден“. Ред факти доказват: Борисов е в течение на това какво предстои да влезе в парламента. Че е лъжовна тезата за Цветанов „подводницата“, говори най-пресен факт. Опитът да бъдат опростени задълженията на Главното мюфтийство към държавния фиск. Срещата на Борисов с патриарха и главния мюфтия доказа: директивата иде от „Дондуков“ 1, след натиск от Анкара, а Цветанов е само технически вносител. Когато обаче се вдигна недоволство и се доказа, че мюфтийството дължи 8,1 млн. лева, а останалите вероизповедания – само 200 хил. лв., целия негатив обра Цветанов. Не премиерът, арбитражно наложил прегласуване на скандалния текст.

Днес обаче, когато Цветанов е „отсвирен“, премиерът принизява заслугите на човека, de facto създал структурите на ГЕРБ. В изказване от 31 май на въпрос не се ли притеснява как ще се яви на местни избори след отпадането на заместника си, Борисов рече троснато: “Дайте да си говорим сериозно. Не помните ли, аз влязох в избори, когато направих ГЕРБ, с 90% рейтинг. Да не кажа, магаре да бех вързал, ще го изберат. Айде стига! Винаги народът ми е давал кредит на доверие“.

Случаят релефно сочи патологично его, приписващо чужди заслуги на себе си: „Аз създадох партия ГЕРБ“. Грозна неистина. Всеки в ГЕРБ знае кой я превърна в мощна организационна машина.

Тази неблагодарност към довчерашния съратник се обяснява с понятието нарцисизъм (самовлюбеност). Отбелязва го и US посланик Байърли. На 5.09.2006 г. в секретна грама до Държавния департамент донася: „Борисов беше избран за кмет през ноември 2005 г., след кариера в МВР като главен секретар от 2001 до 2005 г. От тази позиция той се катапултира към славата, след като лично предвождаше акции срещу наркотрафиканти и автокрадци и придоби почти героичен статус в медиите като най-големия борец с престъпността в България. Борисов, който веднъж описа себе си като „най-голямата придобивка на България”, се харесва на публиката с обикновения си, но живописен език, непретенциозното си поведение и острата си критика към политическия елит на държавата. Той е най-популярната политическа фигура в момента, като поддържа постоянен рейтинг на одобрение от над 60% за последните пет години, въпреки противоречивите си успехи срещу организираната престъпност, докато работеше в МВР“.

Да припомним, на 31 май, там, дето Борисов говори за „магарето“, си измисля подкрепа 90%! Да обясним защо не Борисов, а Цветанов създаде ГЕРБ. През септември 2005 година ген.-лейтенант Б. Борисов напуска МВР, а през ноември е избран за кмет на София. Цветанов също напуска министерството и става зам. кмет на София. През 2006 г. Борисов основава ГЕРБ, но тъй като длъжността кмет не позволява да участва в ръководството на политически партии, председател на новата политическа формация става полк. о.з. Цветанов (до 2009 година), същевременно оглавява и предизборния щаб. От 2009 г. до 2019 г. е заместник-председател на ПП ГЕРБ. През цялото време Борисов само дава заповеди, немалка част от които погрешни.

Като първи организатор на ГЕРБ, логично е Цветанов да е кадровикът. И, естествено, носи отговорност за успехите и провалите. Такъв провал бе Делян Добрев, но хасковлията бе провал и на Борисов. Оказа се бездарен министър на енергетиката, днес разследван за закононарушения. Той и Дянков са виновници за наложената от Международния съд огромна милиардна глоба, която България бе осъдена да плаща на Русия.

Сегашният кмет на Враца обаче Калин Каменов се оказа един от най-способните и модерно мислещи кадри на Цветанов. Още като студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград почва кариерата му като шеф на младежката организация на ГЕРБ. Сетне шеф на Агенция за закрила на детето, зам. министър на младежта и спорта, а днес успешен кмет на Враца.

За жалост повече са примерите на компрометирани кадри, сред тях кметове на знакови градове. Магдалена Христова в HOTPOINT (Гореща точка) на 31.05.2019 г.: „Всички отговори са възможни, но има още една сюжетна линия, която по моето скромно мнение е била водеща при решението на Цветанов. Очакванията са, че преди изборите ще зачестят разследванията за злоупотребите на толерираните от Цветанов кметове.

Осъзнава ли Борисов, че след Цветанов е нужен човек, който да координира областните и общински структури. Т.е. ГЕРБ, подобно на всяка нормална партия, не може да мине без № 2. Времето ще потвърди илюзията, че работата на Цветанов ще поеме Изпълнителната комисия. Убедено Борисов изрича заклинание: „Ролята на Цветан Цветанов в ГЕРБ ще бъде поета от Изпълнителната комисия на партията, защото досега тя е имала „малка, почти никаква роля“. Това стана ясно от изказване на премиера и лидер на формацията Б. Борисов в петък (29 март), ден след като стана ясно, че Цветанов е подал оставка от всички ръководни постове в партията. Борисов обясни, че ГЕРБ тръгва по пътя на “демократичността, плурализма, промените и реформата”.

Хубави думи, но вижте какви дела! В потвърждение обвинението на президента Радев, че ползва държавен ресурс за предизборната кампания на ГЕРБ, вместо да излезе в отпуск, както правеше Цветанов в качеството на вътрешен министър, премиерът „яхва“ черния служебен джип и курсира из България. Две седмици преди вота. Открива пътни отсечки, цехчета, представяни за заводи; открито атакува опозицията. С едно изречение, нарушава Изборния кодекс. И никой не смее да се намеси. Ни ЦИК, ни омбудсман. Нещо по-странно. При среща с обикновени люде ги натиска да признаят колко „много направил“ за тях. Да изнудваш да ти благодарят е недопустимо в нормална страна. Но не и в България, която през последните 10 години се закотви на първо място по бедност и корупция и на 111-о по свобода на словото.

Гореописаното поведение върви паралелно с опита всячески № 1 да се разграничи от № 2. Дали пък упоритото дистанциране от Цветанов, съзнателното отричане на заслугите му не се корени в миналото? Емилия Милчева: „Вторият човек в ГЕРБ винаги е бил държан под око от Първия – за да не натрупа твърде голяма преднина. Едни телефонни записи по време на първия кабинет на ГЕРБ показаха нездрав интерес на тогавашния вътрешен министър Цветанов към контрабандните канали и конфликт с шефа на митниците, но кой ги помни? Пък и записите не удрят по рейтинга. Ето няколко примера: разговорите, които направиха достояние хомофобски реплики на Борисов, признанията, че е обещал да не закача „Мишо Бирата“, подхвърлянето [на зам.-градския прокурор Н. Кокинов] за главния прокурор: „Ти си го избра”.

КОИ СА ВЪТРЕШНИТЕ СЪПЕРНИЦИ НА ЦВЕТАНОВ?

Несъмнено атаката срещу Цветанов е или координирана акция, или неконспиративно (обективно) съчетание на антипатични действия на сили във и извън ГЕРБ. Първите реакции на две водещи фигури в ГЕРБ (Йорданка Фандъкова и Томислав Дончев) подсказват.

Фандъкова, може би най-безличният кмет, откакто София е столица, недолюбва Цветанов. В интервю на 7 април пред „Нова телевизия“: „Съгласна съм с думите на премиера, който каза: „Отвратихме хората“. Заради нарушеното доверие хората не вярват на думи, „дори и на проверки“. По отношение оставката на Цветанов, който въпреки това остана зам. председател и шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, Фандъкова коментира, че „моралът не може да бъде различен“ и че на негово място тя би напуснала „всички управленски позиции“.

Но когато почна разследване на фирмата „Артекс“ и съмнителната роля на общината, Фандъкова се оплете в „словесни кълчища“: „По отношение строителството на небостъргача „Златен век“ и твърденията на главния архитект на София Здравко Здравков, че е получавал заплашителни SMS-и от фирмата строител „Артекс“, тук не става въпрос за заплахи, а за „кореспонденция“. Тя каза още, че главният архитект е фигура, която е „подложена на натиск отвсякъде“, но въпреки това Здравков действа последователно и запазва доверието й“.

Но истинският съперник на Цветанов е вицепремиерът Т. Дончев. Несъмнено интелигентен играч, чието второ висше – журналистика – му помага да „плува“ умело в „мътните води“ на нашенската политика. Как реагира? Свободна Европа (24.03.2019 г.): „Вицепремиерът Томислав Дончев очаква политически последствия за ГЕРБ от разкритията, че членове на партията на висши публични длъжности са си купили апартаменти от една и съща строителна фирма на необичайно ниски цени. „Редно е господин Цветанов да даде повече информация, включително по отношение последния укор – отношения с фирмата, проверявана ли е, защо е проверявана, връзка или липса на връзка между едното и другото”, заяви Дончев в ефира на БНР.

Пред централен ежедневник на 24 март Дончев, йезуитски визиращ Цветанов, каза: „Дори и най-стабилната парламентарна конфигурация не би могла да спаси някого, по отношение на когото доверието е изчерпано“. Зад сухо изказаното мнение прозира „словесната сол“, посипана в Цветановата „рана“.

В кабинета вицепремиерът Дончев стои най-близо до Борисов. От обкръжение Борисово твърдят: Втори път Вождът няма да направи грешка да създаде толкова мощна фигура, концентрираща в себе си неограничен партиен ресурс и влияние във всички местни структури. Самият премиер на 31 май безцеремонно „сложи точка“ по въпроса за овакантения пост № 2. Намекна, че заместниците му може да останат двама. Попитан избран ли е заместник на Цветанов, Борисов каза: “Това е работа на Изпълнителната комисия и на Конгреса. Двама заместници и повече власт на административния секретар, който да движи технически нещата през времето, в което се занимавам с премиерството си, е предостатъчно”.

Провокиран дали Т. Дончев ще стане негов заместник, Борисов заяви: “Той е член на Изпълнителната комисия и вицепремиер. Занапред обмислям как да разделя постовете. Да не бъдат кмет и областен ръководител, министър и областен ръководител. До местните избори имаме време да си направим анализа”.

На 8 юни се яви скандална теза. Популярната журналистка Валерия Велева по телевизия Bulgaria On Air заяви, че според нея, при толкоз много ходения по 7-8 пъти на Цветанов в САЩ, целта била подготовка за бъдещ премиер. Шантава хипотеза, но подсказваща как „теорията на конспирацията“ обслужва лъжата.

Дали пък Борисов – несъмнено дарен с интуиция – обявявайки, че няма да има № 2 в ГЕРБ, имплицитно (скрито) не визира Дончев? По ред причини вицето е с „крачка“ пред останалите. Най-важната, но неудобна за афиширане, е неговият стаж в „Отворено общество (ОО) на Джордж Сорос, който не крие своята неприязън към Европейския съюз и особено към икономическия „локомотив“ Германия.

ДАЛИ ПЪК ДОНЧЕВ НЕ Е ЧОВЕКЪТ НА СОРОС

в ГЕРБ и настоящото управление, определящо съдбините на България през последните 10 години?

Стажът му почва 2000 г. като главен секретар на клуб „Отворено общество“ в родното Габрово. Дончев е член на екипа „Експертни анализи“ към института „Отворено общество“. В. „Труд“: „В периода 2004-2007 вече е достатъчно високо в йерархията и работи като програмен директор в институт „Отворено общество“ и ръководи звено за подготовка и управление на проекти по европейски програми. Ето откъде е станал голям спец по проектите с евросредства. Политическата му звезда изгрява на местните избори през 2007 г., когато „управителят на проекти“ е избран за кмет на Габрово от листата на ГЕРБ. С поемането на поста Дончев се впуска в мащабно кандидатстване и за първите 12 месеца управление успява да осигури на града си допълнителни 14 милиона лева към общинския бюджет. Тези му умения привличат генералския поглед и година след идването на власт на първото правителство на Борисов през 2010 г. габровският градоначалник е назначен за министър без портфейл, отговарящ за европейското финансиране“.

Прагматичният младеж „бързо се ориентира“: загърбил нископлатената учителска професия, влиза в безконтролните „зелени“ води на ОО. Проявява завиден нюх. Магистърът по философия на ВТУ – Велико Търново „намира истинското си призвание, като се ориентира към „бизнеса с фондациите“. Във „високотехнологичен бизнес инкубатор“ в родния град, дето придобива първоначална закалка в боравене с проекти с чуждо финансиране“.

Мнението на Борисов за Дончев е ласкаво: „Томислав е продукт на партията. Доказан професионалист, с безупречна репутация. Познава в детайли функционирането на европейските институции и управлението на евросредства“.

Посветени твърдят: Т. Дончев „се пази“ по особен начин. Избягва обществени поръчки в непроизводствената сфера, макар в „Отворено общество“ те да са предимно в хуманитарната сфера.

В ГЕРБ внимателно и ненатрапчиво градят мита за вицето, експерт по финансови дела. Борисов в такава степен е подведен, че когато си отива племенникът на Кристалина Георгиева Симеон Дянков, през февруари 2013 г. името на Дончев, макар без икономическо образование, премиерът го спряга за финансов министър. Да, бил е на курсове някакви, но с курсове експерт не се става.

У нас държавата не упражнява контрол върху изразходване средствата от неправителствените организации (НПО). Те са „държава в държавата“, поради липса на стриктен закон за контрол над дейността им, какъвто има в Унгария, Австрия, Полша и ред европейски страни. Т.е. няма как да се оцени ефектът от дейността на Т. Дончев. Доколко е финансов експерт? Когато обаче гръмна скандалът с „къщите за гости“, никоя медия не се осмели да „потърси мнение“ и от Т. Дончев, доколкото този бизнес се финансира с евросредства. Като публикувания на 30 април скандален случай с хотел „Никол“.

Имплицитна (скрита) причина за удара срещу Цветанов най-вероятно е задкулисно решение овреме да се „даде зелена светлина“ на доверен човек, който да бъде плътно зад № 1 на ГЕРБ. Дело на онези звена в ЦРУ, верни на Сорос, все още „непратени в пенсия“ от Тръмп. Те именно посочват момента на публикацията в „Свободна Европа“.

Защо въпреки „голямата изборна победа“, обявена на висок глас от социолози като Мира Радева и журналисти като В. Велева, Цветанов бе пожертван? Едната причина посочихме: задкулисието трескаво търси заместник на Борисов. Защото в Гърция човекът на Сорос – Ципрас, изживява последни месеци управление, а Тирана се тресе от демонстрации срещу премиера-социалист Еди Рама, обвиняван в корупция. Другата причина фалшиво обяснява ниската избирателна активност като вина на Цветанов. И тъй като за кукловода Цветанов е „изпята песен“, Борисов трябва да получи заместник с перспектива приемник. Да поеме ГЕРБ и властта, защото и слепият вижда: харизмата на Борисов се изчерпва. Последният обаче има интуиция, предусещайки опасност. Затуй „свири“ нова песен: ГЕРБ се нуждае не от № 2, а от реформи и демократизация.

Това паралелно върви с фалшива теза: вината за ниската избирателна активност носел Цветанов с „Апартаментгейт“. Абсурдното твърдение не може да скрие неприятна истина. Щом 70% от народа не гласува, означава, че гласува „твърдото партийно ядро“, купените цигански гласове, корпоративният и бюрократичен вот. „Партийният“ и купен вот не е вот народен. Цифрите сочат причината за ниската избирателна активност, с която оправдават оставката на Цветанов. Липса на реформи, нестихващи скандали, спадащо доверие, нисък рейтинг на премиера плюс спад с над 70 000 гласа за ГЕРБ. „Свободна Европа“: „През 2014 година резултатът на ГЕРБ бе 680 000 гласа, а на вота в неделя – 607 000 гласа“.

Ще има ли демократизация в ГЕРБ? Няма как. По проста причина: авторитарният лидер не търпи друго мнение. Ще станем свидетели на парадокс: без Цветанов авторитаризмът в ГЕРБ ще се задълбочи. Ще се яви нов проблем: щом „гръмоотвода“ Цветанов го няма, кой ще поеме „вината“ за грешките на Шефа? В ГЕРБ властва негласна заповед: да не се тълкува важен казус, преди да се произнесе лидерът. Авторитаризмът на лидера е срамната болест на ГЕРБ. Вижда се и в управлението на държавата. Нетърпимостта у Борисов към критика образно описва US посланик Байърли: „Неговата енергичност и кратък диапазон на вниманието върху даден въпрос, понякога го карат да крачи напред-назад като тигър в клетка. Той е изключително чувствителен, когато става дума за публична или частна критика“.

Какво ще стане с ГЕРБ, ще разберем наесен, след общинските избори. Ако партията на Борисов загуби важни областни центрове, каква ще бъде реакцията? Дали това има предвид местен фактор от ГЕРБ, прогнозиращ: „Още рано е да се слага Цветанов в нафталина“.

У нас властва политическата лъжа. „Впрочем – казва Нобеловият лауреат по литература Иво Андрич – всички ние лъжем и не сме много по-добри от него“. Още по-страшна сила има тази констатация за държащите в ръце „боздугана“ на властта.

България я очакват по-тежки времена. Оставката на Цветанов е прелюдия към нов етап, обременен от 10-годишно антиреформистко управление на страната. Истинският проблем на ГЕРБ е и проблем на партийните му „сестри“ в ЕНП: липса на истинска дясноконсервативна идеология и политика. Каквато имат управляващите в Унгария, Полша и Австрия партии. А у нас: нагло-вулгарен популизъм, грубо дърпащ тънките струни на сиротната народна душа.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Мераклийка Сийка

    Цвък го провали лакомията. Народът казва: “Гъз глава затрива”!

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *