Как и защо президентът Доналд Тръмп претърпя поражение от световното задкулисие и неговите хомоинструменти?

Векове наред в света убиват висши политици, военни, дейци на изкуството и културата, бизнесмени. Сред тях необикновени личности, нежелаещи „да маршируват“ по волята на силните. Не толкоз на силните на деня, а на… нощта. Задкулисни играчи, изтъмно „дърпащи конците“ на свои кукли: президенти, премиери, генерали…

Заговорът за отстраняване често приключва с убийство. Като това на президента-демократ Джон Кенеди. Но има и по-тънък, йезуитски начин. Неелиминиране физическо, а политико-морално. И тук се оказва решаваща ролята на медиите. Който контролира информацията, контролира „удобната“ истина. Най-пресен пример бе заговорът срещу Доналд Тръмп при президентски избори 2016 и 2020 г. в САЩ. Последният изведе на върха на най-силната държава слаб, с прогресираща сенилна деменция президент – Джо Байдън.

„Историческите събития – отбелязва френският философ и социолог Реймон Арон – притежават всичко необходимо, за да бъдат превърнати в митология. Те са близко до нас, те са човешки: ние сме принудени да ги припишем на ясното и твърдо желание на някои личности, индивиди или групи, които се превръщат в ангели или чудовища, в зависимост от доброто или злото, което разпространяват около себе си“.

Мисъл, изказана в края на 50-те години на ХХ век, преди постинформационната ера да ни залее с компютъра, интернета и социалните мрежи. А те манипулативно мултиплицират все по-съмнителна откъм истина информация. И тъй като, сочи още в 1919 г. немският социолог Макс Вебер, „политиката е по същество конфликт между нациите, партиите и индивидите“, това предопределя интереса към изкривена информация. 

Едва ли случайно ХХІ век стартира с откритието fake news (фалшиви новини). Техният каскаден наплив и дяволска фантазия създаде онази fake информационна среда, в която протече и предизборната кампания в САЩ. Болезнено усложнена и страхово нагнетена от пандемията Covid-19. Колко „добра“ работа свършиха (дез)информационните агенции и медии, 96% от които работеха срещу Доналд Тръмп.

Ловко се 

ВЪЗПОЛЗВАХА ОТ ИМПУЛСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ НА ТРЪМП,

заложено в неговия характер и темперамент. Тръмп няма богатия политически опит на своя съперник Джо Байдън. Дойде от големия бизнес. Несъмнено лоша услуга му направи арогантността на неговия изказ, високомерието. И странни рецепти, като тази да пием дезинфектанти срещу пандемията!

Точно върху това се базира ПЕЧЕЛИВШАТА ТАКТИКА на демократите, имащи „под ръка“ такива US медийни мастодонти („Ню Йорк таймс“, Cи Ен Ен, „Уолстрийт джърнъл“ и др.).

Важен момент, изкривил нормалния вървеж на предизборната кампания, бе едно нелепо убийство. На афроамериканеца Джордж Флойд. От 26 май до юли Америка бе разтърсена от невиждани антирасистки вълнения, прераснали в ексцесии. Така като „кафе 2 в едно“ се сляха две пандемии: Covid-19 и „цветна“, свързана с обремененото с расистки предразсъдъци американско общество.

Но този път, за разлика от 60-те години на миналия век, когато черният бунт бе предвождан от забележителния Мартин Лутър Кинг, днешният антирасистки изблик на тълпата бе невидимо направляван. С нов, преди невиждан момент: масово присъствие на бели протестиращи: демократи, леви и крайно леви, троцкисти-екстремисти.

Убийството на чернокож бе „фанфарен сигнал“, който

ОТКЛЮЧИ В АМЕРИКА „ЦВЕТНА РЕВОЛЮЦИЯ“,

по-точно черно-бяла. Близо 70% бяха млади хора под 30 години, което потвърди симбиозата между младите бели демократи-левичари и цветните им съграждани.

Автор на теорията на „цветната революция“ е бивш троцкист. Gene Sharp (1928-2018). Но в живота я въплъти чрез мрежа неправителствени организации под „зелено-доларовата шапка“ на октопода „Отворено общество“ мегаспекулантът Джордж Сорос.

Така лятото на 2020-а роди анархо-екстремистко, всъщност задкулисно режисирано протестно движение, инструмент за политически шантаж, насочен срещу Тръмп. То се оказа печелившия trump (на англ. коз) срещу Trump. Потвърди мисъл на Джин Шарп: „Мирният преврат не търпи импровизации“, т.е. „независимите граждански институти, намиращи се извън контрола на правителството, стават важни за прилагане на политическо неподчинение“. Това са НПО-ата: „независими“ от официалната власт, но „зависими“ от спонсора. А той, както и на предишните избори 2016 г., бе един и същ – Сорос. За него, подобно на Шарп, в пълна сила важи квалификацията на лондонското списание New Statesman: „The Machiavelli of non-violence“ (Макиавели на ненасилието).

Най-фрапиращият факт на протестите след убийството на Флойд бе подпалване сградата на полицията в Минеаполис. Последва продиктувано „отнякъде“ искане да се закрият полицейските участъци и се разпусне полицията. Така започва и Болшевишката революция в Русия 1917 г., преляла в кървава гражданска война.

Но имаше нещо още по-тревожно. В щати и градове, управлявани от демократи, левичарски настроени губернатори и кметове толерираха черно-бялата тълпа към незаконни действия. Такъв бе радикалният ляв губернатор на щата Вашингтон Джей Инсли, както и кметът на Сиатъл. Именно тях Тръмп напразно призова да спрат анархистките прояви.

Целта бе ясна: предизборно да се подгреят негрите – главния „пълнеж“ на протестите, от десетилетия ухажвани от все по-изпадащата в ляв соцуклон Демократическа партия. Те се оказаха ключов фактор за изборната победа на Джо Байдън.

„Цветната революция“ в САЩ бе симбиоза между вечно недоволното и комплексирано черно малцинство и ляво дрогирани демократи, жадуващи за власт. Кандидатката за вицепрезидент на демократите, тъмнокожата Камала Харис, същата, която по време на първичните избори в Демократическата партия нарече Байдън „расист“, се фокусира в своята среда: „Не ви казваме, че сте длъжни да гласувате за нас, искаме да заслужим вашите гласове“. Байдън от Филаделфия също прати послание: „Всеки ден сме свидетели на расови неравенства в ситуацията с този вирус“. Натъртвайки, че чернокожите са най-потърпевши от епидемията, обеща да се заеме с пандемията, но  „първо трябва да бъде победен друг вирус – Доналд Тръмп“.

Социалният взрив след убийството на Флойд  неслучайно бе съпроводен с

ВАНДАЛСКО ПОРУГАВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИ,

на исторически личности, обвинени, че били робовладелци. Няма значение, че сред тях се оказаха такива,като Колумб, откривателя на Америка, нямащ нищо общо с обвинението. US медии писаха: „Koлyмб пaднa. Oбeзглaвиxa гo, влaчиxa гo, a cлeд тoвa гo пoдпaлиxa. Издигнaтaтa пpeз 1927 г. cтaтyя нa oтĸpивaтeля нa Aмepиĸa вeчe e нa дънoтo нa eзepo ĸpaй Pичмънд, щaтa Bиpджиния. Cъдбaтa мy мигом бe peшeнa oт пpoтecтиpaщитe cpeщy pacизмa и пoлицeйcĸoтo нacилиe в гpaдa. “Tpябвa дa зaпoчнeм oт caмoтo нaчaлo, тpябвa дa зaпoчнeм c xopaтa, ĸoитo пъpви ca cтъпили нa тaзи зeмя”, oбяcни бледолика пpoтecтиpaщa.

Последвалата вандалска рушителна вълна из ред градове подсказва добре обмислен ход, дирижиран от секретен център, несъмнено свързан с Демократическата партия. Че е тъй, го потвърди поведението на губернатора-демократ на щата Вирджиния Ралф Нортъм. Той обяви план да премахне историческия паметник на генерал Робърт Лий, главнокомандващ на Конфедерацията по време на Гражданската война в САЩ (1861-1865)“. Обоснова „новия прочит“ на историята в угода на черният електорат: „Във Вирджиния вече не проповядваме фалшива версия на историята. Версия, която се преструва, че Гражданската война е била за “правата на щатите”, а не за злините на робството. Никой вече не вярва в това“.

Републиканците реагираха. Сенаторката Аманда Чейс пусна петиция на уебсайта на кампанията си за губернатор, за да спаси статуите. „Радикалната левица няма да бъде удовлетворена, докато всички бели хора не бъдат изчистени от нашите учебници по история“, написа тя. Това, че историята е непроменима, няма значение…

По-лошото бе друго. Днес черните унищожават исторически монументи, утре ще посегнат на бели съграждани. Черният расизъм с ислямистки привкус от десетилетия набира сила в Америка. Афроамериканците, както официално ги наричат, са впили „с нокти до кръв“ юмруци в злобна завист към превъзхождащите ги бели. Фанатично впили тъмни очи в черното си робско минало, ненавиждат белите, задето техните прапрадеди са оковали предците им, докарвайки ги с кораби от Африка.

Именно в лятната пандемия на френетични чувства не остана място за дискусии върху програмите на двамата кандидат-президенти. Не остана място за

ТРЪМПОВСКИЯ ПОГЛЕД КЪМ СВЕТА,

Който, обратно на обвиненията на демократите, разкриваше за какво се бори. „Ако ние – казва Тръмп – сложим край на кражбата на американски работни места, това ще ни даде тези ресурси, които са необходими за възстановяване на нашата армия и укрепване на нашата финансова независимост и мощ“. От 2017 г. реализира рязък завой във външната политика на САЩ. Не към изолационизъм, както го обвиняват противниците, а с генерална смяна на акцентите.

Джо Байдън обвини Тръмп, че е причинил загуба на доверие и уважение към САЩ на международната сцена. Ето факти, опровергаващи лъжата на Байдън. Сп. The National Interest разкрива причината за недоволството на Тръмп от съюзниците на САЩ: „Нашите съюзници не внасят справедлив принос в общата система на сигурност. Те считат САЩ за слаба страна, готова всичко да прости, и не чувстват към себе си задължението да изпълняват условията на съглашенията с нас. Например в НАТО само 4 от 28 негови членове, освен Америка, изразходват за отбрана минимум 2% от своя БВП (брутен вътрешен продукт – бел.ред.), както това изисква договорът. Ние вече изхарчихме трилиони долари за укрепване на нашите въоръжени сили, за да могат да станат мощна защита на Европа и Азия. Тези страни, които ние защитаваме, трябва да заплатят за такава защита, а ако това не стане, САЩ трябва да им позволят самостоятелно да защитават себе си“.

Няма и намек за изолационизъм. Но, воден от бизнес прагматизъм, Тръмп извърши оспорвани външнополитически актове. Бившият български дипломат Стоян Давидов ги структурира: „1. Оттегляне на САЩ от Парижкия договор срещу глобалното затопляне. 2. Едностранно изтегляне на подписа под ядреното споразумение между Иран, от една страна, и ЕС, САЩ, Русия и Китай, от друга. 3. Блокиране на израелско-палестинския диалог в резултат на: а) преместване американското посолство от Тел Авив в Ерусалим; б) закриване на дипломатическото представителство на ООП във Вашингтон; в) сваляне нивото на контакти с палестинската страна. 4. Системно напрежение в партньорството и отношенията с ЕС. 5. Пренебрегване и подценяване значението на международните форуми като важен инструмент за поддържане на международния мир“.

Още в кампанията за президентски избори 2016 година се усети наличието на 

ЙЕЗУИТСКИ РЕЖИСИРАН ЗАГОВОР СРЕЩУ ТРЪМП,

сподирен с клевети. Първата: бил „агент на Путин“, а Кремъл „има пръст“ в победата на Тръмп. Ключова фигура в организацията на кампанията AntiTrump бе менторът на демократите Джордж Сорос: „Доналд Тръмп е самозванец и мошенник, потенциален диктатор! Лично аз съм убеден, че той ще се провали”. В играта против Тръмп Сорос бе подкрепен от „Уолстрийските вълци”, финансови магнати, представляващи глобалния капитал.

А „топлата връзка“ Сорос-Байдън бе проверена 2014 г. в Украйна, когато законно избраният президент на Украйна Янукович бе свален от полунацистки режим. В Киев е зарита тайната на корупционните сделки на Байдън и неговия син Хънтър, днес собственик на част от газопроводите в Украйна. Срещу когото ФБР провежда разследване.

През март 2017 г., 3 месеца след влизането на Тръмп в Белия дом, е разработен план за компрометиране. Както предава телеканал RT, Дейвид Брок, публицист и фен на Хилари Клинтън, съставя пет пункта: 1) да се критикуват всички грешки и се бие по слабите места; 2) да се следи семейството и да се подават искове за злоупотреба със служебно положение; 3) да се следят отношенията с чуждестранните лидери; 4) да се използват социалните мрежи за организиране на протестни движения; 5) да се противодейства на подкрепящите Тръмп консервативни медии”.

Първата клевета срещу Тръмп се пръква преди изборите. Ето какво пише лято 2016-а The National Interest: „В неизброимия поток от статии и колонки тези хора подготвят за Хилари Клинтън основание за твърдението, че руското правителство действа заедно с Тръмп, а Русия се намесва в изборите. Списание „Стейт“: „Путин планира да унищожи Запада – неговият план е много сходен с този на Тръмп“. Колумнистът на Washington Post Eн Епълбаум приглася: „Най-накрая имаме кандидат за президент – Доналд Тръмп – който пряко и косвено е свързан с чуждестранния диктатор Владимир Путин, чиято политика той подкрепя“. В колонката на Пол Кругман, озаглавена „Сибирският кандидат“, нобелистът по икономика пише: „Тръмп може да е руски агент, човекът на Владимир Путин в Белия дом“.

Три години по-късно клеветата за „агента за влияние“ на Русия Тръмп бе опровергана. Специалният прокурор Робърт Мълър: „Няма сговор между президента на САЩ Доналд Тръмп и руснаците по време на предизборната кампания през 2016 г. Сега ние знаем, че руските агенти, които извършиха тази хакерска намеса, не са били подпомагани от Тръмп или предизборната му кампания“.

А ето как Тръмп отговори на главното обвинение – че води Америка към изолация от останалия свят. На среща с немския канцлер Ангела Меркел в Белия дом (17 март 2017 г.) заяви: „Аз не вярвам в изолационизма, но вярвам в необходимостта да се гарантират честни условия за търговия. Аз съм за свободна търговия, но търговията трябва да бъде честна”.

Казвайки, че Тръмп не иска да стане президент на цяла Америка, Джо Байдън умело прикри истината защо глобалистите не простиха на Тръмп. А именно: той пое национална политика в разрез с интересите на международните корпорации. Защото Тръмп 2017 г. пое тежко наследство. От мандата на демократа-президент Бил Клинтън до двата мандата на Барак Обама, Китай се превърна в СВЕТОВНА ФАБРИКА, а Америка се деиндустриализира. Обратно, със своята протекционистка политика Тръмп върна в Щатите стотици компании, а на онези, не пожелали, им наложи високи мита. Това донесе в промишлеността 8 млн. нови работни места. Но тук несъмнено е прав ексдипломатът Стоян Давидов: „Изоставено бе обещанието за връщане в родината на американски компании, работещи в чужбина, когато дойде ред на международните мегакомпании с американско участие“.

Пандемията прекъсна безпрецедентния (от 30 години!) подем на US икономиката. Анализаторът д-р Борислав Цеков: „2020 година, броени месеци преди изборите, администрацията на Тръмп бе изправена пред неочаквана и мащабна криза – пандемията. Затварянето на американската икономика нанесе тежки щети върху постиженията на Тръмп: достигналата исторически нива безработица скочи с почти десет пункта, икономическият растеж беше прекършен. Към това се кумулираха хаосът и насилието в редица градове, управлявани от екстремистките организации Black Lives Matter и Antifa, насъсквани от прогресивисти и либерали. Така само в периода март-юни обстановката в САЩ коренно се промени и изглеждащият преди това триумфален поход на Доналд Тръмп към нова изборна победа се изправи пред много сериозни предизвикателства“.

Това, което диаметрално отличава Тръмп от неговите предшественици, бе твърдо отстояваният национален интерес. А контра на националния интерес е този на мегакорпорациите. Търсят висока печалба там, където има квалифицирана, но по-нископлатена от тази в САЩ работна ръка. В Азия. Тук бе ГЛАВНОТО ПРОТИВОРЕЧИЕ между Тръмп и глобалистите. В името на това да върне обратно в САЩ американския бизнес, Доналд се изправи срещу чудовищна сила – глобалния капитал.

Ключът на заговора срещу Доналд Тръмп се крие в неговата икономическа политика, насочена в защита на националната икономика. Още 2016 г. я формулира в предизборно обещание: да върне обратно в САЩ американските фирми, изнесли производството в Азия, и главно в Китай.

Тогава срещу му се изправи наглед противоестествен съюз. Дейвид Бромуич в The National Interest: „През последните няколко седмици станахме свидетели на укрепване на един учудващ алианс, който се стреми към победа над Тръмп, и е обединил привържениците на две направления във външната политика, които никога не са имали ясни отличителни черти: неоконсерваторите, диктуващи външната политика на Буш и Чейни през 2001-2006 г., и либералните интервенционисти, подкрепящи войните в Ирак и Либия и стремящи се към по-активна с тази на Обама военна намеса в Сирия“.

Д-р Б. Цеков дефинира доктрината „Тръмп“. Тя „маркира дълбок идеологически обрат в Белия дом: за първи път беше изтласкана от най-могъщия властови център симбиозата на неолиберали и неоконсерватори, която беше превзела върхушките на двете партии – Републиканска и Демократическа – от Рейгън насам. И на нейно място се върнаха традиционните американски консерватори, които за последен път бяха на кормилото на Америка по времето на един от колосите на американската политика – Ричард Никсън“.

В какво се изразяваше този обрат? Б. Цеков: „Изминалите почти четири години (2017-2020)  свидетелстват безпрекословно за този идеологически обрат. Сменени бяха аксиоматични приоритети и посоки на американската външна и икономическа политика. В стратегията за национална сигурност на САЩ бяха очертани контурите на нова геополитическа архитектура – от еднополюсен свят с хегемон САЩ към свят, основан на динамично равновесие и ожесточена конкуренция между трите суперсили САЩ, Русия и Китай; изпращането „в девета глуха“ на евроатлантическия вектор; преодоляването на неолибералния модел на глобализация и пр.“.

Но най-важното, което Тръмп направи, бе: в икономическата стратегия прекъсна

 ГЛОБАЛИСТИЧНИЯ ПРОЕКТ „ЧИМЕРИКА“.

Преди Тръмп естаблишмънтът на САЩ разглежда Китай като допълнение на американската икономика, като огромна фабрика за производство на стоки без политически амбиции. От тази идея произлиза концепцията за „Чимерика”, икономически съюз между Китай и САЩ. Тръмп я отхвърли и пое курс на военнополитическо сдържане и засилване на конфронтацията, изляла се в търговска война.

Става дума за особен род икономическо сътрудничество между САЩ и Китай, наречено Chimerica: от англ. име на Китай China + America. Така се получиchimera (химера): безпрецедентно взаимно проникване на капитали, стоки и услуги между две коренно различни системи – комунистическа и капиталистическа. Което напомня Химера, чудовище от древногръцките митове – кръстоска от различни видове животни. Именно на „Чимерика” (виж картата) се пада 1/3 от БВП и над половината от световния икономически ръст през последните 10 години. „Превръщането на Китай от страната на победилия маоизъм в крепост на постиндустриализма – отбелязват автори – започва именно с програмата на Кисинджър за сътрудничество между Пекин и Вашингтон през 70-те години [при управлението на президента Ричард Никсън]. Всъщност „Чимерика” е въплъщение на глобализацията. Ако тази конструкция бъде разрушена, тя ще преобърне света и дълбоко ще промени и Америка, и Югоизточна Азия“. 

Но глобалистичният проект „Чимерика“ удари като бумеранг САЩ. Ето как в „American Prospect“ топикономистът Клайд Престовиц оценява негативите от „тихоокеанския завой“ на Обама: „Сделките за свободна търговия служат за отглеждане на геополитически съюзници. Тези сделки се пробутват на обществото и на Конгреса във вид на споразумения, които щели да увеличат износа на американски стоки, да намалят търговския дефицит и да създадат работни места. Разбира се, всичко това бе лъжа. На практика търговският дефицит набъбваше, работните места се изнасяха, а международната търговия се превръщаше в спирачка за растежа на БВП и в главна причина за социалното неравенство [в Щатите]. Този факт отлично се илюстрира от отношенията с Китай“.

Думите на Престовиц намират отглас в предизборните речи на Тръмп. След победата 2016-а непрекъснато напомня щетите, нанесени от „свободната търговия“. Привежда конкретни данни: от момента на приемане на Китай в Световната стопанска организация (11.12.2001), което Тръмп нарече „безотговорно“, в САЩ са били затворени 70 000 фабрики“!

Базиран на негатива, причинен от глобал-феномена „Чимерика“, Доналд Тръмп обоснова необходимостта от рязък завой в икономическата политика към Азия, по-специално към червената Поднебесна империя. „В рамките на търговската война с Китай администрацията на Тръмп през декември 2017 г. приема стратегия за национална сигурност на САЩ. В нея се говори, че „Америка трябва да се подготви за продължителна борба срещу Китай“. При това Китай сега се възприема от Вашингтон не просто като икономическа заплаха, а и като военнополитическа. Основният инструмент на САЩ в борбата с Китай е икономическият лост, който ще допълни военнополитическото сдържане.

Според Тръмп неговите предшественици на поста не са обръщали достатъчно внимание на търговската политика на Китай. Всички възможни проблеми на съвременното човечество произхождат именно от Китай: замърсява околната среда, нарушава интелектуална собственост, краде работни места, манипулира валутните курсове и т.н. Близкият до Тръмп експерт Майкъл Пилсбъри смята, че „днешната системна криза в САЩ е в резултат на тайната столетна стратегия на Пекин, целта на която е да смени местата си с Америка“.

За Тръмп Китай, а не Русия, е основна заплаха за съществуването. И неговата задача в конфликта е да реши проблема с търговския дефицит на САЩ, който има обем от повече от 800 милиарда долара, половината от които се падат на Китай.

Това обясни две ключови стъпки на Тръмп: 1) оттегляне на САЩ от Тихоокеанското споразумение, и 2) повишаване вносните мита от Китай.

Победата на Джо Байдън несъмнено означава връщане към проекта „Чимерика“. Както го изисква световното задкулисие.

НАЦИОНАЛИЗЪМ ПРОТИВ ГЛОБАЛИЗЪМ

На конгреса на Републиканската партия (21 юли 2016 г.) Тръмп открито обяви война на глобализма, олицетворяван от международните корпорации и монополи, дирижирани от двата центъра на задкулисието: Билдербергски клуб и Трилатерална комисия. Рече: „Американизмът не е глобализъм. Ето нашето кредо. Ние  повече няма да подчиняваме нашата страна и нейния народ на лъжливата песен за глобализацията. Националната държава досега си остава истинска основа на щастието и хармонията. Аз скептично се отнасям към международните съюзи, които ни „връзват ръцете“ и потискат Америка, и никога няма да позволя Америка да влезе в съюз, който ограничава нашите възможности да контролираме нашите собствени дела“.

По една друга щекотлива тема президентът е атакуван:

ТРЪМП НЕ ПРИЕМА ДЖЕНДЪР-ИДЕОЛОГИЯТА,

макар открито да не заклеймява противоестественото афиширане на ЛГБТ (лезбо-гей-бисексуал-трансджендърските) общества. Б. Цеков: „Администрацията на Тръмп сне от управленския дневен ред политиката на джендър-идеологията и климатичните теории, които бяха въздигнати в ранг на държавна политика през двата мандата на Барак Обама и съратничката му Хилари Клинтън“.

Макар Тръмп открито да не говори против джендъризма, като републиканец ясно държи на консервативните ценности, чужди на все по-олевяващите демократи. И тъй като джендърите приемат само онези, които споделят техните „хомоценности“, откритата атака срещу него бе неизбежна. Две кинозвезди се очертаха в „хоровода“ срещу Доналд. Женското лоби: в лакираното лице на Мерил Стрийп; мъжкото: във все по-гневния Робърт де Ниро.

Януари 2017 г. Мерил Стрийп, притежаваща 30 номинации и 8 статуетки, се яви на сцената на наградите „Златен глобус“, за да получи награда за цялостен принос. Вместо захаросани благодарности, насочи речта срещу току-що влезлия в Белия дом Доналд Тръмп. Там цитира изказване на акьора Хю Лори: „Всички ние в тази зала принадлежим към най-охулваната част от американското общество“. Почти просълзена проплака: „Помислете за това: Холивуд, чужденци и журналисти!“. И „ни в клин, ни в ръкав“, Стрийп критикува Тръмп: „Имаше едно изпълнение през тази година, което ме изуми. Направо се заби в сърцето ми… Това беше моментът, в който лицето, което иска да седне в най-уважаваното кресло в нашата страна, имитира репортер с увреждания. Инстинктът да унижаваш хората, особено когато е моделиран от някого с власт в обществото, е много силен. И когато хората с власт използват своето положение, за да нападат по-слабите, ние всички губим“…

Не закъсня бумерангов отговор, който болезнено нарани уж безупречната репутация на Стрийп, когато Холивуд бе разтърсен от скандалните разкрития за сексуалните престъпления на продуцента Харви Уайнстийн. През декември 2017 г. из Лос Анджелис се явяват плакати, на които се вижда архивна снимка на Мерил Стрийп със Харви Уайнстийн – двамата са щастливи и се смеят заедно. И червена лента, прикриваща очите, с надпис: „Тя е знаела” (She Knew).

Облаците на хоризонта пред Мерил Стрийп се сгъстяват. Безупречната й репутация на най-успешната и уважавана американска актриса е заплашена от обвинения, че е знаела за сексуалните престъпления на продуцента Харви Уайнстийн, но си е мълчала и го е прикривала. Към това се добавят и предизвикващите морален дискомфорт кадри със Стрийп, която аплодира на крака задочното награждаване на осъдения за сексуално нападение над момиченце (в джакузито на Джак Никълсън) и избягал от американските власти Роман Полански с „Оскар” за режисурата на „Пианистът” преди 15 години.

Един автор зададе резонен въпрос: „Защо Холивуд прави филми за педофилите в католическата църква, но няма филм за педофилите в Холивуд?”.

Тръмп и Холивуд хранят взаимна неприязън? Тръмп има мълчалив отговор: „Холивуд произвежда филми, в които ще откриете систематично, даже яростно неуважение към въздържание, брак, вярност, патриотизъм, смирение. Героите, които изповядват тези ценности, са представени като смотаняци, смешни, страшни, опасни, луди“.

Актьорът, представляващ мъжката гилдия, който „продуцира“ скандален сблъсък с Тръмп, e Робърт де Ниро. Той си позволи да изрече: “Доналд Тръмп е жалък, той е куче, свиня, мошеник, скапан актьор, противен тип, който не знае за какво говори, който не проучва темите, по които говори, на когото не му пука за нищо, който не плаща данъците си. Това е един идиот. Но всъщност Колин Пауъл го каза най-добре: “Тръмп е национално бедствие. Той е срам за нашата страна”.

Несъмнено послушно фризираният демократ Джо Байдън ще върне Белия дом в джендър-политиката, характерна черта на Демократическата партия през последните 30-ина години. Това не е партията на великия Джон Кенеди, а лява, с троцкистки уклон организация. С победата на Байдън се очаква реанимация на джендъризма, което ще вдъхне кураж на временно снишения неолиберален Брюксел да начене ново настъпление към консервтивните общества на Източна Европа.  

Да, Доналд Тръмп си отива. Какво остава? Консервативно наследство в съдбната система. Съумя да назначи съдия във Върховния съд, дето републиканците имат надмощие. Б. Цеков изтъкна, че дори и да загуби, „наследството на Доналд Тръмп трудно ще бъде демонтирано изцяло. Гарант за това ще бъдат назначените от него и потвърдени от Сената 197 федерални съдии на всички нива на съдебната система, които ще служат пожизнено. Това промени ултралибералния и прогресивистки облик на американската магистратура. А в крайна сметка именно в ръцете на магистратите са въпросите на миграцията, джендъра, дискриминацията, абортите, брака и всички останали ценностни разломи в съвременното общество. Тоест Тръмп вече е победил“.

А какво ще стане с Америка и света при президентството на мозъчно страдащия Джо Байдън, предстои да видим…

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *