Каменна сватба – 65 г. заедно, празнуват знаменосците на Педагогическото училище в Благоевград Гроздана и Борислав Владикови

65 години от подписване на брака си, или т.нар. каменна сватба, отбелязват в началото на 2021 г. учителката, завършила педагогическата си кариера като директор на ІХ ОУ в Благоевград – Гроздана Владикова, и преподавателят, който след години „на сцената“ в класната стая остава в историята на Драматичен театър „Н. Вапцаров“ като един от най-иновативните директори – Борислав Владиков. Заедно са от 70 г. и като погледнат назад, и двамата са категорични в едно – че най-голямата им гордост и радост са двете им дъщери, двамата внуци и вече тримата правнуци.

ЗАПОЗНАЛИ СЕ В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ГИМНАЗИЯ В БЛАГОЕВГРАД ПРЕЗ УЧЕБНАТА 1951/52 Г.

Тя е от санданското с. Яново и в 10 клас пристигнала в окръжния град да учи за учителка. Той е от мелнишкото с. Хърсово и година преди нея бил дошъл в Педагогическо училище, като бързо успял да натрупа популярност като поет и активист. 

„Не знам как се случи. Тя беше стройна и хубава, учеше се много добре, беше активистка и започнахме да общуваме по събрания, да разговаряме за книги, за всичко. Не беше любов от пръв поглед, но тя, любовта, е необяснимо чувство и човек често не знае как и кога влиза в сърцето му и се настанява там завинаги“, откровен е Борислав.

„Владиков беше в ІV курс и на двете паралелки от неговия випуск се падаше да покровителстват нас, новодошлите и по-малките. Той се отличаваше от останалите, участваше в много състезания, конкурси, тържества и винаги беше водещ и декламираше стихове. Аз бях една от зубрачките (смее се) и ме впечатли тази негова обич към науката и към изкуството. Имаше дар слово, беше изключителен кавалер и много общителен“, връща се в спомените си  тогавашната 16-годишна девойка Гроздана.

„Една зимна вечер край реката събрах кураж да й се обясня в любов и тя прие да станем приятели“, разказва той, а тя допълва: „И от Нова година официално станахме двойка. Аз имах слабост към литературата и се надпреварвахме кой е прочел повече книги и ги обсъждахме“.

Той бил знаменосец на випуска си, а на 24 май тя поела от него знамето на Педагогическата гимназия. Следващите четири години студентът в Софийския университет Борислав и любимата му млада селска учителка Гроздана поддържали връзката си с писма, мъчителни телефонни разговори и едва 2-3 срещи годишно.

„АЗ САМИЯТ НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ, НО СЯКАШ НЯМАШЕ ДРУГИ МОМИЧЕТА КРАЙ МЕН. НИКОЯ НЕ ВИЖДАХ ОСВЕН НЕЯ.

Беше ми подарила една снимка с носия и на всички се хвалех с Гроздана. Бяхме си много предани и много верни, и аз не криех от близките си и приятелите тази връзка“, разказва Борислав.

А Гроздана го представила на родителите си чак като обявили, че стават семейство. Това се случило на 31 декември 1955 г. в дома на бъдещия проф. Илия Конев и съпругата му, където приятелската компания състуденти на Борислав се събрали да празнуват настъпването на новата 1956 г. Двамата съобщили решението си, че от тази вечер ще заживеят като семейство, а на следващия изпратили телеграми с новината до родителите си. Неговите го очаквали, защото вече познавали бъдещата си снаха, но нейните били изненадани, а баба й не се сдържала да я предупреди: „Тия, хърсовалиите, са харсъзи. Да не те бъхти…“. На първата среща с тъста и тъщата си Борислав се появил с файтон. Закарал го по-големият му брат, който по същото време бил кмет на с. Марикостиново и разполагал с луксозната карета.

Официално подписали брак на 3 февруари 1956 г., на следващия ден вдигнали сватба на село, а веселбата и хората се диктували само от една гайда. Голямата им компания приятели също били сред сватбарите. Пристигнали с нощния влак на гара Ген. Тодоров и дървените столове, които били приготвили за подарък, се оказали особено полезни при нощния им преход от гарата до с. Хърсово.

Надеждите на младото семейство Борислав да го приемат на работа в новооткритата гимназия в Катунци, за да са по-близо един до друг, се сбъднали. В Катунци дори успели да се съберат за кратко, когато я назначили за възпитател в общежитието, в което в мизерни условия в едно помещение спели 70 деца. Но когато една нощ плъх наръфал ухото на момченце, тя се възмутила гласно как толкова деца може да са наблъскани в едно помещение, а семейството на партийния секретар да се шири в съседните. И била преместена в училището в с. Петрово.

ВИЖДАЛИ СЕ В ПОЧИВНИТЕ ДНИ,  ТОЙ С ЧАСОВЕ ЧАКАЛ ПО СПИРКИТЕ И СЕ БЛЪСКАЛ В ПРЕТЪПКАНИ АВТОБУСИ, ЗА ДА СЕ ПРИБЕРЕ ПРИ НЕЯ.

Първата им дъщеря Милена се ражда на 11 март 1957 г. След 3 г. работа в Катунци той се преместил в училището в Симитли, където година по-късно се намира и за нея място и успяват пак да се съберат. През 1962 г. там се ражда втората им дъщеря Яна. Четиримата се преместват в Благоевград с назначението му за възпитател в Дома за деца и юноши, а тя става начална учителка. Живеят на квартира в стая с едно единично легло, на което спи голямата щерка, малката е в кошчето, а родителите на пода, та нощно време движението било невъзможно. Хазяите обаче се оказали много свестни, направили им кухня в мазето и на влюбените млади им станало широко на сърцата, та все си били с гости.

Борислав се преместил да учителства в гимназията и скоро след това го изтеглили за инспектор в „Просвета“, като мястото му заела неговата половинка Гроздана. Междувременно тя завършила задочно „Българска филология“ в Софийския университет, за да може да преподава в прогимназия. 

„Преди да тръгне на изпит, приготвяше всичко за мен и децата, качваше се на автобуса, взимаше си изпита и щом се прибереше, отново имахме закуска, обяд, вечеря… Аз не съм добър домакин и до ден-днешен не мога да готвя. Дори леглото не мога да си опъна по идеалния начин, по който го прави тя. Но помагах за децата, занимавах се с тях и ги обгрижвах“, признава Борислав и допълва:

„Заслугата да стана инспектор бе на най-авторитетната, страшна и строга инспекторка към Министерство на просветата Иванка Тодорова. Явно бях успял да я впечатля с изказвания на събрания и с работата си като педагог и тя ми съдейства за професионалното израстване“.

Като инспектор обаче много пътувал в командировки и се случвало по цяла седмица да отсъства от дома. „Това, което ме накара да напусна инспектората (въпреки предимствата по онова време на длъжността), бе, когато Гроздана ми разказа как след педагогически съвет по тъмно се прибира в квартирата и вижда отвън пред прозореца на цимента 5-годишната Милена, гушнала малката Яна. Страхували се да влязат и да стоят сами в тъмната къща. Това толкова ме разтърси, че си казах: „Къде си тръгнал по командировки, да няма кой да прибере децата ти, а Гроздана да се чуди накъде и как да подхване нещата!“. И сложих край на педагогическата дейност.

Бяха обявили място в селскостопанския отдел на вестник „Пиринско дело“ и кандидатствах. Разбрах обаче, че е много вероятно конкуренция да ми е близка роднина на Георги Тричков, първи секретар на партията тогава, и реших да му напиша бележка: „Ако Вашата балдъза не кандидатства за мястото, моля да подкрепите моята кандидатура“. И се получи. Заплатата ми беше по-ниска, но бях със семейството си“.

„ВЪПРЕКИ ЧЕ РАЗЛИКАТА НИ Е САМО 1 Г., ВИНАГИ СЪМ ГО УСЕЩАЛА КАТО МНОГО ЗРЯЛ, МНОГО ЗНАЕЩ И МОЖЕЩ.

Той имаше естествено влияние върху мен и никога не ме е подценявал, като е оценявал достойнството ми като можещ човек“.

„Голямото изкуство на семейния живот са взаимните компромиси. Семейната двойка прилича на медицинската везна, тя е много чувствителна и ако не се намери баланс и едната се наклони, другата ще се обърне. Всичко има мярка и личната свобода на човека трябва да бъде уважавана“, разкрива тайните на щастливия брак Борислав Владиков.

За да създадат здраво и любящо семейство, и двамата са имали примера на своите родители, братя и сестри. „Баба ми и майка ми не бяха снаха и свекърва, а повече от дъщеря и майка. Имах великолепно семейство и следвах примера му“, отбелязва Гроздана, а съпругът й допълва, че тези две жени са причината половинката му да е отлична домакиня.

Не крият, че през годините и двамата били обект на внимание от противоположния пол. Не само през първите 5 години платонична любов, но и след това, в годините на брака им.

„Виждал съм и съм забелязвал красивите жени (Гроздана също е била обект на вниманието на други мъже), но семейството и личният пример, който даваме на децата си, са били на първо място. Никога не са възниквали конфликти за това кой кога се е прибирал, кой къде е ходил… Дай на човека до себе си свободата да диша спокойно, да танцува, да пее и да се весели в компания. Не бива съпрузите да живеят като ловци, които се дебнат. Дай доверие, за да получиш същото“,разкрива още уроци за щастлив живот Владиков.

А Гроздана е откровена: „Опазил ме е Бог от тази болест – ревността. Винаги съм приемала ревността като обвинение към себе си, че нямаш достойнството да стоиш до него и той да стои до теб. И затова е важно първо да обичаме себе си. Все си мисля, че имаме ангел хранител и ангел пазител. Създадохме истински връзки между двата си рода, уважаваме се и се обичаме, и това има значение, а хубавите ни деца са имали своя пример в наше лице. И въпреки че ние и двамата не сме им помагали за домашни и училище (а съм оставала с часове с другите ученици да им помагам), и двете не са ни създавали тревога и станаха отлични домакини и имат чудесни семейства. Веднъж голямата дъщеря попита баща си за писател, за когото трябваше да се подготви за класна работа, а той й каза: „Библиотеката е в хола. Научи се да си търсиш книгите“. И тя  до ден-днешен се усмихва на тази случка: „Това беше първата помощ от татко за моите писмени работи“. А малката беше голяма активистка и се шегуваше, че е моя заслугата да се изявява като организационен работник“.

Владикова с любов признава, че съпругът й и голямата им дъщеря са с великолепно чувство за хумор, а тя и малката са по-обрани, но в семейството винаги са се шегували. „Владиков винаги е можел да внушава оптимизъм. Колкото и да му е било тежко на моменти, успявал е да скрие мъката и тъгата си, за да не натоварва семейството“, откровена е нежната половинка от Владикови и допълва списъка с достойнства на силната: „Той особено много държи на децата, а тримата не бяха никак претенциозни и затова с лекота съм се справяла с всичко. Знаех, че Владиков пише, и винаги ми е било приятно да му създавам атмосфера за работа, още повече че аз също имам слабост към поезията и творчеството. Опасявам се обаче, че не винаги съм успявала, защото сме имали и по-тежки моменти, а когато аз или децата сме имали проблем, той оставя абсолютно всичко. Даже си мисля, че не съм толкова помагала, а повече съм пречела на творческата му работа, и може би ако е бил сам, без семейство, е щял да твори повече. Но той ми казва: „Един ред нямаше да напиша без вас“.

НА ПРАГА НА 65-АТА ГОДИШНИНА ОТ СВАТБАТА СИ ВЛАДИКОВИ СА УБЕДЕНИ, ЧЕ ДЪЛГАТА ИМ ВРЪЗКА СЕ ДЪЛЖИ НА ВЗАИМНОСТТА.

„За това рецепта няма и ние трудно можем да си обясним и се учудваме, че толкова години са минали, а големият внук се майтапи: „Как сте издържали толкова много?!“. Истината е, че между нас е имало разбирателство и вкъщи не сме делили работата на твоя и моя. Който има възможност, е свършвал каквото трябва“,разкрива Гроздана и допълва: „Той винаги е признавал моя труд, а аз не приех асистентска работа в ЮЗУ заради семейството. И ако сега продължава нашият живот (защото аз вече карам 86, а той 87 г. и старческите проблеми и нас ни настигат), дължим го на децата си!“.

„Всички наглед дребни неща са важни за хармонията в семейството“, отбелязва Борислав и обяснява: „Да наблюдаваш има ли нужда от самочувствие другият – дай му го, но заслужено. Не го измисляй. Направи комплимент, отбележи направен жест, но с мярка да е. Не може единият да е много умен и да внушава на другия, че е глупав. Не може само единият да приказва, а другият само да слуша. Баланс трябва да има. И в никакъв случай, особено в компания, да не показваш, че друг е по-интересен и по-примамлив от твоя партньор. Ревността е естествено чувство, но доверието е лекарство за всичко. На мен няма да ми стигнат годините и един цял нов живот дори няма да ми стигне да се отблагодаря за грижите на Гроздана, за вниманието й, за децата. И тя го знае, казвал съм й го неведнъж“.

Принудителното ограничаване на контактите през последната година за Гроздана и Борислав Владикови се оказва истинско изпитание, тъй като са свикнали да общуват и да са сред хора. „Обществото ни липсва, но няма как“, примирено отбелязва тя, а той разказва:

„ДОМЪТ НИ БЕШЕ ПРИСТАН ЗА ВСИЧКИТЕ НИ ПРИЯТЕЛИ И ТЯ Е ГЛАВНИЯТ „ВИНОВНИК“,

защото създаваше атмосфера и предразполагаше гостите да се чувстват свободно до такава степен, че като пристигаха някои от тях, без каквото и да е притеснение повдигаха капака на тенджерата да видят какво готви. Майка й, много достолепна жена, възпитана патриархално, гледаше с притеснение тези външни хора, които така свободно се държаха в дома ни. Приятелят ми проф. Илия Конев имаше ключ от дома ни“.

Разговорите и дискусиите много често са свързани с литература и изкуство, а общият белег на кръга около тях е, че всички са четящи хора със специално отношение към книгата.

„Било ми е странно, когато някой ми признае, че има тайни от половинката си и двамата не споделят. Аз като открия хубава книга или прочета нещо хубаво, веднага го правя достояние на нея. Нищо не крия, винаги споделям и даже съм се шегувал, че в мое лице тя има един университет, и така се живее много леко“, откровен е Борислав. Гроздана е музата за красивата му поезия, а той е шеговито искрен: „Струва ми се дори, че като муза е малко разглезена и от мен, и от приятелите ми“. Подчертава, че никога не я е нарекъл с притежателното „жена ми“, и двамата винаги са се обръщали един към друг и към децата си с пълните им имена и това е негласно правило в семейството.

А Гроздана е не само музата му, но и първи критик. „До ден-днешен и в утрешния ден тя е човекът, който първи чете всичко, написано от мен“, откровен е Владиков.

Двамата не крият, че са имали и тежки моменти – като годините, в които той остава без работа, след като напуска директорския пост в ДТ „Н. Вапцаров“ . „Приех длъжността след 3 отказа на Окръжния комитет на партията, когато Причкапов не ми нареди, а ме помоли да поема поста. Влязох в театъра със самочувствието на човек, който е изнасял стотици спектакли пред черната дъска всеки ден. А го напуснах, защото, ако не го бях направил, рискувах театърът да стане сцена на грозни протести в онези години след 1989“, пояснява Владиков.

Но се оказва, че за него работа в Благоевград няма, въпреки че му било рано за пенсиониране. По това време Гроздана вече била преминала през Пето училище, откъдето като зам. директор я пренасочили да е председател на читалище „Н. Вапцаров“. Осем години съвместявала поста с този на зам. председател на Общинския съвет за култура, но тъй като често пътувала със съставите в чужбина и в страната, накрая се молила да я върнат в училище. Пенсионирала се като първия директор на ІХ ОУ „П. Яворов“.

ОСТАНАЛ БЕЗ РАБОТА, БОРИСЛАВ РЕШИЛ ДА СЕ ВЪРНЕ НА СЕЛО, ПРИ ЗЕМЯТА.

И Гроздана тръгнала с него. „Толкова много сме работили двамата там и сам се укорявам, че съм я наказал с непосилен физически труд. Но тя го умее. Тя има ръце и душа за всичко!“, признава Борислав.

Владикови с часове могат да говорят за още една обща страст – планинарството, и няколкото десетилетия, в които не е имало лято без преходи и походи с приятели по планинските пътеки.

Животът разделя фамилията и днес част от нея е зад граница. Борислав не иска да разсъждава по темата: „Те ме уверяват, че не са забравили България, опитват да заблудят нас и себе си, че е така, но внукът ни не говори добре български и това е тъжно“, откровен е той и веднага съобщава най-големия подарък, който с Гроздана получили от внука си в Торонто за Нова година – третата им правнучка. 

„Децата не бива да повтарят нашия живот, защото всеки си има свой път. Но нещо трябва да остане и това е примерът от нас, техните родители“, обобщава философски Владиков. 

Днес двамата с половинката му живеят с надеждата, че въпреки пандемията фамилията ще може да се събере тази година, за да отпразнуват заедно желязната им сватба. А най-голямото им богатство е обичта в семейството. И трогателните думи и жестове, като декларацията на единия внук, че ако трябва, на ръце ще носи баба си, за да присъства тя на сватбата на братовчед му в Торонто. Или признанието на едната им дъщеря, че е сред редките случаи на изключителна почтеност към държавата, в която живее, и защото не е излъгала и с цент, се ползва със специални протекции.

А Гроздана Владикова слага „короната“ на разговора ни: „Ние не сме идеалният случай и не сме единствени! Има много семейства за пример, но слава Богу, живи сме и сме заедно. И запомнете от мен – голяма радост са децата!“.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *