КАМЪКЪТ СИ ТЕЖИ НА МЯСТОТО! Актьорът гурбетчия от Дупница Ив. Иванов се помъдрял от Англия: Работих в строителството по 8 ч. на ден, плащаха добре, но се върнах заради театъра

Актьорът Иван Иванов е роден през 1971 г. в Дупница. От 2004 година играе на сцената на ДТ „Невена Коканова“. Има над 30 роли в театъра и 6 роли в киното. На 17 септември 2018 г. си пуска една година неплатен годишен отпуск и заминава на гурбет в Лондон. А преди повече от седмица се върна окончателно в Дупница. Ценителите на Мелпомена ще могат отново да се радват на своя актьор от месец септември, когато той се завръща на сцената.

– Г-н Иванов, скоро се върнахте от гурбет в Англия. Кое Ви провокира да оставите сцената и да заминете да работите в чужбина?

– За една година си бях пуснал неплатен годишен отпуск. Реших да изляза от България и се насочих към Лондон. Обаче едно е човек да си прави планове, друго е да ги изпълнява. Заминах на 17 септември 2018 г. Всичко вървеше нормално до третия месец, докато се прибрах в България за Коледа и Нова година. Дойдох си тук, видях се с приятели и колеги, и театърът започна да ми липсва. Въпреки това заминах отново. Работих още половин година и реших окончателно да се върна.

– Какво работехте в Англия?

– Работех в сферата на строителството по 8 часа на ден 6 дни седмично. Заплащането беше много добро. Доволен съм от работодателите си, бяха много коректни и всичко беше на ниво.

– Успяхте ли да разгледате забележителностите на Лондон и с какви впечатления останахте от англичаните?

– За времето, което бях там, мога да кажа, че Англия е една подредена държава. Успях да разгледам Лондон, защото всеки ден пътувах до центъра. Цените на стоките са в зависимост от мястото, където се намира човек. Има магазини с по-евтини цени в покрайнините на града, а в центъра са като за богати хора. В Лондон имах доста време да мисля как да подредя живота си занапред. Разбрах кои са истинските ми приятели. Като се абстрахирам от факта, че Лондон е космополитен град, мога да кажа, че англичаните работят здраво пет дни в седмицата, а от петък вечер, събота и неделя се забавляват. Гледах един мюзикъл „Маската“, посетих Шекспировия театър. Ходих на футболен мач…

– А българите, работещи там, също ли се забавляват?

– Зависи кой за какво е отишъл. Който е отишъл да работи и да спестява, и уикендите скучае, защото всичко е свързано с пари. Иначе тези, които не спестяват, си живеят добре. Заплащането в Лондон е на часове. Най-евтиният хляб е 1.10 паунда, което е 2.40 лева. Минималното заплащане е 8 паунда на час. За разлика от българите, англичаните не могат да си правят сметката и затова четири пъти месечно получават заплата /смее се/.

– Сега е лято, а от есента накъде?

– Както казах по-горе, бях си пуснал неплатен годишен отпуск за една година и от есента отново ще играя на сцената на ДТ „Невена Коканова“ в Дупница. За мен винаги е било удоволствие да играя за дупнишката публика, защото е изключително театрална. Вече има в репертоара на театъра и детско представление, което е актуално за малките зрители.

– Роден сте в Дупница, а от 2004 г. играете на сцената на ДТ „Невена Коканова“. С кои известни актьори сте играли заедно и имали ли сте гафове или инциденти на сцената?

– Да, 2004 г. играя на сцената на ДТ „Невена Коканова“. В спектакъла „ Вечеря за тъпаци“ играх с големия актьор Христо Гърбов. Там винаги се получаваха гафове, но ги замазвахме, защото театърът е живо изкуство. Играл съм с Красимир Ранков, Ивайло Калоянчев, Ивайло Захариев, Веселин Цанев, Никола Анастасов, Славчо Пеев, Валентин Балабанов, Латинка Петрова, Люба Пашова… Играл съм в „Секс, наркотици и рокендрол“. В спектакъла „Г-н Балкански“. Имам над 30 роли в театъра.

– С актьорите от Дупница сте имали възможност да излезете на световните сцени в Европа, САЩ и Канада със спектакъла „Г-н Балкански“, в който Вие играете ролята на Дочолу. Как Ви посрещна там публиката?

– Ние сме един много добър колектив. Задружни сме и се уважаваме. Със спектакъла „Г-н Балкански“ обиколихме Европа, САЩ и Канада. .Българите там ни посрещнаха радушно. Първо, защото сме българи и защото спектакълът представя балканските нрави. САЩ и Канада са доста далеч от България и там е по-силно изразен българският патриотизъм. Нашите сънародници ни разходиха в Чикаго и Детройд. В Канада разгледахме Отава, Монреал, Торонто… Това са едни прекрасни градове.

– А ще стигнем ли ние, българите, американците, както пееше Тодор Колев?

– Големият актьор Тодор Колев е казал много добре: „Как ще ги стигнем американците?”. Те не стоят на едно място. Ние бихме ги достигнали, ако стояха на едно място.

– Вие сте играли ролята на Дочолу. Жива ли е днес байганьовщината?

– Байганьовщината е жива и тя винаги ще съществува, защото това е наша черта. Такъв ни е нравът.

– Как живее един актьор в България?

– Един актьор, за да живее добре, трябва да работи на няколко места. Да играе в театъра, в киното, дублажи….

– Вие самият сте играли в италиански сериал, а също така в български филм. Разкажете повече?

– Миналата година се снимах в сериала „Лъжливи рими“, в ролята на инспектор от ГДБОП. В сериала играеше и колежката Виктория Янева. А също така съм играл и в италианския филм „La vita promessa /Ла вита промесса/. Там бях работник във фабрика. Играех с много известни актьори като Луиса Раниери.

– Сега обаче имате отново предложение да се снимате в български сериал?

– Да. Имам сега едно предложение да се снимам в 8-сериен български приключенски филм, който ще се снима във Варна, но още не съм решил окончателно.

– Какво трябва да се направи в България, за да може българският актьор да живее нормално в родината си, а не да ходи на гурбет в чужбина например?

– За да съществува една нация, трябва да се инвестира в култура, защото народът освен заможен трябва да е и духовно богат.

– Освен театъра и киното, другата ви страст са моторите… Как се запалихте по тях?

– Страстта ми към моторите е от малък. Обичам да се кача на мотора, да надуя газта и да отпраша в незнайна посока. По този начин релаксирам.

– Срещнали ли сте голяма любов в живота си, или все още я търсите?

– Засега не. Няколко пъти си мислих, че съм я срещнал, но се оказа, че не е така.

– Ако се върнете назад във времето, щяхте ли да изберете актьорската професия за Ваша съдба?

– Да. Оказа се, че това е най- любимата ми работа.

– Какво ще пожелаете на младите хора, които имат желание да поемат по пътя на театъра и киното?

– Аз не знам дали всички ще станат заможни, ако изберат актьорската професия, но със сигурност ще бъдат духовно богати.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *