Киселецът помага срещу пролетната умора

Киселецът е вид многогодишно тревисто растение от семейство Лападови. Расте в изобилие по поляните в по-голямата част от Европа, а на някои места го отглеждат като листен зеленчук.

Киселецът е стройно растения, високо около 60 cм, със сочни стъбла и листа. Има кръгово разположени класове от червеникаво-зелени цветове, които цъфтят през юни и юли. Листата са продълговати, като по-ниските са дълги 7-15 cм, донякъде стреловидни в основата, с много дълги дръжки. Горните листа са без дръжки и често са тъмночервени, пише Марица.бг.
Вирее почти навсякъде в България. Като храна и билка се използват листата му, в някои рецепти – и меките стебла и корените. Те се берат по време на цъфтежа, който по нашите ширини настъпва през юни и юли.

Листата на киселеца са богати на оксалова и силициева киселина, на калциеви и магнезиеви соли, съдържат високо количество витамин С, както и каротин, флавоноиди.  Проявява затягащо и пикочогонно действие. Билката подобрява работата на черния дроб и жлъчката, чрез нея се постига нормална киселинност на стомашния сок. Освен това спомага за подобряването на апетита.

Препоръчително е да се приема като храна и под формата на лечебно средство при признаци на хиповитаминоза, основана на недостиг от витамин С. Прочиства кръвоносните съдове при атеросклероза. Им тонизиращо въздействие върху организма при пролетната умора.

Освен благоприятното си въздействие при чернодробни и жлъчни заболявания оказва видим положителен ефект и при повишени стойности на лошия холестерол в кръвта, при появата на кожни лишеи, диария и дизентерия.

Киселецът е съставка на старо индианско противораково средство, известно като Есиак, което включва и репей, хлъзгав бряст и китайски ревен. Пресният киселец може да се съхранява до 3 дни в хладилник, а бланширан се запазва до шест месеца във фризер. Може да се ползва и изсушен, но голяма част от ценните му съставки се губи с течение на времето. Ето няколко интересни рецепти с него.

Срещу ангина и треска: свежи листа и меки стъбла киселец се измиват добре с течаща вода, попарват се във вряла вода, нарязват се на ситно и и се претриват с дървена лъжица. Кашата се прецежда и изстисква през плътна тъкан – тензух, два-три слоя в емайлиран съд и полученият сок се слага да ври 3-5 минути. След като изстине, се съхранява в хладилник. Приемат се по 1-2 супени лъжици 3 пъти на ден по време на хранене.

При разстройство: две супени лъжици наситнени корени от киселец се заливат с 300 мл гореща вода, варят се на водна баня в продължение на 30 мин. и се оставят да изстинат 10 мин. Отварата се прецежда през многослойна марля и се получава обем, близо до изходния. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден 30 мин. преди храна.

При възпаление на пикочния мехур: преди лягане да се взема вана с отвара от киселец. Слагат се 500 г киселец в 1 л вода, слага се на огъня и ври 10 мин. Отварата се прецежда и се излива в пълната вана с температура на водата в нея не повече от 36 градуса. Във ваната се престоява 8-10 мин.

За общоукрепващо действие: около 1 с.л. от наситнен свеж киселец се запарва с 300 мл вряща вода. Ври 5 минути. Пие се по 1 к.ч. 3 пъти на ден преди храна.

Трябва да се внимава с честото приемане на киселец под формата на храна или като лечебно средство, тъй като има опасност да доведе до образуване на камъни в бъбреците.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *