С реален брутен вътрешен продукт от 39.2% Югозападът ще се квалифицира за най-висок процент субсидии от европейските фондове, пресметнал е инж. Огнян Атанасов
Новото райониране на страната вече е в ход. 28 февруари е крайният срок за представяне на мнения и становища по концепцията как и на колко района да бъде разделена страната, за да могат най-бедните области да изплуват от дъното и да започнат да получават повече пари от ЕС. Причината е, че колкото по-слабо развит е районът /определя се от брутният вътрешен продукт на глава от населението в стандарт на покупателна способност/, толкова по-голямо европейско финансиране получава.
До края на март България трябва да изпрати своите предложения до Европейската комисия и ако те бъдат одобрени, ще влязат в сила от 1 януари 2027 г. След това Министерство на регионалното развитие ще изготви промени в Закона за регионално развитие, където новото райониране ще бъде регламентирано.
През 2025 г. Европейската комисия е насрочила процедура за преразглеждане на класификацията, което предоставя възможност България да участва с предложения за промени в териториалното деление и страната ни има възможност да предостави мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“.
В момента България е разделена на 6 района – Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен. Те бяха обособени през 2000 г., като през 2007 г. бяха леко променени заради изискване на Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители.
През 2018 г. имаше дебати за промяна на районите и въпреки предложените множество варианти, до промяна така и не се стига.
Разделянето на страната на определени райони е от значение както за статистиката, така и за достъпа до европейски средства. От това какви са икономическите и демографски показатели на всеки един район зависи процентът на еврофинансиране по различните програми, част от политиката на сближаване на ЕС. Именно кохезионната политика цели да балансира различията в регионите.
Благоевград, Кюстендил и Перник в момента са част от Югозападния район заедно със столицата. По тази причина двата въглищни региона Перник и Кюстендил не успяват да получават адекватно финансиране, тъй като град София с нейния висок вътрешен брутен продукт, който е над средния за Европа, изкривява картината на икономическите възможности.
По същата причина страда и Благоевград. София генерира значителен дял от брутния вътрешен продукт на България, което води до повишаване на общите икономически показатели на района, прикривайки реалното изоставане на Благоевград, Кюстендил и Перник. Затова част от представителите на местната власт в Югозапада, и главно кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, още миналата година вдигнаха глас за отделянето на София в самостоятелен регион, което би дало по-реалистична представа за икономическото развитие на областите в Югозапада и би помогнало за по-точно насочване на финансиране от ЕС към изоставащите области.
В момента са предложени 3 варианта за ново райониране на страната. И в 3-те София е извадена в самостоятелен район.
Вариант 1 предвижда разделянето на страната на 4 района – Северен, Източен, Южен и Столичен. Според прогнози на Националния статистически институт при такова разделение се очаква броят на населението – над 800 000 души, да бъде устойчив и след 2090 г. При него трите области в Югозапада са в един район заедно със София област, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Кърджали, Стара Загора и Хасково.
При Вариант 2 районите вече са 5 – Столичен, Западен, Югоизточен, Южен централен и Северен. Тук Благоевград, Кюстендил и Перник се обединяват със София област, Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч. В този вариант обхватът на два от регионите – Южен централен и Югоизточен, остава непроменен спрямо сега действащата версия на класификацията.
При Вариант 3 районите отново са пет – Западен, Южен, Източен, Северен и София-град. Тук трите югозападни области са обединени с Враца, Монтана, Видин и София-област. Прогнозите на НСИ сочат, че общият брой на населението в областите на Западен и Северен регион остава над прага от 800 000 души най-рано до 2045 г., а в останалите региони и след 2090 г.
Пpoeĸтът с трите варианта e пyблиĸyвaн зa oбcъждaнe в Πopтaлa зa oбщecтвeни ĸoнcyлтaции. Кой от вариантите обаче е най-удачен за Югозападните области?
С този въпрос се обърнахме към кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов, който следи изкъсо развоя на събитията и нееднократно инициира срещи с представители на различните държавни институции, евродепутати, Националното сдружение на общините в България и т.н., за да ги убеди, че Югозападът трябва да бъде откачен от София.
„Община Кюстендил подкрепя напълно усилията на българските власти за промяна в обхвата на регионите, коментира за „Струма” кюстендилският кмет. Когато София е част от Югозападния район, възможностите за достъп до фондове на ЕС за останалите области са ограничени. По-високият икономически показател на София води до намаляване на достъпа до европейско финансиране за по-бедните региони в района, тъй като целта на тези фондове е подпомагане на по-слабо развитите региони. Изваждането на София ще позволи на регионите около нея да се класират за повече средства и подкрепа. Освен това столицата има напълно различни демографски, инфраструктурни и социални характеристики в сравнение с останалите части на Югозападния район. Столицата привлича голяма част от населението, както и инвестициите, което води до по-бърз растеж и по-развита инфраструктура. Това води до неравномерно разпределение на инвестициите и ресурсите в региона. Затова обособяването на София в отделен район ще позволи по-прецизно управление на ресурсите, насочени към по-слабо развитите региони. И това няма да е прецедент – много европейски столици вече са обособени в самостоятелни райони за планиране, което им позволява да имат по-фокусирана стратегия за развитие – например Букурещ в Румъния; Будапеща в Унгария; Прага в Чехия.
След извършен обстоен анализ на предложените три варианта за нов обхват на регионите община Кюстендил изразява подкрепа за Вариант 2 при следните аргументи:
Западен регион попада в категория „по-слабо развит регион“, тъй като брутният вътрешен продукт на глава от населението е само 39.2% от средния за ЕС. Това означава, че регионът ще се квалифицира за най-висок процент субсидии от европейските фондове, включително по Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие.
Кюстендил ще може да се възползва от субсидии за инфраструктура, иновации, транспорт, образование и бизнес. Запазването на по-голямата част от сегашните административни райони ще позволи по-бързо адаптиране на стратегиите и по-лесно кандидатстване за европейски фондове. В този вариант регионите няма да губят време в административно прегрупиране и пренапасване на статистики.
Западен регион включва области, които гравитират към София. Това означава, че Кюстендил ще бъде в регион с по-добър достъп до столичния пазар, работна сила и инвестиции. Наличието на Перник и Софийска област в същия регион ще позволи по-добро планиране на свързаността.
При този вариант ще имаме по-добро развитие на аграрния сектор с Враца и Видин, индустриално сътрудничество с Перник и Софийска област и подобрени връзки за търговия и туризъм със София и граничните райони на Сърбия и Северна Македония.
Западен регион има прогнозна демографска устойчивост до 2075 г., което го прави по-издръжлив от Вариант 3. Това гарантира дългосрочно планиране и стабилност.
В сравнение с Вариант 1, където Кюстендил би бил в Южен регион, Западен регион поддържа по-добър баланс, ще има по-равнопоставено разпределение на инвестициите и стабилност в регионалното планиране. Плюс на Вариант 2 е и че запазва текущите граници на някои региони, което гарантира по-лесно интегриране на новия механизъм за регионално развитие.
Западен регион ще получи финансиране за модернизация на жп мрежата и пътната инфраструктура, а Кюстендил ще се възползва от транспортната свързаност с Перник и София.
Освен това Перник, Враца и Видин са предвидени като ключови индустриални зони и Кюстендил може да използва икономическата активност на тези райони за нови работни места и бизнес възможности.
В заключение искам да подчертая, че представеният нов обхват на регионите в страната е важна стъпка към създаването на условия за по-равномерно разпределение на ресурсите от различни видове източници, стимулиране на икономическото и социално развитие в регионите и намаляване на междурегионалните различия чрез по-целенасочени усилия за въздействие на регионално ниво“, категоричен е кметът на Кюстендил.
В Благоевград още нямат позиция кой от трите предложени варианта за ново райониране би бил най-добър за Благоевградска област.
„В момента екип от експерти анализира публикуваните миналата седмица варианти на ново райониране от гледна точка на интересите на общината и възможностите за привличане на средства по програми на Европейския съюз. Анализът трябва да приключи до две седмици“, съобщиха от пресцентъра на общината.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Аз не разбирам, София в отделен регион няма ли да краде още повече пари. В смисъл цял регион за един град и всички пари отиват там.
Дет се вика, събрахме се. Най-бедните и мизерни региони в България под един NUTS. Пущиняка на Европа