По данни на НСИ към края на миналата година 18,6 на сто от лекарите са пенсионери, но продължават да работят. Младите лекари до 35 години са дефицит. Има ли кой да лекува болните в община Трън? Ще помогнат ли предложенията на ГЕРБ и „Продължаваме промяната” за допълнително финансиране на публичните болници? Това от clinica.bg попитаха кмета на община Трън Цветислава Цветкова.
– Госпожо Цветкова, община Трън е в отдалечен район без особено добра инфраструтура. На каква медицинска помощ разчита населението – има ли болница, медицински център?
– Действително инфраструктурата не е от най-добрите. Преди години болницата беше закрита. Общината обхваща 52 населени места. Най-отдалеченото от тях е на 42 км от самия град Трън. Имаме автобуси, но те не са всекидневни. Вървят по веднъж или два пъти до едно или друго населено място в седмицата. Няма как със субсидията, която ни дава държавата, да покрием разходите за ежедневни автобуси. По отношение на медицинската помощ това, на което разчитаме, е един спешен център и един спешен кабинет към него, в който има лекар 24 часа в денонощието. Така поне има към кого да се обърне човек, ако дежурният от самия център е на адрес с линейката. В такъв случай това отнема три-четири часа, защото най-близката болница е в Перник, което е много време за пациент в тежко или неотложно състояние. Затова имаме денонощно лекар в кабинета и това спасява положението, поне донякъде. Колкото и да е спешен обаче, пациентът трябва да отиде до кабинета, домашни посещения няма. Вкъщи той може да бъде обслужен само от екипа на спешния център. Хората свикнаха и ползват тази услуга, защото друга няма. Проблем е нередовният транспорт, тъй като в селата живеят възрастни хора, самотни. Когато се наложи, ако линейката не може да отиде, молят някой съсед с кола, ако има такъв в селото, да ги докара до Трън. Така живеем ние тук, в тази община. Колкото до изписването на лекарства и доставянето им по линия на НЗОК, с това се занимават кметските наместници. Възрастните разчитат предимно на тях при необходимост.
– Не работите ли по някакъв социален проект за осигуряване на помощ на старите и самотните хора?
– Имаме един. По него сме осигурили социални и лични асистенти за хората в по-отдалечените населени места. Обслужваме ги, доколкото можем, макар и това да не е достатъчно. Поне има някаква първа долекарска помощ – някой да им измери кръвното налягане, да из измери кръвната захар.
– През лятото бяхте на косъм да останете съвсем без лични лекари. Сега има ли?
– В цялата община имаме само един общопрактикуващ лекар и тя е на 78 години. Хората са записани при нея, нямаме такива без свое джипи. Жената работи, и то много съвестно, въпреки възрастта си. Не се уплаши и по време на пандемията, не спря работа. Когато не може да се справи, дава необходимите направления и изпраща човека към специалисти в Перник или София. Някому може да се стори изненадващо, но до момента нямаме никакви оплаквания от работата й. Напротив, хората я харесват, защото се отнася внимателно към тях, изслушва ги, отделя им време. Така те се чувстват спокойни и са доволни. Това обаче съвсем не означава, че трябва да оставаме само с един общопрактикуващ лекар.
– Търсите ли нови лекари, какво им предлагате, за да приемат да работят в такава отдалечена община, каквато е Трън?
– Предприели сме действия, търсим. Постоянно казваме, че ни трябват лекари. Надявам се някой да откликне. Писали сме по този въпрос и до Министерството на здравеопазването, и до НЗОК, правили сме много срещи. Не пропускам в интервюта пред медиите да говоря за дефицита на лекари с надежда някой да ме чуе и да дойде при нас, но засега никой не идва. Общината предлага на кандидатите безвъзмездно кабинет, ще поемем и всякакви разходи за консумативи на кабинета, режийните ще плащаме ние. Имаме подходящи помещения в бившата болница. Сградата е голяма. В нея имаме изградени център от семеен тип за възрастни хора с увреждания и друг за социална интеграция и рехабилитация. В другото крило на сградата е Центърът за спешна медицинска помощ и спешният кабинет, както и лаборатория, която е частна.
– Имате ли достатъчно медицински сестри за училищата и детските градини, или и там има дефицит?
– Засега има. Очакваме три девойки да завършат скоро и да започнат работа при нас. Една дипломирана медицинска сестра от Трън се върна след дипломирането и вече работи. Осигурили сме медицинско обслужване и на детската градина, и на училището засега.
– Има ли проблеми с достъпността на линейките на спешната помощ, като се има предвид, че през зимата, в снега, районът е труднопроходим?
– Техниката в Центъра за спешна медицинска помощ е съобразена с тези условия, тя е за високопроходими терени. Това не позволява хората да останат без спешна медицинска помощ. Засега поне нямаме проблем с достигането им на адрес дори в лошо време.
– Според Вас трябва ли Националната здравна карта да бъде променена и как?
– Независимо че я има, на едни места има пренасищане с лечебни заведения, а на други са малко, дори няма, както е при нас, в община Трън. Като се има предвид обаче района, в който сме, че и в цялата Пернишка област, нещата с лечебните заведения стоят зле. Познавам този проблем, тъй като нашата община е акционер в болницата в МБАЛ – Перник, която по същество е областна. Липсата на кадри и специалисти е повсеместна. Ние дори да осигурим средства или държавата да ни ги даде за разкриване на болнични легла или някакво здравно звено, няма да можем да намерим хора, които да работят в него. Това е големият въпрос. Имаме големи проблеми и с лекарите в болницата в Перник. Едва успяват да съставят графиците. Според мен в малките общини не е възможно каквито и пари да има, да дойдат желаещи. Затова нови структури в сферата на здравеопазването при нас към момента са неприложими. Ако депутатите предприемат промени в законодателството, нещата биха могли и да се случат.
– Какви промени искате от тях?
– Да се върне възможността, както някога, млади хора, които следват, след завършване по договор да се върнат в съответната община за определен период от време. Без промяна в законите обаче това не може да се случи.
– Как бихте коментирали идеята за създаването на защитени болници и на какви критерии трябва да отговарят те?
– Отдалечеността, застаряващото население и нивото на заболеваемост трябва да бъдат основните критерии за една болница да стане тя защитена. Не съм обаче финансист, за да кажа как тя може да бъде обезпечена финансово. При нас детската градина и училището са защитени и по този начин не се влияят от броя на децата в тях. Ако така се случи и с болници в нашите отдалечени общини, няма да се търси брой легла и на пациентите, които сега пускат по разни клинични пътеки за повече пари. Добре е да не се наливат пари само в големите болници, но и във филиали към тях. Тази идея е много добра. При нас, в Трън например, може да се направи отделение за лечение на белодробни заболявания или за възстановяване след тях. Ние имаме материалната база. При нас въздухът и климатът са благоприятни. Тук районът е много подходящ за възстановяване на хора, страдащи точно от белодробни заболявания. В миналото дори е имало точно болница по пневмология и фтизиатрия. Ако навсякъде се види къде, какво и за какво е подходящо, и се преразпределят болничните структури, ще има по-голям ефект.
– Преди броени дни ГЕРБ внесе предложение областните болници да бъдат подкрепяни чрез директни субсидии. Как гледате на това предложение, ще се подобри ли ситуацията в сектора, ако то бъде прието?
– Може би ще се подобри. Изхождам, че това ще бъдат своеобразни защитени лечебни заведения, а опитът от нашата детска градина и училището показва, че това е нещо, което си струва да бъде направено. Ще се подобри медицинското обслужване, ще бъдат привлечени лекари и медицински сестри, ще има известна сигурност и по отношение на работата и заплащането, защото последното няма да се влияе само от клиничните пътеки.
– „Продължаваме промяната” пък предлагат да се определят критерии за определяне на приоритетни болници, които да получават допълнителни средства от касата. Как ще коментирате това предложение, ефективно ли ще е?
– Едно допълнително финансиране във всички случаи ще подобни ситуацията. Цените скачат нагоре, особено за търговските дружества, каквито са лечебните заведения. Като се има предвид това, този вариант ще е много добър.
– Какви са очакванията Ви от един редовен кабинет?
– Трябва да се направят доста промени в законодателството, а редовният кабинет да ги спазва. Аз бях служител дълги години на Министерството на труда и социалната политика. Работила съм в социалната сфера. Там има доста неща, които следва да се променят.
– Какво по-точно приоритетно трябва да се промени в социалната сфера?
– Надбавките, получавани за деца, не бива да бъдат обвързвани с доходите на родителите. Някога те се получаваха еднакво за всички деца. И сега трябва да е така, защото всяко дете е дете на българската държава. Трябва да се облекчи процедурата и достъпът до социалните услуги. В малките населени места повечето възрастни хора нямат близки, които да обикалят със седмици и да събират документи, за да бъдат те настанени в една специализирана институция. Понякога това е много важно и може да доведе до лош край, докато лицето стигне до ползването на тази социална услуга.
Отправям апел към младите хора да се върнат там, където са отраснали, в малките общини. При нас не всичко е зле. Дори има доста преимущества. Ние, община Трън, сме отворени да приемем млади специалисти, най-вече лекари.
